ИЗИСКВАНЕТО ДА СИ ЖИВЯЛ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ ГОДИНИ, ЗА ДА СЕ КАНДИДАТИРАШ ЗА ПРЕЗИДЕНТ ВЕЧЕ Е ВРЕДЕН, ПОЗОРЕН И АНАХРОНИЧЕН КОНСТИТУЦИОНЕН ТЕКСТ

 

 

Изказване на Ангел Аленов на пресконференция на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) в град Благоевград на 16 април 2011 г.

 

 

Уважаеми дами и господа,

 

С настоящето изявление аз и други наши сънародници, живеещи извън пределите на България в Испания, Бразилия, Великобритания и САЩ, искаме да изразим своята позиция по отношение на наближаващите президентски избори.

 

Конституцията на Р. България е в сила вече двадесет години. В нея са установени изискванията към кандидатите за Президент на Републиката. Тези изисквания са дадени в член 93, алинея (2) от Конституцията, където изрично е записано:

 

„За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната”.

 

През вече далечната 1991 г., когато е приемана Конституцията, в тези изисквания може би е имало някакви, макар и минимални разумни основания. Днес обаче, двадесет години по-късно, ние с огорчение виждаме, че единственото, което се постига с този запис е дискриминирането на тази част от българската диаспора, която продължава да се интересува от ставащото в България и чиито представители са готови да се включат в политическия живот в страната.

 

Става дума разбира се, за меко казано съмнителните достойнства на изискването кандидатът за президент да е живял в страната (в България) през последните пет години. Очевидно е, че този текст представлява абсолютен анахронизъм, който по никакъв начин не отговаря на съвременните обстоятелства около мобилността на хората, динамиката на техните ангажименти и свободата на предвижване, с която те разполагат по технологични и политически причини.

 

Обикновено се атакува абсурдният начин по който се установява присъствието на съответния гражданин в България, което става чрез съответната регистрация по постоянен адрес. Ние обаче оспорваме изцяло необходимостта от подобен запис в Конституцията.

 

На първо място, възниква въпросът, защо трябва да бъде ограничавано правото да бъдат избирани за президент хора, които са български граждани по рождение, но са заминали в чужбина за да осъществят своите професионални, научни, творчески или бизнес амбиции ? Защо трябва да бъдат наказвани хората, които не са могли да осъществят мечтите и амбициите си в България и са били принудени да се подлагат на изпитания и стрес в непозната среда, без каквито и да са гаранции за постигане на някакви благополучни резултати ? Броят на българите в чужбина е седемцифрено число. Този брой вече е сравним с броя на българите живеещи в България ! И в Конституцията ни продължава да пише, че ако не си бил през последните пет години в България, нямаш право да се кандидатираш за поста на държавен глава !? За сметка на това, ако образно казано си чоплил семки и си се къпал в собствената си посредственост на територията на Отечеството ни, ти имаш пълното право да се отправиш към ЦИК с папка документи за кандидатстване под мишница.

 

Всеки разумен човек разбира, че когато говорим за кандидати за президент, които не са били в България през последните пет години, разглеждаме възможността да се кандидатират хора с много високи качества, а не просто някой на когото му е хрумнало, че „може да се пробва”. Ако беше жив, Джон Атанасов не би могъл да се кандидатира за президент на Р. България.

 

Но да не отиваме толкова далече във времето и историята. В наше време, днес, г-жа Кристалина Георгиева също не би могла да се кандидатира за президент. Обстоятелството, че е била на изключително висок и престижен пост в Световната банка, по неочакван начин спира възможността тя да се кандидатира за държавен глава, макар че много хора биха я подкрепили безрезервно. Още по-абсурдното е, че ангажиментите на г-жа Кристалина Георгиева в Световната банка са донесли престиж не само на личната й биография, но и на страната ни. И сякаш точно затова, г-жа Георгиева е наказана със забрана да поглежда към президентския стол.

 

Така стигаме до втория въпрос. Случайно ли е, че никой от управляващите не желае за секунда да се замисли колко абсурдно е анахроничното изискване, за което става дума ? На кого е изгодно, хора с изключителни качества и международно признание да не могат да бъдат дори предлагани за поста на държавен глава ? Примерът с г-жа Кристалина Георгиева е изключително нагледен. Той сам по себе си е въпрос към министър председателя на нашата държава, която хората от ССИ много удачно наричат „министър председателска република”.

 

Не  е ли твърде удобно за г-н Бойко Борисов да търпи подобни гнили, отдавана загубили основание и смисъл текстове в българската Конституция ? Не е ли крепенето на подобни напълно „изкуфяли” конструкции в основния ни закон, следствие от неистовото желание на г-н Бойко Борисов да се спаси в сградата на президентството от задалата се на хоризонта политическа катастрофа на управляващата формация, нарекла се претенциозно ГЕРБ ?

 

Не пречи ли г-жа Кристалина Георгиева на президентските мераци на г-н Бойко Борисов, дори само с простия факт на съществуването си ? Не е ли всичко това в основата на НЕжеланието на г-н Бойко Борисов и на ГЕРБ да премахнат от Конституцията позорни текстове, за изличаването на които вероятно би гласувало подавляващото мнозинство от народните представители ?

 

Някой би казал, че употребявам силни думи за един (все още) конституционен текст. А защо е необходимо да продължаваме с двадесет годишното лицемерие около член 93, алинея (2) от Конституцията, за който всеки малко от малко интересуващ се от историята на България човек знае, че е написан по поръчка за елиминирането на конкретни лица от президентската надпревара в края на двадесетия век ?

 

Изискването да си български гражданин по рождение е формулирано за да се предотврати евентуалното кандидатиране на Андрей Луканов за президент. Изискването да си навършил 40 години е написано персонално за д-р Константин Тренчев, чиято евентуална кандидатура е плашела доста хора (и сини и червени) по онова време. И накрая, оспорваният от мен и от моите съмишленици текст, изискващ пет годишно пребиваване на територията на Р. България е написан лично за самия Симеон Сакскобургготски. На този текст дължим историческият куриоз – цар, станал републикански министър председател.

 

На кого е нужно да поддържаме подобен законодателен мухъл в Конституцията на Р. България ? На тези, на които им изнася. На тези, на които това осигурява определен комфорт. На тези, на които е удобно, българите живеещи в чужбина да бъдат колкото се може по-отчуждени от българския политически живот.

 

Във връзка с изложеното по-горе, имам честта да заявя, че с това днешно изявление, ние – група български граждани, пребивавали дълго в чужбина и продължаващи да живеят там, даваме началото на кампания за премахване на позорното изискване за петгодишно пребиваване в страната на кандидатите за президент, съдържащо се в член 93, алинея (2) от Конституцията.

 

Ние ще направим всичко възможно да мобилизираме общественото мнение и вътре в България и сред диаспората, за да принудим спотаилите се управници да поставят на дневен ред промяна в Конституцията, която да ни освободи от коментираното по-горе нагласено, вредно, позорно и анахронично изискване. Политическият живот в страната трябва да се върне към реалността.

Поддържам напълно решенията, записани в Конституцията на Р България за избор на президент. Не може човек, който е напуснал България, поставяйки собствените си интереси над държавните, който напълно се е откъснал от икономическия, социалния и културен живот в страната, да се кандидатира за държавен глава.
Независимо, дали законът е написан заради А.Луканов или д-р Тренчев, той правилно защитава интересите на българското общество. Да, кандидатът трябва задължително да е роден, израсъл и живущ в България, щом има мераци да се кандидатира за президент. Трябва да се знае къде е учил и какво образование е получил. Трябва да се е реализирал в обществото, което има претенции да управлява. Дори смятам, че възрастовата граница трябва да се повиши на 45 години, за да няма повече аматьорски изпълнения, като на С. Станишев.
Г-жа Кристалина Георгиева е направила своя избор, отивайки в Световната банка. Нека първо покаже какво може или не може като комисар в ЕС. И ако желае да се кандидатира за президент, нека поживее 5 години в България, да изяви качества в български условия, пък тогава да се кандидатира.
Така се издига един политик, стъпка по стъпка. Само комунистически отрочета и синовете на диктатори като М. Кадафи имат шанс да правят главоломна кариера, но резултатите ги знаем.

Пребивавайки временно 6-ти месец в чужбина, наблюдавам как хората от диаспората променят отношението си към "родината". Наблюдавам го в хора, които са живели от 3 до 20 години "навън+... Не го намирам за "нормално" :) В смисъл, това е съвсем нормален процес, но тези хора повече не са представители на нацията си, а са някъде "помежду"... Така че колкото и успели специалисти да са... те са загубили рефлексите си към българската среда... каквата и да е тя...

От друга стррана, донякъде разбирам патоса на хора с горните изказвания (дано наистина да не са сродени с определени социално-политически кръгове у нас, макар вече почти да нямам съмнение, че по някакъв начин са:) Клановото мислене - дори и да е партийно облечено - е толкова изкривено, че на малцината останали мислещи... вече почти ни е все едно... и ни се иска... ако може... наистина да се спасим поединично.

Та в този ред на мисли, бих искала да напомня, че ние достатъчно живелите, не се впечатляваме от реторика :) Нито от местни и международни връзки... мисля, че почти всичко вече изпитахме :)
А България на нас ни е скъпа, защото ни е единственото място за живеене! Не "факултативно" - бих искала точно така да бъде записано в Конституцията! И не защото не бихме могли да се "спасим" (и да се "развиваме"), а защото сме избрали друг път - да не "бягаме"... И всеки ден да сме в "окопите" по един или друг начин...

Някои неща просто не подлежат на коментар... Но всеки според себе си!

Каква е разликата в това, човек, пребиваващ дългосрочно зад граница да има избирателни права...да влияе на политическите процеси в страна, а ако трябва същия този човек да бъде предложен за президент, той да е негоден...
Няма логика...или пък , има, но тя не ми харесва...нарича се манипулиране на общественото мнение...
Поздрави!

PBktD1 , [url=http://fjbbyoxwsird.com/]fjbbyoxwsird[/url], [link=http://uwwhvonlhrsn.com/]uwwhvonlhrsn[/link], http://tbmdhabjdiwt.com/

L56QNW <a href="http://fjvlevtepppm.com/">fjvlevtepppm</a>

B9oNHL , [url=http://wjlypnxsmicx.com/]wjlypnxsmicx[/url], [link=http://vjikcxzkqnai.com/]vjikcxzkqnai[/link], http://ebxoihukdmwn.com/

Адолф Шикългрубер е казал: Германия е на германците. Всички други ще живеят в Германия със статута на ГОСТИ и ще бъдат подвластни на особенни закони.