Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2007 00:24 - "АКАДЕМИЯ - ИНДУСТРИЯ" - за "комуникационните пропасти" между тях.
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 5748 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 30.07.2007 00:26



Преди няколко дни имах честта да участвам в един от тези семинари, на които се говорят важни неща – понякога дори и умно, но казаното не стига до повече уши от тези на присъстващите.

 

Семинарът на тема “АКАДЕМИЯ - ИНДУСТРИЯ” беше проведен под егидата на Регионалния център за мобилност на учените в София и беше ръководен и модериран от доц. Виолета Цакова. За да стигне до повече очи и уши – ето линк към информация за семинара:

 

http://www.unwe.acad.bg/mobility/index.php?page=26

 

Това, че в научните среди много често си говорим разни неща и никой не ни слуша, едва ли е новост за някого, най-малко за просветената публика в блог.бг. Като си разгледах текстчето, което уставно и съвестливо бях представил в хартиен и електронен вид на организаторите, реших, че мога да го споделя и с колегите от блогосферата, още повече , че то има далечна връзка с предишния ми постинг. Така де, и в двата се говори все за човешки ресурси, при това за учени хора ... Ще прощавате за претенциозното заглавие, ама нямаше как да го кръстя “Бележки за разни недомислия”. Друго си е “Комуникационните пропасти ....” J))) Звучи почти като “Духовата музика в духовния живот на духовенството”, ако си спомняте известния виц за хабилитацията на Чапаев и Петка. Ако не си го спомняте – обадете се – ще бъдете осведомени в подробности ...

 

Впрочем, в сайта на Регионалния център за мобилност на учените, са качени всички презентации и изложения от семинара, така че сами можете да си подберете това, което Ви интересува, ако има такова J)))

 

Може би главната полза за някои колеги – блогъри от този постинг е, че ще научат за съществуването на въпросния Регионален център за мобилност на учените – една много европейска работа, целяща улеснения за хората, които си изкарват хляба за сметка на акъла си. Улеснения, свързани най-вече със свободното им движение из територията на ЕС – нещо съвсем не маловажно, като знаем как “ги бие парата” нашите научни работници ...

Така че, няма да сбъркате, ако посетите сайта на Регионалния център за мобилност на учените

 

http://www.unwe.acad.bg/mobility/

 

Както се досещате това е неприкрита реклама на въпросната институция. А сега, ето и моето скромно изложение.

 

“Комуникационни пропасти” между АКАДЕМИЯТА, ИНДУСТРИЯТА и държавните ИНСТИТУЦИИ и тяхното двупосочно разрушително действие.

 

 

Теодор Дечев*

 

Заместник председател на

УС на Съюза за стопанска

инициатива (ССИ)

 

 

В настоящето изложение ще представя три примера на липса на комуникация между АКАДЕМИЯТА (НАУКАТА) и ИНДУСТРИЯТА (ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ), както и между АКАДЕМИЯТА и държавните ИНСТИТУЦИИ и двупосочното негативно влияние на този дефицит.

 

І. Липсата на инженери – конструктори, които да проектират за нуждите на възстановяващия се и даже разрастващ се корабостроителен сектор.

 

През последните години бяхме свидетели на повече от радостно оживление около варненската акватория. За първи път от много години насам беше пуснат в експлоатация нов корабостроителен завод. Българското корабостроене, въпреки обективните географски спънки, които му пречат да осъществява много по-големи приходи от ремонтна дейност, върви напред. И точно растежът поставя тежък проблем – липсват компетентни инженери – проектанти корабостроители. В един момент ИНДУСТРИЯТА се сеща за необходимостта от нови проектанти и се обръща към съответните учебни заведения. Там държавна поръчка за корабостроители – конструктори няма. АКАДЕМИЯТА успокоява ИНДУСТРИЯТА, че няма и да има.

