Позволявам си да пусна едно мое интервю, дадено за сайта www.bulgarianpost.com

Интервюто може да бъде открито във въпросния сайт на адрес:

http://opinions.bulgarianpost.com/story-read-12413.php

Лично аз препоръчвам на всеки да посети този сайт – интересeн е преди всичко с постоянния си стремеж да се позовава изключително на блогове и институционални сайтове. Интервюто е поместено под заглавието:

 

Теодор Дечев: Най-големите злоупотреби спрямо бизнеса са при обществените поръчки.

 

Аз бих го допълнил по следния начин:

 

Теодор Дечев: Най-големите злоупотреби спрямо бизнеса са при обществените поръчки и изкуствено създадените монополи.

 

Заместник - председателят на Съюза за стопанска инициатива твърди, че практиката конкурсите за обществени поръчки да се водят по критерий - минимална цена е порочна, защото „в общия случай  конкурсът се спечелва за сметка на някакво нарушение, за което провеждащият процедурата се е направил, че не е забелязал“. Той посочи като порочни практиките да се използват лицензионни режими на създаване на изкуствени монополи.  „В България въпросът за квалифицираната работна ръка надвисва със страшна сила“, подчерта Теодор Дечев и коментира недостига на инженери и на кадри в корабостроенето и в жп сектора.

 

СДС твърди, че управляващата коалиция се е превърнала в икономически картел. Приемате ли тази теза? Кои сектори са най-уязвими на политическо влияние и корупция?

 

Няма правителство в България, което да не е било обвинявано в това, че се е превърнало в картел. Истината е, че опозицията е длъжна винаги да атакува властта за всяко прегрешение. Колкото по-драстично е то, толкова по-голям шум трябва да се вдига.

 

Трудно мога да добавя нещо, което не е било изречено в рамките на обществените дебати по въпроса, но това, което искам да коментирам обезателно, е въпросът за продължаващите порочни практики в сферата на обществените поръчки. Мога да докажа с числа, че начинът, по който се провеждат конкурсите за обществени поръчки, самата им методология води до негативни резултати.

 

Тук абсолютните лидери са общинските администрации. Огромното мнозинство от конкурсите за обществени поръчки се водят по един критерий - минимална цена. Тази практика е порочна, защото в общия случай  конкурсът се спечелва за сметка на някакво нарушение, за което провеждащият процедурата се е направил, че не е забелязал. Има прекалено много процедури, при които в цената не са заложени осигурителни вноски, а предвиденото заплащане е под минималната заплата.

 

Когато се робува само на един критерий - този за минималната цена, не получаваш качествена услуга. Отделно, в осигурителните фондове не постъпва нищо. В крайна сметка се получава някаква имитация на конкурс, срещу който е извършена имитация на услуга. Такива примери има и в други области.

 

Не по-малък е проблемът около застраховането в сектор „Енергетика“.  Една застрахователна компания – "Енергия" упорито и систематично застрахова, без да се явява на каквито и да било конкурси за обществени поръчки. Тук-там компанията се е явявала на конкурси, за които в застрахователната общност дълго се коментира – подобен е имало с ТЕЦ “Перник” някъде преди около две години.

 

Аргументът е, че в „Енергия“ има държавно участие, че АЕЦ „Козлодуй“ е в нея, че НЕК е акционер в нея, но законът е за всички. Министър Овчаров още 2005 г. заяви, че за него единственото решение е да продаде държавния дял, а ние все чакаме да го продадат този дял.

 

Това не е частен интерес - в България има над 30 застрахователни компании и всяка една от тях очаква да се разреши този въпрос, но ето виждате как такъв относително прост въпрос може да се превърне в цирей, да загнои и по един или друг начин да стане корупционен скандал.

 

Не мога да подмина и проблема с неправомерното използване на лицензионни режими за създаване на изкуствени монополи.  Ще дам последния и най-пресен пример – въпросът за предприятията, които трябва да събират така наречения “електронен скрап”. Както знаете, който няма договор с предприятие, което да събира и  утилизира електронния скрап трябва да заплаща 10% продуктова такса на Министерството на екологията, което влиза в т.нар. ПУДООС - Предприятия за управление на дейности по опазване на околната среда.

 

До ден-днешен в страната има лицензирано само едно дружество, което е удостоено с милостта на министър Джевдет Чакъров. Това дружество е създадено от 4 физически лица. Едновременно с това, дружеството, което е създадено от 5 от 6-те представителни работодателски организации и практически всички браншови организации в сектора, както и едни от най-големите производители и търговци на бяла и черна техника, вече 10-ти месец не може да получи лиценз, независимо, че безброй пъти отговорът на министъра е бил - "Да, на бюрото ми е и чака да го подпиша". Единственото регистрирано дружество действа в условията на фактически монопол – министър Чакъров му е осигурил абсолютен пазарен комфорт. Подобен проблем между другото има и с лицензите на дружествата, които трябва да утилизират старите автомобили, но при електронния скрап примерът е най-характерен и драстичен.

 

Мога да ви кажа нещо интересно и за лицензионните режими - оказва се, че държавата в лицето на три поредни правителства, доста коректно е ограничавала броя на регулативните режими. В момента в страната има законови основания доколкото си спомням за съществуването на 54 регулативни лицензионни режими, като въведените са 53 на брой. (Има много прецизно изследване на БСК по въпроса). В това отношение държавата е коректен партньор, за сметка на общините, които без законово основание си въвеждат всякакви регулативни режими за щяло и за нещяло.

 

Според едно изследване 34% от българската икономика е в сивия сектор. Какво спира българските фирми да излязат на светло?

 

Сива икономика безспорно има, никой не отрича нейното присъствие, но аз не бих се наел да я измервам, защото това понятие е с много неясни контури. Освен това, пред годините примката около сивата икономика се затегна доста.

 

Искам да припомня, че когато бяха въведени осигурителните прагове, тогава се въведоха и т.нар. задължителни регистрации на трудовите договори на работните места в Националния осигурителен институт. За месец и половина се оказа, че в страната са открити 200 000 нови работни места.  Факт е, че само с една такава административна мярка огромно количество работни места излязоха на светло. Затова мисля, че тези кампании тип "дайте да дадем срещу сивата икономика" са най-меко казано преекспонирани.

 

Има отрасли,  в които самата икономическа реалност е наложила резки повишения на заплатите и осигуряване на размера на пълната заплата. Например Асоциацията на българските кабелни оператори е член на Съюза за стопанска инициатива. Там, без никой да ги кара, много отдавна повишиха драстично заплатите и осигуряват върху пълния размер на заплатата. Причината е проста - ако не се плаща на работниците, те тихомълком заминават за чужбина.

 

В друга наша асоциация - тази на консултантските фирми в железопътното строителство, началните заплати в някои от фирмите са 2000 лева. Разбира се, това са фирми, в които работят предимно хора с висше образование.

 

Смята се, че България е с едни от най-високите данъци в ЕС. В същото време има предложения да се повишат здравните вноски, а икономисти предлагат намаляването на данъка върху труда. Къде ще бъде намерен компромисът?я

 

В България преките данъци са ниски, особено в европейски контекст. Тя е една от страните с най-нисък корпоративен данък. Друг е въпросът, че корпоративният данък не е основният проблем на работодателите, тъй като, общо взето, всеки работодател с добър счетоводител успява значително да редуцира размера на печалбата си, при това, подчертавам, по законен начин.

 

Но нещата с косвените данъци стоят зле. България е един от абсолютните рекордьори в Европа по размер на акциза върху пропана-бутана. Размерът на този акциз е смайващ.  Затова охотно бих "поплакал" за това, че се въвеждат акцизи върху електричеството и върху въглищата. С това не остава сектор от енергоносителите и от енергиите – електрическа и топлоенергия, в който да няма косвени данъци.

 

България е може би втора по размер на акциза на пропан-бутан. През 2003 г. се намесиха и лобистки интереси на вносителите и производителите на бензин и дизел. За тях високият акциз върху пропан – бутана беше изключително изгоден. Сега, когато акцизът върху бензина вече е вдигнат (това стана чак през 2006 г.), това изключително високо ниво продължава да се държи, без всякакво разумно обяснение. В един момент, в който се събират още приходи в хазната - от акциз върху ток, въглища и брикети, да продължаваме да държим високи ставки на косвените данъци на екологичните горива е просто безобразие.

 

Необходимо ли е намаляване на данъците върху труда?

 

Вие питате за данъците, но аз бих започнал с осигуровките. През 2006 г. те бяха намалени с шест пункта. Позитивният ефест не закъсня - намаляването на ставките върху осигуровките светкавично предизвика по естествен път да подскочат нивата на минималните осигурителни прагове.  Бипартитният социален диалог, към който в някаква степен отнасям и договарянето на осигурителните прагове, е една много ефективна форма на саморегулация, която заработва веднага щом възникнат условия.

 

Що се отнася до данъка върху общия доход на физическите лица, не виждам причини и там да няма намаление. Според мен споровете дали данъкът да е прогресивен или плосък са малко абстрактни. Не е важно дали той ще бъде плосък, важно е да не бъде висок. Ние се борим за по-ниски данъци, а не за плоски или прогресивни. Тази година постигнахме нещо добро – успяхме с общи усилия със синдикатите да издействаме премахване на данъка върху общия доход на физическите лица от ваучерите за храна.

 

България все още има ограничен достъп до европейския трудов пазар. В кои области българският трудов пазар има недостиг и съответно в кои области изнася работна ръка?

 

Настанаха добри времена за инженерите, след като близо десетилетие да си инженер в България беше да си нещо като парий. Мога да дам пример с корабостроителната индустрия,  в която има тотален дефицит на проектанти-корабостроители. Този дефицит е тежък и в железопътищата - от инженери до кантонери, абсолютно всички технически и изпълнителски позиции,  специалисти по поддръжката на железния път, по поддръжката на подвижния състав. Висшистите от отрасъла “потъват” във Великобритания, среднистите – в Литва.

 

В Европа всеки се стреми да развива железници, може би сега последната смяна на ръководството на Национална компания железопътна инфраструктура вдъхва някаква надежда, че и у нас ще стане така.

 

Пак ще повторя, че цели сектори изискващи висококвалифициран персонал, където дефицитът вече започва „да тропа на вратата“. Отделен въпрос е, че има регионални дефицити - има фирми, които желаят да инвестират в по-неразвити региони в страната, включително и със смесено население по-най различни причини, (включително и етническа симпатия - турски фирми), които там се сблъскват със страшния проблем за дефицит на всякакъв род квалифициран персонал. Така че в България въпросът за квалифицираната работна ръка надвисва със страшна сила.

 

Тук изобщо не включвам проблемите на колегите от туристическия сектор, където е крайно време да премислят политиката си по заплащането.

 

 

Как отварянето на трудовите пазари на ЕС за българи ще промени тази ситуация?

 

Отварянето на европейските пазари за българи по-скоро ще ни "пришпори" още по-бързо ние да търсим решение за нашите дефицити. Но и сега немалка част от европейския пазар е отворена - при това най-съблазнителната част, сред която се откроява Швеция. Този пазар е абсолютно отворен за българи. Оттук нататък вече идва часът на трудовите посредници, които да намерят съответните българи, които се търсят на съответния пазар.

 

За съжаление отварянето на българския трудов пазар за приток на човешки ресурси отвън е въпрос не само на икономика, но и на националната сигурност. По света има готови, работещи модели - примерно в Канада има много добра система за точкуване и за подбор на кандидатите за работа. В други европейски държави също има функциониращи модели, така че трябва да почерпим опит и от тях.

 

Прочетох с интерес написаното и благодаря за което.Тази вечер те гледах по телевизия Европа и темата също беше интересна.Поздрав от мен за проявената позиция.

Ще ми се да коментирам частта за търговете от позицията на човек, който в значителна част от времето си се занимава именно с това - търгове. Значи, и аз чувам напоследък мантрата, че минималната цена не е достатъчно добър принцип за търгуване, но смея да не се съглася (напълно).

Няма нищо лошо в търговете по минимална цена при условие, че са изпълнени две съществени условия: (1) критериите за участие са коректно определени и (2) има предвиден "предпазител" за избягване на дъмпингови цени.

Първото условие следва, разбира се, да е налично при всеки тип търгове, но пък условията на търговете с комплексна оценка играят по принцип доста успешно ролята на предпазител с/у твърде ниски цени. Проблемът при комплексната оценка е, че критериите (а също и тежестите на финансовата и техническата част) се определят без ред и логика и често са умишлено деформирани в услуга на частен интерес. Схемата за нагласяване на търг по комплексна оценка е различна от схемата за нагласяване на търг по минимална цена, но нищо повече - нагласяването си е все така възможно. При първия вариант се определят "по-особени" критерии и изкуствено се завишават точките на "нашия" кандидат, така че да се елиминира евентуална изненада при отваряне на ценовите предложения. При втория вариант просто се намира формален повод да бъде отхвърлен кандидатът (или кандидатите) с по-ниски цени от цената на "нашия".

Като цяло ми се струва, че най-същественият проблем със ЗОП (освен тромавостта и прекомерната му сложност) е цялостната му ориентация към последващ, а не текущ контрол на изпълнението на тръжната процедура. Нещата биха били по-трудни за уреждане в условията на текущ контрол и би имало значително по-ниска успеваемост при нагласяне на търгове.

Все пак търговете за обществени поръчки винаги ще бъдат под съмнение и всяка система за търгуване ще бъде опорочавана в условията на ширещия се формализъм и буквоядство, липсата на реален контрол, прозрачност и отчетност, заменени от свръхусложнени и ограничаващи правила. Но за съжаление такъв е общият фон тук и сега и още по за съжаление няма изгледи за особени промени в близко бъдеще.

май всичко е нагласено, за да може комисионата да потъне в нечий джоб.

Комплексната оценка е необходима, за да се определи какво ТОЧНО трябва на купувача. Представете си следния пример: Предприятие трябва да закупи автомобили. И критерият е...цената. Как ще се определи КОЙ ТОЧНО автомобил е необходим, след като няма критерий, по който това да се определи. Да речем, написано е двигателят да е до 2000 см3. Хубаво, но на кой му пука, след като единственият критерий е цената. Шевролет Авео кола ли е? Кола е... И никой не пита за срок на доставка, гаранции, за резервни части... Разбирам, че примерът е не съвсем подходящ, но според мен техническа оценка е необходима, просто трябва да има контрол в/у комисията, която определя критериите. Така е, да речем с търговете по EBRD.