Всеки пише себе си! Така ни казваше писателят Йордан Хаджиев, докато бяхме в Клуба за работническо литературно творчество. Боже, кога беше това... Запомнете, че всеки пише само и единствено себе си! И аз го запомних, помня го и досега.
Яниславе, ти не го помниш, но го правиш откакто се помниш. Цял живот пишеш себе си, изкачвайки един баир. Нагоре, нагоре и все нагоре. До изнемога. И нито веднъж не погледна надолу, камо ли да тръгнеш натам... И ожадняваше, и огладняваше, и заканително викаха подире ти и подигравателно, но ти не знаеше спиране. И все така нагоре, нагоре...
Яниславе, по един такъв баир, но не толкова стръмен, нито пък толкова обсебващ, тръгнах и аз един ден. Към теб и по-точно към къщата, която тогава обитаваше. Баирът бе стръмната габровска улица "Тотю Иванов". Там някъде, току под билото на планината, ти гостувах за първи път. Посрещна ме като брат, даже като повече от брат, а бях младият господин Никой. Ала на теб по нищо не ти личеше, че знаеш това. И аз го запомних, помня го и до днес, Яниславе.
И сега какво? Какво като съм се изтъпанил тука пред твоите и моите приятели от Дружеството на писателите, за да представя книгата ти... Какво да и представям, когато тя сама се представя и то с всяка една своя страница, с всяко едно стихотворение, Яниславе... Малко са такива книги, на пръсти се броят и то не само в днешно време. А какво ли значи "днешно" днес, когато и утре ще бъде същото. И днес, и утре, и вдругиден ти ще започваш така... с "Рана":

"Кажи ми, Господи,
защо съм
лице от твоите лица -
да гледам с ужас как на косъм
висят душите на деца,
да слушам как животът плаче
и майки как в катрана врат,
и как след зимата и здрача
пристига вместо пролет - ад."

Колко  години вече все така е, Яниславе... И нито господ ти отвръща, нито царят, нито господарят... Просто никой! Защото на никого не му пука, а само се дава вид...пък нищо се няма предвид! Казано по езоповски в "Езоп":

"Приличам днес на грош профукан.
Беднякът само ме цени.
На връв ме връзва за сполука
и за утеха в черни дни.
Но има други - от пендари
дрънчат коварно, нямат грях.
И колко нови, колко стари
убийства станаха за тях."

Като грош профукан, Яниславе, се търкаляш нагоре по баира в едно полуграмотно време с претенции и тенденции съвсем скоро да стане изцяло неграмотно. Че тогава да настъпи истински блажено спокойствие в държавата, тъй като всички ще станем равностойни и без никаква стойност. Дано не е скоро... Дано се забавят "Ловците на птици", дето пак са тръгнали...

"Те бродят покрай нас, те още бродят
с качулки неми, с прорез за очите,
с езици дълги - вързани за кръста -
кошмарни сенки, писъци в слуха ми."

Но даже ти не вярваш, че ги има Ловците на птици. Все още не вярваш...

"Дано, деца, това са само мисли...
Жесток капан за мене са сглобили
и острят ножа, за да кажа всичко,
което нито аз, и нито Бог го знае..."

А знаеш ли къде отидоха градовете ни, Яниславе, и селата ни къде отидоха... Някой ни ги взе, направи нещо с тях и ни ги върна, и нищо вече не беше същото. Нито в Габрово, нито в Търново, нито в Рим... "Никъде"...

"Защо те чакам в този смешен град
на грозни паметници и жени обратни?
Нима ще върна времето
назад -
от пепелта да вдигна кулите му златни?"

От пепелта само пепел се вдига, Яниславе, само пепел и прах... Пушилка само и толкова. Никому ненужна или поне почти никому... също както и изкуството... А от градовете и селата ни, от семействата ни даже остана сал" една "Нощна врата"...

"Ние дишаме. Още сме тук.
Но се дави в чаршафите въгленът.
В мене знам, че си търсила друг.
Друга с теб ме е мъчила, лъгала...
Изморени от патос студен,
подивели от битки, обречени,
не видяхме ни пролетен ден,
ни детенце от младите вечери.
Мил живот... И разбита уста.
По лицата ни - залъци тиквени.
Само хлопва среднощна врата
и нощта се изпълва със викове."

Яниславе, много обичам да представям книги, които сами се представят. "Влизане в Рим" е от тях. А аз само си стоя тука отпред и си приказвам с тебе. Но какво ли толкоз" ще си кажем в това бездуховно и бездушно време, Яниславе? Добре че все още не е и бездиханно времето ни... Макар че в "Синкопи"...

"От висота и...горделива
умът ми думите кове,
макар че гърлото се свива
от богове, от бесове,
макар че хлябът ми трепери
за моите деца, за мен,
макар че тътнат тежки двери
от неудобния рефрен,
макар че градският оркестър
унил мълчи като в погром,
и кръста, и Голгота местят
на оня хълм пред моя дом
с трапези... с гости... с гладни - тройно -
живот в една лъжица, прост.
На Вола всичко е спокойно.
Но моят връх е под въпрос."

Не е под въпрос, Яниславе! Просто вече и върхове няма. Върнаха ги на собствениците им, а покрай тях и други се вредиха - от тия, дето връщаха ги... Един връх за цяр не остана! Пък и да е останал някъде някакъв връх... как да го видим от дъното? Даже баирите са ни пръснати по дъното...
Моят приятел, поетът Орлин Дянков, беше казал някога: Бунтувам се тъжен... Ти си същият, Яниславе! Бунтуваш се тъжен цял живот. Бунтар си, но не и революционер. Та нали, революцията ражда само самотни хора...

 

С него обаче е бе свързано и едно колоритно име на колегата -Йордан Хаджиев !Прекрасен човек и писател!
Невероятно лек стил на писане!Изчистен и вълнуващ!Ако познаваш и героите които е описал лично ,то ще си помислиш-по -добре не може и да се каже!Последните му сборници с разкази" Нататък" и " Из моя век" ги препрочитам с удоволствие!Жалко ,че изгуби зрението си!
Всички срещи с него са били за мен изключително вълнуващи!Той е прекрасен разказвач- неговата блага лека усмивка , която понякога изглежда иронична , неговата тиха и блага реч , неговата толератност- всичко говори за неговия богат душевен живот!
Надявам се ,че и Вие го познавате като такъв!
Приятен ден!

е най-добрият писател сред адвокатите и най-добрият адвокат сред писателите, Iliada, и вярвам, ще се съгласиш с това наше габровско твърдение. ;))) Изумителен човек е. Познавам някои от героите му, с които лично той ме е запознавал... Колкото и каквито хубави неща да се кажат за Йордан Хаджиев, малко ще са. Един от най-почитаните и уважавани хора в нашия град.
Благодаря ти за коментара, Iliada! ;)

Невероятно представяне на автор и на книга.
Отново ме изненадваш приятно.
Върхове обаче има,... и не винаги е самотно на върха...,
и не чак толкова бездуховно и бездушно времето ни...,
а изкуството, със сигурност ще спаси света!
Повярвай!

много спасители има, Фея! Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Мел Гибсън, Уил Смит - все отбор юнаци! Които несъмнено също дават свойта дан в изкуството. Как да не им вярвам, Фея... ;)))

Но,... не тези персони имах предвид, Хензел!
Тези спасяват пубертетите от скука... и още Мадона, Анжелина Джоли, безброй певици с...големи...очи!!!
Имах предвид истинското изкуство, което ти добре познаваш.
Ненадминат си по реторика, казвала ли съм ти го???

Само обща култура, Фея, нищо повече.
За всеки, реализирващ се в сферите на изкуството, това, което той прави, е истинско. Толкова за истинското изкуство.

че сме на едно мнение!Една малка тайна-той ми е и роднина , а с повечето от героите му живея или съм в постоянен контакт!:)))))))))))

подобно леко загатване в първия ти коментар, Iliada...;) Но не само ние двамата с теб сме на това мнение за Даньо Хаджиев, много сме! ;))))

си припомних за една моя среща с писателя Янко Добрев...
Бях на 18 години, влюбена в литературата и изкуството, изпитваща страхопочитание, примесено с възторг, само при мисълта, че ще се докосна до един такъв човек...
Отидохме му на гости с една моя приятелка. Посрещна ни топло, усмихнато...Посвири ни на двоянка...
След това, през годините, съм имала безброй срещи с истински, стойностни хора...Но, прониквайки в искреността на това, което си написал, си спомних именно тази...
Добре, че все още не е бездиханно времето ни...
Добре е, че има хора като теб, Краси...Хора, които по възможно най-дълбоко стойностния начин, успяват да представят дори книга като тази...А именно, книга, която сама се представя...

топъл коментар сам се представя, Ася...;)
Благодаря ти!...;)

Щрихите за поета Я.Янков са плътни, а и ясно става, че ти помниш, кой, кога и защо те е посрещнал като брат.;)))
Хубав понеделник!;)

седмица за теб, Ели!;)))

Ей, къде е тази славна личност Янислав? Не съм го виждал от една сватба (негова) по времето на Чернобилската радиация в "ранчото" на неговия поетически събрат - Минчо, където ядохме току-що откъснати радиационни марули и викахме "Горчиво", а Янислав пееше: "Едно младо, но грозно момиче, един хубав, но възрастен мъж". Бих се радвал да го срещна след толкова години.