Налице е типичен комуникационен проблем. ИНДУСТРИЯТА не е предвидила, че нуждите й от инженери - конструктори ще нарастнат с пускането в действие на новите мощности. (Като че ли корабите могат да се проектират сами). Съответно не са планирани абсолютно никакви мерки за осигуряването на подобни специалисти. АКАДЕМИЯТА от своя страна, също не е проявила абсолютно никакъв интерес към стопанското оживление около Варна. Строежът на нова корабостроителница не е толкова незабележим, та едно техническо учебно заведение да го подмине. С други думи, АКАДЕМИЯТА също е наблюдавала безучастно възстановяването на корабостроителния отрасъл, без изобщо да направи връзката, че скоро – скоро работодателите ще потропат на вратата й, като ще искат съответните специалисти „от днес за вчера”. На практика, между двете страни не е имало никакво общуване на тема „възможни предстоящи дефицити на специалисти в корабостроителния отрасъл”. Не е налице никаква комуникация между АКАДЕМИЯТА и ИНДУСТРИЯТА.

 В резултат на пълната липса на всякаква далновидност и на солидарното безгрижие и на двете страни, месеци на ред ИНДУСТРИЯТА обвиняваше АКАДЕМИЯТА, че не отчита нуждите на пазара, не подготвя така нужните й инженери – специалисти и определя специалностите, по които ще подготвя студенти по някакъв непонятен, напълно абстрактен начин. От своя страна, АКАДЕМИЯТА само сочеше с укор към Министерството на образованието, което изобщо не се вслушва в каквито и да са повици на пазара на труда. АКАДЕМИЯТА и ИНДУСТРИЯТА се оказаха колективно потърпевши – на работодателите не достигат ключови специалисти, а съответните технически учебни заведения станаха „притча во язицах” на работодателите и в още по-голяма степен – на бизнес вестниците. Това по естествен начин даде храна на дежурните спекулации за „дефектите” на държавните университети, което създаде допълнителни проблеми, свързани с публичния образ на АКАДЕМИЯТА.

 

ІІ. Липсата на специалисти по статистика, които да могат да се включат в индустриални производства със съвременни методи за управление на качеството.

 

Става дума даже не за космически технологии, а за истинска проза - производството на различни горещовалцувани изделия в металургичния комбинат „Кремиковци”. Преди по-малко от година към ССИ се обърнаха хора от индийския мениджмънт на „Кремиковци”. Във връзка с въвеждането на метода за управление на качеството, известен като „СИКС СИГМА” (6 σ), индийските мениджъри поискаха да им съдействаме за наемането на работа на 12 (дванадесет) статистици. Кандидатите за работа, от които единствено се изискваше магистърска степен по статистика, (можеше да са завършили предишния ден), щяха да бъдат назначени на работа незабавно,  при това с много добро възнагараждение. Тъй като „Кремиковци” е стар партньор на ССИ, ние с удоволствие се съгласихме да съдействаме за подобен „лов на глави”, още повече, че изключително уважаван преподавател от катедра „Статистика” на УНСС и член на Висшия статистически съвет е член на Консултативния съвет на Съюза за стопанска инициатива.

Какво беше нашето удивление, когато научихме, че специалността „Статистика” е непопулярна сред студентите от УНСС и че годишно се подготвят има – няма 12 (дванадесет) магистри – статистици. Наложи се, презентацията на индийския мениджмънт на „Кремиковци” да се проведе пред ... пълния състав на випуска, „сгащен” след някакъв важен изпит. Предложението към студентите – магистри беше отправено от един от топ-мениджърите на „Кремиковци”, но особена полза от това нямаше. Не е реалистично да очакваш, че цял един випуск студенти – магистри „ще се хвърлят на врата ти” след една презентация, придружена с покана за кариера в металургичен комбинат.

Тук е по-трудно да упрекна ИНДУСТРИЯТА, че не си е „произвела” човешки ресурси. „Кремиковци” стана собственост на „Глобал стийл” сравнително скоро, а необходимостта от подобни специалисти възникна с появата на новия мениджмънт и похвалното му намерение да въведе съвсем нови стандарти в управлението на качеството. Тук може да бъде отправен лек укор към АКАДЕМИЯТА, която се отнася доста лежерно към факта, че фундаментална специалност като „Статистика” е оставена с минимален брой студенти. Някои преподаватели дори се шегуват с мрачен хумор, че минималният брой магистри по статистика се подготвят за да „запушат възникналата пробойна”, ако не дай си Боже някой специалист в Националния статистически институт предаде Богу дух.

Подобна оценка е очевидно пресилена, но се набива в очи липсата на реална преценка и от страна на АКАДЕМИЯТА и от страна на ИНДУСТРИЯТА, че в епохата на тоталното управление на качеството, е съвсем резонно да се подготвят повечко специалисти по статистика „държавна поръчка”. Всъщност, мълчанието на ИНДУСТРИЯТА по този въпрос показва много контрастно и факта, че управлението на качеството също не е свръхприоритет на българските предприятия. А подобен подход вещае огромни неприятности за българските предприемачи в борбата им за дял не само на глобалния пазар и в ЕС, но дори и на българска територия.

Проблемът би могъл да бъде избегнат, ако не съществуваше “комуникационна пропаст” между АКАДЕМИЯТА и ИНДУСТРИЯТА в тази “контактна област”. “Кремиковци” постоянно “обгрижва” студентите в бившия ВХТИ, както и в професионалната гимназия “Академик Бардин”, но чак сега открива, че някои ключови специалисти се подготвят на съвсем друго място.

За мълчанието на държавата в лицето на МОН изобщо е излишно да говорим. За планиращите „държавната поръчка” в икономическите и техническите висши учебни заведения в страната или добро или нищо. В нашия случай – нищо.

 

ІІІ. Дублирането между Националната космическа програма и т. нар. „Космически център” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.

 

Тук искам да започна с това, че долните редове не са част от някаква политическа интрига срещу г-жа Емел Етем. Всъщност, лично с нея работодателските организации нямат някакви персонални проблеми, дори по-скоро са налице доста добронамерени отношения. Но случаят е показателен за пълната неспособност на ИНСТИТУЦИИТЕ, АКАДЕМИЯТА и ИНДУСТРИЯТА да прилагат принципа на синергията в действията си. Пълното разминаване между АКАДЕМИЯТА (в случая – Институтът за космически изследвания при БАН и осъществяваната под неговото научно и методическо ръководство Национална космическа програма) и ИНСТИТУЦИЯТА (Министерството на държавната политика при бедствия и аварии) е блестяща илюстрация на способността ни да платим едно и също нещо по два пъти, че и по-зле, поради дълбокото недоверие между научните среди и управленците. Освен дълбоко недоверие трябва да прибавим и дълбокото неумение на двете страни да общуват помежду си.

Разбира се, най-простия подход е да се обвини политическото ръководство на ИНСТИТУЦИЯТА, да се поискат оставки и да се чака моментът на пришествието на “правилното” политическо ръководство, което ще оправи всичко. Но дали проблемът е само при политическия кабинет. Тук се налага да си припомним написаното от Макс Вебер за държавния служител, когото той нарича просто “бюрократа”. Държавният служител има собствен език, различен от езика на политика, има собствен “код на честта” и е дълбоко убеден, че само той може да формулира правилно националния интерес. Предишното изречение дава в най-синтезиран вид, изложеното от Макс Вебер на доста страници. В случая, можем да се заредим с основателното подозрение, че източникът на проблемите може да бъде потърсен някъде малко по-ниско от кабинета на вицепремиера. Защото вицепремиерите се сменят, докато държавните служители, които са с Божем гарантиран от закона стабилитет, са силно заинтересувани редица информационни потоци да преминават през техните ръце, пардон – сървъри.

Шефът на Института за космически изследвания при БАН има пълното основание да смята, че висшия ешелон на държавните служители в “Министерството на бедствията и авариите” не е заинтересуван информацията за затлачени речни корита, за недонасипани диги и други подобни да се събира и обработва от някакви си учени в някаква си Академия на науките. Подобна информация наистина може безпроблемно да бъде получена от космически наблюдения и именно затова, оторизираният център, който ще борави с тези данни фотоси и дигитални изображения, трябва да бъде зад стените на ИНСТИТУЦИЯТА. Защото само държавните служители там могат да формулират правилно националния, както и регионалния, че дори и общинския интерес.

Информацията изобщо не е секретна, но с нея ще боравят тези лица - със собствения “код на честта”, който повелява, че когато става дума за форсмажорни ситуации, прозрачността изобщо не е желателна.

Не съм адвокат на Вицепремиера по бедствията и авариите, но в конкретния случай сме свидетели на класически пример, когато интересите на политическото ръководство и на “каймака” на държавните служители се разминават. Г-жа Етем би могла с лекота да си направи актив, като демонстрира пестеливост и диалогичност с научната общност. За нея е все едно дали ще се похвали на обществеността, че ще следи горските пожари чрез собствени сателитни антени или чрез наличните в Института за космически изследвания. Важното за нея е да покаже, че се изправя срещу бедствията, използувайки върхови технологии. (Лансирането на тези, че политическото ръководство на ИНСТИТУЦИЯТА е заинтересувано от осъществяването на “космическия проект”, защото може да осъществи някаква корупционна схема1 не е особено състоятелно. Сумите са направо малки за мащабите на Министерството, а контролът точно над тези суми е най-голям. Из страната се “разхождат” неконтролирани и безстопанствени къде по-големи суми, които са в патримониума на ИНСТИТУЦИЯТА. Българските политици отдавна са “етикетирани” като поддаващи се на всякакви изкушения, но в никакъв случай не трябва да бъдат смятани за глупаци, готови да си сложат главата в торбата за произволна сума).

Политическото ръководство на ИНСТИТУЦИЯТА изобщо не може да трогне “Обикновения гражданин” с това дали ИНСТИТУЦИЯТА ще води собствена научна политика (подобна формулировка може да бъде родена само от свръхамбициозни и съвсем не посредствени държавни служители) или АКАДЕМИЯТА ще подпомага ИНСТИТУЦИЯТА. За обикновения гражданин и двете постановки звучат достатъчно абстрактно. На него ще му е доста трудно да прецени и кога ще бъдат спестени парите на данъкоплатците.

За разлика от политическото ръководство обаче, водещият експертен състав държи постоянно да е с “ръка на пулса на информационната магистрала” и не иска да му се бъркат никакви учени. Те могат само да смутят “космическия ред” в ИНСТИТУЦИЯТА с непрекъснатите си наблюдения, коментари и наивни предложения, които не са съобразени с разбирането на “висшия експертен ешелон” за това, кои са “истинските национални интереси”. Затова и вместо да сътрудничи с АКАДЕМИЯТА, “висшият експертен състав” се втурва да гради космически център и да води “собствена научна политика”.

Подобен проблем не би съществувал изобщо, ако между политическото ръководство на ИНСТИТУЦИЯТА и АКАДЕМИЯТА не съществуваше комуникационна пропаст. Тук ръководителите на АКАДЕМИЯТА, в случая ст. н. с. д-р Лъчезар Филипов, ще се опитат да прехвърлят вината изцяло върху шефовете на ИНСТИТУЦИЯТА. Публиката ще е склонна да им повярва. Това обаче не е така.

Представителите на академичната общност са показали, че владеят редица комуникационни умения, които липсват на специалистите по космически изследвания. Последните биха могли да се поучат от опита и на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения и от опита на отделни институти на БАН, към която принадлежат, както и от опита на научно – пропагандни звена като Института за пазарна икономика (ИПИ), които не оставят некоментирана ситуация в обществения ни живот.

Проблемът на АКАДЕМИЯТА при фундаменталните изследвания е там, че учените са дълбоко убедени в състоятелността на това, което правят и не допускат, че трябва да заделят много повече време за да защитават и дори да рекламират своите фундаментални научни продукти. Едва ли някой се съмнява в стойността на изследванията на Европейския център за ядрени изследвания (CERN), но центърът поддържа впечатляващ музей и води непрекъсната пропаганда за необходимостта от дейността си, която между другото е със сто процентово държавно финансиране.

Тук веднага ще бъда репликиран, че не достигат парите за същинската работа, та какво остава за рекламата и публичността, но този довод не е състоятелен. Точно тук ИНДУСТРИЯТА най-вероятно ще се отзове с удоволствие. Да се спонсорира публичния образ на Института за космически изследвания при БАН е ужасно престижно за цял набор икономически отрасли. Застрахователи, телекомуникации, медии биха финансирали представянето на АКАДЕМИЯТА пред обществеността. А тогава ИНСТИТУЦИИТЕ ще трябва да се съобразяват с АКАДЕМИЯТА. Без да е необходимо АКАДЕМИЯТА да възприема конфронтационен език, както стана в разглеждания от нас случай.

 

1. Това вече беше направено във впечатляващо интервю във вестник “Култура” – (Не)астрономичната цена на Космоса у нас. Разговор с Лъчезар Филипов, вестник “Култура”, брой 28 (2468), година LI, 20 юли 2007 г. Освен високата информативност на интервюто по отношение на Националната космическа програма, за която обществото не знае почти нищо, то се характеризира с непрекъснати внушения, че проектът на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за създаване на собствен космически център е свързано с желанието да се вземат някакви комисиони. Според автора на тези редове, нещата стоят много по-сериозно и в случая АКАДЕМИЯТА трябва да преразгледа комуникационната си стратегия. Обществото е готово да погълне всяко обвинение в корупция – то е априори убедено, че политиците са корумпирани. Но ако обвиненията не бъдат подкрепени с доказателства, те увисват подобно на удар нанесен в празно пространство. Едновременно с това, целта на предприетата от АКАДЕМИЯТА офанзива едва ли е “срутването” на политическото ръководство на ИНСТИТУЦИЯТА. Целта е АКАДЕМИЯТА да бъде инкорпорирана в практическата работа на ИНСТИТУЦИЯТА – да се използуват нейните възможности за следене на появата и развитието на всякакви бедствени процеси, а не да се изпробва устойчивостта на двете ръководства при челен удар. Затова и стремежът трябва да бъде ликвидирането на “комуникационната пропаст” между ИНСТИТУЦИЯ и АКАДЕМИЯ, а не фехтуването до първа, втора или трета кръв ...

 

P.S. От изложените истории могат да се направятг най-различни заключения. Самият аз поспекулирах на семинара за различни възможни такива. Но тук, за сега ще оставя “баснята” без написана поука – хората могат и сами да си ги извадят.



Тагове:   академия,   между,   индустрия,


Гласувай:
1



1. анонимен - Offtopic
06.08.2007 09:01
Извинявам се, че не е по темата, но нямам друг начин да вляза в контакт, а не съм убедена, че ще прочетета моя отговор на Ваш коментар за аферата с торент тракерите в блога ми, затова пускам отговора си тук:

"Извинявайте, г-н Дечев.

Грешката е моя. Не трябваше да се идентифицирам с широкоразпространената информация, без да имам достатъчно убеденост за себе си с други факти.

Но щом е толкова разпространена, вероятно някой има интерес да Ви злепостави. Имате ли идея откъде тръгва всичко това?

С уважение,
Невена Гюрова"

Пиша анонимно, защото не ми се прави акаунт в Blog.bg само за да коментирам. Мисля, че напълно ме разбирате за това :)

Вени Г.
http://semkiibonbonki.blogspot.com
цитирай
2. анонимен - малка грешка
06.08.2007 09:02
Пускам отговора И тук, а не само тук, първо отговорих в блога си.
цитирай
3. teodordetchev - Мисля, че между нас отдавна няма никакви проблеми...
06.08.2007 10:44
Уважаема Г-жо Гюрова,
Искам да Ви уверя, че отдавна не Ви се сърдя по никакъв начин. Още преди сума време, Вие ми обяснихте много ясно в блога на нашия приятел - Хобитът, как се е появила тази информация в блога Ви. Аз самият не съм някаква "ощипана госпожица" за да продължавам да се муся. Просто в отговор на "разпълзяването" на тази публикация, пуснах линкове към блога на Хобите там, където открих "копи - пейст" на написаното във вестник "Банкер". По принцип нямам особено основание да негодувам и срещу самия факт на "разпълзяването" - хората откриват интересен текст в някаква Божем сериозна медия и го разпространяьват със съответните коментари. Това е един от смислите на блогърството като дейност - разпространяването на информация чрез пускане на линкове в най-различни посоки.
Така че, ако трябва да търсим някаква недобросъвестност, тя е в редакцията на в. "Банкер", но струва ми се, че и там въпросът не чак толкова драматичен. Както беше казал поетът Валери Петров -
"... не е саботаж,
ами местен забутаж,
недомож и недознаж ..."

Едно е да имаш на компютъра в редакцията си "Дакси", "Делфи" или някаква друга електронна база данни, с която да провериш собствеността и управлението на едно или друго търговско дружество, друго е наистина да установиш логическа връзка между действията на някакви хора. Ако в "Банкеръ" бяха спазили старото журналистическо правило и бяха ме попитали, щяха за много кратко време да разберат къде са се заблудили. Те обаче са предпочели да си направят журналистическото разследване от бюрата, като че ли на този свят няма телефони и като че ли нямат моя такъв :-)
В крайна сметка - не ми е нанесена някаква особена вреда, освен, че съм отнесъл известен брой попържно като "бивш заместник министър, който се тъпче с парите от авторските права...". И на мен ми се иска да имах авторските права на "Дисни" за България, ама ги нямам. Благодаря Ви много за коректността и се надявам да се чуваме по по-забавни поводи :-)))
Извинявам се, ако и аз някъде съм бил по-ироничен, отколкото се полага.
цитирай
4. zari - Не допускам това да е голямата Ви мечта:
08.08.2007 17:04
"И на мен ми се иска да имах авторските права на "Дисни" за България, ама ги нямам"
цитирай
5. teodordetchev - Това изобщо не ми е мечта ...
08.08.2007 17:44
... по-скоро би било инструмент за постигане на други мечти. Всъщност, без изобщо да твърдя, че съм някакъв аскет, с чиста съвест мога да кажа, че мечтите ми много рядко са свързани с придобиване на някаква движима, недвижима или интелектуална собственост. Така например не изпитвам никакво влечение към автомобилите. Мога да оценя красив модел автомобил, но нямам никакво влечение към коли. Не ми трепва сърцето някак си ... Остап Бендер е напълно прав, че автомобилът не е лукс, а средство за придвижване :-)))
Отделен въпрос е, че и книжка нямам - още от "Лунапарка" през детските години знам, че съм потенциален убиец по пътищата и не искам да си слагам грях на душата ...
Със сигурност много харесвам свободата на придвижване, с която се сдобихме, макар че ресурсите ми са доста ограничени, за да си мечтая за околосветски пътешествия :-))) Определено си мечтая за три - четири пъти по-бърз Интернет, но това е лесно постижимо желание, просто не съм си дал труд.
А иначе, най-неизпълнимата ми мечта е да мога всеки ден да правя това, което ми се иска - тя е просто няма как да се осъществи, поне в този живот. Една от най-големите привилегии, които човек може да има е да си харесва работата. В определена степен аз си харесвам моята и съм много благодарен на Всевишния. Да можеше и денонощието да е 48 часа, ама не може ... За такива неща си мечтая :-)))
цитирай
6. svoboda64 - Впечатлена съм от стилистиката,
13.08.2007 18:31
която прави интересно четиво и като че ли някак "ново" старото правило у нас всеки да си копа в градинката, да я огражда и да не мисли, че "съседът" му може божем да му е някак полезен, а не му е само конкурент за ресурси:))
Поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810634
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52702
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов