Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2007 23:52 - ЗА ПОКУШЕНИЕТО СРЕЩУ МАНОЛ ВЕЛЕВ
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 7453 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 17.07.2007 12:46



ЗА ПОКУШЕНИЕТО СРЕЩУ МАНОЛ ВЕЛЕВ ИЛИ ЗАЩО В МАКЕДОНИЯ ИЗУЧАВАТ РУМЪНСКИЯ ОПИТ В БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА

 

Теодор Дечев

 

Покушението срещу Манол Велев предизвика огромно оживление в медиите и още по-голямо – във форумите на Интернет медиите. Днес, 13 юли 2007 г., петък, представителите на четири български представителни работодателски организации, членуващи в Международната организация на работодателите (International Organisation of Employers - IOE) - Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) дадоха пресконференция, на която изложиха позициите си по случая с покушението срещу председателя на Българския съюз на частни предприемачи “Възраждане”.

По начало, едва ли някой е очаквал пресконференцията на работодателите да донесе новини. Априори беше ясно, че ще бъдат излагани позиции и ще бъдат направени някои коментари – неща, които не са приоритет за новинарите. Въпреки това, пресконференцията беше обект на огромен интерес, което идва да покаже, че случаят със стрелбата по Манол Велев не е “рутинен епизод в сериала за безотчетните убийства”. Ако употребим математически език, този случай представлява “особена точка” в кривата, отразяваща състоянието на престъпността, на агресията и на чувството за безнаказаност в България.

За първи път в историята на Втората Българска Република, беше извършено покушение срещу член на семейството на действащ член на правителството (на практика г-жа Лечева е с ранг на министър). Разбира се, всички добре помним, че още преди близо 11 години беше убит човек, който е заемал министър-председателския пост, но Андрей Луканов по това време беше БИВШ министър-председател и всички го разглеждаха като водач на вътрешнопартийната опозиция в БСП. В случая с Манол Велев, обществото няма как да разглежда стрелбата другояче, освен като изстрели дадени пряко срещу изпълнителната власт.

Тази оценка, аз споделих с журналистите по време на днешната пресконференция, продължила от 11.00 до 11.30 часа. Тя естествено беше тиражирана и веднага успя да подразни достатъчен брой хора. Много от тях попитаха в интернет – форумите, с какво г-н Манол Велев превъзхожда който и да е друг гражданин на Р. България, за да бъде третиран случаят му като “изключителен”. От правна и от морална гледна точка те са абсолютно прави. Всеки опит за убийство в България трябва да бъде третиран по един и същи начин от разследващите органи и истината да бъде търсена с еднакво старание и дори стръв.

Но от чисто практическа гледна точка, атентатът срещу Манол Велев си е ръкавица в лицето на изпълнителната власт. Имаше доста спекулации на тема дали Манол Велев е съветник на Президента на Р. България или пък е бил негов съветник. Проблемът изобщо не е в това, че президентът се съветва с председател на представителна работодателска организация. Ако е въпрос, президентът се съветва и с председателя на ССИ – проф. Борислав Борисов, който е и ректор на УНСС. Проблемът е в това, че някой ПОРЪЧВА ИЗСТРЕЛ В ГЛАВАТА НА СЪВЕТНИКА НА ПРЕЗИДЕНТА, очевидно без да се притеснява, че след това земята ще бъде обърната наопъки, но възложителите и изпълнителите на престъпния акт ще бъдат намерени и предадени на правосъдието.

От тук нататък можем да повторим станалата вече банална констатация, че досега няма разкрито поръчково убийство, а огромното по обем и положени усилия разследване на убийството на Андрей Луканов, беше безславно разбито в съда. Днес обаче, аз си позволих и още един път си позволявам да повдигна друг въпрос. Нулевата разкриваемост на поръчковите покушения е безспорно трагичен факт, но дваж по-трагична е констатацията, че до момента НЯМА НИТО ЕДИН ПРЕДОТВРАТЕН ОПИТ ЗА УБИЙСТВО. Или както цветисто се изрази един таксиметров шофьор – “някои в МВР разбират под превенция, регистрацията на извършените престъпления”. Всъщност, човекът се изрази още по-цветисто, но “цензурираната версия” на изказването не изменя смисъла му в никаква степен.

По никакъв начин не съм политически съмишленик на министър Румен Петков, но не мога да не се съглася с отправения от него не толкова отдавна призив към хората от т. нар. “щатен и професионален състав” в МВР – ДА ДЕЙСТВАТ ПРО-АКТИВНО.

Действително, полицията трябва да излезе от положението на регистратор и коментатор на извършващите се тежки престъпления. Публиката може да се отнесе снизходително по отношение на съзерцателното отношение на МВР към убийството на някой наркобос от средна ръка. Но обществеността не може да не бъде шокирана, когато човек с високо обществено положение и бизнес, който е “на светло”, получи куршум в главата. Никой не е длъжен да е личен симпатизант на г-н Манол Велев, но той наистина е от тези работодатели, които са и сериозни данъкоплатци.

Сега всички – и журналисти и анонимни коментатори по форумите, се надпреварват да коват хипотези, какви интереси е накърнил, за да го сполети подобно нещастие. Действително, в бизнеса възникват много сериозни противопоставяния и сблъсъци на интереси, но не е ли работа точно на професионалистите от МВР да идентифицират най-сериозните, потенциални “огнища на напрежение” и да предприемат “про-активни”, превантивни действия ?

Днес имах възможност да кажа на журналистите, още нещо за “про-активността”, сега ще го повторя. В момента у нас, дори и някой да се чувства застрашен или направо да е заплашен лично, той няма особени възможности да потърси защита от държавните институции. Дори и да се оплаче на полицията, там “про-активно” ще регистрират притесненията му и ... ще му изразят съчувствие. При изключителни случаи, някой може да получи охрана – за седмица или две, за месец или два ... И след това ? Ще се размине ли за месец – два опасността ? В подобна ситуация може да се окаже практически всеки – журналист за своя публикация или разследване; бизнесмен, защото не иска да “сподели” бизнес проекта си с някакви тъмни субекти; противник на корупцията, защото много се е разприказвал и е извадил конкретни факти, а не общи констатации; политик, защото прокарва неудобен законодателен акт и пр. Способна ли е българската полиция да респектира и да неутрализира зложелателите на подобни хора. По всичко личи, че отговорът е кратичко “НЕ”.

Затова, призивът на министър Петков към про-активни действия е добър, но може би ще трябва първо да проведе поредица от разговори с щатния и професионален състав на МВР за това, какво точно стои зад понятието “про-активни действия”. Не твърдя, че полицаите ни са глупави. Твърдя че смяната на подхода (да не кажа “на философията”, “на парадигмата” и други подобни учени фрази...) ще мине трудно и все някой трябва да я започне, но не в пожелателна форма.

На края искам да се спра и на една смайваща поредица от съвпадения, която със сигурност не допринася за добрата репутация на България пред света. Правя изричната уговорка, че не смятам да има каквото и да е общо между убийствата на Емил Кюлев, Иван Тодоров – Доктора и покушението срещу Манол Велев, както и между самите потърпевши, но не мога да отмина свързаните с тях три съвпадения.

Емил Кюлев беше убит в момента, когато в София беше пристигнала делегация на Европейската комисия, от която в огромна степен зависеше оценката ни пред Брюксел по редица въпроси. Същата делегация разбра за убийството по най-лошия начин – членовете й се пържиха близо два часа “заклещени” на булевард “България”, поради спирането на движението след разстрела на шефа на ДЗИ.

Иван Тодоров – Докторът беше застрелян по данни на медиите, на има – няма двеста метра от Президента на Република Турция и министър-председателя Станишев. Така новината за убийството му светкавично беше разпространена до Истанбул, до Анкара та чак до ... Диарбекир. (За Брюксел не си заслужава да повтаряме ...) Разбраха дори и тези, които не се вълнуват особено от списъка на показните разстрели.

Опитът за убийство на Манол Велев стана в момента, когато Георги Първанов демонстрираше гостоприемството си на президента на Хърватско и голям приятел на България – Стипе Месич.

В науката и в живота съществуват и така наречените “НЕкаузални връзки”. Не е задължително описаните съвпадения да са умишлени. Но със сигурност има някаква зла прокоба, редица от най-шумните покушения в София да станат точно в моменти, когато България е станала фокус на международно внимание по някаква друга причина. Не искам да правя спекулации, дали става дума за случайни съвпадения или има някаква система в тези неща. Но със сигурност може да се твърди, че тези нещастни съвпадения увеличават в пъти негативния медиен ефект от софийските стрелби. След което разбираме защо в Македония изучават румънския опит на борба с престъпността и корупцията, а не българския. Разбираме и защо дамата – идеолог на румънския поход срещу престъпността и корупцията, вече е с временно местожителство в Скопие. От българска страна ... няма кого да поканят.

Полунощно допълнение, направено в първите минути на 15 юли 2007 г.:

 

Написаният от найт коментар ме върна към още нещо, което казах на пресконференцията и зад което продължавам да стоя.

Освен, че наистина някой трябва много ясно да обясни на “щатния професионален състав” на МВР, какво представляват “про-активните” действия и колко важно е те да се предприемат, а не само да се отправят като призиви, видно е, че полбицията наистина има необходимост от помощ. Вижда се, че тези полицаи, които искат да си вършат работата се задъхват. Очевидно не им достигат много неща.

На времето имаше един италиански филм, чиято музика стана емблематична за цяла България – години наред тя беше ... сигналът на “Студио Х”. По ирония на съдбата, този филм се казваше ... “Полицията търси помощ”. Вижда се, че днешната българска полиция ИМА НУЖДА ОТ ПОМОЩ. Ами, като има нужда – да каже каква помощ й е необходима. От обществена подкрепа ли имат нужда полицаите ? От експертна подкрепа от академичните среди ли има нужда полицията ? От политическа подкрепа за по-голям бюджет ли имат нужда ? От какво точно, най-много имат нужда тези хора, които искат да си вършат работата ? Нека кажат – има кой да откликне.

Още едно допълнение, този път пуснато на 17 юли по обяд:

http://vshopov.blog.bg/viewpost.php?id=90334

Един също много тъжен и много правдив текст. Заглавието е: "Простреляният, като източник на информация".

 

 

 



Тагове:   манол,


Гласувай:
0
0



1. nait - Г-н Дечев,
15.07.2007 00:03
Вие наистина ли вярвате, че след призива на министър Петков полицията ще започне да действа по-активно? Това е все едно да вярвате, че след приемането измененията на ЗДП, КАТ ще станат по-активни и ще станат като американските полицаи на реверите на които пише To protect and serve. Нищо подобно - висят си хората по храстите на сянка на ограничение 40 км/ч и това е. А хората измират. Докато в България няма гражданско общество като коректив на държавната машина ситуацията няма да се промени съществено. А това са много бавни промени.
цитирай
2. teodordetchev - Не мога да възразя на нищо от написаното от Вас, но...
15.07.2007 00:11
... все от някъде трябва да се започне. Пък и не става за "по-активно", а за "про-активно", т. е. за изпреварващи действия, за превенция и т. н. Аз съм далече от мисълта, че призивът на който и да е министър може да предизвика радикална промяна в което и да е министерство. Но и не смятам, че само гражданското общество ще може да "освежи" работата на МВР. Гражданското общество не е и длъжно да се заеме с повишаването на професионалното ниво в МВР, макар че дори и в тази област може да им се окаже сериозна помощ.
Всъщност, напълно в синхрон с това, което Вие пишете, ние поискахме на "щатния професионален" състав на МВР да му бъде обяснено, че са преминати всички граници и трябва да доживеем първото разкрито поръчково убийство, първото ПРЕДОТВРАТЕНО поръчково убийство и т. н., ох и т. н.
цитирай
3. nait - Съгласен съм,
15.07.2007 00:23
г-н Дечев. Наистина е време да започнем отнякъде. Едва ли призивът ще помогне. Това са хора, които 17 години не са правили или не са могли да направят нищо. Или ако са се опитвали много бързо им е било обяснявано, че не работят в своя полза - и това просто защото някой се е обадил където трябва, дал е колкото трябва и нещата са забуксували. И това изречение "Точно ти ли ще промениш системата..." е възприето като мото там. Смятам, че е необходима незабавна промяна в ръководството на МВР и естествено трябва да се започне от министъра. Без това според мен няма шанс за малкото качествени кадри, които работят там
цитирай
4. teodordetchev - През изминалите 17 години се смениха доста...
15.07.2007 00:35
... министри. Дори и без "незабавна им смяна", те си се сменят по силата на функционирането на демократичните механизми. Слава Богу, поне в тази област - редовната смяна на управниците, демокрацията у нас работи, горе - долу.

Проблемът е, точно в това, което Вие пишете - че щатният състав на МВР е демотивиран, обезверен, а вече на места - и депрофесионализиран. Има страшно много звена в МВР, работата на които изобщо не би трябвало да зависи от това, кой персонално е министър на вътрешните работи. Общественият натиск трябва да бъде не само към политическия кабинет в МВР, но и към щатния състав, който няма нищо против да кротува, докато началниците му ги попържат из медиите.
цитирай
5. nait - Einverstanden!:)
15.07.2007 14:32
Разбира се. Все още в МВР се влиза с връзки, ако не знаете. И съответно - няма как състава да е професионален. Така че за това няма спор. Но мисля, че за да се реформира ведомството трябва да се започне от главата. Всъщност, това в пълен смисъл се отнася за почти всички сфери на държавния апарат, нали?
цитирай
6. teodor - Твърде наивно
16.07.2007 10:52
Твърде наивно е да се мисли, че с "добри идеи за отстраняване на пороци" ще може да се промени (подобри) състоянието на днешното българско общество. То е безнадеждно болно !! Това което предлага г-н Дончев е все едно да се лекува напреднала фаза на рак с метастази във всички органи с обучение за правилно хранене.
Не по-малко наивен и много погрешен е подхода да се разглежда т.н. организирана престъпност като нещо обособено, нещо с което властта може да започне да се бори. Властта в България и бизнесът, реализиращ огромни печалби благодарение на съдружието си с властта, са всъщност толкова обвързани, че е невъзможно да бъдат разглеждани отделно.
Възможност за ограничаване на тази зависимост, а като следствие бързо справяне с т.н. организирана престъпност, няма поради нейния генезис и начин на функциониране.
Единствената надежда на т.н. обикновен български гражданин се намира само в много дългосрочен аспект (няколко поколения), след промени в геополитическото статукво, пресищане с капитали на нашите олигархични кланове и асимилирането им от международни, по-демократично действащи (надявам се) бизнес образувания.
цитирай
7. teodor - Г-н Дечев извинете
16.07.2007 10:58
за погрешното изписване на името ви.
цитирай
8. teodordetchev - Не отричам изцяло нищо от написаното от моя адаш, ...
16.07.2007 11:55
... но не мога да се съглася, че трябва да сложим крак въз крак и да чакаме родната ни олигархия или по-точно родните ни олигархии да се "удавят в чужди капитали", да се демократизират и най-накрая да поискат да се възцарят ред, мир и любов в обществото и по улиците. Това, че очовечаването на обществото ни е задача за няколко поколения е ясно. Само че, добрите неща, които очакваме да станат факт след няколко генерации, трябва да започнат да се подработват ДНЕС. Включително и с "обучение за правилно хранене" :-)))
Позволявам си да не се съглася с глобалните оценки за целия бизнес като олигархия, за целия бизнес като организирана престъпност и дори за цялата изпълнителна власт като абсолютно срастнала се с организираната престъпност. Такива оценки предполагат следваща стъпка - покана към новите последователи на Че Гевара и Владимир Илич да идват с оглед "незабавно взривяване на системата".
Аз съм по природа умерен оптимист и не толкова умерен скептик :-))) но не мога да приема пораженският подход от типа - абе не са нашите на власт, следователно нищо не може да се направи. То първо за повече от милион българи изобщо не е ясно, кои са "нашите" и второ съзерцателното отношение към проблемите до нищо не води. Във връзка с това ще Ви разправя една история от 20 -те - 30-те години на миналия век, но това ще стане малко по-късно, защото се трудя в частния сектор и не мога да вися на компютъра повече от пет минути наведнъж :-)))
цитирай
9. greenpower - Светъл бизнес - не е ли малко рано за подобно изказване?
16.07.2007 12:43
Г-н Дечев,
Нали знаете, че въпросите за "първия милион" в България все още не са изяснени докрай - по много причини. Поради което и се "изясняват" с оръжие в ръка.
Така че е рано да определяме кой има/е имал "светъл" и кой - "сенчест" бизнес без доказателства.
цитирай
10. teodordetchev - Така е. но ние не говорим в момента за "първи милиони", а...
16.07.2007 13:14
... за актуалното състояние на един бизнес. Наистина, звучи страшно романтично:
- през 1989 - 1990 г. се раздадоха огромни суми на най-различни хора. Безспорно вярно и вън от всяко съмнение.
- Тези хора поизпраха тези пари, завъртяха ги и някои то тях излязоха на светло. И това приемам без съмнение.
- Но проблематична е третата част от съждението, което се лансира навсякъде из Интернет форумите - Тези, които раздаваха куфарчетата започнаха да изтребват "бенефициентите", за да се скрие навеки тайната на прехода. Тя "тайната" не никаква тайна - има неясноти само в подробностите. Но дали е необходима подобна конспирация, за да се скрие нещо, което е щироко известно - не знам. Съмнявам се. Защо точно сега и защо точно тези хора ? Е, хайде за някои от тях имаме куп основателни съмнения за причините, довели до фаталния изстрел. Но в конкретния случай, нещата стоят адски идиотски - бизнесът на Манол Велев наистина е твърде публичен.
цитирай
11. thehobbit - Два проблема
16.07.2007 15:19
... виждам да се преплитат около този атентат:

1) Връзката на пострадалия с изпълнителната власт (връзка съвсем не само интимна) и със сенчестите структури около президента на Републиката (то пък една република...) и

2) "Белият" бизнес на г-н Велев.

И оттук: "бял" в България е твърде често предприемач, развиващ дейност, основана на тежки корпоративни зависимости между власт и бизнес. Парадоксално, но колкото по-бял ти е бизнесът, толкова по-набъркани в организираната престъпност са ти партнерите. Набъркани до ниво, че те пък са съвсем "бели".

В заключение: Без да оспорвам констатциите на автора (те са до една верни и тъжни), съвсем не се учудвам от случилото се.
цитирай
12. teodordetchev - Обещаният разказ от първата половина на миналия век.
16.07.2007 15:43
Историята е съвсем проста. След септемврийските събития от 1923 г. и след трагичните събития от 1925 г., правителството на Андрей Ляпчев предпочело да може да наблюдава комунистите на светло, а не да ги издирва в нелегалност и допуснало регистрирането на т. нар. Работническа партия. По едно време Работническата партия за ужас на всички, взела, че добила мнозинство в столичната община или поне се сдобила с най-много спечелени мандати. Това естествено предизвикало истинска паника, но разказът е за друго. При наличието на толкова дейци на РП (комунисти, наследници на "тесните" социалисти), социалдемократите ("общоделци", наследници на "широките" социалисти) им предложили да обединят усилията си за изграждане на евтини работнически жилища по виенски образец. Предложението било кратко, ясно и прагматично - двете партии имали абсолютно мнозинство в общината и можели да прокарат подобно решение с минимум трудности. Финансови ресурси също имало. Добре, ама комунистите отговорили мъдро и в духа на историческия материализъм, че този въпрос (за жилищата де ...) трябва да се реши след окончателната победа на диктатурата на пролетариата. Социалдемократите доста се поочудили и попитали, какво мислят да правят от Работническата партия в общината, след като не искат да се захванат с един толкова ясен практически въпрос като работническите жилища. Отговорили им също мъдро: "Ще пропагандираме идеите на диктатурата на порлетариата".
Приведено към нашия случай, това адски напомня на идеята, че към оправяне на полицията може да се премине само след окончателното и пълно преобразяване и очовечаване на политическата класа. Не знам кога е "пусковият срок" за последното ама хората май трудно вече могат да чакат :-(((
цитирай
13. teodor - Твърде наивно 2
16.07.2007 16:55
По друг начин казана моята теза е, че българския олигархично-кланов модел на властта не може да бъде променен съществено от български политически субекти, а още по-малко от българския избирател. Защото:
- политическите субекти, които имат някакво реално влияние, без изключение са продукт на този модел и основната им цел е да съществуват в него и да го използват за себе си, а не за обществото,
- българският избирател няма никаква възможност да въздейства на политическия елит, той – избирателят всъщност няма какво да избира – каквито и да са резултатите от бъдещите избори, на власт ще бъдат представители на същите политикоикономически групировки.
Твърденията за ролята на гражданското общество (което го няма никакво), за възможностите на тази или онази група от партии да променят нещата са заблуда, която само утвърждава статуквото. Нямам качества да предложа решение на проблема и затова предположих, че (за да не се разчита на твърда ръка) това вероятно може да бъде много дълъг и мъчителен процес.
Какво да правим сега – честно казано не знам, но се съмнявам, че у нас сега има организация (партия) или отделни хора, които знаят.
Теодор Гераков
цитирай
14. teodordetchev - Само не разбрах, ...
16.07.2007 17:41
... в какво си противоречат нашите две становища като цяло :-))) ? пък и нали българският народ е единственият, който има поговорка "Залудо работи, залудо не стой"... Аз не съм привърженик на тази поговорка, но в случая и тя върши известна работа ...
цитирай
15. greenpower - Пак за "първия милион"
17.07.2007 16:39
В България "първият милион" е доста условно понятие - може да става дума за 5, 10 или 100 милиона. Както и ако "първата приватизационна сделка" е бил на ръба на закона, то такива може да са били и втората, петата, десетата...

В този смисъл аз лично не мога да дефинирам кога започва "светлия бизнес" - т.е. кога даден бизнесмен е "скъсал гущеровата си опашка", ако преди това е бил в "сенчестия бизнес". Но все ми се струва, че всъщност е твърде рано да се говори за масово преминаване на "сенчестия бизнес" на светло.

Поради което и се гърми по хора, които само изглежда, че работят "на светло". Или пък ги сгащват от ОЛАФ, Интерпол и т.н.

PS: Поради особеностите на прехода, не смятам, че единствено плащането на данъците е критерий за "светъл" бизнес.
цитирай
16. thehobbit - Въпросът е обратен, Петко
17.07.2007 17:17
Има ли си опашката гущер?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3487288
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33458
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев