Някой сигурно ще се чуди, защо текст предназначен уж за европейските избори е попаднал в категорията "други", а не при политиката, където си му е мястото. Като прочетете поста ще разберете, че не му е там мястото, а баш в голямото разнообразие.

Връщам се отново към 2004 г., когато нашата задружна делегация се опитваше (без особен успех) да развали настроението на функционерите на г-н Кадафи в Женева. Понеже не може всичко, което ти се случва в рамките на няколко дни да е неприятно, аз имах радостта и щастието да се срещна с моя съученик и приятел - Николай Ботев, забележителен демограф, който от години работеше в Женева, без всякакви изгледи да се завръща под родната стряха. Радостта от срещата беше голяма и той реши да ми покаже нещо, за което не бях се сетил.

Женева е на един хвърлей място от населеното място, известно като Ферней Волтер. И в двете части на името има любопитен момент. Ферней Волтер е на френска територия. Самите французи произнасят първата част от името на населеното място - Ферне. Е, французите могат да си му викат "Ферне", но местните жители си го произнасят на САВОЙСКИ и то звучи като "Ферней". Ако си спомняте, не толкова отдавна обяснявах в един пост за свободата на Аландските острови, за автономията на долината Вал д"Оста и най-вече за независимостта на гордата Савоя, на която не дали възможност на референдума по времето на Наполеон ІІІ да гласува за присъединяване към Швейцария или за пълна независимост. Дали на савойците право да си избират само между Франция и Италия. Така че и до ден днешен, можем да видим автомобили с лепенки "Свободна Савоя".

Втората любопитна и основна подробност е, че Ферней Волтер, се казва така по името на известния деец на просвещението и симпатизант на Екатерина Велика - Волтер. За многознайството си и заради дългия си език и голяма уста, той бил изселен от краля в най-забутаното място в Европа - Савоя. На по-забутано не са могли да го заврат. И волнодумният просветител с отровен език заживял в изгнание и в заточение, при следните тежки битови условия.



Ама моля Ви се - не се шокирайте. Това е "шатото" на Волтер, което той си е построил, за да пребивава в него докато е бил далече от любимия Париж и още по-любимите столични сплетни и интриги. Човекът е умирал от скука, затова си построил отделна театрална сграда (!) И понеже бил и върл враг на религията, църквата и вярата ... взел, че построил в рамките на имението си и една църква.



Извинявам се, че и на двете снимки загрозявам пейзажа с присъствието си, но и така се вижда при какви тежки условия е бил поставен геният на Волтер, преследван от кралския абсолютизъм. Голяма е била мъката му Господи, та затова направил имение като мъничък Версайл, с шато, църква и театър. Също така, гарнирал всико с такъв парк, че на човек да му хвръкне шапката. Така е било през онези дни на потисничество и издевателства над свободомислещите (и доволно богати) французи.

Някой ще попита: "А какво стана с изборите за Европейски Парламент". Идваме и до тях. Както уточних, ние отидохме от Швейцария (която не е член на ЕС) във Ферней Волтер на френска територия. По това време течеше предизборната кампания и градчето беше заприличало доволно на нашата родна действителност - много плакати, много афиши, много нещо. И всеки ти обяснява да гласуваш за него. Не устоях на изкушението да се фотографисам на фона на два мирно съжителствуващи плаката на десницата и на левицата.





Социалистическият афиш (от моята лява страна) е на самия Рокар - бивш министър председател на Франция, впоследствие минал на по-спокойна работа в Европарламента. От дясно пък са опонентурата - Паскуа и Марчиани. С удоволствие бих помолил Ради Точев да коментира това съзвездие - ще бъде много интересно. Така прекрачвайки от напълно независимата Швейцария в страшно Европейска Франция, с едничката цел да видя мястото на страданията на заточеника Волтер, неволно попаднах във водовъртежа на изборите за Европарламент. Както виждате, не чак толкова различно в сравнение с милата ни Майковина. (Като има Татковина, защо да няма Майковина ? Иначе става дискриминация по пол ...).