МЯСТОТО НА РАБОТАТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНДУСТРИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Част ІІ.

След няколко месечно проучване и относително затишие, на 8-ми март 2001 г., UNICE отправя писмо до ETUC, с което предлага да се започнат преговори за постигане на споразумение по работата от разстояние, което да не се превръща в директива, но да обвързва страните в достатъчна степен. Изяснявайки защо според работодателите този подход е най-приемлив, президентът на UNICE – Georges Jacobs, заявява че “работата от разстояние (telework) е начин на работа, а не законов статус. Тя не е тема за регулация на ниво ЕС, но ние смятаме, че доброволните преговори могат да помогнат за развитието на работата от разстояние в Европа”. В контекста на това, UNICE заяви, че вместо да чака вторият етап на консултациите на Европейската комисия по модернизацията на работата въобще, Съюзът на работодателските конфедерации би желал да започне преговори с профсъюзите веднага. [11]

В отговор на работодателската оферта, генералният секретар на ETUC – Emilio Gabaglio, изрази определени съмнения по въпроса. Той заяви, че профсъюзната конфедерация е шокирана от това, че UNICE разглежда работата от разстояние като начин на работа, а не като законов статус. ETUC заяви, че е убедена, че с оглед на това, че едно споразумение по този въпрос в крайна сметка ще урежда и регулира условия на наемане и на работа, то трябва да има законов статус. Профсъюзите също така изразиха учудване, че работодателите са направили своето предложение точно в този момент, без да изчакат втория етап от консултациите на Комисията със социалните партньори. [11], [9]

Освен това профсъюзната конфедерация заявява, че иска да получи гаранции, че евентуалната доброволна рамка ще бъде ефективно приложена на национално ниво. Независимо от това, че UNICE предлага евентуалното споразумение да съдържа ангажимент от страна на подписалите го страни, че те ще осигурят продължение на неговото приложение надолу, “в съответствие с националните традиции”, в ETUC са убедени, че това няма да бъде достатъчно. Профсъюзите заявяват афористично, че “няма да приемат като “национална традиция” поведението дори и на един член на UNICE, който смята за своя традиция отказа да прилага заедно с профсъюзите европейските рамкови споразумения”. [11]

Затова Emilio Gabaglio предлага, секретариатите на ETUC и UNICE да проведат съвещание, на което да изчистят позициите си. Профсъюзният лидер отбелязва също така, че освен между ETUC и UNICE, евентуалното предварително споразумение трябва да бъде сключено и с участието на Европейският център на предприятията с обществено участие и предприятията от основен икономически интерес – CEEP. Последното се налага с оглед на това да се “дефинират тези доброволни преговори; да се определи естеството на европейското рамково споразумение, което трябва да е резултат от тях,както и да се фиксират отговорностите, свързани със задълженията по прилагането на споразумението от организациите – членки на страните по споразумението”.

Междувременно, обстановката се усложнява допълнително от това, че Европейската комисия започва вторият етап от консултациите по въпроса за работата от разстояние. [9]

По време на втория етап от консултациите, Комисията предлага списък на “основните принципи, които трябва да послужат като рамка за практическо приложение”:

-         работата от разстояние се извършва доброволно, като работникът има право да се върне на работа в офиса;

-         гарантирано потвърждаване на статуса на заетост на работещия от разстояние;

-         еднакво третиране на работещия от разстояние, в сравнение с колегите му, работещи в офиса;

-         регламентиране на въпросите, свързани с информацията, с която ще боравят работещите от разстояние;

-         да се даде гаранция, че разходите свързани с работата от разстояние ще бъдат за сметка на работодателя;

-         да се дадат гаранции за подходящо професионално обучение;

-         осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

-         фиксиране на работно време;

-         защита на личния живот и на личните данни на работещите от разстояние;

-         осигуряване на връзка с компанията – работодател;

-         зачитане на колективните права на работещите от разстояние;

-         регламентиране на достъпа до работа от разстояние. [9]

Така се стигна до споменатото по-горе начало на преговорите между ETUC, UNICE и CEEP от 12-ти октомври 2001 г. Към датата на началото на преговорите, все още не беше ясно дали социалните партньори ще постигнат споразумение, което да оформи основата на европейска директива (Council Directive) или ще бъде съдържанието на решение за доброволно съглашение, в съответствие с член 139(2) от Договора за създаване на Европейската общност. Той предвижда, че споразуменията на нивото на Общността могат да бъдат приложени или “в съответствие с процедурите и практиките специфични за управлението на труда в страните - членки” или в определени случаи, предвидени в Договора и по съвместно искане на страните, подписали споразумението “по решение на Съвета, съгласно предложение на Комисията”.[8]

Причината за тази неяснота се коренеше в описаните по-горе събития, свързани с предложението на UNICE до ETUC от месец март 2001 г. В периода до началото на преговорите, профсъюзната конфедерация продължаваше да настоява, че е необходима поне минимална законова регулация на ниво ЕС на въпроса за работата от разстояние. Профсъюзите не даваха вид, че лесно ще удовлетворят предпочитанията на работодателите.

Междувременно, докато бяха траяли консултациите на ниво “междусекторни” социални партньори, още преди да започнат преговорите за евентуално постигане на споразумение, на 26 април 2001 г., е подписано още едно секторно споразумение на европейско ниво – Европейско споразумение за указания за работата от разстояние в търговията. Споразумението е подписано от представителните социални партньори в сектора “търговия”: EuroCommerce - за работодателите и UNI – Europa Commerce - за профсъюзите. [12]

За нуждите на споразумението, работата от разстояние е дефинирана като всички задачи, които са “сравними с тези, които могат да бъдат изпълнявани от един работник на работното му място, но които също така могат да бъдат извършвани от разстояние, с използуване на компютърни технологии, обикновено свързани с информационната мрежа на компанвията”. Споразумението не покрива работата от разстояние, която се извършава еднократно или епизодично. То препоръчва социалните партньори в търговията,да разработят подробни указания, за отделните страни – членки.

По въпроса за начина на въвеждане на работата от разстояние, споразумението за “telework” в търговията посочва, че това трябва да става по начин, който е прозрачен и който зачита съществуащите информационни и консултативни структури и процедури. В идеалния случай, споразуменията за преминаване към работа от разстояние, трябва да бъдат оформени така, че да са желани и от работодателите и от работниците. И тук, както в споразумението за работа от разстояние н телекомуникациите, се поставя въпроса, че социалният контакт между работещия от разстояние и работното място в компанията не трябва да се загубва. Това може да се постигне чрез редуване на работа от разстояние и работа в помещенията на компанията. Препоръчва се също така, да се създават “виртуални общности” на работещите от разстояние. Ако работникът заяви желание да се върне на работа в помещенията на компанията, “трябва да се положат усилия, това да стане възможно”. [12]

Споразумението за работа от разстояние в търговията предвижда, т. нар. teleworkers да имат същите права, както работещите в офисите и производствените помещения на компанията. До голяма степен има съвпадение с предвиденото в споразумението за работа от разстояние в телекомуникациите.

Интересна подробност в споразумението е изричното посочване на правота на всички работещи от разстояние, да общуват със своите колеги, като използуват устройствата и софтуеъра, които работодателят им е предоставил. Това изрично включва контактуване по въпроси, свързани с работата и/или с трудовите правоотношения “с профсъюзната организация към която работникът принадлежи или с други bona fide лични представители”. Тези комуникации трябва да бъдат конфиденциални – работодателят не трябва да има достъп до тях. [12]

В заключение се подчертава, че работещите от разстояние трябва да имат същите права, както и работещите в офисите и другите работни помещения на компаниите, да участват във всякакви синдикални и лични дейности, които стават в компаниите. Това разбира се става с уговорката, че участието в профсъюзни действия и общуването между работещите от разстояние и техните представители “няма да водят до неоснователни разходи за компанията”, в сравнение с разходите, произтичащи от подобни действия при работниците, работещи в офисите. [12]

Споразумението за указания за работата от разстояние в търговията е твърде съществено, тъй като последната е най-големият сектор в икономиката на ЕС, в който са ангажирани 23 милиона работника – 16 % от работната сила в ЕС. То по същество развива в дълбочина постигнатото от споразумението в телекомуникационния сектор, подписано през февруари 2001 г. показателно е, че в търговията има добре развит процес на социален диалог на ниво ЕС.

Факт е, че споразумението е много подробно – то регулира всички важни аспекти на работата от разстояние, такива като правото на завръщане на работа в офиса на компанията, условията на наемане, конфиденциалността, използуването на екипировката и софтуеъра, контактът с организацията, здравословните и безопасни условия на труд и профсъюзните права. Всичко това прави споразумението отправна точка за останалите сектори и едновременно с това значително допринася за постигането на споразумение на междусекторните социални партньори на европейско ниво.

В крайна сметка представителните социални партньори на между секторно ниво оповестиха на 20-ти септември 2001 г., че започват преговори за постигане на доброволно споразумение по въпросите на работата от разстояние. На 12-ти октомври преговорите започнаха. Социалните партньори преговаряха около осем месеца, като на 23-ти май 2002 г., споразумението вече беше постигнато в завършен вид. Формалното подписване стана на 16-ти юли 2002 г.[7],[14]

В рамковото споразумение работата от разстояние се дефинира като: “форма на организиране и/или извършване на работа, с използуване на информационни технологии, в рамките на трудово правоотношение, при която работа, която може да бъде извършвана и в помещения на работодателя, се изнася извън тях като правило”. Споразумението поставя ударение на това, че ЕС трябва да насърчава развитието на работата от разстояние (telework) по такъв начин, че гъвкавостта на организация на работните места и социалната сигурност да вървят ръка за ръка, при високо качество и на работните места и на извършваната работа. Последното е неизбежно в случай, че Европа иска да бъде лидер в развитието на информационното общество. [7],[14]

Подчертава се, че работата от разстояние (telework) е начин на организиране на работата, който може да отговаря на нуждите и на работодателите и на работниците. Споразумението се основава на общото признание на страните по него, че работещите от разстояние (teleworkers) се ползуват от същата защита, както хората, работещи в помещения, осигурени им от работодателя.

В споразумението изрично е посочено, че то цели да установи обща рамка на ниво ЕС, която да се прилага в страните членки от членовете на договорилите се страни “в съответствие с типичните национални процедури и практики”. Договорилите се страни, приканват членовете си в страните – кандидатки за членство в ЕС да се присъединят към прилагането на споразумението на национално равнище.

В споразумението ясно се дава да се разбере, че прилагането му не предвижда създаване на основания за понижаване на нивото на защита на труда, дадено вече на работниците в тази област.

Най-важните предписания на споразумението са както следва:

-         Доброволност. Според споразумението, когато работата от разстояние не е част от длъжностната характеристика на работника и работодателят направи предложение за преминаване към нея (към telework), работникът може и да приеме и да отхвърли предложението. Обратно, при искане на работника за преминаване към работа от разстояние, работодателят има право на избор, дали да отговори с “да” или “не”. Решението за преминаване към работа от разстояние е обратимо и то може да бъде резултата от индивидуално или колективно договаряне, без значение по чие предложение.

-         Писмена информация. Работодателят трябва да предоставя на работещия от разстояние писмена информация в съответствие с Директива (91/533/ЕЕС) за задължението на работодателя да информира работниците за условията на тяхното трудово правоотношение. Това включва информация за намиращите се в сила колективни договори и описание на работата, която трябва да се извършва. Естеството на работата от разстояние предполага, че ще е нормално работодателите да предоставят на работещите допълнителна писмена информация по въпроси като примерно за отдела, към който работещият от разстояние е прикрепен.

-         Статус на заетост. Тъй като преминаването към работа от разстояние само променя начина на работа, това не повлиява на статуса на заетост на работника.

-         Условия на наемане и на труд. Работещите от разстояние се ползуват от същите права, гарантирани от закона и от колективните договори, в сравнение с работниците от помещенията на компаниите. Все пак, с оглед на характера на работата, могат да са необходими допълнителни колективни и/или индивидуални споразумения.

-         Наблюдение (мониторинг). Правото на “интимно пространство” на работещия от разстояние, трябва да бъде зачитано от работодателя. Ако на работното място бъде монтирана система за наблюдение, тя трябва да съответствува, както на целта с която я поставя работодателя, така и да отговаря на Директива (90/270/ЕЕС) за устойствата с визуални диспеи.

-         Защита на данните. Работодателят има отговорността да вземе необходимите мерки, за да осигури защитата на данните, с които работещите от разстояние боравят по време на работа. Работодателя трябва да информира работника за съответното законодателство, както и за правилата на компанията в тази област. Това се отнася преди всичко до ограниченията за използуване на определен вид информационно технологично оборудване и до използуването на Интернет, както и за санкциите в случай на несъобразяване с правилата.Работещият от разстояние е длъжен да спазва всички тези правила.

-         Оборудване. Всички въпроси, свързани с оборудването, надеждността му и цената му, трябва да бъдат изяснени преди сключването на договор за работа от разстояние. По правило, работодателят е отговорен за доставянето, инсталирането и поддържането на необходимата екипировка за редовна работа, освен ако работника използува свое собствено.Работодателят заплаща разходите, пряко свързани с редовната работа, най-вече тези за самата връзка.

-         Надеждност. Работодателят е отговорен, в съответствие с националното законодателство и колективния договор за разходите в случай на изгубване и повреда на оборудването и/или данните използувани от работника.От своя страна работникът трябва да се грижи добре за оборудването и не трябва да събира или разпространява незаконен материал по Интернет.

-         Безопасност и здраве. Работодателят отговаря за безопасните и здравословни условия на труд, в съответствие с рамковата Директива за безопасност и здраве от 1989 г. (89/391/ЕЕС), както и съответните “дъщерни” директиви, националното законодателство и колективните договори. Работодателят трябва да информира работника за политиката на компанията в областта на безопасността и здравето при работа, особено що се отнася до работата с видео дисплеи. Работникът е отговорен да прилага тези правила коректно. Работодателят, представителите на работниците и/или съответните власти, могат да имат достъп до мястото на работа от разстояние, с оглед на това да проверяват, дали правилата за безопасност и здраве се спазват коректно. Ако мястото на работа е в дома на работника, необходимо е предварително да се съобщи и да се получи съгласие за посещението. Работникът не може безоснователно да отказва посещения за проверка.

-         Организация на труда. Работещите от разстояние трябва да организират работното си време в рамките на съответните законови разпоредбиу колективни договори и вътрешни правила в компанията. Натоварването и стандартите за производителност трябва да бъдат еквивалентни на тези за работниците от офидсите и работните помещения на компанията. Работодателят трябва да даде гаранции срещу изолирането на работещите от разстояние. Това трябва да включва възможността, работещият от разстояние да се среща с останалите си колеги редовно, както и да има достъп до информация от компанията.

-         Обучение. Работещите от разстояние трябва да имат същия достъп до обучение и да бъдат обект на същата политика за повишаване на квалификацията, както техните колеги, базирани в помещенията на компанията. Освен това, те трябва да бъдат надлежно обучени за използуването на предоставеното им техническо оборудване. Техният контрольор, както и колегите им, които са в пряка връзка с тях, също може да се нуждаят от обучение и трябва да го получат.

-         Колективни права. Работещите от разстояние трябва да имат същите колективни права, както техните колеги от помещенията на компанията, като не трябва да има обстоятелства, затрудняващи тяхната връзка с работническите представители. Те трябва да имат пълната възможност да участват в избирането на различните тела за работническо представителство, както колегите им работещи в помещенията на компанията.

Споразумението трябва да бъде въведено в ЕС, три години след подписването му – т. е. до 16-ти юли 2005 г. След това то може да бъде преразгледано, по искане на някоя от страните по него.