Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2008 11:26 - За инфлацията, статистиката, акцизите и демографията. Интервю за ОБЩЕСТВО.НЕТ
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 6329 Коментари: 8 Гласове:
0




Тези дни имах удоволствието да “гастролирам” в електронния вестник ОБЩЕСТВО.НЕТ. По-долу пускам пълния текст на интервюто в ОБЩЕСТВО.НЕТ, което е поместено на адрес:

 

http://www.obshtestvo.net/content/view/656/3/

 

 

Ето и самия текст:

 

ТЕОДОР ДЕЧЕВ: ОБЩОТО УБЕЖДЕНИЕ У НАС Е, ЧЕ „СТАТИСТИЦИТЕ ЛЪЖАТ”

 

Автор Валентина ДУМАНОВА

05 June 2008  

 

Тогава, когато трябваше да се окаже натиск, протестиращите днес предпочетоха да не си развалят отношенията с изпълнителната власт   

 

Теодор Дечев е завършил ВИАС през 1984 г. През 2003 г. защитава магистърска степен по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е докторант на свободна подготовка в Института по социология при БАН, като през 2007 г. защитава докторската си дисертация. От 1998 до 2001г. е заместник министър на труда и социалната политика с ресор - индустриални отношения. В периода 2001-2003 е съветник на председателя на КНСБ. През 2003г. става експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог. От началото на 2003г. е управител на няколко фирми в реалната икономика. В края на 2003 г. е избран за заместник председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Представител на ССИ в Националния съвет за тристранно сътрудничество. От 2003 г. до 2005 г. е член на Икономическия и социален съвет на Р. България.

Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на около тридесет в областта на политологията и индустриалните отношения. Член е на Българската асоциация за политически науки. Включен е в състава на работната група за изработване на миграционна политика на Р. България.Блогът на Теодор Дечев е на адрес: www.teodordetchev.blog.bg 

Каква е истината за българската инфлация в момента? Колкото медии, толкова и числа ...

Лично аз, следя инфлацията, като съпоставям данните на два източника – Националният статистически институт (НСИ) и Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) при КНСБ. Верният отговор се намира някъде в този интервал. Иначе не бива да се забравя, че в крайна сметка, всеки който претендира да изчислява инфлацията, стъпва на някаква възприета от него методика. Във всяка методика има някаква доза условност и някакво приемане.У нас хората имат бегла представа за методиките за изчисляване на инфлацията. Общото убеждение е, че „статистиците лъжат”, за да прикрият неизгодните за управляващите числа. Още от първите години на прехода, недоверието към управляващите беше прехвърлено и на гърба на статистиците, социолозите и икономистите, занимаващи се с измерването на инфлацията.

В много случаи представите на хората се базират на съвършенно фрагментарни представи и на дочути „от тук – от там” реплики, свързани с методиката на изчисляване на нивото на инфлацията.Класически пример е присъствието на пианата в т. нар. „кошница”. Много хора и до ден днешен отказват да разберат, че различините стоки присъствет с различни тежестни коефициенти в тези изчисления и че ръстът на цената на хляба се отразява по несравнимо по-чувствителен начин върху показателите на инфлацията, отколкото ръста на цените на музикалните инструменти или на луксозния порцелан. Продължавам да чувам от най-различни посоки репликата – „абе каква ти тук статистика, те ми смятат цената на пианата в инфлацията”.

Всъщност, хората продължават да са изключително чувствителни към поскъпването на живота. Колкото по-голям дискомфорт изпитват, толкова по-убедени са, че ги лъжат при количественото характеризиране на инфлацията. Медиите охотно пригласят на тези чувства на хората и тиражират всякакви числа.

Лошото е друго – инфлацията наистина е висока, на фона на относително ниските й нива през последните години. Причините за това са много. Няма къде да се избяга от отражението на ръста на цените на горивата в световен мащаб. Политиката на правителството по косвените данъци, т. нар. „акцизи”, също генерира инфлация. При планирането на бюджета за тази година, правителството си позволи лукса да прехвърли предвиденото за 2009 г. увеличение на акцизите на бензина и дизеловото гориво към 2008 г. Така пред 2008 г. се сумира увеличение на косвените данъци върху горивата, което трябваше да стане в рамките на две години.

Ние предупреждавахме, че това е погрешно и порочно, но аргументите ни бяха игнорирани. Не бяхме подкрепени и точно от тези, които днес протестират по пътищата на страната. Тогава, когато трябваше да се окаже натиск, те предпочетоха да не си развалят отношенията с изпълнителната власт. Но това доведе до сегашното кумулативно увеличение на акцизите, което в съчетание с безпрецедентния ръст на цените на горивата, изигра лоша шега на правителството. Не е трудно да се досетим, че на управляващите им се е искало да не извършват увеличение на акцизите през годината, когато трябва да се проведат редовни парламентарни избори – 2009 г. За жалост, тази „малка” данъчна еквилибристика им изигра лоша шега. Всъщност, предизборната кампания вече започна и на кабинета и на министерството на финансите от няколко седмици им „вадят душата с вилица”, заради безгрижното им отношение към проблема с косвените данъци.

 

Защо у нас бензинът и нафтата са по-скъпи, отколкото в Европа например? Къде ще спре този процес?

Справедливостта изисква да се признае, че далече не във всички европейски държави, цените на дизеловото гориво и на бензина са по-ниски, отколкото в България. Българските граждани най-често се дразнят от по-ниските цени, които виждат, пътувайки в Гърция и в още една – две страни.

Разбира се, у нас има фактически монопол върху производството на горива и вноса на суровини за това, така че не бива да се чудим кой знае колко на всякакви ценови диспропорции. Съмнението, че монополистът злоупотребява при ценообразуването, няма как да бъде избегнато, а обществените настроения категорично клонят в тази посока. Все пак в името на справедливостта, трябва да се признае, че при ценообразуването на горивата, нивото на работните заплати в рафинерията далече не е най-важният определящ фактор. Водещи си остават цените на суровия петрол, транспортните разходи и така нататък.

Стана известно, че е започнало разследване по съмнение за картелиране на цените на горивата на международно равнище. За съжаление ще мине твърде много време, докато се стигне до окончателно заключение. Подобни разследвания на съмнения за негласни сключвания на картелни споразумения са много сложни, трудоемки и времеемки.

Има обаче един друг аспект при ценообразуването на горивата, заради който бургаската рафинерия заслужава сериозна и напълно заслужена критика. Става дума за факта, че цената на газ пропан-бутан негласно беше „привързана” към цената на суровия нефт и започна да расте заедно с него. Това не е основателно. Пропан–бутанът, (известен и като LPG – Liquid Propane Gas), се получава като отпадък при преработката на суровия петрол и подобно обвързване на цената е неоснователно и спекулативно. То просто не е допустимо за продукт, който до преди известно време беше „изгарян на факел” ...

Съчетанието на общо взето спекулативното ценообразуване на пропан-бутана в рафинерията и безумният по своя размер акциз върху него, също са сериозен инфлационен фактор, като се имат пред вид мащабите на използуването му за задвижване на моторни возила у нас. България е на „почетното” трето място по размер на акциза върху пропан-бутана в ЕС, след Австрия и Словакия. („Водещата ни роля” при акцизите на пропан-бутана, може да се установи от приложената таблица на адрес: http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=198016 ).

 

Проблем ли са българските пенсионери за икономиката?

Пенсионерите са проблем за българската икономика, горе – долу толкова, колкото и за всяка европейска икономика. Стареенето на населението и демографските проблеми, притискат социално-осигурителните системи на повечето европейски страни. На най-голям натиск са подложени т. нар. „разходопокривни” пенсионни системи, при които работещото поколение плаща пенсиите на своите родители и пра-родители.

С нарастването на продължителността на живота (дай Боже всекиму !) и с намаляването на раждаемостта в развитите индустриални и пост-индустриални държави, разходопокривните системи (известни и като “Pay as You go systems”) постепенно започват да изнемогват под демографския натиск. У нас това се усеща осезателно, но то в никакъв случай не е „Български специалитет”. Преди време, един германски вестник писа саркастично, че след 20 – 30 години, всеки работещ германец ще бъде „зачислен като роб” на един пенсионер, с поръчение да изпълнява всичките му желания. Така щяла да се осъществи ... огромна икономия от разходи за пенсионна администрация.

Този песимизъм не вещае нищо добро, но борбата с демографската криза е повече от трудна. В последно време у нас има някакви окуражаващи сигнали във връзка с повишаването на раждаемостта сред българското работещо население, но те могат да се окажат и „локални флуктуации” – временни ефекти. Справедливите искания за повишаване на пенсиите от „първия стълб” на осигурителната система – разходопокривните пенсии, могат да бъдат удовлетворени само чрез нарастване на приходите във фонд „Пенсии”. Последното може да стане само с нарастване на събираемостта на осигурителните вноски. За сега, намаляването на ставките на осигурителните вноски, води до увеличаване на приходите, но дано не сме свидетели пак на временен ефект.

През последните седмици започна нова кампания от искания за борба със „сивата икономика”. Принципно тези искания са справедливи и основателни. Изпълнението им може да донесе нови приходи в пенсионната система. Дано само борбата са „сивата икономика” не се изроди в борба с малките и микро- предприятията.

 

Какво всъщност  е „Сребърният фонд” за който толкова се говори напоследък?

„Сребърният фонд” е своеобразен фискален демографски резерв. Във време на относително висок икономически растеж, започват да се трупат средства „за черни дни” – за подкрепа най-вече на пенсионната система в далечна перспектива – двадесет – тридесет години, дори повече. Има различини техники и източници за захранване на подобни фондове. Това могат да бъдат приходи от добив на определени суровини (най-вече при държавите, производителки на петрол), приходи от привитизационни сделки, от концесии и други.

Всъщност, за „Сребърния фонд” у нас се заговори доста отдавана – още от времето, когато г-жа Христина Христова беше министър на труда и социалната политика в правителството на НДСВ. Още тогава се заговори за възможността да се създаде подобен „демографски резерв”. Вдъхновението, както често става у нас напоследък, беше почерпено от Ирландия, а конкретният повод за оптимизъм беше продажбата на електроразпределителните дружества, от която в държавата бяха влезли доста средства. Разбира се, вдъхновението можеше да бъде и по-голямо, ако продажбата на БТК беше станала по „малко по-различен начин”, но „да спи зло под камък”...

В момента, „Сребърният фонд” съществува под формата на нещо като извънбюджетна сметка. Формалният вид на „Сребърния фонд” не е задоволителен и ние многократно сме поставяли въпроса за по-добрата му регламентация пред министъра на финансите. Вярно е, че за сега на тези средства не е посягано и те стоят съхранени като „начален капитал” на „Сребърния фонд”, но регламентацията на последния е повече от „убога”. Поставяли сме въпроса за евентуално трипартитно управление на „Сребърния фонд” от държавата, работодателите и синдикатите, по подобие на Надзорния съвет на НОИ, но срещу това предложение има сериозни възражения от страна на финансовия министър. От негова гледна точка, парите в сметката, която ние жаргонно наричаме „Сребърен фонд” са част от фискалния резерв и те могат да бъдат управлявани само от министерството на финансите, разбира се по възможно най-консервативен начин.

Предполагам, че в предизборния период в „Сребърния фонд” ще бъде прехвърлена забележима част от бюджетния излишък. Само по себе си това е акт на справедливост и той най-вероятно ще бъде подкрепен от социалните партньори. В страната не останаха още много неща за приватизация, но най-вероятно в „Сребърния фонд” ще бъдат вложени средства от бъдещи раздържавявания, както и от концесии.

Разбира се, не липсват и изкривявания – сагата около концесията на златното находище, експлоатирано от „Дънди прешъз” е пример за обличането на един държавен произвол в дрехите на социално справедливо мероприятие. Лесно е да извиеш ръцете на инвеститор, който вече е вложил сто милиона долара в едно находище и да увеличиш до неимоверност концесионната му такса. (В министерството на околната среда и водите, изобщо „не си поплюват”, в отношенията си с инвеститорите ...). След това, дори може да позираш пред камерите и да оповестиш, че всичките новопридобити средства ще отидат в „Сребърния фонд”. Дано поне това излезе истина и дано този подход не се превърне в практика ... Подчертавам, че последната констатация е лично моя теза и не ангажира абсолютно никого, освен мен.

В крайна сметка, трябва да се съгласим, че създаването на „Сребърния фонд” е позитивно като обща идея. Остава да видим, дали не сме закъснели с началото на събиране на средствата за него.

 

Каква национална черта на българина е най-големият му проблем според Вас?

Днешните времена са доста различни в сравнение с времето на Иван Хаджийски, когато наистина е можело с чиста съвест да се говори за народопсихологията на българина и да се работи по нейното изследване. Пост-модерната епоха, информационната ера, развитието на рисковото общество, времето на „серийно произвеждана несигурност”, в което живеем според Улрих Бек, водят до сериозно разпадане на контрастната преди картина на народопсихологията на българина.

Но за съжаление, все още може да се отговори на Вашия въпрос. Отговорът може да бъда даден дори само с едно изречение – цитат на класик на българската литература и стълб на обществената съвест по неговото време:„Ако в България е съдено да се роди гений, то той сигурно ще бъде геният на завистта ...”. 

 

Какви книги четете? Имате ли любим автор?  

 

За съжаление, практически не ми остава време за четене на художествена литература, въпреки че имам огромен пиетет към нея. Последното в тази област, което успях да прочета е сборникът разкази на Михаил Булгаков „Пияният локомотив”.

В момента чета успоредно няколко книги, свързани с мой личен, частен изследователски проект, свързан с политологическия прочит на българската история. Това са: дневникът на Петър Абрашев - министър на правосъдието в правителствата на Иван Евстраниев Гешов и д-р Стоян Данев по време на Блаканските войни; книгата на Димитър Йоцов (дългогодишен секретар на Българския Екзарх) - „Дипломатически сплетни около Екзархията и македонския въпрос”; книгата на основателя на ВМОРО, д-р Христо Татарчев – „Вътрешната македоно-одринска революционна организация като митологична и реална същност”; няколко книги на покойният Патриарх Кирил, посветени на църковните борби и на създаването на светата Българска Екзархия, както й кореспонденцията на Петко Славейков с Българския Екзарх около присъединяването на българи от Македония към Унията с Ватикана.

Чета и две „дебели книги” на английски език, които изненадващо вървят по-бързо от българските – “Turning Back the Clock” на Умберто Еко и строго специализираната “The Global Evolution of Industrial Relations” на Брус Кауфман.

Успях да прочета „Руски дневник” на Анна Политковская, който ме изненада до някъде с унищожителната критика на покойната му авторка към последните останали либерални политици в Русия. Намерих време и за българското издание на доклада на Националния разузнавателен съвет на САЩ – „Светът през 2020 г.” със забележителния предговор на Александър Адлер – „Към една по-неудачна глобализация”.На мен ми се налага постоянно да пиша значителин по обем текстове и това ме плаши да не достигна до състоянието на чукчата, който бил писател, а не читател. Затова се опитвам да чета сериозни неща през всяко откраднато за целта време. 



Тагове:   интервю,   нет,   общество,


Гласувай:
0



1. sensation - Много интересна тема.
06.06.2008 13:10
Определено има какво да се коментира по нея.
Ще го направя, след като го прочета няколко пъти материала, защото всички си го казваме в къщи, градинкити, на масата с приятели, но трудно осмисляме истинските препъни-камъни.
цитирай
2. ahmeddogan - г-н дечев
20.06.2008 10:39
частта от интервюто ви, в която се спирате на акцизите на горивата е меко казано некомпетентна. ако имате претенциите да бъдете обективен би трябвало да се спрете на структурата на вноса на горива, както и сътоветните дължими държавни вземания в/у тях, както и съответните дистрибуторски отстъпки. Ценообразуването на горива в бг поделжи на по-дълбок анализ, за който не притежавате необходимият капацитет. Не бих искал да Ви засегна, но въпросите за межд.конюнктура на пазара на горива са тясно профилирани.
Надявам се да не противореча с бон тон във вашия блог.
Поздрави
цитирай
3. teodordetchev - В никакъв случай не се изживявавм като ...
20.06.2008 13:50
... "последна инстанция" по въпросите на ценообразуването на горивата, но шарлатаниите около определянето на акцизните ставки в периода 2003 - 2008 следя изключително внимателно и смятам, че знам добре чии интереси бяха обслужени и как. Не знам какво точно в това непретенциозно интервю Ви е подразнило. Ако искате - уточнете.
цитирай
4. ahmeddogan - г-н дечев
21.06.2008 09:23
как да ви обясня, вие се спирате на косвените данъци, като ингорирате данъчната основа, за да ви е по-лесно за разбиране, ще се опитам да ви приведа пример, виждате само върхът на айсберга( акцизните ставки), а не горивата, като облагаема стока. С една дума, коментирате повърхностно, но това не обида към вас, моля да ме разберете правилно. Материята е специфична.
цитирай
5. teodordetchev - Изобщо не ме обиждате ...
21.06.2008 20:25
... но акцизите се определят като абсолютни суми за тегловна единица (при пропан - бутана) и като абсолютни суми за обемна единица (при бензина и дизела). Суми - в смисъл на "суми пари" :) Така че, за каква точно данъчна основа говорите Вие ?
Ако имате пред вид, че разглеждам единствено косвените данъци, то това е точно така - спор няма. Но за нас и косвените данъци, сами по себе си са от огромно значение. Съща така косвените данъци сами по себе си са генератор на инфлация - хем какъв ! Пък и да не забравяме, че вече се пръкнаха акцизи върху електроенергията и върху въглещата и брикетите ... За това си пеем ние. Без претенции за изчерпателност ... :)

Ето тук има подробности за нашата неприключила "акцизна война":

http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=18294
цитирай
6. ahmeddogan - т.е.
23.06.2008 09:47
доставната цена на горивата не е от значение за държ.вземания?:)
цитирай
7. teodordetchev - В случая с акцизите на горивата е точно така.
23.06.2008 10:24
Акцизът се определя като определена сума пари за тон или за кубически метър в зависимост от вида гориво. Акцизът не е с процентна ставка.

Защо, странно ли изглежда ?
цитирай
8. ahmeddogan - а ддс преди или след обалгане с акциз
23.06.2008 15:45
се начислява:)) ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807027
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52687
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов