Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2008 10:51 - НЕФТЕНО - ГАЗОВАТА ГЕОПОЛИТИКА И "ВОДОРОДНОТО" БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 7289 Коментари: 7 Гласове:
1




НЕФТЕНО-ГАЗОВАТА ГЕОПОЛИТИКА И „ВОДОРОДНОТО” БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ

 

Теодор Дечев

 

            През последните няколко дни проблемите на европейската енергетика не слизат от устата на всички – от най-авторитетните експерти и политици да хората от „фабрики и канцеларии”, както би ги нарекъл поетът Вапцаров. След последното посещение на президента на Русия – Владимир Путин, едва ли има човек в България, който да не е чул, прочел и дори произнесъл по няколко пъти понятия като геополитика или енергийна сигурност. Дори и международни издания, известни със сдържаността си, направиха рядко крайни оценки за „бетонирането на руската хегемония” на европейския пазар на енергоносителите. По естествен начин възниква въпросът: „какво мислят и най-вече, какво правят в Европа по повод на възникващата ситуация” ?

            Отговорът на въпроса е различен, когато става дума за днешния ден и съответно – за по-далечната перспектива.

В краткосрочен план, Европа се нуждае от огромни количества въглеводороди – нефт и природен газ. Пак в краткосрочен план, Европа се нуждае от разнообразие на доставките и на доставчиците. (По-учените от автора на този текст ще употребят термини от рода на „диверсификация на импорта”, но аз ще се огранича с по-простички думи ...). Специално, що се отнася до природния газ, особеност на европейския пазар е, че газопреносните мрежи на отделните национални държави в ЕС не са свързани в достатъчна степен. По тази причина, всеки един проект за газопровод, който доставя скъпоценния продукт да някоя входна точка на европейския пазар, представлява сериозен интерес.

Всичко това благоприятства чертаенето от руска страна на различни цветни линии по картата и евентуалното им превръщане в газопроводи. На пръв поглед, големите печеливши са руската държава и „Газпром”. Настъплението на „цветните линии” по картата и най-вече на газопроводите в реалността, носи в този момент големи валутни приходи на руската страна, както и допълнителни възможности, като евентуалното закупуване на земята под газопроводите, закупуването на някои газопреносни мрежи и изобщо разширяване на руското легално присъствие в страните от ЕС. Хората, които се плашат от руския „газов империализъм” имат формално основание да надигат глас.

От друга страна, „въглеводородната инвазия” (газова и нефтена) не е лишена от рискове за руската страна. Въпреки лансираните идеи за съзадване на „газов ОПЕК”, никой не може да гарантира на Москва, че в един прекрасен миг, някой от останалите значими производители и доставчици няма да „развърти” крана и да срине цените на нефта или на газа в световен мащаб.

Този сценарий вече се е случвал по време на президентството на Роналд Рейгън, когато Саудитска Арабия рязко увеличи производството на петрол и свали близо двойно международните цени на стратегическата суровина. Цената, заплатена от Съединените щати беше дадената гаранция за целостта на Саудитската държава и за защитата на кралското семейство. Съветският съюз и страните от Варшавския договор и от Съвета за икономическа взаимопомощ, понесоха изключително тежък удар, който заедно с още няколко целенасочени действия на американската администрация, доведе до окончателното сриване на цялата социалистическа система.

Русия не може, а и не бива да се чувства застрахована срещу някаква форма на повторение на този сценарий. Освен това, прекомерните инвестиции в огромни и скъпоструващи газопроводи, лишава руснаците от възможността да влагат средства в издирването и разработването на нови находища, както и в технологичното обновление на съществущите добивни полета. Доколко в Москва оценяват подобни вече възникнали рискове си е вътрешна работа на Руската федерация. В Европа обаче вече се мисли сериозно в по-далечна перспектива.

На „Стария континент”, достатъчно много отговорни хора си дават сметка, че днешните енергийни и транспортни системи са базирани най-вече на т. нар. „фосилни горива”, които постепенно се изчерпват, а и добивът им става все по-сложен и скъп. Изкопаемите горива трябва да бъдат заменени в малко по-далечно бъдеще с „по-устойчиви” източници. Все повече, водородът се разглежда като гориво, което предлага редица ползи, като се отчита, че е чист енергоносител, ако е произведен от „чисти източници”.

Създаването на голям пазар за водорода, може да предложи ефективно решение, както на въпроса за контрола над емисиите в атмосферата, така и на сигурността на енергийните доставки. Водородът практически няма вредни емисии в момента на крайното си използуване. Той е „вторичен енергоносител”, който може да бъде получен при използуване на който и да е „първичен” енергиен източник. Но доколкото местните енергийни ресурси на ЕС са ограничени, възниква въпросът, дали не е икономически ефективно и устойчиво решение, производството на водород да бъде изнесено извън територията на ЕС и да се пренася на големи разстояния до потребителите вътре ?

На този въпрос дава отговор проектът „ENCOURAGED(Energy corridor optimization for European markets of gas, electricity and hydrogen), който започва работа в началото на 2005 г., за да установи оптималните от икономическа гледна точка енергийни коридори между ЕС и съседните държави.

В частта си за водорода, проектът „ENCOURAGED” се опира на прогноза за търсенето на „най-лекия елемент” в европейските страни в дългосрочен план. За да се оценят потенциалните нужди от водород в дългосрочен план са били използувани два сценария – един с ниско потребление и друг с висок дял на навлизане на водорода, като „времевият хоризонт” е 2050 г. От направените прогнози се вижда, че търсенето на водород ще стане относително високо след 2030 г. Вън от всякакво съмнение е, че засиления интерес към „водородните коридори”, който проявяват иновационно настроените изследователи и „полиси мейкъри” в Брюксел е отражение на все по-голямото безпокойство за енергийната сигурност на ЕС и на страните от Стария континент.

Оценките и сценариите са били разработени в рамките на проекта „HyWays”. Името е игра на думи - Highway на английски означава магистрала; в случая е търсено звуково съвпадение между английскта дума за магистрала и съкращението – название на проекта, което идва от „водородни пътища”. „HyWays” е интегриран проект на ЕС, чиято цел е начертаването на „пътната карта” на въвеждането на водорода в европейската икономика. Направените разработки в проекта „HyWays” и в проекта “Encouraged” са особено показателни, защото до този момент, водородът не беше включен като важен енергоносител в официалния „референтен енергиен сценарий” на Европейската комисия. Очевидно е, че назряват сериозни промени в политиката на ЕК по проблемите на енергетиката.

Съответно в рамките на проекта „ENCOURAGED” са идентифицирани най-евтините потенциални производствени центрове. На основа на анализа на потенциала и на икономическата целесъобразност на различни варианти на „водородни коридори”, идващи от съседни страни, при отчитане на сравнението на разходите за производство на водород в страните от ЕС 25, са направени следните изводи:

- Трасетата за снабдяване с вносен водород, определено са привлекателни в дългосрочен план, ако се основават на възобновяеми енергийни източници. Те могат значително да допринесат за постигане на целите на енергийната политика на ЕС, ако се приеме, че устойчивостта е основната цел, като осигурят доставка на енергоносител и едновременно с това ограничат емисиите на парникови газове. (В момента транспортът не е включен в Европейската схема за търговия с емисии, но неговото интегриране в нея или в други инструменти на климатична политика не може да се изключи. Още повече, че Европейската асоциация на производители на автомобили (ACEA) още през 1998 г. е поискала доброволно от Европейската комисия ограничаване на емисиите от автомобилния транспорт). Водородът може да бъде полезен „енергиен вектор” и за разлика от електричеството, той може да бъде складиран.

- Вносът на водород може да започне по няколко подбрани коридора, след въвеждането на водорода като гориво за превозните средства, което се очаква да стане след 2015 г. Основните първоначални източници могат да бъдат в Норвегия и в Исландия.

- Когато бъде достигнато едно сериозно равнище на търсене на водород като гориво за превозните средства (т. е. повече от 10 % от превозните средства в движение се окажат зареждани с водород), ще е възможно и разумно да се премине към сериозно разширяване на източниците от където се доставя водород. Подобен развой на събитията може да се очаква някъде към 2030 – 2040 г.

- От всички възможни коридори, водородът произведен в Исландия с използуване на водноелектрическа или геотермална енергия, предлага най-ниска цена и най-малки трудности при производството му. Следващи по ред са възможностите за производство на водород с помощта на водна енергия в Норвегия, Румъния и евентуално - България. Следващите възможни коридори са обещаващи, но имат определени ограничения – това са възможностите за производство на водород с помощта на вятърна и слънчева енергия в Северна Африка и вариантът за производство на водород на база на биомаса в Румъния, България и Турция. Северноафриканския вариант е с голям обемен потенциал, но на твърде висока цена, поне на този етап. Вариантът за производство на водород на база биомаса от Румъния, България и Турция е относително евтин, но и той има конкурентни алтернативи.

В крайна сметка, посочените евентуални центрове за производство на водород са както следва: Исландия – ВЕЦ; Исландия – геотермална енергия; Швеция – ВЕЦ; Украина – ВЕЦ; Украина – ТЕЦ на лигнитни въглища; Румъния – ВЕЦ; Румъния – биомаса; България – ВЕЦ; България – биомаса; Турция – биомаса; Алжир – слънчева енергия; Мароко – енергия от вятъра.

В заключителния доклад на проекта ENCOURAGED, както във всеки текст, излязъл през цедката на брюкселската бюрокрация (макар в случая „приносът” й да е минимален, защото става дума за научно изследване в рамките на официален проект) много неща трябва да се прочетат между редовете.

На първо място - ясно са посочени приоритетните „газови коридори”. Това са съответно:

- Medgaz (газопроводът е от Hassi R’Mel до Испания, доставчик е Алжир, капацитетът е от 8 до 10 милиарда кубически метра и се очаква да започне да функционира в началото на 2008 г.);

- GALSI (газопроводът е от Hassi R’Mel до Италия, доставчик е Алжир, капацитетът е от 8 до 10 милиарда кубически метра и се очаква да започне да функционира през 2009 - 2010 г.);

- ITG – IGI (газопроводът е от Гърция до Италия, доставчици са страните от Каспийския регион, капацитетът е от 8 до 10 милиарда кубически метра и се очаква да започне да функционира през 2011 г.);

- „Северен поток” (газопроводът е от Виборг до Германия, доставчик е Русия, капацитетът е от 2 х 27,5 милиарда кубически метра и се очаква да започне да функционира през 2010 г.);

- Langeled (газопроводът е от Ormen Lange до Великобритания, доставчик е Норвегия, капацитетът е от 22 до 24 милиарда кубически метра и се очаква да започне да функционира през 2006 - 2007 г.);

- Nabucco (газопроводът е от турската граница с България до Австрия, доставчик са страните от Каспийския регион, капацитетът е от 25 до 30 милиарда кубически метра и се очаква да започне да функционира през 2010г.).

Необходимите инвестиции в милиони евро са съответно: Medgaz - 1300, GALSI - 1200, ITG – IGI – 950 (само за IGI), „Северен поток” - 4000, Langeled - 1000, Nabucco – 4600.

Очевидно, няма земна сила, която да попречи на изграждането на „Северен поток”, поне на този етап. От друга страна, всички останали проекти, които Русия чертае по картата с размах не са дори споменати. За сметка на това като приоритетни са посочени техни алтернативи – “Nabucco” и “ITG-IGI”. Първият от тях да сега закъснява сериозно, но по втория е започнала интензивна работа.

Съпротивата на Естония и Полша най-вероятно ще създаде проблеми за „Северен поток”, но няма да попречи на изграждането му. Твърде необходим е за германската икономика, а и за други страни в Централна и Западна Европа. Не е случаен призивът за изграждането на вътрешната газопроводна инфраструктура на ЕС – така ще се спестят огромни средства чрез вътрешни трансфери на газ, вместо за всяка входна точка в ЕС да се строи отделен газопровод.

Отношенията с Русия, Алжир и страните от Каспийския регион, които по принцип са обект на разнообразни критики във връзка с вътрешната им политика, отношенията „власт – гражданско общество” и спазването на човешките права въобще, ще бъдат запазени в рамките на добронамереността. Трябва обаче да се има пред вид, че зад записаната в окончателния доклад на проекта фраза - „необходимо е да се насърчава международния диалог, създаващ стабилни връзки между страните – производителки, транзитиращите страни и страните – вносители”, съвсем не е задължително да се подразбират тотални и постоянни отстъпки от страна на ЕС по всички дискусионни въпроси. Напротив, в много случаи диалогът ще бъде насочен именно към осигуряване на реципрочност в отношенията между доставчици и вносители – в това число и реципрочност във възможностите за инвестиране ва енергийния сектор и в други стратегически области.

На второ място, проекта ENCOURAGED” още повече официализира идеята за масово въвеждане на водорода в транспортния сектор в ЕС и за съответно преструктуриране на пазара на енергоносителите. В анализа пише, че условията за преминаване към водород ще са назрели след няма и 25 години. В исторически план това е твърде кратък период и далновидните държавници би трябвало да се подготвят за тази промяна, която наистина ще бъде голяма.

Очевидно е, че пред България е възникнала една голяма възможност да излезе на европейския енергиен пазар, при това не с поредния оспорван атомен блян, а с иновационен, стратегически проект с далече отиващи последици. Европейската комисия нарежда България между страните, които са потенциални производители на водород. Тъй като презумпцията е, че водородът не е фосилно гориво и за това трябва да се произвежда от ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, очаква се България да ангажира в това производство хидроенергийни мощности и използуване на биомаса.

Подаването на подобна „информационна сламка”, струва повече от един куп писания по „референтни рамки” и „оперативни програми”. Ако държавата и бизнеса в България не са напълно лишени от разум и чувство за историческа перспектива, би трябвало през следващите години да започне трескава работа по разширяване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния баланс на страната. И тук подходът отново трябва да бъде иновационен. В доклада на Европейската комисия е пропусната възможността в България да бъде използувана геотермална енергия за добив на водород. Всъщност, в министерства и ведомства (най-вече в енергийния „департамент” на Министерството на икономиката и енергетиката) има значителна по обем информация за възможностите, които предлагат термалните води в България. Както се вижда от финалния доклад на проекта ENCOURAGED, термалните води могат да се използуват далече не само за отопление на оранжерии и за спа хотели ...

Вярно е, че България не е Исландия, с нейния колосален потенциал от възобновяеми енергийни източници, но осмисляйки по един НЕдогматичен начин, резултатите от направените изследвания, ние можем да дадем неочаквана нова перспектива на цели отрасли в българската икономика. При това, като направим страната си възлово звено в осигуряването на енергийната сигурност на ЕС, за сметка на приемливи от екологична гледна точка енергийни ресурси.

 

 




Гласувай:
1



1. komitata - дайте на прост език, господин Дечев
25.01.2008 13:19
Значи предлага ни се полуанонимно да произвеждаме водород от ВЕЦ-ове и от биомаса. Кой ще направи оценки колко можем да произведем и на каква цена?
цитирай
2. анонимен - offtopic: форматиране на текста
25.01.2008 15:27
Само да вметна - текстът е форматиран с Times New Roman (серифен шрифт, подходящ за печатен матриал), което го прави доста труден и неприятен за четене на монитор. По-добре за екран да се използва без-серифен шрифт - Ариал, Вердана, а най-добре - да не се използва никакво форматиране, стилът на блога ще си го форматира правилно.
цитирай
3. merita - Смятам, че такава дълновидност за ...
27.01.2008 00:23
Смятам , че такава дълновидност за каквато говорите определено е нужна на политиците и държавните мъже.
Лично аз считам , че предстоят много и интересни промени, както на световната политическа , така и на икономическата сцена Г-н Дачев!
Ежедневните новини го потвърждават.Виждаме , какво става сега на финансовите пазари.Не е зле отвреме на време да се връщаме в историята и да черпим опит, вземането на решения от такова естество го изизсква.Поздрав.
цитирай
4. nrg - Здравейте!
23.02.2008 11:29
Разбира се, че ще се премине към водород. България има огромен потенциал за производство на електричество и топлинна енергия(нужно за електролизата и производството на водород). Ако например инвестициите за АЕЦ белене се заложат в проекти за улавяне и концентриране на слънчевата радиация, потенциалното производство на енергия ще бъде по-голямо от това на АЕЦ-а, без да засяга по никакъв начин природата. Технологиите за това са създадени и патентовани от Българи.
Но въпроса е, че потенциала, с които природата ни разполага няма да бъде оползотворен за доброто на нацията в образование, инфраструктура, здравеопазване и т.н. Тези природни дадености ще ни бъдат откупени и ще работят в интереса на други, но не и на Българи.
цитирай
5. анонимен - производство на водород
24.04.2008 14:03
Може ли някой да каже колко е приблизителната цена на 1L водород, годен за гориво на МПС. Ако е в твърдо състояние т.е. безопасен за складиране и транспортиране и с по малък обем как се продава?На грамаж или в друго измерение?Каква е рентабилността от електролизата за производство на водород от фотооволтаични панели? Може ли някой да ме окуражи, защото мисля да произвеждам водород, но не ми се иска да си направя Аутодафе!
цитирай
6. nrg - Малко помощ по въпроса с водорода
24.04.2008 17:45
За 1л водород цената не ми е ясна, но ми е ясно че на този етап ще е по-скъпа от конвенционалните изкопаеми горива. Защо? 85% от произведеният водород на планетата за момента се получава от метан като през същият се пуска пара на висока температура за да имаме изходен продукт водород. При този процес равносметката от вложената и извлечената енергия е около 2:1, т.е ако имаме метан с енергийно съдържание на 1л бензин преди това, след това ще имаме водород с енергийно съдържание на 0,5л бензин на изхода. Останалите 15% се произвеждат от геотермална енергия и много малко от целия водород е от дисоциирана вода, посредством електричество. С две думи, няма икономическа изгода да се занимава човек с това нещо и поради много други причини:
1. Водорода е крайно опасен за складиране
2. За да се намали обема му трябва да се компресира на високи атмосфери=Компресори, съдържатели под високо налягане(200-800бара)
Въпреки всичко, рано или късно ще се стигне до там, че в метан-преносната мрежа по градовете ни, ще тече водород, който ще използваме за основен енергиен носител. Ще готвиме на водород, ще се возиме на водород, телефоните и лаптопите ни няма да имат батерий, а горивни клетки. Домовете ни няма да бъдат снабдявани с електричество, а с водород, който ние ще преобразуваме в всичко, което ни е нужно-ел. енергия, топлина, механична енергия и пр.
Въпроса е, че сме много далеч финансово от водородната ера и не си делее все още да се занимава човек.
За повече инфо по водорода посетете блога ми и конкрето поста за водородния генератор.
Поздрави!
цитирай
7. анонимен - Защо не друга енергетика - слънцето!
16.06.2008 17:41
Има и такива неща:
http://www.bfai.de/ext/Export-Einzelsicht/DE/Content/__SharedDocs/Links-Einzeldokumente-Datenbanken/fachdokument,templateId=renderPrint/MKT200804118004.pdf
Това е поздрав от читател на "де-зората"!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5806269
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52685
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов