Второто интервю беше дадено за вестник "Монитор". Заглавието е на редакцията.

Вестник "Монитор" - 12 март 2008 г.

 

Теодор Дечев, Зам. – председател на Съюза за стопанска инициатива: София е на път да изпусне € 58 милиона за водата.

 

Вината трябва да си поделят Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и общината.

 

 

Тодор Варчев

 

 

Г-н Дечев, защо поискахте свикването на Консултативния съвет при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по такъв драстичен начин? Вярно ли е, че София може да загуби парите по програма ИСПА на ЕС, предвидени за канализацията на града?

- Столичният град наистина е застрашен от изпускането на инвестиция от 58 500 000 евро. По-голямата част от тези пари са предвидени за изграждане на нова канализация. 75 процента от сумата са грант - европейските данъкоплатци ни подаряват 43 875 000 евро. С парите по ИСПА трябва да се изградят много важни съоръжения, които ще обслужват столичани повече от столетие. Срокът на концесията на "Софийска вода" отдавна ще е изтекъл, а канализацията ще продължава да ни служи. Най-важното, което трябва да се знае, е, че тези съоръжения трябва да се изградят - независимо дали ще получим гранта по ИСПА, или ще си извадим парите от джоба. Аз лично предпочитам Европейската комисия да ни ги подари. Иначе ще трябва да ги заложим в цената на водата и пак да построим липсващата канализация. С тази разлика, че цената на водата тогава наистина „ще хвръкне с песни в небесата".

- При положение, че става дума за пари, които ще получим безвъзмездно, какво ни спира да ги вземем?

- Спира ни безгрижното отношение на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Очевидно комисарите не искат да поемат отговорност. Това без преувеличение може да доведе до спиране на проекта.

- Каква е всъщност ролята на регулаторната комисия във възникващата вече драма с „изпускането" на парите по ИСПА?

- Отпускането на този грант е свързано с изискване на Европейската комисия за повишаване комплексната цена на водата в София (включваща водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води) от 0,88 на 1,20 лева за кубичен метър без ДДС. Не искам да звуча „успокоително", както по време на повишаването на цените при Живковия режим, но дори и така столицата си остава с най-ниска комплексна цена на водата от всички населени места в България, където е налице пречистване на питейни и отпадъчни води.
Грубо казано, структурата на тази инвестиция от 58 500 000 евро включва 43 875 000 евро грант - подарък, около 7 000 000 евро кредит и още около 7 500 000 евро съфинансиране от българска страна. Европейската комисия иска въпросното увеличение на цената на водата най-малкото за да бъде гарантирано съфинансирането, както и за да може после безпрепятствено да се изплаща кредитът. Тези допълнителни приходи в крайна сметка подкрепят и останалите действия по инвестиционния план.

- Звучи разумно, но все пак хората са много чувствителни към всяко увеличение на цените на т. нар. „комунални услуги".

- Абсолютно вярно. На никой не би му харесало самоцелно увеличаване на цената на водата. Истината обаче е, че до голяма степен театралните представления около столичното водоснабдяване просто отклоняват вниманието от безгрижния живот на останалите монополисти. Огромната част от софиянци, дори и тези, които са в тежко финансово положение, страдат несравнимо повече от цените на електрическата енергия и от цените на парното. Ако направим проста аритметична сметка, ще видим, че месечната база на човек за топлофицирано жилище е 6 кубически метра. При исканото увеличение ще плащаме за месец не 5,28 лв., а 7,20 лв.

Много уважавам проф. Константин Шушулов. Бил съм свидетел на случаи, когато е защитавал обществения интерес, но на фона на тези числа не бих могъл да не попитам защо електроразпределенията са така грижовно обгрижвани от ДКЕВР, а софийското водоснабдяване се демонизира? Не искам да бъда разглеждан като адвокат на „Софийска вода". Далече не всички техни действия блестят с прецизност. Но, обективно погледнато, цената на водата е една от най-малките тежести върху джоба на столичани.

 

Едновременно с това цели „елитни" квартали продължават да са без канализация и чистенето на септични ями се превръща във все по-сериозен бизнес. Добре, но все пак сме в Европа и в 21 век.

- Заявихте на всеослушание, че с цената на водата „най-лесно се правят популистки точки"?

- Това не е мое откритие. Същото е мнението и на представителя на Генералната дирекция по околна среда към Европейската комисия - г-н Карстен Расмусен. На две поредни срещи с представители на общината, Министерство на околната среда и водите, ДКЕВР и  концесионера, г-н Расмусен е изразил в „пряк текст" своето изумление от популизма в ДКЕВР. По всичко личи, че ситуацията е изключително сериозна и представителят на Европейската комисия иска да ни събуди от сладкия унес, а не да ни се кара като начална учителка. Очевидно е, че той наистина е шокиран. И човекът без заобикалки ни предупреждава, че ако комисарите в ДКЕВР не се вземат в ръце, просто ще загубим 43 875 000 евро грант.
Факт е, че в момента има една инвестиция от 58 500 000 евро за столичната инфраструктура, която Брюксел ще спре, ако ДКЕВР не извърши едно действие, което изисква минимално поемане на отговорност. За да има ясно разпределение на отговорностите, проф. Шушулов и останалите комисари трябва или да поемат ангажимента и да разрешат увеличаването на цената на водата, или да откажат и да поемат отговорността, че някой друг трябва да „извади" тези 58 500 000 евро.

- Не можете да отречете обаче, че сред обществото има враждебност към самата концесия. Дали ще разберат столичани вашата загриженост и ще ви повярват ли, че става дума за инфраструктурата на града, а не за някакви игрички с цената на водата?

- Има различни заинтересовани лобита и групи за натиск, които атакуват постоянно водната концесия. Някои отхвърлят самия акт на концесиониране. Една от малкото останали днес отлики между „лявото" и „дясното" в световен мащаб е въпросът за това дали комуналните услуги да бъдат тотално публични, дали да се правят публично-частни партньорства, или да е допустимо да бъдат концесионирани. Колкото повече клониш към изцяло публичния вариант - толкова повече отиваш вляво. Съгласните с концесионирането клонят вдясно.

Други се надяват концесията да бъде разтурена, за да могат техни хора да я поемат. Преди обикновено откривахме „френска връзка" в тези попълзновения, но днес вече има и чисто български кандидати за слава, попрепрали не един милион.
Третата група противници на концесията е малка, но доста гласовита - "Омонит" ООД, която извършваше мониторинг на водната концесия, без да се е явявала на конкурс за обществена поръчка, тоест - без всякакво законово основание. В течение на шест години, специалистите по мониторинга си кротуваха и пишеха ежегодни доклади от по 30-40 страници, които не са били давани дори и на общинските съветници поради заложена клауза за конфиденциалност в договора. За тези шест години „Омонит" ООД е усвоило около пет милиона лева и животът е бил прекрасен, но когато ДКЕВР иззе функциите на „Омонит", компанията се хвърля да защитава ролята си на незаменим наблюдател. Бяха правени какви ли не опити, да се намери нова роля на „Омонит" ООД.

 

От ССИ се противопоставихме на тези попълзновения, като през месец ноември 2005 г., публично изнесохме всички тези неща на пресконференция в БТА. В резултат на вдигналия се шум „Омонит"  не успя да се реинтегрира като „незаменим съветник на общината". Аз бях даден под съд за клевета, но спечелих делото. Националният омбудсман потвърди верността на всички наши твърдения за нарушенията около бизнеса на „Омонит" и дори въз основа на случая направи препоръки за изменения в Закона за обществените поръчки. Министър-председателят Сергей Станишев даже му благодари официално.

- На какво се дължи агресивното отношение на "Омонит" и кръга, който стои зад нея?

- Днешното агресивно поведение на кръга около „Омонит"  се дължи на нежеланието на компанията да върне на общината огромния архив, който му е бил предоставен навремето. Днес, с началото на изпълнението на инвестиционната програма на „Софийска вода", почти всеки лист от този архив образно казано струва теглото си в злато. Затова се вдига шум, да не би общината да се сети да си поиска архива, така както се е сетила да си поиска сградата, в която пребивава „Омонит".

Има и една група, която заклеймява водната концесия като част от наследството на „модела Софиянски". Проблемът е там, че водната концесия беше договорена по време на Косовската криза, когато министър-председателят Тони Блеър пристигна в България и обяви, че Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия подкрепя не само членството на България в НАТО, но и членството на България в ЕС. Това беше огромен успех за България тогава и британските лобисти не пропуснаха да се възползват. Не можем да ги виним, още повече че алтернативата беше водната концесия да бъде дадена на компания от държава, която непрекъснато лобира в полза на Румъния и срещу България в процеса на европейската ни интеграция. Министър-председателят тогава се казваше Иван Костов. И днес смятам, че той постъпи правилно, избирайки британския вектор при водната концесия.

 

Затова, някои функционери на ДСБ-София правят изключително лоша услуга, като на практика бламират лидера си, обявявайки един негов външнополитически успех за „тежко наследство от модела Софиянски".

- Защо толкова упорито се натрапва, че водната  концесия е  неизгодна?

- Всъщност единственият смисъл на водната концесия е да се намери оператор с кредитен рейтинг, който да е по-добър от рейтинга на Столичната община. Така ще се плащат по-ниски лихви по привлечените кредити за инвестиции в столичната водопроводна и канализационна система. С други думи - трябва да се правят огромни инвестиции и всяко намаляване на лихвите по-кредитите облекчава поставената задача. Сегашният оператор напълно отговаря на това изискване. Всичко останало са спекулации - който и да дойде - и изкопите, и кърпенето на дупките, и инкасирането се извършват от български подизпълнители. Учудвам се, че за толкова години не се намери някой, който да каже тази проста истина на гражданите на София, а всичко беше омотано в псевдоикономическа и квазиполитическа риторика.

 

Категорично не се изживявам като адвокат на „Софийска вода", те също допуснаха един куп грешки. Но не може да се допуска повече един жизненоважен въпрос като водоснабдяването да продължава да бъде нещо като „PR учебна площадка" на различни групи политически и стопански спекуланти.

 

Интервюто е взето преди заседанието вчера на Консултативния съвет при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране

Интервюто може да бъде открито на адрес:

http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=150634&cid=1&eid=1314

английските концесионери купуват един кубик вода за 0,02 лв, а го продават на гражданите за 1.05 лв. Според договора на концесията загубата на вода в края на 2006 г. трябваше да бъдат намалени от 64% до 32%, а днес те са 62,5% - тоест, не са изпълнили задълженията си, а загубите от течовете се плащат от софианци. Това е повече от достатъчно, за да се прекрати концесията (източник - парламентарния контрол от петък, 29 февруари, 2007 г., питане от народния представител Минчо Христов до министър Петър Димитров).
Не ви прави чест това, което пишете. Меко казано.
А и би трябвало добре да ви е известно, че
практиката по целия свят отдавна е доказала, че няма нищо по-порочно от частния монопол. И приватизацията в енергоснабдяването и водоснабдяването води до понижаване на качеството на услугите и повишаване на цените.
В този блог има достатъчно материали по темата:
http://iw69.blog.bg/

Тук въпросът изобщо не е до "Софийска вода". В момента концесионерът не ме вълнува чак толкова. Въпросът е, че поради "немукаетлъка" на разни фактори и институции - в значителна степен и на ДКЕВР, има опасност да не вземем 44 милиона евро чист подарък.

Много хора, погрешно смятат, че това са пари за "Софийска вода". Не, това са пари за изгражадането на еди-колко си километра канализация, за ликвидация на еди -колко си хиляди септични ями, за изграждане и на още еди-колко си километра водопровод. Ако не успеем да вземем този грант, пак трябва да изградим цялата тази инфраструктура, но цената й ще бъде вкарана в цената на водата. И тогава ще разберем, че тя може да бъде и повече от 1,20 без ДДС.

Тук изобщо не е мястото да дискутираме ценообразуването на водата в София, но все пак, водата в София си остава най-евтината в България ОТ ГРАДОВЕТЕ, КЪДЕТО ИМА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДНИ ВОДИ. "Софийска вода" в никакъв случай не е люБимата ми фирма, но никак не е хубаво някои граждани да се правят на обществено активни, за да сменят един концесионер с друг концесионер и да си делнат някакъв комисион.

Има принципна разлика между "частния монопол" въобще и концесионирането на една публична услуга. Типичен частен монопол са любимите ни електроразпределения, които ни разплакват в момента милата майка. Целта на концесията е друга - има срок на концесията (софийското водоснабдяване не е продадено, за разлика от "Електроразпределение столично"), в рамките на който концесионерът трябва да осъществи инвестицията и да си върне вложенията. Пак ще повторя, че единственият смисъл от концесионирането е, че привлечените кредити трябва да бъдат с по-ниски лихви - акционерите в "Софийска вода", които са "Юнайтед ютилитиз" и Европейската банка за възстановяване и развитие имат много по-висок кредитен рейтинг ог Столичната община. Всякакви други очаквания са "залъгалки за дечица малки" - и копането на дупките и запълването им и инкасирането са дадени на наши родни БЪЛГАРСКИ подизпълнители, които много добре си ги знаем.

пак казвам, че не съм адвокат на "Софийска вода", но имам непоносимост към една клика от мошеници, които се прехранват от интриги около водната концесия и затова от време на време опонирам на най-разпространените заблуди около последната.

Към групата на големите заблуди принадслежи и въпросът за загубите на вода. Как мислите, ако тези 64 - 62 или колкото са там процента загуби, действително изтичат от водопроводната мрежа, дали София отдавана нямаше да е станала една малка Венеция или пък нямаше да потъне като Атлантида ?

Отговорът е, че голяма част от загубите на вода се дължат на едни 1000 (да хиляда) и повече километра НЕЛЕГАЛЕН водопровод, чието съществуване е било установено след сключването на концесионния договор. Тези километри незаконни водопроводи, далече не са само в циганската махала. Те са къде ли не. И от там бодро изтичат кубик след кубик. Не знам има ли някой, който да може да се реши да спре 1000 километра водопровод, но явно в "Софийска вода" не им стиска. И аз бих си помислил, преди да подхвана подобна кампания.

В заключение - не Ви се сърдя изобщо за не дотам ласкавите квалификации. Те са продукт на общото отношение към всички доставчици на "комунално битови услуги" или по новому - на "ютилитиз". Самият аз твърдои подкрепям искането всички монополисти от този тип да изпълняват изискванията за ОТЧЕТНОСТ и ПРОЗРАЧНОСТ, които се предявяват към публичните дружества, които се листват на фондовата борса.

Разбирам, че застъпвам много непопулярна гледна точка, но тези неща тряБва да се кажат. Нямам намерение поне за сега да се кандидатирам нито за кмет, нито за депутат и мога да си позволя да кажа нещо, което може и да не се хареса на широката публика.

Всъщност, целта не е нито да се харесвам, нито да дразня някого, а да предизвикам раздвижване в разните институции, в това число и в ДКЕВР. И ето ти чудо - още вчера ДКЕВР свика Консултативния си съвет и се проведоха изключително интересни дебати. За тях - малко по-късно, защото не мога да стоя постоянно пред компютъра :-)))

... и посетих сайта, който той цитира. между другото - много сериозен блог. За улеснение на всички ще цитирам точната публикация, тъй като блогът е изключително разнообразен като тематика, просто радост за читателя. Публикацията имаща отношение към нашата дискусия е:

http://iw69.blog.bg/viewpost.php?id=137084

Работата е там, че аз не бих се наел да споря с автора, г-н Аладжов, защото той изхождеа от принципни, бих казал идеологически позиции. Той е против приватизацията на комуналните услуги, срещу което по принцип съм и аз. Действително, много е опасно да смениш държавен монополист с частен такъв - примерът с нашите елктроразпределения е проказателен.

Друг е въпросът за т. нар. "публично - частни партньорства" и за концесионирането. Там мненията ни сигурно ще се разминат. Но и тук не искам, пък и не бих могъл да споря, защото пак казвам - изхождаме от различни принципни гледни точки. Уважавам позицията на противниците на приватизацията на комуналните услуги и дори я споделям. Уважавам позицията и на откровените противници на концесионирането, но не я споделям в редица нейни аспекти. Изобщо не уважоавам позицията на активистите на кампанията "Станете да седнем", т. е. "дайте да сменим концесионера за да вземем някой и друг лев".

Иначе и аз препоръчвам прегледа на блога на г-н Аладжов.

по повечето засегнати въпроси споделям мнението ви, както и основната теза в двете интервюта.
Относно приватизацията на комуналните услуги имаме сходна позиция - категорично съм против. Трудно ми е да бъда равнодушен към някои фрапиращи злоупотреби на "Софийска вода", затова и използвах силни изрази. Извинявам се, за което.
Иначе съм съгласен, че въпросът с електроразпределителните е още по-важен и разбира се, че съм далеч от мисълта един концесионер да бъде заменен с друг.
Наистина съм щастлив, че има блогове като вашия и този на г-н Аладжов. :)