Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2007 10:27 - ИМИГРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ Е НЕИЗБЕЖНА. ОТ НАС ЗАВИСИ ДА МИНИМИЗИРАМЕ РИСКА ОТ НЕЯ.
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 12533 Коментари: 18 Гласове:
1




Съвсем наскоро се проведе първото заседание на работната група, която трябва да структурира рамката на миграционната политика на Р. България. (Дали ще успее да свърши работа е отделен въпрос, отговор на който ще даде времето). Имам честта да съм член на тази група и това прави още по-естествена необходимостта да изразя макар и в най-общ вид и пределно разбираемо позиицята си. (В коментарите към миналия пост беше поставено изрично изискване за "вплитане" на повече шеги и закачки в научната материя). Направих това от страниците на вестник "Политика", редакцията на който беше така любезна да отпечата терзанията ми по темата. За съжаление, за много от читателите вестникът не е достъпен (особено за тези в чужбина), а в уеб сайта на вестника е поместен съкратен вариант с препратка към пълния текст в хартиеното издание. За това с чиста съвест, (както гледам вестника вече го няма по будките), помествам пълния текст на първоначалните ми размишления над проблемите на миграционната и особено на Имиграционната политика на Р. България, които съм изложил и пред почитаемата работна група, председателствувана от г-н Министъра на външните работи - Ивайло Калфин. Подробности за работата на самата работна група очаквайте в блога на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) - www.ssi.blog.bg , днес - утре.


ИМИГРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ Е НЕИЗБЕЖНА. ОТ НАС ЗАВИСИ ДА МИНИМИЗИРАМЕ РИСКА ОТ НЕЯ.

 

 

Теодор Дечев

 

През последните седмици станахме свидетели на изявления по два въпроса, които макар и на пръв поглед разнопосочни, имат лесна за откриване пресечна точка. Председателят на Българската стопанска камара – г-н Божидар Данев, с достойна за уважение последователност отново защити тезата си за необходимостта от внос на работна ръка в България. Едновременно с това, източници от Кишинеу и от Букурещ потвърдиха главоломния ръст на молдованците, които са се сдобили с румънски паспорти. Броят им по всяка вероятност е надхвърлил милион и половина души, а амбициятяа на Букурещ е да достигне до 75 процентов „дял” на румънските граждани в Молдова.

Връзката между двете събития е, че „вносът” на работна сила има както ясно изразен икономически аспект, обоснован подробно от г-н Данев, така и геополитически аспект. По-просто казано – вносът на човешки ресурси е проблемя пряко свързан с националната сигурност. При това, с аспекти на националната сигурност, които не са задължително свързани с актуалната в днешно време терористична заплаха.

България действително е изправена пред дефицити на работна ръка в различини отрасли и икономически дейности. Това обаче не отменя необходимостта да се знае ясно, какво точно искаме по отношение на обогатяването на човешките ни ресурси отвън и как искаме да го постигнем. Казано на вече банален служебен език – необходимо е да има стратегия по миграционната политика. Добрата новина тук е, че след няколко годишни дебати на най-различни нива, тази година най-после се стигна до назначаването от страна на Министър – председателя на работна група, която да представми черно на бяло визия по миграционната политика. Групата се председателства от министър Калфин, което би трябвало да разшифроваме като заявка за сериозността, която се отдава на въпроса.

Въпросът обаче изисква многопосочен подход. Абсолютно неприемливо е икономическият аспект да бъде тотално фаворизиран, за сметка на проблемите на сигурността и социологическите и културологични аспекти на въпроса. На първо място, при формулирането на бъдещата миграционна политика, трябва да бъде ясно, че с действията си, ние оставяме дългосрочно наследство на потомците си. Цялата история на имиграцията в различните европейски държави и съответните аналитични социологически изследвания показват, че едни от най-сериозните проблеми между „пришълците” и приелото ги население, възникват чак при третото поколение имигранти. Най-общо казано, до тогава предишните две поколения са изпълнявали свързаните с тях очакванияработели са това, което „автохтонното” население не е желаело да работи, не са предявявали никакви особени политически претенции и са спазвали съществуващите правила за обществен ред и добро поведение.

Третата генерация потомци на имигрантите обаче по правило възстава срещу установения „космически ред”. Те не желаят да следват пътя на родителите си, просто защото са родени в страната, в която дядовците им са дошли като имигранти. Хората от „третото поколение” са учили в същите училища, в които са учили и децата на „мнозинството”, говорят местния език не по-зле от всички други и т. н. Те изкат да бъдат включени органично и в най-престижните области на бизнеса и обществиня живот.

Реакциите и контра-реакциите на „претенциите на третото поколение имигранти” са били обект на фундаментални изследвания, които не могат да бъдат обобщени в двадесет реда. На кратко може да се каже, че третото поколение имигранти по правило категорично отказва да играе ролята, която са изпълнявали първото и второто поколение и всеки, който възнамерява да „въдвори” в България чужденци с някаква конкретна и в определена степен конюнктурна цел, трябва да си дава сметка, че внуците му неминуемо ще усетят ефекта от неговите действия.

Затова и в държавите с по-адекватен подход към съвременното „Велико преселение на народите”, управниците са си дали труда да решат какво точно им трябва и как ще го осигурят. Всеки българин, който някога е правил опити (успешни или не) да „уседне” в Канада е добре запознат с използуваните алгоритми за оценка, наричани жаргонно „точкова система”. „Точковата система” обаче е отражение на визията по въпроса, кого каним да дойде да работи в страната ни и какво очакваме от него.

Ако за секунда се отклоним от дискусията за миграционната политика и се върнем към притесненията на работодателите, ще видим, че те нямат време да чакат за да берат плодовете на бъдещата миграционна политика. Посочените от г-н Данев дефицити съществуват тук и сега. Там, където не могат да се използуват някакви местни резерви, първата и естествена реакция е да се потърсят български граждани, живеещи в съседните ни страни – най-вече Македония и Турция. Работодателите не чакат някой „да се погрижи” за тях и си създават агенции за привличане и подбор на персонал, които вече са се впуснали „на лов за глави” в тези две държави. Проблемът обаче е там, че наличните човешки ресурси са доста ограничени. И тук стигаме до неизбежното сравнение между политиката на Букурещ в Молдова и политиката на София в Македония.

Още през 2004 г., Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) алармира за неадекватната политика по даването на българско гражданство на хората от Македония, пожелали това и доказали българския си произход. Ние показахме, че умишленото протакане на даването на българско гражданство е проява на изключително политическо късогледство и създава прекрасни условия за избуяването на корупционни схеми. Медиите ни подкрепиха и ... толкова. Държавната машина изскърца през зъби (или през зъбни колела) отговор в смисъл, че масовото даване на българско гражданство на хора от Р. Македонияя която скоро няма да стане член на ЕС, плаши Брюксел. Този отговор дори не беше даден в писмена форма, а препратен чрез попътни вестоносци. Междувременно, цените за „бугарски пасош”, обявявани в македонските вестници се движеха в интервала от 300 до 3000 евро, в зависимост от сезона, скоростта на „добиване” и други фактори.

Към днешна дата, дезинформацията за „брюкселските страхове” е опровергана по драматичен начин, но не от София, а от Букурещ. Няма принципна разлика между двата случая – „Румъния - Молдова” и „България - Македония”. Всякакви размишления за „неискреността” на македонците, искащи българско гражданство, могат да имат стойност в Националния исторически музей, но не и в очите на българските работодатели. За обществото е изключително приемливо, поне първата вълна от имигранти да бъде от хора, които са не само културно ами направо генетично близки до българите, ако се позовем дори само на статистиката за съществуващите роднински връзки. Вярно е, че значителна част от новите български граждани ще „отпътуват на запад със залеза”, но достатъчно ще останат и в Р. Македония и в България.

Става дума не за глобален план за присъединяване на Р. Македония към България, а за най-прост прагматичен подход към привличане на човешки ресурси, в които ако не друго, то поне инвестициите за езиково обучение ще бъдат минимални.

Ако се върнем на основния проблем за миграционната политика, бих изказал значителни резерви към тезата, че дефицитите на работна сила трябва да се решават най-вече с внос „отвън”. Подходът на България трябва да бъде „про-активен”, в известен смисъл близък до стила на Аржентина за привличане на имигранти. „Човешките ресурси” трябва да бъдат привличани, а не да се чака „пришествието” им по тяхно собствено усмотрение. Хората, които ще да бъдат привличани трябва да отговарят на доста комплексни критерии.

На първо място - да имат определено образователно ниво и професионална квалификация, ако щете дори – да има занаят. Вносът на неквалифицирана работна ръка е абсолютно неприемлив. Нямам нищо против „вноса” на виетнамски инженери и едновременно съм категорчно против вноса на виетнамски общи работници. На второ място – да са в подходящ възрастов диапазон (да не кажа във „фертилна възраст”...), за да могат да бъдат интегрирани не само в обществото „въобще”, но и в осигурителната система на Р. България.

На трето място – не трябва да демагогстваме и трябва ясно да заявим, че хора от определен етнически произход и с определена религия ще имат предимство пред други хора. Не трябва да се робува на книжни представи за дискриминация. След като една държава е тръгнала да приема чуждестранни граждани, които да работят в нея, тя е в правото си да филтрира „входящия поток”. Тук подходът трябва да е изключително аналитичен и максимално компетентен, като нещата се разглеждат в тяхната цялост, а не се свеждат до канцеларщина и формално лепене на етикети за благонадеждност и неблагонадеждност. Стихийността и волунтаризмът тук са по-недопустими от всякога.

Може да се продължи изреждането на различни адекватни критерии, но най-важен е общият подход. Вносът на работна сила е неминуем – и по икономически причини и поради естествената миграция на човешката раса. Важното е, да „внасяме” хора, които ще могат да създават по-голяма добавена стойност, които имат отношение към икономиката на знанието и които ще са способни да се впишат в българската обществена среда, без да създават значими напрежения с присъствието си. Задачата е твърде сложна, но държавата, научните среди и организациите на гражданското общество са длъжни да действат „в синергия”, да направят свръхусилие, за да не заложим бомби със закъснител за бъдещите поколения.

 





Гласувай:
1



1. viovioi - ^^^
23.07.2007 11:01
Риска е само криминален.България да бъде използвана като място за укриване,контрабанда и лесен достъп до страни в ЕС. Икономически риск едва ли.Някой чужденец да бъде предпочетен като по-евтин или по квалифициран от някой български предприемач? Невярвам.А що се отнася до македонците на човек верно да му домъчнее за обърканата им и сложна съдба.Поздрави за темата))
цитирай
2. teodordetchev - С известно прискърбие трябва да съобщя, че...
23.07.2007 11:22
... вече има изразени желания за внос на строители от т. нар. "Черна Африка", както и за внос на шивачки от Тайланд. Да ВИ разправям, каква е разликата в заплащането в Чад, Централноафриканската република или Руанда, спрямо "сиромашката" ни България е излишно ... Излишно е да Ви разправям и с какво удоволствие хората от такива държави биха се спасили от царящите там "ред и порядък". И за себе си ще са си прави. Предприемачите, които са ги загледали също са си направили сметката, не се бойте за тях. Остава въпросът, какво ще стане с "третото поколение" ?
В Румъния вносът на работничики за шивашката промишленост от далечния Изток е факт. Някъде из блогосферата, мисля, че KILLU се беше усъмнил, че има луд човек, който да дойде от Филипините в България. Засега има луди, които да дойдат от Тайланд в Румъния. Очаквайте скоро и в други държави и градове. Само по себе си, "пришествието" на работници от Тайланд или от Филипините не би трябвало да ни безпокои остро, защото става дума за хора, при които рискът от "цивилизационен сблъсък" е относително нисък, даже много нисък. Но това не изменя необходимостта да сме готови за по-сериозна миграция КЪМ България.
Във Варна хронически възниква въпросът за внос на заварчици от Украйна за корабостроителниците. Някой да е анализирал този внос в неговата цялост - и от стопанска гледна точка и от гледна точка на националната сигурност ? Ами ... Ама въпросът си стои, при това с голяма сила.
цитирай
3. teodordetchev - Ето впрочем и линк към написаното от KILLU...
23.07.2007 11:28
http://killu.blog.bg/viewpost.php?id=90173

Хубав пост, ама малко по-оптимистичен, отколкото трябва. Че не сме най-привлекателната "дестинация" в ЕС - не сме... Ама не бива да мислим, че общата вълна на поредното "велико преселение на народите" ще ни отмине. Хич даже ...
цитирай
4. lambo - Всичко е точно, но забравяш един източник ...
23.07.2007 14:42
на работна ръка. Това са най-малко 1 000 000 жители на циганските квартали -
- социално слаби
- трайно безработни
- самотни майки
- пенсионери по болест

които просто са хитреци, отказващи да работят.
И в горепосочените "професии" са намерили препитание на гърба на данъкоплатците.

Вместо да внасяме работници от чужбина, много по-лесно е да променим законите и горните паразити да бъдат заставени да работят. на принципа:
"Който отказва работа и не плаща данъци ...
се изключва от социалната система"
цитирай
5. teodordetchev - Драги Ламбо, ...
23.07.2007 15:04
... решението ти е елегантно и просто. Може би точно за това, не е идеално изпълнимо :-))) (Отнасям се с подозрение към всичко, което става лесно в икономиката и въобще в социума ...). Да започнем с броя на т. нар. "роми - хитреци". Влизаш в сайта на Националния статистически институт и проверяваш. Я имат 4 процента, я нямат. Ама ще кажеш - те се прикриват и се пишат българи и турци. Ами именно - тези, които не искат да се идентифицират като цигани го правят, защото смятат, че така могат някакси си да прокопсат, да си намерят работа, да ги уважават повече. Такива хора, които си крият етническия произход за да си търсят работа не влизат в бройката от един милион.
Освен това, числото един милион се размахва най-често от някои "професионални роми", за които е изгодно броят на този етнос да е по-голям, та белким смъкнат повече пари от проекти. Когато ги попиташ, от къде са ги взели тези цигани в статистиките си, те придобиват загадъчен вид и отговарят най-често - "от специалната статистика на МВР". Не знам дали съществува такава статистика - напълно възможно е тя да е някаква пълна измислица. Не знам и на какво основание МВР ще води "специална статистика" на ромите, циганите, гюптите, житаните и каквито още имена имаме в обръщение. Може би те са смятани за заплаха за националната сигурност ? Ако е така - това е някаква много дълбоко пазена тайна, още повече, че в много по-явни статистики циганите отсъствуват. Така например статистиката на безработните няма "разрези" по етнически произход, защото воденето на подобен отчет било форма на дискриминация. Е, къде е логиката - там където се събират най-важните данни от социално - икономическо естество, няма данни кой е българин, кой - турчин и кой - ром. Но за сметка на това ще водим свръхсекретна статистика в МВР - глупости на квадрат. Не на квадрат, а на хиперкуб ...
Истината е, че ромите (циганите, гюптите, житаните) се набиват силно в очи и появата им на различни места, където преди не са присъствали веднага поражда хиперболизация, пардон - преувеличение на броя им. Освен това, както вече беше посочено, статистика на безработните роми не се води. По същия начин не се води статистика и на социално слабите роми, които получават социални помощи. (Между другото, повечето цигани няма как да получават пари като са безработни, защото при безработица се заплаща ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, а не "помощ". Причината - работещите се осигуряват срещу безработица, безработицата е осигурителен риск. Тези роми, които не са работили продължително време или са работили на черния пазар, няма от къде да вземат пари, защото нямат осигуровка срещу безработица).
От всичко това драги Ламбо, се вижда, че:
- абсурдно е в България да има 1000000 цигани, освен в статистиките на "пи-арите" на "Атака";
- няма от къде да знаем, колко цигани аджеба са базработни.
Последното е много лошо и методологически неправилно, но така са решили властите много отдавна - било дискриминация да те питат в бюрото по труда, циганин ли си, ескимос ли си ...
В заключение - далече не всички цигани са толкова бедни. Не се позовавам само на феномена "Цар Киро". И до ден днешен има цигани, които имат задоволителни като за България приходи.
В едно безспорно си прав. Държавата не е намерила начин да мотивира определена част от дълготрайно безработните (били те цигани или българи) да си търсят работа. това е факт, при това доста срамен факт. Но когато се замеряме с числа трябва да сме по-внимателни.
цитирай
6. lambo - Числата се крият ....
23.07.2007 19:31
В едно нещо и ти си безпорно прав. Истинския брой на циганите в Б-я е държавна тайна №1. Защо?!
Да ... в последните две преброявания циганите са дадени със съмнителните числа 350-400 000.
Всички останали са се скрили, като са се записали като българи, или като турци.
Следователно и българите и турците в действителност, са много по-малко.
Но и това не е всичко. В демографските науки, съотношението м/у етносите се брои, САМО в деца под 16 години. А там положението е страшно.
В момента на всеки 100 родени деца:
- 70% са циганчета
- 20% българчета
- 10% турчета и други.
Но даже и това не е всичко. Като знаем че на всеки от тези 20 родени българчета над половината емигрират, то в съвсем близкото бъдеще съотношението цигани-българи,
ще премине грницата от 10:1 в тяхна полза.
цитирай
7. tedimov - Поздравления за темата, която ..............
24.07.2007 09:12
е много актуална точно днес. Има брожения в бизнес средите, че сега ще навлезе по евтината им работна ръка и така ще запушат устите на тукашните работници, че едва ли не си искат незаслужените повишения на работните заплати. Мога определено да Ви уведомя, че българина се раздава в работата, там където сметне, че неговия труд е оценен. Никой не е доволен от възнаграждението си в частния сектор. Но посочете ми една фирма в частния сектор която плаща за да повиши квалификацията на своите работници или служители. Какво стана с нацията която беше с огромния потенциал. Дайте си сметка кои заминаха и заминават навън и кои остават тук. И този процес е неконтролируем докато не се събуди частния бизнес да дадат заслуженото на иначе кадърен потенциал, напускащ за съжаление страната. Ако всичко си е в нормите едва ли днес ще се чувства така наречения недостиг на кадри и едновременно с това безработица. Бюрата по труда в страната са обслужващ персонал на туристическия бизнес чрез така наречените курсове за преквалификация. Докато плаща бюрото, частния бизнес в рамките на 6 месеца се работи. Да не казвам обаче в каква обстановка. След изтичането на този срок, те отново се обръщат за персонал към бюрата по труда, за да излезе и следващия персонал безплатно. И на това също казавм "геноцит". Да не говорим за отношенията между собственици и работници. Все още има региони при които стандарта е изключително нисък, за да си зависим от собственика.
В заключение подходящия възрастов диапазон не е в рамките на страната, а в тази моментна ситуация очакваме другите. Те ще ни покажат как се работи.
цитирай
8. karavelov - Българите от Македония чакат в т...
24.07.2007 13:49
Българите от Македония чакат в течение на години за български паспорт,а изселниците в Турция дори от преди 40 години,получават лична карта за седмици!??
Отговорете си сами,защо е така!?
цитирай
9. teodordetchev - На Ламбо ще отговоря по-подробно, най-вероятно с отделен пост...
24.07.2007 19:52
