Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2007 22:51 - Петър Добрев - "Блоговете като шанс". Публикация на в. "Култура"
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 10314 Коментари: 16 Гласове:
1

Последна промяна: 16.07.2007 23:00


Няма да скрия - чета редовно вестник "Култура", защото смятам, че сериозните дискусии в България се водят в маргиналните медии. "Маргиналните" в добрия смисъл на думата - маргинални по тираж, но НЕ и по други показатели. Бях изключително изненадан да открия цялата ни весела компания поставена на микроскопското стъкло на младия изследовател Петър Добрев. Последният очевидно не е авторът на многобройни книги за прабългарите, а както разбираме от самия вестник - студент в СУ "Св. Климент Охридски". Нямам честта да го познавам и искрено съжалявам за това. Бих се запознал с него с огромно удоволствие.

А сега - четете и се забавлявайте. Всичките сме ред по редом изографисани в изследването на г-н Добрев.

http://www.kultura.bg/article.php?id=13201

Вестник “Култура”.

 

Брой 27 (2466), 12 юли 2007 г.

Блоговете като шанс

Към картография на българската блогосфера: степени на публичност, идеологии, влияния



Добрият вестник според мен е този, в който нацията разговоря със себе си, размишлява драматургът Артър Милър през 1961 г. Днес ""добрите вестници"" отдавна се държат от големи, транснационални компании, които малко или много ги поставят в определена политическа или икономическа зависимост. В България, макар и на едно по-слабо, местно ниво, журналистиката също страда от подобни проблеми. Пресата, в най-голяма степен, е все още зависима от силните на деня по времето на прехода – старите комунистически кадри, новобогаташите и оформящата се олигархия. Но в същото време добиващото по-оформен вид гражданско общество започва да търси своите канали за влияние и публичност. Щом не може да ги намери в традиционните медии, ги открива в интернет – и главно в блоговете. Именно блоговете се превръщат в едно виртуално пространство, където ‛нацията разговоря със себе си"; и то за проблемите, които смята за най-важни в дневния ред. Обсъждат се случаи, които не намират подобен отклик в печата, говори се на нов стил, оформят се нови лидери.

В международен мащаб блоговете се превръщат във все по-силен инструмент за влияние – политическо, икономическо, журналистическо. Макар и със закъснение, нямаше как подобен процес да не се зароди и в България. Днес нашата страна има сравнително добре оформена блогосфера, свои своебразни блог ""звезди"", няколко обединения и голяма палитра от жанрове. Тази нова степен на публичност даде път в блогосферата и на имена от висшия политически живот в страната – като експрезидента Петър Стоянов и министъра на външните работи Ивайло Калфин. Това превръща блоговете в извор на целенасочени и конструктивни тези, които могат да намерят реално приложение в обществото и са далеч от импотентната ""говорилня"" на форумите. Все още обаче българската блогосфера не може да достигне равнището на влияние, каквото има например американската. Традиционните медии не са достатъчно отворени към новото, а и самото общество е все още доста консервативно, що се отнася до източници на информация. Но и българската блогосфера все още не се е развила жанрово и генерира ограничен набор от тези, които съответно имат и по-ограничена аудитория.

Ако се доверим на определението в статията ‛Влиятелната мрежа"" на американските политолози Даниел Дрезнър и Хенри Фарел, блоговете са лични дневници, политически анализи, рубрики със съвети за любовта, компютрите, парите или всичко изброено едновременно. През 1999 г. са били около 50, пет години по-късно вече са между 2, 4 и 4, 1 милиона. Технорати , един от най-известните сайтове, следящи блоговете и връзките между тях в момента, изчислява, че на ден се появяват 10 000 нови блогове.

Как този световен процес намира отражение в България? По данни на сайта eu.socialtext.net , в България има приблизително около 25 000 блога. Сред тях най-много хора (около 15 000) ползват българската блог-система blog.bg. Интересното е, че оттам обаче идват сравнително малко влиятелни блогъри.

По-изтъкнатите автори у нас са обединени в няколко блог-агрегатори. ‘’Мегафон’’ на в. ‛Капитал‛ обядинява най-интересните политически и икономически блогове. Още по-мащабен е проектът на в. ""Дневник"" – ""Блогосфера – най-добрите български блогове на едно място"". Жанрово ""Блогосферата"" е изключително разнообразна – тя включва повечето блогове от ""Мегафон"", като към тях добавя всевъзможни други – на тематики от информационни технологии до фитнес.

Третият основен-блог агрегатор е ""Българската свободна планета"" - сайт за участниците в движенията за свободен софтуер и култура в България. Там обаче присъстват и редица блогове, които са на съвсем друга тематика, но просто са приели да са със свободен лиценз.

Основен момент и при трите основни блог-агрегатора е, че авторите в огромната си част са вписани с истинските си имена. Още оттук се оформя идеята, че блоговете създават нов тип интернет-публичност, където анонимността не се подразбира. Тя почти напълно е изключена. Блогърите се грижат за своята популярност, стремят се да я разширяват и защитават името си и позициите си като автори.

Малко или много, по дефиниция същината на един блог е егоцентрирана върху неговия автор, казва Йовко Ламбрев (yovko.net), един от най-популярните български блогъри, и добавя: Всъщност най-глупавото нещо, което можете да направите в коментар към един блогър, е да му обяснявате какво очаквате да пише и кое е правилно или неправилно. Той не прави това за вас. Вие не сте в центъра на играта.

В тези разсъждения се крие един от ключовите моменти при блогването – повечето автори го правят за самите себе си, за да изразят себе си и да се развиват. Блоговете не са обединени под някаква идейна шапка като форумите, при тях единственият ориентир е егото на автора. А щом това его определя съдържанието, естествено, че ще фигурира истинското име. Иначе цялата егоцентрирана система се разпада.

Това се усеща реално както от авторите, така и от читателите. По-четени са именно блоговете, зад които стои определено лице – с име и фамилия, а понякога дори със снимка. Споменатият сайт blog.bg е основата на повечето български блогове, но потребителите там изглежда не са осъзнали блогването в пълните му размери и го възприемат повече като продължение на форумните традиции и като не особено отговорно занимание. За това и в трите основни блог-агрегатора присъстват съвсем малко представители на blog.bg, и то такива, които не са анонимни – като Теодор Дечев и Александър Божков.

Нужната популярност добиват блогове, зад които стои име, което е и известно. Дечев и Божков са такива, както и Юлиян Попов или Нели Огнянова. Хората посещават тези блогове, които са доказали отговорността и достоверността на позициите си. При това положение е естествено, че коментар по медийно право в блога на Нели Огнянова ще бъде прочетен от много повече хора, отколкото подобно мнение в блога на bluebird да кажем.

Колкото по-позната на публичността е една личност, толкова по-популярен ще е нейният блог. Юлиян Попов пише статии за в. ‛Дневник‛ и е автор на книги, което автоматично му носи сериозна аудитория. Но трябва да се отбележи, че това е и целта на неговия ‛егоцентриран‛ проект julianpopov.com. Той е фокусиран върху обществено-значими теми, които малко или много вълнуват всеки читател. Не остава скрит стремежът на автора да е някакъв вид инстанция, да регулира общественото мнение и да оценява случващото се в страната.

Но има блогове, които не отсъпват по-съдържание, а просто имат по-малки амбиции. В повечето случаи става въпрос за онлайн дневници, тематично насочени не към общовалидни теми, а по-скоро към дадена субкултура или специфичен проблем - алтернативната музика например. В основата на сайта тук не е егото на автора, а по-скоро идеята – била тя музика, спорт или изобразително изкуство.

Пример в подобно отношение можем да намерим в блога ‛История на Македония‛. Това е един първокласен блог, създаден с огромни усилия от неговия автор, обединяващ в себе си цели масиви информация за историята на Македония. Историята е подчинена на обективни факти и документи. Така и в ‛История на Македония‛ почти няма авторов субективизъм, единствено исторически документи, събрани от всевъзможни места и обединени идейно около темата Македония. Името на блогъра не е известно, но това не пречи продуктът да е един от най-сполучливите в мрежата и да има сериозни позиции сред занимаващите се с история.

Наличието на популярно име пък не води автоматично до свръхпосещаван блог. Блогът на бившия президент Петър Стоянов доста рядко публикува нови материали, а и създава съмнения, че текстовете не са авторски, а по-скоро написани от пресцентъра на СДС. Спорен е въпросът, дали популярни личности като Стоянов използват блоговете си като инструмент за влияние в обществото, или повече като притурка.

По-непознати имена, които обаче изрично акцентират върху ""егоцентрираната"" система на блога си, стават популярни – било то в положителен или отрицателен аспект. Ангел Грънчаров, като автор на блог, със сигурност е едно от най-познатите имена в мрежата. Той не претендира да ползва факти или документи, а изразява силна лична позиция, често със спорни достойнства. Нещо повече, философът Грънчаров трудно търпи каквато и да е критика, ангажира се в редица лични свади в блогосферата и има навика да е изкючително многословен. Но въпреки това, блогът се радва на стабилна посещаемост, била тя и от недоброжелатели. Стремежът на автора за максимална популярност дава нужните резултати.

Като цяло, все още да е трудно да говорим за особено влияние на блоговете върху българския обществен живот. Неща, появили се в даден блог, излючително рядко намират после място в традиционните медии. (За сметка на това пък има случаи на недобросъвестно цитиране, когато материали от блоговете се копират изцяло, но без изобщо да е посочен авторът им или да е даден линк към сайта.) Изглежда в българското общество все още битува митът за ""сериозността"" на пресата, която винаги е по-достоверна от самотния анализатор.

Този ефект може добре да се забележи в блога на Юлиян Попов. Една и съща негова статия генерира многократно повече коментари в онлайн изданието на ""Дневник"", отколкото в блога му. Явно хората предпочитат да дадат мнение си на ""авторитетно"" място, където очакват ‛гласът им да се чуе‛… Така за момента много интересни блог находки остават незаслужено недооценени.

Известна вина за това носят и самите български блогове. Те все още са сравнително еднотипни и жанрово еднородни. В САЩ например много водещи специалисти водят блогове – за технологии, за наука, за литература, за спорт и т.н. В България може да се каже, че редовно поддържани специализирани блогове липсват. Изключение правят може би единствено блогът на Нели Огнянова и историческият ""История на Македония"". Иначе повечето хора просто еклектично събират в онлайн дневника си впечатления от света.

Българската интелигенция като цяло е по-консервативна, що се отнася до новите технологии. Засега повечето блогъри са представители на по-младите поколения, които логично все още нямат експертни знания. Изключения тук са IT специалистите, които по обективни причини присъстват дейно онлайн.

Последната кандидат-президентска кампания показа, че ако блоговете излязат от досегашните си шаблони, могат да спечелят много по-сериозен отклик. Тогава беше създаден един от малкото антиблогове у нас – Гоце.нет, насочен срещу Георги Първанов. Блогът положи доста усилия да иронизира президента и си спечели огромна популярност както в мрежата, така и сред традиционните медии. Въпреки това, Първанов спечели вота. Това показва, че в крайна сметка в България (а и по света) е още твърде рано да се говори за някаква практическа сила на блоговете сами по себе си. Те по-скоро могат да играят важна роля на механизми за обратна връзка за големите медии. Според Даниел Дрезнър и Хенри Фарел блогосферата служи както за усилвател, така и за преобразовател на медийното покритие. Затова ще е толкова трудно традиционните медии - а в крайна сметка и политиците ни - да пренебрегнат блогосферата: тя е филтърът, през който обществеността осмисля въпросите на политиката.

И най-бегъл поглед върху нашите блогове показва, че почти всичките й преставители са дясно мислещи. Реално в онлайн пространството не може да се случи дискусия с ""леви"" блогъри, защото такива липсват. Да, Ивайло Калфин и Николай Камов имат блогове, но те са обновявани изключително рядко и имат повече декоративна функция. Втората по влияние партия – ДПС, също изобщо няма представителство в интернет... Така или иначе, за момента гражданската позиция в българските блогове е една, а реалната политика в страната - съвсем друга. Проблемите, които дневният ред на блогосферата често изтъква като най-сериозни, в реалното политическо пространство остават нерешени.

Вероятно с развитието както на самите блогове, така и на традиционните медии, подобни форми на интернет комуникация ще придобиват все по-голяма роля у нас. Засега блоговете имат своите положителни ефекти върху обществото – те наложиха нов тип интернет говорене – авторско и далеч по-култивирано от преобладаващата в медиите жълта ""вацовщина"". Блоговете имат потенциал и у нас да достигнат важната си функция – да бъдат регулатор на медиите, място, където обществото обсъжда проблемите си и ги посочва на властта. Повече обществено говорене - по-активно гражданско общество, по-сериозни медии, повече експертни оценки, по-цивилизован език, повече важни проблеми решени.

Петър Добрев

Петър Добрев е студент по журналистика в Софийски университет "Св. Климент Охридски", пише в интернет изданието e-vestnik.bg и в личния си блог.

 



Тагове:   шанс,


Гласувай:
1



1. candysays - Чудесна статия, г-н Дечев!
17.07.2007 01:04
Хубаво че сте я публикували тук... :)

Само тази констатация на автора на статията ме учуди:
"И най-бегъл поглед върху нашите блогове показва, че почти всичките й преставители са дясно мислещи. Реално в онлайн пространството не може да се случи дискусия с ''леви'' блогъри, защото такива липсват."
Странно е това, поне за мен...
Но със сигурност си има обяснение.

Поздрави :)
цитирай
2. анонимен - а малко коректност не е излишна
17.07.2007 01:42
Какво ви кара да мислите, че вестник "Култура" публикува статии с публичен лиценз, които могат да се възпроизвеждат навсякъде? В сайта на вестника има поставен знак за копирайт. Беше достатъчно да поместите отправка. Така ощетявате един уникален вестник, защото вашите читатели ще се запознаят с текста тука, а не на сайта, на медиата, която е платила хонорар за тази статия.
цитирай
3. nio - Напълно споделям мнението ти за ...
17.07.2007 03:11
Напълно споделям мнението ти за "маргиналните медии".

Статията обаче я намирам за абсолютно посредственна.Това пък че Култура я публикува, за мене значи, че за тия хора блогсферата е нещо като обратната страна на луната:-)

Почвам с това, че авторът го е домързяло да вземе калкулатора и да сметне потребителите в блог.бг.
В момента регистрираните блогове са 22947.
Колко са реално работещи, е друг въпрос.

Не е схваната основната идея на блогсферата.
Основната идея е да има независими информационни потоци.Това че някой го ползва и за рекламни цели, просто е вторично.
Аз примерно много се дразня когато попадна на постинг, който е до средата и има препратка за цялата статия към комерсиална медия.

Ами ако съм искал да чета комерсиалните медии, нямаше да се ровя из блоговете.

Комерсиалните медии се съобразяват с кръга на своите читатели.Блоговете се съобразяват само със своите собственици.
Правилно е цитиран Йовко Ламбрев

"Всъщност най-глупавото нещо, което можете да направите в коментар към един блогър, е да му обяснявате какво очаквате да пише и кое е правилно или неправилно. Той не прави това за вас. Вие не сте в центъра на играта"

В същото време статията бъка от квалификации кои блогове са "интересни", "популярни" или "амбициозни"

Когато правиш квалификации, трябва да посочиш критерий.

Интересен - това зависи от самия човек.И аз не чета всичко.Особенно в поезията рядко се зачитам.Ама и хората пишещи поезия, считат политическите блогове като безкрайно скучни:-)

Популярни - бих казал че тук е лъгал с ..., но ще го отчета като мързел и липса на елементарни технически умения.
Популярноста е поне нещо което може да се измери по посещенията.В блог.бг са публични и ако си направиш статистика за няколко дена, можеш да отчетеш средната посещаемост.В много блогове има counter който в повечето случаи предлага публична информация.Елементарно сравнение ще покаже кои блогове по колко се посещават.

Има и друг начин.Това е напримар PageRank - индекса на Google.В това отношение блог.бг се индексира по слабо от wordpress например.Отдавам го на по малкото време от създаването му.Въпреки това може да се види индекса.Може да се види индекса и в Технорати.Въпреки че и там блог.бг изостава, отделните блогове имат индекси по които се сравняват.

Амбициозни - явно на автора амбициите му стигат до публикация в някоя от комерсиалните медии.Това са си негови амбиции, но това не му дава право всички да сравнява със себе си.Има хора които пишат и не искат да се съобразяват с редакционни политики или читателски кръгове.

Същото е положението с:
''Блогосфера – най-добрите български блогове на едно място''
Най-добър спрямо кого?
Най-добър за кого?

Дали 6627 човека от категория "музика" им дреме за преценката на Дневник?

Друго
"Основен момент и при трите основни блог-агрегатора е, че авторите в огромната си част са вписани с истинските си имена. Още оттук се оформя идеята, че блоговете създават нов тип интернет-публичност, където анонимността не се подразбира".

Дрън дрън че пляс:-)
Това че "че авторите в огромната си част са вписани с истинските си имена" е вапрос на политика на самия агрегатор.От тук въобще, ама въобще не следва че се "създават нов тип интернет-публичност, където анонимността не се подразбира".

Агрегаторите има по няколко десетки блога които са незначителен процент от цялата българска блогсфера.Елементарна статистика в блог.бг или бг.уърдпрес показва друго.

Още
"Споменатият сайт blog.bg е основата на повечето български блогове, но потребителите там изглежда не са осъзнали блогването в пълните му размери и го възприемат повече като продължение на форумните традиции и като не особено отговорно занимание".

Блоговете са първите които предлагат тая форма на комуникация.Част от другите сайтове са се усетили на по-късен етап, че възможноста за коментари привлича потребителите.А това че има постинги с по повече от 100 коментара, говори за известност, за която повечето от цитираните "известни" блогове могат само да мечтаят.

Не знам дали са случайни внушенията в тая статия.Факт е че тя съвпада с подобни неверни публикации в печатните медии.
http://tin4e.blog.bg/viewpost.php?id=90086

Форумите и блоговете привличат все повече читатели, които не се интересуват от "медийни величия" а от това какво е написано и какво ги интересува.Нормално е да има опити за оплюване или отклоняване на вниманието.Това обаче е против самия замисъл на "социалната медия".

А в агрегаторите се появиха някои негативни тенденции, но за това друг път:-)

Няколко лични мисли.
Силата на блоговете е в индивидуалния зарад на пишещия.Колективистичното прекланяне пред корифеите и медийните величия не води до популярност.Популярноста е сред хората.Популярноста е сред определен кръг.Нима Дневник допуска блогове с поезия?
Повечето от тия хора никога няма да видят писанията си в печатна медия.Значи ли това че нямат читатели?
Елементарна статистика показва че прочитанията им са повече от колкото е един приличен тираж на книга в България.
Трудно е явно за един бъдещ журналист да проумее, че известноста не се пресмята само с броя статии които са му купили от комерсиалните медии.
Мога смело да твърдя че тук могат да се намерят много стойностни неща, които по различни причини не биха били отпечатани.Не е ли право на всеки да си определи приоритетите и ценостите.Същото важи и за читателите.Те са тези които определят кое е известно, интересно и т.н.
Аз поне винаги съм мразил някой да ми дава „тон в живота” и да определя вместо мене кое е добро или правилно.

Поздрави
цитирай
4. teodordetchev - До аноним 2.
17.07.2007 08:00
Не мисля, че съм ощетил в. "Култура", освен ако неволно съм нарушил някаква процедура.
Първо, КУПУВАМ си вестника всеки петък, като чинно отброявам исканите ми два лева.
Второ, пуснал съм ЛИНК към сайта на вестника. Може да не сте го забелязали.
Трето, не бих си играл да пускам тук целия текст, ако възможността за дискусия в блог.бг не беше по-добре организирана.
Четвърто, запазил съм стриктно графиката на текста от "Култура" - т. нар. "развяващо се знаме", както го наричаше художникът на вестника - Христо Градечлиев.
Пето, което няма от къде да знаете - аз съм доброволен и безплатен рекламен агент на т. нар. "маргинална преса", така че не чувствам никакви угризения по отношение на вестник "Култура", който пак ще подчертая предпочитам да чета на хартия, а не он-лайн.
Поздрави !
цитирай
5. zari - Любопитен факт за мен е,
17.07.2007 11:55
че блогар, случайно разбрах, че е регистриран тук- в живота /име няма да споменавам/ е разчупен, интересен, духовен, образован...и още качества, заради които е удоволствие да си в компанията му...чета обаче неговите постинги и се натъквам колко е сух, еднообразен, преднамерен, схоластичен, ненужно делови, докачлив, щтестлавен...и си казвам: "Добре все пак, че е с ник-нейм и не е с истинското си име...за познатите и близките ни-едно допълнително разочарование..Има и други случаи-уж недотам образовани и шлифовани, а прочетеш нещо толкова истинско, /недотам задълбочено, ще кажат някои/, а остава в теб размисли, благодарност, че си го прочел и го усещаш по-близък някакси...
цитирай
6. zari - И въпрос
17.07.2007 12:02
Заглавието е формулирано така "Блоговете като шанс". Питам къакъв шанс могат да са например за поне 30% от блогарите тук. Мнозина са без очаквания. Има и такива, нали? Шанс за какво?Някои не се вписват в никой от описаните случаи за шанс. При такива блогари има спонтанност, непреднамереност, вица.. и не се интересуват от класации, кой ги чете и дали ги одобрява..Тях чета с удоволствие!
цитирай
7. teodordetchev - Напълно естествено - ...
17.07.2007 12:02
... на едни им се удава "вербалната комуникация", на други - писмената. Честно казано, аз самият мога да бъда много по-забавен, но от известно време се опитвам да съм малко по-сериозен. Все пак науката и шегичките не се връзват всякога, да не кажа - в повечето случаи ...
цитирай
8. zari - Отг. на №: 7 Ами за това си има място за сериозната наука и за шегички, а
17.07.2007 12:06
който жонглира и с двете виртуозно, е интересен, търсен, посочен, богопомазан. Откроява се! Познавам такъв. Инициалите му са Л.К.
цитирай
9. nio - За науката и шегичките. . . Предп...
17.07.2007 13:12
За науката и шегичките...
Предполагам си гледал "Неудобната истина" на Ал Гор.Аз не харесвам левите и още повече зелените.На Ал Гор обаче не може да му се отрече артистичност и манипулативност.
Въпроса е за кого е предназначен даден текст, книга, или изказване.
Винаги съм обвинявал ителигенцията че в голямата си част, не може да стигне до хората.
Явно въпроса е в съотношението.
Подобно е и с блоговете.
цитирай
10. vshopov - Малко се надценява всичко това
17.07.2007 18:10
Честно казано, така ми се струва. Разбира се, нова форма, нова динамика, класации, рейтинги, познанства и т.н. Дори, ако човек иска да е по-щедър може да каже нова публичност и прочее. Имаше преди години и една подобна вълна за електронна демокрация, увеличаване на участието. Оказват се малко празни надежди, колкото и да се генерира разговор, тези, позиции, в един момент те трябва да се фокусират, концентрират в нещо публично осезаемо, нещо tangible, за да носи енергия, дори някаква заплаха за дадено статукво. Това сякаш не се случва, макар че организационния потенциал на уеба за сформиране на малки групи е доста силен. Все пак, накрая, ще трябва да се появява нещо по-институционално, в допотопния смисъл на думата, за да има дълготраен ефект от хубавите неща и предложения, които се срещат.
цитирай
11. анонимен - Петър Добрев
18.07.2007 16:11
Да, наистина не съм историкът Петър Добрев и нямам каквато и да е роднинска връзка с него:) Радвам се, че една моя курсова работа, случайно прераснала в публикация в "Култута" води до сериозни дискусии. Не претендирам за някаква научност, статията изразява по-скоро лични наблюдения.

Това е и отговор към критиките на nio, за които иначе благодаря. Наистина не съм уточнил какво разбирам под понятието популярност, но очевидно блогърите, които са намерили място в някои от публичните агрегатори са заслужили това си право по даден критерий - качество на написаното, висока посещаемост и т.н. Оттам нататък самият факт, че са в агрегатора им носи нова популярност- заслужена или не. Каквото и да е качествен един блог, той е трудно откриваем в огромното уеб море и в този смисъл агрегаторите са важен ориентир. По собствения си блог мога да съдя, че вдигнах много сериозно посещенията си, откак от блогосферата на "Дневник" решиха да ме включат.

Не претендирам, че въпросната "Блогосфера" обединява най-добрите български блогове, просто това е мотото на агрегатора и аз съм го цитирал.

Що се отнася до амбициозността - моята не се ограничава в публикации в сериозните медии както твъди nio, но това е отделен въпрос. В статията си съм подчертал, че просто отделните блогъри имат различни амбиции. Ангел Грънчаров иска думата му да присъства на колкото се може повече места, по възможност "авторитетни", докато създателя на доста по-добрия блог "История на Македония" е напълно анонимен и не претендира за никаква известност.

Съжалявам, ако на nio или на някой друг му изглежда, че статията ми е "опит за оплюване". Напротив, не съм чел цититаната от Тинче статия в "Труд", но самият аз съм блогър и предпочитам много повече свежестта на блогосферата пред мъртвото говорене на "сериозните медии". Дори бих се радвал, ако статията ми привлече по-сериозен интерес към блоговете и посочи предимствата им.

Блоговете са нова, все още ''непорочна'' пътека, която може да се използва за публично говорене. Пределно ми е ясно, че известността не се пресмята с броя статии купени от сериозните медии. Самият аз съм преди всичко блогър, блогвам доста преди да започнат да ме отпечатват където и да е. И в момента съм по-скоро блогър, отколкото ''сериозен журналист'', сътруднича на медии, но не ги възприемам като ''недостижимия връх'', който да е единственото мерило за качествата на даден човек, занимаващ се с писане. Напротив, огромната част от българските медии са едно пошло блато, където находки се намират по случайност, а не по подразбиране. Блоговете за сметка на това предлагат доста по-качествено съдържание. А както виждаме и възможност за дискусия :)

П.С. Вестник “Култура” всъщност публикува съкратен вариант на моята работа. Пълната версия може да видите тук - http://ideinakriza.blogspot.com/2007/07/blog-post.html.
цитирай
12. nio - Мисля че съм се изразил ясно. Има ...
18.07.2007 21:11
Мисля че съм се изразил ясно.Има общопризнати критерии за „известност” в нета.За съжаление, в България не можем да стигнем англоезичните сайтове по разбираеми причини.
Избягвам да пиша на тема SEO (Search engine optimization).Тук съм подхвърлил някои неща но и много съм премълчал.Кой разбрал – разбрал:-)

Това че агрегаторите вдигат посещаемоста е ясно.То зависи от потребителите които ги ползват.Повечето блог платформи имат собствени агрегатори.Тук може да се избира от избрани, по отделни категории, но може и да се преглежда всичко което се публикува.Посещаемоста идва от броя на потребителите.Няма начин да се сравнява агрегатор на 23 000 блога с такъв с 50.По публични данни в момента блог.бг има повече уникални посещения, средно за ден от Дневник.Това е само за малко повече от година.

Смята се за престижно блога ти да е на собствен домейн, но единици стигат до 200 уникални посещения.Това важи и за blogspot ./поне аз не знам да имат общ преглед/Те трябва да търсят някаква подобна система.Независимите блогагрегатори са някакво решение.Те имат редица неудобства, но най-важното е че отразяват някаква собственна политика.Всякакъв вид сортиране и филтриране противоречи на философията на блогсферата.Няма лошо да има тематичен подбор.Аз също си правя подбор какво да чета.Но да определиш собствения си подбор като престижен или най-добър е просто смехотворно.Да определиш един интерес като „интересен” е все едно останалите са безинтересни.Това може да е лично отношение, но не и обобщение.Броя читатели определя кое е интересно.
Ето един „частен” агрегатор който може да се „пренася” в някои блог платформи.

Зоната на свободата
Либералните блогове на едно място
http://www.ikonomika.org/liberty/

Ето и едно мое огледално място което ползвам като архив.
http://freedombg.wordpress.com/

Погледни в дясно как съм пренесъл агрегатора.Тоя начин дава много по-добри резултати в търсачките.
Айде стига толкова.
Има специализирани сайтова по тези въпроси.

PS Аз не откривам топлата вода.Ако се интересуваш погледни PC Magazine за Юли.
Статията се казва:
„Новите нации” за мрежите за общуване, като оплютия „форумен тип”/кой им е виновен на другите че нямат толкова коментари /
MySpace вече има 83 милиона „жители”.
Щото не знаят че е престижно някой да им прави подбор:-)
цитирай
13. viovioi - Аз се забавлявам...
21.07.2007 15:39
Не търся изява, реализация или някакъв шанс.За мен най важен е факта, че ни забелязаха.Статията в 24 часа,медиите и нянакъв приятен шум, който гъделичка самочувствието.Нали знаете че нищожните,незначимите,малкоинтересните неща биват подминавани с липса на всякакъв интерс.Но с блгърите положението не е така.Някой ни забелязва,пише за нас, коментират.Това е хубаво.Това е готино.На мен ми допада.Даже и злобата на г-н Зюмбюлев ми допада.Такава злобна статия не бях чела доста отдавна.Тук има хора,които могат да напишат много по качествена статия и навярно той го знае и това не му харесва.Чудесено е хора.Набираме скорост>>>>>>>>
цитирай
14. sulla - Темата заслужава...
21.07.2007 22:27
Темата заслужава малко по-задълбочен анализ, но като няма риба, и ракът е риба.
цитирай
15. teodordetchev - Още един адрес, където може да се намери и да се коментира ...
08.06.2008 21:35
... студията на г-н Петър Добрев:

http://petyr.blogspot.com/2007/07/blog-post_18.html
цитирай
16. анонимен - kohls coupon codes
26.07.2011 01:01
CeAreokdentstfniw <a href=http://tiny.cc/kohlsprintablecoupons>kohls coupons</a> TKPLEFSAF
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5806216
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52685
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов