Смятах да напиша нещо за печалната традиция всеки декември в България да се случва някакво нещастие - като се почне от "Индиго" и се стигне до "моста на Бяла". Оказва се обаче, че МЕРИТА вече е написала нещо, с което като цяло съм съгласен:

http://merita.blog.bg/viewpost.php?id=28654

Господи, няма ли да спре черната серия ?!

... не е повече от част от една глобална трагедия по шосетата на България. Дали е загинал един или двайсет - това е body count.

Въпросът - и той е ОГРОМЕН въпрос - е, че годишно са хиляди. И ако една част от тези жертви се дължат на непреодолими характеристики на темперамента (т.е. при равни други условия в Италия винаги ще са повече от Финландия), то огромната част се дължат на преки и непосредствени проблеми на държавното управление:

1. безобразбно състояние на пътната мрежа

2. ужасен автопарк, особено товарен и автобусен (формални и "неприсъствени" технически прегледи)

3. ниско ниво на обучение, в т.ч. страховита корупция в обучението на шофьорите за всички категории

4. най-вече - корупцията по пътищата практически отменя (дерогира) нормите на Закона за движение по пътищата.

Останалото са погребения...

Ако нещо се случва в България...добро или лошо то винаги ама винаги участва и някой от нас и с своето поведение решава изхода на някой казус. Това което се случва на пътя се случва и в училищата и билниците и в парламента ..навсякъде, къдто щъкаме ние българите..Не щем да разберем, че в този свят не може да се оцелява по единично...Всичко което се случва около нас става за да ни покаже, че е крайно време да се събудим..и да разберем, че ако днес страда комшията Пешо защото съм му заклал кокошката влезла в мойта градина, то утре аз ще вия защото моето прасе ще се раболее и ще умре. Взаимопомоща и съпричастността това е тайната за да спре тази лавина от беди. Дайте да свалим лозунга: "Я на сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле!
Трябва ни друга мисъл: Я сакам на Вите да му е добре, а на мен Господ ще ми даде по-добро!
И вярвайте ми нещата ще се променят. Не може да пътуваме в една лотка в морете двама души и единия от нас да пробива лотката със сведрло а аз да съм спокоен...Няма как лотката е една и съдбата ни е една..