Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2008 10:31 - Кой ще представлява интересите на САЩ в България ? - Част ІІ
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 6320 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 02.04.2009 15:37


На 16 август 2005 г., вестник „Тюркие” коментира, предаденото от Нанси Макилдауни писмо до министър председателя на Турция – Реджеп Тайип Ердоган, в което се изразява волята на американската страна за развитие на връзките и сътрудничеството между САЩ и Турция във всички области със стратегическа перспектива.

В писмото си, президентът Буш потвърждава своята подкрепа за членството на Турция в Европейския съюз и за прекратяване на изолацията на кипърските турци[1]. Той прави оценката, че САЩ смятат РКК за „терористична организация на убийци”.

В писмото си, Буш постулира, че борбата срещу тероризма е особено важна и че Съединените щати са готови са широкообхватно сътрудничество за неговото прекратяване. Буш още веднъж подчертава, че САЩ стои до Турция в борбата срещу тероризма[2].

На 25 август 2005 г., Нанси Макилдауни прави още по-силен анонс в посока на желанието на САЩ да постигнат сближаване с Турция на базата на съвместни действия срещу Кюрдската работническа партия (РКК), обявена от турската страна за терористична организация. Единственото, за което тя пледира извън тезата, че РКК трябва да бъде ликвидирана е искането за известна отсрочка от турска страна.

Тя заявява, че САЩ са готови да работят заедно с Турция за елиминирането на незаконната Кюрдска работническа партия (РКК) в Северен Ирак, като предлага Анакара да запази спокойствие, докато трае общата работа по въпроса.

Макилдауни прави тези изявления по време на посещение при държавния министър Кюршад Тюзмен (Kьrşad Tьzmen). Турция оказва силен натиск САЩ да предприемат конкретни стъпки срещу няколко хилядите бойци на РКК в Северен Ирак, но иракските и американските власти си дават сметка, че трябва да действат в обстановка, в която и без това са силно ангажирани с огромната несигурност на политически преходен процес в Ирак.

image 

Kьrşad Tьzmen, турски държавен министър, отговарящ за външната търговия на официална церемония в Анкара, състояла се на 02 ноември 2006 г. Десет месеца по-късно, според съобщение на Анадолската агенция, Kьrşad Tьzmen отказва да посети конференция по проблемите на инвестициите, организирана от Турско – американският Бизнес съвет в знак на протест срещу резолюцията за геноцида над арменците, приета от House Foreign Affairs Committee.

 

Снимка: AP Photo – Burhan Ozbilici


В качеството си на   Chargй d"Affaires в посолството на Съединените щати, Макилдауни заявява, че проблемът с РКК е много труден и сложен и заявява, че САЩ ще направят всичко възможно за да се справят с него. Тя казва „между другото”, че Турция е малко нетърпелива, настоявайки за незабавни действия срещу незаконната групировка, но Вашингтон разбира това чувство на нетърпение.

Бойците на РКК проникват в Турция от своите бази в Северен Ирак месеци на ред. Турските лидери заплашват иракските и американските власти, че ако те не изпълнят отговорностите си и не бъдат предприети мерки срещу РКК, Турция ще се възползува „от правото си да проведе военни операции на територията на Ирак”.

На 14 септември 2005 г. медиите в Турция разгласяват, че Нанси Макилдауни, официално е заявила, че „Кюрдската работническа партия – РКК е организация на убийци”. Отзвукът в турския периодичен печат и електронни медии е огромен, още повече, че моментът на изпращане на подобно послание е специално подбран. Поднасяйки венец на Паметника на падналите за Турция в Кечиюрен (Keзiцren) на четвъртата годишнина от атаките, проведени на 11 септември 2001 г.[3], тя произнася следното на чист турски език:

„Бих искала да говоря пред Вас от цялото си сърце, защото днес съм тук като близък и лоялен приятел – на Вас и на Турция”. Г-жа Макилдауни е продължила словото си, като е изложила позиция относно тероризма на Кюрдската работническа партия (РКК) и за тероризма въобще.

image 
Паметникът в  Keзiцren

Тя е продължила с думите:

„Американците са заедно със своите турски братя в заклеймяването на терористичната организация РКК и извършваните от нея убийства. Заедно ние ще открием и ще унищожим тези терористи, точна така, както правим в момента с Ал Кайда”.

image Нанси Макилдауни в стихията си - произнасяне на публична реч.


Ефектът от казаното е бил огромен, защото то е произнесено от официален американски представител. Както пише турският журналист Орхан Килерджиоглу (Orhan K
ilercioglu) в “Turkish Daily News”:

Това напълно неочаквано изявление изглежда разпръсква някои от съмненията, които имахме. Съединените щати е първата страна, която поставя РКК в своя списък на терористичните организации. Това е страна, която се бори с терористите и тероризма, и тя получи най-тежкия удар от тях с атаките, състояли се на 11 септември. САЩ също така искат да поемат водачеството в глобалните усилия за елиминиране на тероризма.

Защитата предоставена на РКК от американските войски в Северен Ирак, след като турският парламент отказа достъп на турска територия на американските войски на 01 март 2003 г., стана причина някои да се съмняват в позицията на САЩ по отношение на кюрдския тероризъм. Някои също така отбелязват анти-тюркменското поведение на САЩ в Ирак, което също кара турците да се чудят за позицията на американците.

САЩ, които бяха турски съюзник в продължение на повече от половин век, бяха подложени на сурова критика в Турция. Противоречието между заклеймяването на РКК от една страна и липсата на подкрепа за усилията на Турция в битката с тази организация, не спечели на американците никакви поддръжници тук в страната. Това отношение не пасваше на позицията на САЩ в защита на свободата.

Изявлението на Макилдауни идва тъкмо на време. Това беше реч, пълна с емоции, въодушевление и кураж, която накара всички да застинат и да изслушат това, което тя имаше да каже.

Тази реч, заедно със състоялата се наскоро визита на американски генерали, накара някои хора да се чудят, дали няма промяна на политиката на САЩ по отношение на РКК. Само времето ще покаже. Трябва да изчакаме и ще видим.

Съединените щати, които в момента се опитват да поправят пораженията, нанесени от урагана Катрина, срещат много препятствия. Едно нещо е сигурно. То е отговорността на Турция, да се противопостави на тероризма. Планинският терен, съчетан с тактиката на РКК – „удряй и бягай”, направиха тази задача много трудна. Със сигурност е необходимо силите на сигурността да бъдат подкрепени в борбата им с РКК с правилните законови мерки. Натискът от Европейския съюз и собствените късогледи пропуски на правителството доведоха до забавянето на прилагането на тези мерки.

Сигурността на Турция винаги е висшият приоритет. Нашата „чупливост” в момента се дължи на Европейския съюз. Всички взети мерки, трябва да бъдат подкрепени чрез разширяване на международното сътрудничество.

Или както Chargй d"Affaires Макилдауни каза – „Заедно ще открием и ще унищожим тези терористи”. ”

           

Твърдението на журналиста, че изявлението на Макилдауни е неочаквано е в някаква степен странно, защото то е предхождано от други изявления на Президента Буш в този дух, но то е показателно за „степента на чуваемост” в турските медии и сред турската общественост, когато националистическото напрежение нарастне. Предпазливата уговорка, че „времето ще покаже”, получава своя отговор няколко дни по-късно.

На 18 септември 2005 г., турските медии гръмват, разпространявайки новината, че Турция и Съединените щати поставят началото на нова инициатива за изолиране на терористичните групи в Северен Ирак. Вестниците съобщават за тайна среща на турски и американски служители от сферата на сигурността, дипломати и юристи, състояла в Анкара. Доколко можем да наречем „тайна” среща, за която на другия или на по-другия ден съобщават вестниците и електронните медии е тема за друга дискусия ... Още повече , че след „тайната” среща, дипломатите започват „да си споделят” с представителите на медиите.

Така например един от дипломатите, участвали в срещата, споделя с TNA, че „страните са си разменили разузнавателна информация и работят над всеобхватно досие на РКК, включващо финансирането, пропагандата и логистичната подкрепа за организацията в Европа”. Особено добре за ушите на турската публика е прозвучало изявлението на неназования но приказлив дипломат, че „ще последват съвместни усилия с Европейските съюзници за пресичане на финансирането на РКК и за арестуване на поддръжниците й”.

image 
 

Нанси Макилдауни (Nancy McEldowney), заместник ръководител на мисията на САЩ в Анкара, пристига за участие в среща между Иракска военна и разузнавателна делегация на високо равнище и представители на турските власти. Датата е 26 октомври 2007 г., петък (Очевидно Ирак и Турция са достатъчно светски държави, за да провеждат важни мероприятия в неработния за мюсюлманите петък. Или случаят е бил твърде спешен ...).  Иракската делегация на високо равнище се е срещнала с турските власти, за да обсъдят нарастващата криза около базираните в Ирак кюрдски възстанници, след заплахата на Турция да премине границата и да започне военна офанзива.

Очевидно, съдбата е пожелала, Нанси Макилдауни да бъде във фокуса на всички кризисни събития в Турско – Иракско – Американско – Кюрдските отношения през последните три години.


Снимка: Burhan Ozbilici от AP Photo


Смята се, че инициативата на Турция и САЩ за засилване на борбата с РКК, идва след посещение на шефа на Върховното обединено командуване на американските сили в Европа – генерал Джеймс Джоунс (U.S. Supreme Allied Commander, Europe Gen. James Jones). Източници, близки до турското военно министерство са съобщили, че двете страни са се съгласили, че военните операции срещу РКК в Северн Ирак са били неефективни до този момент.

Междувременно, датският посланник Christian Hoppe е бил повикан в турското министерство на външните работи, като от него е било поискано датската страна да предприеме бързи стъпки за забраната на свързаната с РКК телевизия Roj TV, излъчваща от Дания. Датските представители са заявили, че се нуждаят от конкретни свидетелства за да може да се води борба с нелегалното финансиране и пропаганда[4] и биха приветствали обмяната на разузнавателна информация със САЩ и Турция.

Съобщава се, че Турция и САЩ в сътрудничество с иракското правителство работят над план за изолиране на терористичните групи в Северен Ирак. Тези ходове плашат ръководството на РКК и към Съединените щати са отправени призиви за разговори с РКК.

Военният ръководител на Кюрдската работническа партия (РКК) в Северен Ирак – Мурат Карайълан (Murat Karayilan) е заплашил с провеждането на повече атаки в Западна Турция в случай на военна операция срещу РКК в Ирак. Той отправя призив към САЩ да започнат преговори с РКК в интервю за намиращата с в Германия „Mesopotomia news agency”. Отговорът на Макилдауни е: „Ние не преговаряме с терористи”. Тя е добавила, че не разполага с каквато и да е информация, че когато и да е се е провеждала някаква среща между представители на САЩ и терористите от РКК.

image 

На снимката Murat Karayilan, ръководител на военното крило на ПКК, говори пред кореспондент на Associated Press, на среща, състояла се в планините Куандил, на около 150 километра от град Сюлеймания в Иракски Кюрдистан. Срещата се е състояла на 13 октомври 2007 г.

 

Снимка: AP Photo – Yahya Ahmed


В качеството си на Charge d"Affaires, Нанси Макилдауни се среща с представителя на турското външно министерство – посланник Наби Сенсой (Nabi Sensoy) и заявява след роведената среща, че двете страни ще полагат съгласувани усилия за да се борят с групите, поддържащи РКК. Макилдауни не дава на журналистите абсолютно никакви допълнителни подробности.

Дипломатическите източници информират TNA, че усилията ще бъдат фокусирани главно върху пресичането на финансовите източници на РКК в Европа и че в течение на седмица, американски и турски представители са имали поредица от срещи, включително и много важна среща във финасовото министерство. Също така, изтича информация, че двама високопоставени служители Karen Hughes от отдела за публична дипломация и обществени дела при Държавния департамент и Robert Joseph[5] от отдела за контрол на въоръженията и международна сигурност при Държавния департамент ще посетят Анкара до няколко дни.

 

Усилията на Нанси Макилдауни са меко казано затруднени от търканията, възникнали между Турция и САЩ във връзка с подхода им към установилата се кюрдска автономия в Северн Ирак и контактите на Белия дом с кюрдските лидери от иракския север.

Турция недвусмислено демонстрира неудоволствието си от начина, по който Месут Барзани – лидерът на Демократичната партия на Иракски Кюрдистан е бил приет в Белия дом от Президента на САЩ – Джордж У. Буш.

Според едни източници (електронни сайтове) – на 27 октомври 2005 г., според други (вестник „Хюриет”) – на 30 октомври 2005 г., Нанси Макилдауни - Charge d"Affaires в посолството на САЩ е била повикана във Министерството на външните работи на Р. Турция, където турският заместник – секретар Наби Сенсой (Nabi Sensoy) официално е поискал обяснение в качеството на „чий президент”, Месут Барзани е бил приветстван в Белия дом. Сенсой е предупредил Макилдауни, че подобна практика застрашава единството на Ирак.

Турската страна е допълнително нервирана от факта, че на гранично – пропусквателния пункт „Халил Ибрахим” е било издигнато знамето на Демократичната партия на Иракски Кюрдистан. Както пишат турските вестници, Анкара видимо е разстроена от посещението на Барзани в Белия дом. Турската администрация, естествено си изкрава яда върху г-жа Макилдауни.

Официалният отговор на американската страна е бил както следва: „... Барзани носи титлата президент на кюрдския регион на Ирак. По тази причина, президентът Буш се е обръщал към него като към „президент”. Президентът Буш е заявил направо на Барзани за чувствителността на Турция по отношение на географската и политическата цялост на Ирак”.

Така се оформят двете „сюжетни линии” – Анкара заплашва, че политиката на САЩ спрямо кюрдите руши единството на Ирак. От своя страна, американците в лицето на Макилдауни постоянно връщат топката в полето на турците, като им напомнят, че имат обща мисия в борбата с тероризма и че САЩ разглеждат Кюрдската работническа партия – РКК като терористична организация. С други думи, на Турция се предлага да приемат наличието на „добри кюрди” и на „лоши кюрди”, както и да приемат факта, че американците са най-добрите възможни посредници с „добрите кюрди”, колкото и това да дразни турското обществено мнение.

Пак във връзка със скандала около посещението на Барзани във Вашингтон, турският ежедневник „Джумхюриет” съобщава, че Нанси Макилдауни - Charge d"Affaires в посолството на САЩ в Анкара, е поставила особено ударение на поддържането на здрави връзки между Турция и Ирак. Тя е заявила: „Всички съществуващи проблеми, в това число и тези, които са свързани с терористичната Кюрдска работническа партия, могат да бъдат решени само по този начин”.

Изявлението е направено, докато Макилдауни говори пред репортери след посещение в Анадолската фондация за съвременно обучение. Нанси Макилдауни заявява, че президентът Буш е приел Месуд Барзани през изминалата седмица и че той ясно е повторил позицията на САЩ за необходимостта да се предприемат действия срещу бунтовниците – „турски кюрди” от нелегалната организация Кюрдска работническа партия, обикновено наричана РКК.

Нанси Макилдауни информира журналистите, че Президентът Буш е заявил на Барзани, че Ирак трябва да остане демократична и федерална цялост и е поставил ударение на необходимостта от поддържане на здрави и положителни отношения между турция и Ирак.

Изявлението е направено в отговор на твърденията в някои турски среди, че САЩ „индиректно предлага защита на бунтовниците от турски Кюрдистан в Северен Ирак”.

На 31 октомври 2005 г., Нанси Макилдауни още един път потвърждава убедеността на американското правителство, че е необходимо да се укрепват връзките и отношенията между Турция и САЩ, с оглед на намиране на решение на проблема с Кюрдската работническа паритя (РКК).

За да се тушира поне от части напрежението, възникнало около посещението на Барзани в САЩ, американците се опитват да вземат реванш чрез интензивни постъпки пред европейските съюзници за пресичане на дейността на привържениците на РКК на тяхна територия.

На 19 ноември 2005 г., турският ежедневник „Миллиет” съобщава, че коментирайки възникналите противоречия около злополучната телевизия Roj-TV, която предизвиква криза в отношенията между Турция и Дания, точно в навечерието на посещението на министър председателя Реджеп Тайип Ердоган в Копенхаген, Нанси Макилдауни е заявила, че САЩ продължават своите усилия да убедят страните – членки на ЕС, да спрат излъчванията на подобни телевизонни канали и да пресекат дейността на различните симпатизанти на Кюрдската работническа партия (РКК), които оказват финансова помощ на бунтуващите се в Турция кюрди.

 

На 15 февруари 2007 г. Нанси Макилдауни в качеството си на заместник ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Анкара, заявява, че очаква законът за признаването на геноцида над арменците по време на Първата световна война да бъде одобрен от Камарата на представителите в Конгреса. Това признание тя прави по време на „почетна вечеря”, дадена от нея на членове на турската Отечествена партия. Основната дискусия по време на вечерята е посветена на очакваните дискусии по закона за признаване на геноцида над арменците, които са насрочени за месец април, същата година.

image 

На снимката Nabi Sensoy напуска срещата си с Joseph Cofer Black – координатор по борбата с тероризма на Държавния департамент на САЩ , състояла се на 02 октомври 2003 г. в Анкара. Според Анадолската агенция на 11 октомври 2007 г., Турция дава указания на Nabi Sensoy (по това време – посланник във Вашингтон) да изрази гнева на Анкара във връзка с прокараната от Комитета при House of US Representatives резолюция, която прокламира, че арменците са били жертва на геноцид, извършен от Отоманската империя.

 

Снимка от Getty Images - AFP / Getty Images


Членовете на Отечествената партия, направо заявяват, че приемането на внесения в Конгреса закон ще надигне крайно негативна реакция спрямо САЩ в Турция. Нанси Макилдауни декларира, че „създалата се ситуация не трябва да се превръща в заплаха за двустранните отношения, докато САЩ и Турция полагат необходимите усилия за борба с терористичните организации, особено с Кюрдската работническа партия”. Макилдауни не пропуска да заяви, че „турската помощ е необходима също и в Северен Ирак, където се очакват някои важни събития в близко бъдеще”.

На 24 август 2007 г., в помощ на Нанси Макилдауни пристига специална мисия, начело със сенатора от Пенсилвания Арлин Спектър (Arlen Specter). След като е информиран от Нанси Макилдауни по всички въпроси, свързани с Ирак, Кюрдската работническа партия (РКК) и скандалът около признаването на арменския геноцид, той провежда поредица от срещи с турски официални лица.

При срещата си[6] с представителя на турското външно министерство – Посланник Ерту Апакан, той е запознат с турските възражения срещу намерението на САЩ да признае геноцида над арменците, в частност срещу сенатската резолюция S. Res. 106 и резолюция H.R. 106. Интересното в случая е, че Посланник Ерту Апакан се съгласява със създаването на смесена историческа комисия за разглеждане на въпроса. В информацията си за проведените в Турция срещи, сенатор Спектър пише: „Той (Ерту Апакан б. а.) предложи подкрепа за смесена историческа комисия, която да разгледа въпроса и Турция ще приеме употребата на термина геноцид ако свидетелствата сочат, че е така”. („He did offer support for a joint history commission regarding the issue and Turkey would accept the use of the term genocide if that is what the evidence states”).


image
 

Нанси Макилдауни (Nancy McEldowney) пристига на посещение в Международната организация за стратегически изследвания (International Strategic Research Organization, ISRO – USAK

Създадена през 2004 г., Международната организация за стратегически изследвания (International Strategic Research Organization, ISRO - USAK) е постигнала широко признание, като един от най-добрите турски източници на независима и балансирана информация, както и на изследвания в широк диапазон от проблеми, свързани с Турция и региона.

ISRO – USAK се самооценява, като „една от турските и световни водещи организации за анализ на глобални проблеми. Организацията удовлетворява нуждите на Турция, региона и света (!) от „тяло”, даващо информирано мнение по въпросите на отбраната и сигурността и стимулиращо по-голямата публична информираност за развитието на политики на национално и международно равнище”.

ISRO – USAK е непартийна и неправителствена организация (NGO) с нестопанска цел. Тя е изследователска организация, привличаща ангажирани хора от широк диапазон изследователски направления.

Основни изследователски области: териториални изследвания (Близкият изток, централна Азия, Кавказ, Балканите и др.); етнически изследвания; европейски изследвания; интеграционни изследвания; международно право; международна политика; политическа икономия; религия и политика; изследвания в областта на вътрешната и международната сигурност; социология; тероризъм; изследвания на турската вътрешна и външна политика.


Снимка: http://www.usak.org.uk/TR/Genel/BelgeGosterMakale.aspx?F6E10F8892433CFFAAF6AA849816B2EF4E28CAAAE37831E5


В заключение би могло да се каже следното. Новият посланник в София е дама с огромен опит от действия в условия на криза, изискващи прилагането на т. нар. „кризисен PR”. Тя познава добре обществените отношения в една пост-съветска страна в преход – Азербайджан и отлично се ориентира в тънкостите на турската външна политика и дипломация.

Можем да сме сигурни, че изборът на Нанси Макилдауни за посланник в София, отразява както високата (напълно заслужено) оценка за работата й на предишните й назначения, така и очакването за сериозна динамика в отношенията между България и Турция.

Може да се предполага, че във Вашингтон смятат, че отношенията между натовските съюзници – България и Турция, позагубиха от енергията си през последните години. Посещението на министър председателя Ердоган не опровергава тази теза. Като се абстрахираме от действията на „Атака”, трябва да признаем, че някои от най-важните договорености (най-вече за каскадата „Горна Арда”) бяха почти импровизирани и договорени в последния момент.

image
Турският премиер Реджеб Тайип Ердоган поднася венец на паметника на незнайния войн.

image 

Турският премиер Реджеб Тайип Ердоган и отец Петър си размениха скъпоценни броеници. Свещеникът подари на политика "теспи" от чисто злато. Премиерът му върна с броеница от ръчно работено сребро. 

http://new.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-03-29&article=227332

Снимка:  Ройтерс



Не е тайна и фактът, че в България постепенно се създава сериозно анти-турско лоби, от хора с най-различна политическа ориентация, което работи системно срещу приемането на Турция в ЕС. Това лоби има подкрепата на сериозни среди в Европа и е добре финансирано.

Безспорно, Нанси Макилдауни е и идеалният посредник между България и Турция в по-нататъшното изграждане на юго-източния фланг на НАТО и в синхронизирането на съюзническата им политика на Балканите.

Активизирането на тези отношения може да се търси в различни посоки, но най-вече в процеса на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

В контекста на изричния ангажимент на американската администрация да подкрепя последователно членството на Турция в ЕС, няма съмнение, че назначаването на Нанси Макилдауни в София е изключително добра новина и за Анкара. Турците могат да са сигурни, че имат една добра приятелка на ключова позиция (и с голям инструментариум за влияние) в София. Българите могат да са сигурни, че ще работят с изключително деликатен и компетентен партньор, познаващ „прелестите” и на пост-комунистическата реалност и на турския национализъм.



[1] В контекста на изявленията на Буш, конгресменът Ед Уайтфийлд (Ed Whitefield), шеф на т. нар. „Turkish Caucus” в Камарата на представителите в американския Конгрес, заявява: „Ще работя здраво, за да се сложи край на нечестната изолация на Северен Кипър”. Също така, конгресменът Уайтфийлд заявява, че Съединените щати трябва да започнат пряка търговия със Севернокипърската турска република. Аргументите си той завършва със следното просто заключение: „Турция е съюзник на САЩ и това ще продължи”.

[2] По повод това писмо, участник в американски електронен форум за обсъждане на управлението на лични финанси и инвестиции, пише следното, което точно кореспондриа на настроението на американските политически лидери: „Аз знам къде да си влагам парите и не очаквам да ги загубя, инвестирайки ги в Северен Кипър. Изцяло подкрепям турската кипърска общност и им желая успех с приключването на тази абсурдна и нечестна изолация, за която има достатъчно политически обещания, че ще бъде „вдигната”. Единственият проблем е – кога ?”

[3] На 11 септември 2005 г., Вселенският патриарх Вартоломей І обявява началото на втората междуконфесионална конференция „Мир и толератност”. Конференцията се провежда в Истанбул и е посетена от религиозни лидери от целия свят.

Между присъстващите са равинът Артър Шнайер (Arthur Schneier) от Ню Йорк, Главният равин на Турция Исак Халева (Isac Haleva), мюсюлмански религиозни лидери от Кавказ, Азербайджан и Балканите, както и православни църковни лидери като архиепископ Анастасиос от Албания и патриархът на Александрия Теодорос. Кардинал Валтер Каспер е прочел послание от Папа Бенедикт ХVІ. Нанси Макилдауни, в качеството си на charge d"affaires, прочита послание от президента на САЩ Джордж У. Буш.

Също така, конференцията е уважена от министъра на образованието и религиозните въпроси – Мариета Янаку, която е подчертала въжността на срещата в епоха, когато зловещите предсказания за „сблъсък на цивилизациите” са на път да се осъществят. „Работата, която патриаршията върши заедно с умерените мюсюлмани, Ватиканът и с други религиозни среди, дори и с Далай Лама е от особена политичаска важност”, заключила Мариета Янаку.

Първата конференция „Мир и толерантност” е проведена през 1994 г. в Истанбул, отново по инициатива на Вселенската патриаршия. Тя завършва с т. нар. „Босфорска декларация”, в която се подчертава задължението на политическите и религиозните лидери „по всякакъв начин да култивират и да прокарват диалога между народи и националности от всички религии, за да се изгради взаимно доверие, любов и уважение”.

 

[4] Датски източници са окачествили, предоставената им първоначално документация от турска страна като „неадекватна”. Те също така се оплакали, че едно от досиетата, предоставени им от турска страна е било на турски език, което „не е направило задачата им по-лесна”.

 

[5] Позицията в служебната йерархия и на Karen Hughes и на Robert Joseph е „undersecretary”.

[6] Срещата е под формата на обяд в сградата на турското външно министерство.

 

 




Гласувай:
0
0



1. kalbotobg - Предполагам ....
12.08.2008 11:39
Предполагам въпроса ," Защо САЩ изпраща толкова безценен кадър в страната ?", имайки предид доста агресивната им дипломация е неизбежен ?
цитирай
2. drona - да
12.08.2008 12:46
и аз бих искала да знам за какво ни е дипломат, специализиран за работа с кризи и какви по-конкретни кризи да очакваме с Турция?

Може би следва да погледнем като потенциален източник на кризи предстоящото строителство на Южен поток и Набуко?
цитирай
3. teodordetchev - Кризите обикновено избухват точно тогава, когато ...
12.08.2008 13:01
... никой не ги очаква. В случая са ни изпратили дипломат - специалист по Турция, Черноморския и Каспийския регион. Не мисля, че е неуместно, даже никак. Включително по съображенията на Дрона, без да има нужда веднага да заповат кризи :)

Освен това, да не забравяме, че дори и дипломатите на САЩ са краен брой и американците сигурно си имат система на ротация, която не са длъжни да ни обясняват. :)

В крайна сметка - изпратили са ни топ-дипломат(ка), което освен всичко друго съдържа в себе си и послание за уважение. За разлика от нашата държава, която мине не мине - изпраща посланници, от които свят да ти се завие и срам да те попари. Да си спомним назначението на съпругата на г-н Георги Петров, запратена за пълномощен министър не къде да е, а в Казахстан - страна, която е потенциална велика сила, със сигурност е регионален фактор и партньор с който трябва да развиваме икономическо сътрудничество. Боже, колко мъка има по света :(

(Съвсем съзнателно пищша г-н Георги Петров, а не да речем "Гошо с онзи прякор". Г-н Георги Петров никак не е глупав, а даже е един от най-съобразителните герои на прехода. Което обаче не прави назначението на съпругата му по-малко абсурдно ...).
цитирай
4. drona - :)))
12.08.2008 14:00
На фона на текущите събития подхода за избор на посланик е някак знаков (като имам предвид кога ни беше посланик г-н Майлз и за къде и с каква задача замина след това).

Ползвам повода да Ви поздравя за отличните материали и да Ви благодаря, че ги правите достъпни за нас тук.
цитирай
5. анонимен - Мойте благодарности !
12.08.2008 20:54
за чудесните достоверности,дето са табу за мнозина.
Да не забравяме ,че нас отдавна ни смятат за турска провинция .Уместно е ,,Големите,, да изпращат дипломати с необходимата подготовка .
А що се отнася до нашите смешници то и те са рожби на нещастната ни корумпирана политика .Все се сещам за един виц ,в който се казваше ,че изгонените и некадърни министери ги скриват т.е изпращат дипломати по света ,за да ни славят с некадърност и манталитет. Това е закон от години !Кога ли ще се отървем от КГБ дипломати и поразиите им !?!
Поздрави !
цитирай
6. merita - В речника за чужди думи, като дип...
14.08.2008 13:57
В речника за чужди думи, като диплимат, освен като политически представител на една държава се разбира и лице , соето има остър ум , и което умее да урежда отношенията си с други хора.
Дали новия посланник на САЩ у нас отговаря на тези условия ще става ясно тепърва.Информацията , която прочетох от поста ти ми дава основание да смятам , че това е добре потготвена за поста си персона.Благодаря за информацията !
цитирай
7. tota - Кой ще представлява интересите на САЩ в България ? - Част ІІ
17.08.2008 16:15
Благодаря за възможността чрез публикуваното в изчерпателната статия да се докосна до информация за една ерудирана личност, каквато е Нанси Макилдауни. Едно обаче ме вълнува, каква ще бъде нейната роля в региона и по-конкретно в България? Но времето ще покаже защо именно Нанси Макилдауни е подходящата личност за посланик на САЩ у нас...
цитирай
8. анонимен - Добра новина за Турция !
26.08.2008 11:37
Но това означава ли непременно добра новина за България, съмнявам се ! Вашето представяна на г-жа НМ е отлично макар и без собствено мнение и коментар, което не е характерно за един личен блог.
Американската политика в Ориента като продължение на английската през изминалите векове не е донесла нищо добро за държавата и народа ни. А ЕС е ново и преходно явление макар и успешно, поне до така оспорваното приемане на Тулция в ЕС, което ще се окаже пагубно поне за граничещите с Турция европейски държави като Гърция и България.
цитирай
9. inspecteur - War for territory...
28.08.2008 21:07
War for territory...
цитирай
10. petdoshkov - Убеден съм,
09.11.2008 19:10
Че фактите са представени добросъвестно.
Набива се на очи обстоятелството, че липсват конкретни действия, обещани от днешния посланик на САЩ в България, считано от 2005г. до днес 2008г.
Посланик Нанси Макилдауни нищо фактически не е свършила. Повтаряла е пред турска страна клишета - така е печелила време за Северен Ирак, който е изцяло населен от кюрди.
Кюрди има и в Турция, и в Сирия. Винаги са имали мечта за държава. Кюрдите в Ирак са организирани в две партии. Те (двете партии, непризнати от С. Хюсеин) постъпиха изключително политически далновидно, участвайки на страната на САЩ срещу С. Хюсеин. Получиха обещаната автономия на Северен Ирак.
Вярно е, че вероятно поддържат ПКК, но въоръжени отряди от кюрди действаха и срещу режима на С. Хюсеин. Въобще - като изключим кюрдите в Сирия, кюрдите в Ирак и Турция отколе водят въоръжена съпротива срещу режимите в двете страни. Връзките между въоръжените кюрди в Ирак и Турция не са измислени.
Отказът на Турция да подпомогне ефективно - както в миналото - САЩ и съюзници в Иран е в основата на двусмисленото (и значи във вреда на Турция) поведение на САЩ.
Госпожа Макилдауни просто е била PR на страната си, което не е могло да остане незабелязано от турска страна. Печелела е време. Но САЩ недвусмислено оставиха Северен Ирак в кюрдски ръце. РКК се реформира. Направиха искания за автономия. Отказаха им. Не виждам как ще се спрат атаките им срещу турските войски в район, населен над 90 % с етнически кюрди.
Наистина РКК използва терористични методи, но и операциите на турските войски в Турски Кюрдистан "засягат" местното кюрдско население. Ситуацията лека-полека върви към държава на кюрдите.
Иначе преместването на г-жа Макилдауни в София е понижение, макар формално да е повишение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3487311
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33458
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев