В статията се разглеждат съдържанието и значението на подписаното от социалните партньори на ниво ЕС доброволно споразумение за работа от разстояние, както и на редица документи, уреждащи аналогични проблеми на секторно европейско ниво – в комуникациите, търговията и пр. Анализира се значението на прецедента, че Споразумението за работа от разстояние (telework) е първото споразумение, което се прилага по доброволен път, предвиден в член 139 от Договора за ЕС. От гледна точка на развитието на индустриалните отношения в Европа, това рамково споразумение може да се оцени като историческо. Специално внимание е отделено на анализа на технологията за преговаряне за постигане на доброволното европейско споразумение, както и на начините на приложението му на национално ниво. Подчертана е нарастващата роля на Европейския съюз на занаятчиите, малките и средните предприятия – UEAPME в развитието на европейските индустриални отношения, намерила израз в участието на организацията в сключването на доброволното споразумение за работата от разстояние.

МЯСТОТО НА РАБОТАТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНДУСТРИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Теодор Дечев

На 16 юли 2002 г., Европейската конфедерация на профсъюзите – ETUC [1], Съюзът на конфедерациите на индустриалците и работодателите – UNICE [2], Европейската асоциация на занаятчиите и малките и средните предприятия – UEAPME [3] и Европейският център на предприятията с обществено участие и предприятията от основен икономически интерес – CEEP [4], заедно със съвместния комитет на Съвета на европейския професионален управленски и менажерски състав – EUROCADRES [5] и Европейската конфедерация на изпълнителните директори и менажерския състав – CEC [6], подписаха рамково споразумение за работата от разстояние (известна с английския термин “telework”). [7] Подписването стана в присъствието на Ана Диамандопуло – европейски комисар по социалните въпроси и заетостта.  Подписването на споразумението отваря нови възможности пред европейското тристранно сътрудничество, тъй като създава основа за провеждане на преговори на национално ниво.

По данни на социалните партньори, подписали споразумението, в момента в страните от ЕС около 4 500 000 души работят от разстояние постоянно. Някои оценки предвиждат към 2010 година в ЕС да работят от растояние (teleworking) 17 000 000 души. Според страните подписали рамковото споразумение, в контекста на тези очаквания, подписването на подобен документ допринася съществено за постигане на целта поставена в Лисабон – Европа да има най-конкурентноспособната икономика, базирана на познанието (позната в чуждестранните източници като “knowledge – based economy”) в целия свят.

Преговорите започнаха на 12 октомври 2001 г., като в тях участваха “междусекторните” представителни социални партньори на ниво ЕС – ETUC, UNICE и CEEP. Това стана след като Европейската комисия (ЕК) проведе две последователни консултации по този въпрос. [8]

При първата консултация, посветена на “модернизацията на организацията на труда”, започната на 26 юни 2000 г., социалните партньори са запитани за техните възгледи за работата от разстояние и за т. нар. “economically – dependent workers” – работници, които не са наети на работа в традиционния смисъл на това понятие, но независимо от това разчитат само на един източник на заетост и съответно на доход. [8]

Втората консултация, при която социалните партньори са поканени да се изкажат изключително върху работата от разстояние е започната от ЕК на 19 март 2001 г. Според европейския комисар по въпросите на заетостта и социалната политика – Анна Диамандопуло, работата се фокусира върху работата от разстояние, защото това е предметът, по който социалните партньори са проявили “най-дълбок непосредствен интерес”. [9]

По време на първия етап на консултациите, Комисията се допитва до представителите на бизнеса и на труда за възможната посока на действията на Общността в определена област. Ако след приключване на консултациите, Комисията прецени, че действия на нивото на цялата Европейска общност са препоръчителни, се насрочва втори етап в консултациите, свързан със съдържанието на всички направени предложения. На този етап, представителите на бизнеса и на труда трябва да решат да се опитат да постигнат споразумение на европейско ниво по разглеждания въпрос.[8]

По време на втория етап от консултациите социалните партньори са били поканени или да представят мнение и/или препоръки по съдържанието на предложението на Комисията в тази област (съгласно член 138(3) от Договора за създаване на Европейската общност) или да обявят пред Комисията, че желаят да започнат преговори за постигане на споразумение на ниво ЕС (въз основа на член 138 (4) и член 139). [9]

Според член 138 от Договора за създаване на Европейската общност, Европейската комисия трябва да се консултира със социалните партньори, признати за представителни на това ниво, преди да прави предложения в областта на социалната политика. След провеждането на такива консултации, социалните партньори вече можеха да започнат помежду си преговори на ниво Европейски съюз. Те имаха на разположение девет месеца, през които да преговарят, въпреки, че този срок можеше и да бъде удължен при желание на преговарящите страни. Според член 139 от Договора за ЕС, за да се приложи споразумение, сключено на европейско ниво, социалните партньори могат да постъпят по един от двата посочени по-долу начина:

-         или да поискат Европейската комисия да изпрати тяхното споразумение в Съвета на ЕС (известен и като Съвет на министрите; в никакъв случай не бива да се бърка със Съвета на Европа), който да го превърне в европейска директива;

-         или със съгласието на своите членове да го прилагат в съответствие с процедурите и практиките, специфични за социалното партньорство в страните – членки на ЕС.

По време на първия етап от консултациите, в отговор на първия “анонс” на Комисията, Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) изказва предпочитания да се възприеме “регулаторен” подход – т. е.  да се върви към европейска директива. Съюзът на индустриалните и работодателските конфедерации (UNICE) заявява, че би предпочел “нерегулаторният” подход. [8], [11]

Междувременно, на 7-ми февруари 2001 г., Luis Neves от Uni-Europa Telecom (Европейската секция на профсъюзното обединение - Union Network International grouping telecommunication workers’ trade unions) и Manfred Bobke – президент на телекомуникационния сектор на Комитета за социален диалог, подписа указания за работата от разстояние в европейските телекомуникации.(Подписани са “guidelines on teleworking”. Теминът може да бъде преведен още по-точно като “наставления за работата от разстояние”, но “указания” е установилият се превод). Работодателската организация, която е представителна на европейско ниво – European Telecommunication Network Operators Association (ETNO) все още не беше решила дали да приеме въпросните указания като “official reflection document”.[10]

Указанията излизат като следствие от съвместно политическо заявление на социалните партньори в сектора. (Заявлението е предизвикано от срещата на Съвета на ЕС (Съвета на министрите) в Лисабон през март 2000 г.) В тях се поставя ударение върху това, че работата от разстояние трябва да бъде доброволна и да се въвежда на основа на колективни споразумения, сключени на подходящото ниво. В указанията се заявява, че модернизирането на пазара на труда е съдбоносно за бъдещото развитие на Европа в условията на продължаващи бързи промени в конкурентната среда и в развитието на нови технологии. Организацията на труда и трудовите отношения трябва да станат толкова приспособими и гъвкави, колкото е възможно. Работата от разстояние е особено подходяща за телекомуникационния сектор и принципите за въвеждането й, приети на европейсксо ниво са особено важни. Страните, обединили се около тези указания, изразяват надежда, че европейските телекомуникационни компании ще ги възприемат доброволно и с оглед на законите и практиките на колективно договаряне за всяка от страните – членки.[10]

Указанията преследват следните цели:

-         осигуряване на гъвкавост на организацията на труда;

-         създаване на възможности за заетост в структурно слаби региони и за хора с увреждания;

-         даване възможност на индивидуалните работници на по-голяма отговорност за планиране и извършване на работата;

-         хуманизиране на работата и подобряване на баланса работа / живот;

-         подобряване на качеството на работата и на производителността на труда, както и постигане на по-голямо удовлетворение от труда;

-         “прехвърляне на работата при хората”.

Основните принципи, възприети в указанията са:

-         въвеждането на работата от разстояние трябва да става доброволно и от двете страни – на работника и на работотдателя. Споразумението за преминаване към работа от разстояние, трябва да се достигне на подходящото ниво – на ниво сектор или на ниво компания. Въвеждането на работата от разстояние трябва да бъде подходящо за човека, който ще я извършва, за самата извършвана работа и за работната среда.

-         Трябва да има еднакво третиране на работещите от разстояние и на работещите в седалищата на компаниите. Работещите от разстояние, трябва да бъдат включени в звено от структурата на компанията, с оглед на това да бъде гарантиран статусът им на наети в компанията, като условията по трудовия договор да не се влияят от преминаването към работа от разстояние.

-         Компанията трябва да осигури, инсталира и комплектова цялото необходимо за работата от разстояние оборудване, което съответно трябва да бъде върнато на компанията след приключване натрудовото правоотношение. Работодателят трябва да посрещне и допълнителните разходи, които работата от разстояние сама по себе си може да породи.

-         Работещите от разстояние трябва да имат същия достъп до професионално обучение, израстване в кариерата и развитие в професията, както работещите в помещенията на компанията. Те трябва да бъдат включени във всички политики за оценка на извършената работа, възприети в компанията. Също така, всички правилници за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, намиращи се в сила в компаниите (в съответствие с действуващото законодателство и колективните трудови договори), трябва да се прилагат и на работните места в домовете на работещите от разстояние.

-         Ако по някаква причина домашното работно място стане недостъпно за работа от разстояние, компанията трябва да положи всички възможни усилия, за да намери алтернативна работа на “поставения под въпрос” работник.

-         Изолираността може да бъде проблем за работещите от разстояние – указанията сочат, че работата трябва да бъде уредена така, че да бъде сигурно, че работещите няма да страдат от изключването им от общността. Това включва, доколкото е възможно, възможността за редовни срещи с колегите и достъп до информация от компанията.

-         С оглед на осигуряване на сигурност, работещите от разстояние, трябва да дадат гаранции, че цялото оборудване, налчната информация и файлове с данни ще бъдат съхранявани конфиденциално и безопасно, по начин който съответствува на политиката на компанията за сигурността и защитата на информацията.

-         Ако работодателят желае да монтира устройство за наблюдение, работникът трябва да бъде информиран за това. Доколкото е възможно, наблюдението трябва да контролира свършената работа, а не поведението на работника. Наблюдението също така трябва да съответствува на системите за мониторинг, които се прилагат за работещите в помещенията на компанията. От тук нататък, всякакви посещения на ръководители от компанията и/или други работници от компанията в дома на работещия от разстояние, трябва да стават след предварителна уговорка и със съгласието на последния.

-         Работещите от разстояние имат същите колективни права, както работещите в помещенията на компанията, включително правото да общуват с работническите съвети и представителите на профсъюзите.[10]

По първоначалните препоръки и намерения на секторния комитет за социален диалог, указанията е трябвало да бъдат възприети от компаниите на доброволни начала до края на 2001 г., в съответствие с местните законодателства и практики по колективното договаряне в отделните страни членки. Предвиждало се е, през 2002 г., секторният комитет по социалния диалог да проведе мониторинг за възприемането на указанията.

Тези указания са твърде значими по ред причини. Те представляват първия опит да се прокара на европейско ниво, рамка от правила за въвеждане на работата от разстояние, която да включва всички най-важни проблеми, свързани с работата от разстояние. Благоприятно обстоятелство е, че работата от разстояние е твърде подходяща за телекомуникационния сектор. Указанията трябва да обобщят формално на секторно ниво, постигнатото в ред колективни договори, подписани на ниво отделни компании. (Така например, в Германия, първият колективен трудов договор за работата от разстояние (telework) е сключен между  Deutsche Telekom AG  и профсъюзът на пощенците - Deutsche Postgewerkschaft (DPG) на 10 октомври 1998 г.). [13]