... но не мога да не напомня нещо на приятеля karavelov. Не всички изселници в Турция, а тези които не са загубили българското си гражданство получават бързо личните си карти. Българите от Македония тепърва кандидатстват за гражданство в Р. България. Ние (хората от Съюза за стопанска инициатива) многократно сме изтъквали, че бавенето на процедурата за даване на гражданство на българите от Македония и Западните покрайнини е контрапродуктивно и създава хранителна среда за различни корупционни практики. Повдигнахме въпроса публично още през 2004 г. Но не е редно да се привеждат под общ знаменател две абсолютно различини процедури - издаването на лични документи на хора, които са де факто български граждани (етническият им произход в случая е без значение) и даването на гражданство ТЕПЪРВА. На първата сбирка на работната група по миграционната политика аз отново повдигнах въпроса за ускоряването на темповете на даване на гражданство на българите от Македония и Западните покрайнини. Доколко ще има раздвижване по този въпрос ще видим с времето. По данни на г-жа Караиванова до момента е дадено гражданство на 27 000 души от Македония. Това число изглежда доста скромно (да не кажа нещо по-силно) на фона на планираните от Румъния 1 500 000 румънски паспорти за молдованците. Но не е правилно да противопоставяме българите от Македония на българските граждани от турски етнически произход. Между другото, в Турция огромното мнозинство от хората имат много приятелско отношение към българите. Ние имаме интерес да си върнем в България хората, които са завършили образованието си у нас, работили са дълги години в България и които бяха прогонени заради една политическа авантюра. Предпочитам изселниците от Турция пред всякакви други имигранти, били те тайландци, филипинци или бежанци от делтата на Нигер.
цитирай
10. karavelov - @teodordetchev
25.07.2007 22:35
Прочети молята ти се това и после ще приказваме за така наречените "български турци",гласуващи под строй за ДПС!!!
http://kaliman.blog.bg/viewpost.php?id=92252
цитирай
11. teodordetchev - Поставянето на плакат на САМО ЕДНА ...
25.07.2007 23:21
... политическа партия в учебник е абсолютно неуместно. Нямам под ръка самия учебник за да изкажа мнение, дали поставянето на плакати на каквито и да са политически партии е допустимо в конкретния случай.
Що се отнася до това кой за кого гласува под строй, това е дълга тема по която заслужава да се дискутира. ти помисли над следния въпрос. До 09 септември 1944 г., турците в България (както и българите - мохамедани) най-често са гласували за управляващата в момента партия. Били са нещо като "зестра" на властта. Известно влияние върху тях е имал и БЗНС, който по едно време е предвиждал в програмата си известна автономия на турците, но днес никой не иска да си спомня за тези "програмни визии". Така или иначе - турски депутати винаги е имало, но никога не са били от една и съща партия и под строй.
Защо днес турците гласуват така дисциплинирано за Доган и ДПС ?
Защото са прости ? Едва ли... Познавам доста турци и те не са нито глупави, нито наивни хора.
Защото са всичките хипнотизирани от "чара" на Ахмед Доган ? И това не е истина. Истината е, че турците съвсем до скоро нямаха вътрешното убеждение, че "възродителния процес" и "голямата екскурзия" няма да се повторят. И като знаем колко от "сътрудниците" на ведомствата, организирали тези "мероприятия" ни управляват и до ден днешен - не мога да кажа, че нямат поне грам основание. Ще кажеш - да, ама в ДПС е пълно със сътрудници на същите тези "ведомства" и ще си абсолютно прав. Но това е от нашата гледна точка, а гледната точка на турците е по-различна. Ние може да не я харесваме, но за тях тя си е съвсем приемлива.

Всъщност, точно влизането ни в ЕС е може би гаранцията за българските турци, че периодът от 1985 до 1989 година няма да се повтори никога. Струва ми се, че и Доган си дава сметка за това и се опитва да взима разни (за сега - палиативни) мерки.

Що се отнася за братята македонци, за чието гражданство се застъпвам час по час, позволи ми една малка шегичка. Какво ще кажеш за няколко стотин хиляди новооглашени български граждани, които до сега уставно са гласували на Социалдемократическия съюз на Македония на Бранко Цървенковски, където анти-българизмът е официална доктрина ? :-))) Шегичка бе колега блогър, шегичка :-))) Оставам с най-приятелско чувство. Поздрави !
цитирай
12. karavelov - Хе хе!!!Нашите хора в Македония ...
26.07.2007 00:10
Хе хе!!!Нашите хора в Македония гласуваха до скоро за ВМРО-ДПМНЕ, от скоро за ВМРО-Народна партия!
Трябва да си истинско магаре,че да гласуват за Цървенковски,е изключение са сърбоманите,но при тях магарешкия инат е запазена марка!:)))))Поздрави!
цитирай
13. zari - Какво минимизиране?
23.08.2007 06:27
От випуска на сина ми, от 120 млади хора, останаха да следват в България 2-ма! Останалите ги няма..разпиляха се по света! С голяма част поддържаме контакти по ел. поща. Уви, никой няма намерение да се връща, а някои вече правят планове да изтеглят родителите си, па били и някои във "фертилна възраст"...трагедия!
цитирай
14. teodordetchev - В момента нищо не минимизираме :-)
23.08.2007 08:48
В момента само наблюдаваме с потрес ситуацията, което личи и от коментар № 13 за съжаление. Иначе нямам нещо ново за казване. Тезата ми е известна още от заглавието на поста - имиграция В България ще има. Ако сме мъдри, тя трябва да попълни дефицитите на пазара на труда, да се отрази поне малко от малко благоприятно на демографската ситуация и най-вече НЕ трябва да се допуска възникването на познатите ни вече рискове, както за сегашното, така и за следващите поколения. Всичко останало е "не пей ми се, не смвй ми се ... ..." - краят на стиха в който Ботев пародира Петко Славейко няма да напиша, поради искреното ми уважение към автора на последния коментар по-горе :-)))
цитирай
15. zari - Eeeeeхххххх,
23.08.2007 17:53
"ода бих направил
на баба си на хурката!"
ако ще да бяхте ме обидили с края на стиха, който не се връзва с афишираните към мен искрени намерения, но, нейсе-...както казва поетът.




цитирай
16. teodordetchev - Това е от "Защо не съм ?"...
23.08.2007 19:00
... там е стихът "Защо не съм поет като Пишурката,
ех, че ода бих направил на баба си на хурката"...

А моето е ако се не лъжа от "Политическа зима", където се визира Дядо Славейков: "... българският поет Славейков зави чалма - не пей ми се не смей ми се от днес вече ще да блея" :-)))

Ботев хич не си е поплювал в политическите си спорове, но това е Ботев ... Ние трябва да сме поне малко по-смирени. Затова и не довърших фразата :-))) Нищо не сте ми направил, че да се подбивам така. А иначе, подходът на държавно равнище, клони към "от днес вече ще са блея", макар че има и проблясъци, които дават надежда, че някой си дава сметка, че не може само да се съзерцава ситуацията. Поздрави !
цитирай
17. анонимен - българите в Албания
12.11.2007 00:14
Ако не сте видели : http://albania-bulgaria.blogspot.com/2007/11/blog-post.html
цитирай
18. thequeen - Проблема...
07.12.2007 20:17
Проблема при повечето работодатели е в липсата на коректност от страна на търсещия работа, както и лошото качество на дадената услуга предлагани от българския работник. Когато няма възможност да осигури качествен персонал от България работодателя търси алтернативи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807999
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52692
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов