СТРАШНОТО МИНА – ЗАПОЧВА УЖАСЪТ !

ДИСКУСИЯ С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ

 

Написаният от мен текст, озаглавен „Защо не се притеснявам да стоя до Алексей Петров ?“, появил се на разни места в интернет и в крайна сметка - поместен в блога ми в достатъчно „официален“ вид, провокира интересна дискусия, сред която се откроява епистоларният ми обмен с г-н Ангел Грънчаров - философ и блогър.

 

Тъй като дискусията под текста, който я е предивикал е в доста насипно състояние, подволявам си да я представя в три поредни постинга – два текста на г-н Грънчаров и един мой. Текстовете на г-н Грънчаров представям във вида, в който той ги е поместил в собстевния си блог. Моят текст е представен, така като е пуснат като коментари под съответния предишен постинг в блога ми, като е запазено заглавието, избрано от г-н Грънчаров при поместването му в блога „HUMANUS – Дневникът на Ангел Грътчаров“.

 

Ето и адресите на трите текста в блога на Ангел Грънчаров:

 

Нашата собствена, тоест колосалната българска наивност еа най-големият ни враг.

 

http://aigg.wordpress.com/2011/07/11/1-232/

 

Теодор Дечев: „Страшното мина – започва ужасът !“

 

http://aigg.wordpress.com/2011/07/12/1-233/

 

Къде е гаранцията, че отношенията „Ал. Петров – Б. Борисов“ не са израз на люта битка между двете крила на българската мафия ?

 

http://aigg.wordpress.com/2011/07/12/2-91/

 

НАШАТА СОБСТВЕНА, ТОЕСТ КОЛОСАЛНАТА БЪЛГАРСКА НАИВНОСТ СА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ ВРАГ.

 

Г-н Теодор Дечев, председател на Съюза за стопанска инициатива, е написал в блога си интересен текст под заглавие ЗАЩО НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ДА СТОЯ ДО АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?. Понеже съм изследовател на царящите у нас политически нрави, най-внимателно изчетох написаното от тоя съратник на Алексей Петров, и не само това, ами се и овладях от едно чувство, което направи така, че повече не можах да се въздържа и затова написах следния коментар в блога му:

 

Драги г-н Дечев,

 

Няма да скрия, но лично на мен ми е много интересен казуса относно вашата с Алексей Петров близост, понеже в моето съзнание Вие лично сте успели, кой знае защо, да си създадете образ на етичен и умерен човек, който едва ли ще рискува репутацията си, и то за толкова „презряно“, у нас по-специално, нещо – каквото са парите. Нищо че и у нас, както отколе се твърди, и за което свидетелства самият Алеко, „Парица е царица“; да, била и и си остава царица и дори, бих си позволил да добавя, днес парицата у нас е дори най-уважавана богиня. Та наистина в тази връзка с интерес прочетох Вашето обяснение за толкова скандалната Ви близост с Алексей Петров, обявен за глава на престъпния октопод у нас.

 

Казусът за мен се усложнява още повече, понеже и аз също нямам никакво доверие на тия, които така усърдно обявиха Алексей Петров („Трактора“) за „пръв мафиот“ и за „най-опасен бандит“, именно нямам никакво доверие на бойкоборисовците. Няма да отрека, че в моето съзнание толкова натрапчивият и дори твърде зрелищно представен „конфликт“ на Бойко Борисов и Алексей Петров придоби злокобния характер на сблъсък на двете основни крила на българската мафия, като при това така ясно забележимата веща и умела режисура на цялото „мероприятие“ ме кара да си мисля, че тук отново сме свидетели на поредния сценарий за медийно баламосване на целокупното наивно природонаселение. Имам чувството, че цялата медийна патаклама се организира предвид скорошното неминуемо сгромолясване на народния кумир Бойко Борисов, та затова на малоумният народец трябва да бъде натрапен поредният „спасител“ именно в лицето на Алексей Петров.

 

За мен, г-н Дечев, е голяма загадка каква смяна готвят кукловодите от ДС на народния титан Бойко Борисов, който го чака съдбата на един друг, още по-величав титан и също тяхно голямо творение-постижение, а именно чака го съдбата на „Негово величество Царя“. Тъй че ето в този контекст с голямо любопитство прочетох Вашия текст, сега ще си кажа честно какво впечатление ми направи той. Разбира се, по моя си обичай ще публикувам своето обръщение към Вас не само в своя блог, но и в издавания от мен вестник ГРАЖДАНИНЪ, понеже ми се иска повече хора да се позамислят по тия немаловажни въпроси.

 

Г-н Дечев, искам да Ви кажа най-напред, че Вашето обяснение за близостта ви с Алексей Петров ми звучи съвсем неубедително. Твърдения от рода на „Алексей Петров се изправи срещу банковото лоби, по-специално срещу най-зловредната му част и понесе съответния обратен удар на ”империята”“ или „През всичките тези осем години аз не съм видял, чул или пипнал едно-единствено доказателство, че през това време Алексей Петров е извършил някакво нарушение, да не говорим за сериозно престъпление“, няма да скрия, ми звучат пресилено, а пък моя милост, като философ, изобщо не може да си позволява лукса наивно да вярва на подобни теории – както правят ония, които са свикнали да се впечатляват от такива патетични и приказни декларации.

 

Аз, разбира се, нямам „фактите от досието на Алексей Петров“, но и, от друга страна, не съм идиот да си мисля, че точно Алексей Петров, който толкова години е бил в тайните служби на държавата, ще позволи в досието му да остане нещо компрометиращо. Тъй че, както се оказва, и Вие лично прибягвате до увещания и голи декларации, а това изобщо не може да убеди тъкмо мен, изстрадалият и толкова лъган гласоподавател, на който сега очевидно готвят най-ново мероприятие, а именно, пробутването на наивния народец на един нов, последна марка, „спасител-оправител“ на многострадална, но не поумняваща България. Защото, както вече е известно, Алексей Петров заяви, че ще се кандидатира в изборите за президент на България, който факт моя милост, занимаваща се с психология, не може да не тълкува по този модел: „Щом нашият събрат Боко Т. успя да преживее такива апотеози в политиката, що пък и аз да не опитам – при такъв лековерен народ е грях да не се погавриш с него?!“.

 

Понеже Бойко Борисов наистина показа, и то на дело, колко далече може да стигне в българската политика една най-обикновена мутра и един банален мафиот (прочетете авторитетното свидетелство в тази посока, а именно: Поверителен американски доклад обяви Борисов за мафиот…), то неговия пример вдъхнови и Сульо и Пульо от престъпния свят на България да се кандидатира за депутати, кметове, владици и за какви ли не още. Та какво остава в тази светлина да кажем за един Алексей Петров, който няма как да не е страшно уязвен от това, че един най-банален квартален рекетьор като Бойко Борисов толкова много го надцака – и така далече го изпревари.

 

Аз като гласоподавател, г-н Дечев, не крия, че имам интерес да се окаже, че Вие в своята преценка за Алексей Петров сте прав, а аз (и такива като Н.Колев-Босия, Едвин Сугарев и пр.) грешим и много сме се подвели, въпреки че аз лично изобщо не страдам от илюзията, че проблемите на страната ще се решат от такива титанични „оправители“ и кандидат-оправители като Бойко Борисов или Алексей Петров. Но Вие, г-н Дечев, сте толкова неубедителен в преценките си за лицето, набедено за главатар на българския октопод, че моя милост най-вече по интуитивно-нравствени подбуди е склонна да смята, че Вие, г-н Дечев, сте се продали (за пари, естествено, не вярвам да сте толкова глупав че да се продадете за без пари!) и му правите небезкористни услуги срещу заплащане. А и да не съм прав, да стоите до него по някакви чисто приятелски подбуди мен лично пак не може да ме убеди или да ми повлияе, понеже си представям какви облаги може да има едно лице, което е в приятелски отношения с такива като Алексей Петров – или Бойко Борисов, примерно.

 

За да мисля така аз имам и едно силно психологическо основание: у нас ситуацията е така плачевна, че оня „интелектуалец“, който никой не ще да го купи, горчиво страда и дори плаче, ала за сметка на това най-щастливи са ония, които добре са се продали – и затова са станали слуги на властелините на деня. Такава е разпространената мизерна психология у нас, което за мен също е един силен аргумент, който ме кара да се отнасям с такова недоверие към думите Ви. Но тъй като, повтарям, бяхте създали у мен впечатлението, че сте сериозен и принципен човек, ето по тази причина съм така раздвоен, че ето, пиша Ви нещо като писмо, за да се опитате, ако искате и ако можете, да ми помогнете да разсея подозренията си.

 

Не зная дали си спомняте, но аз на личностно основание Ви подкрепих на последните кметски избори в София, поради което бях обруган като подъл човек, който не се свени да подкрепя „човека на Алексей Петров“. Казвам това, за да очертая трудната ситуация, в която се оказвам, а в такава ситуация човек се чувства прекалено объркан; на такива търсещи истината хора обаче е човешко да подадете ръка. Защото мен лично – такива идиоти сме останали съвсем малко! – ме вълнува само едно едно нещо, за което работя всекидневно: вълнува ме само истината. И заради нея съм понесъл какви ли не жертви, но продължавам да смятам, че само тя е достойна за такова преклонение, тя, милата истина, заслужава много дарове на жертвения си олтар.

 

Г-н Дечев, ще завърша с това, че съвсем не мога да Ви вярвам и на още едно основание: в отбора на ласкателите на Алексей Петров стоят такива куриозни лица като прочутата Патрашкова и като скандалния Явор Дачков. Някои твърдят, че било очевидно, че се виждало с просто око, че на тия двамата им течели лигите за пари, аз това не знам, понеже съм от Пловдив, и нямам такова силно зрение от такова разстояние да забележа упоменатите лиги. Прощавайте, но нашият мъдър някога народ е казал: с каквито се събереш, такъв ставаш. Или си такъв като ония, с които си се събрал.

 

То и Вашият кумир Алексей Петров, от друга страна погледнато, доскоро беше голям приятел на Бойко Борисов, значи са все от едно и също тесто замесени. Същият този Петров, както се знае, беше приятел и с недоразумението Дмитриевич-Станишев, доскоро пръв властелин на България. Дори и самият Гоце се отнасяше и се отнася със симпатия към Вашия патрон. Простете, но понеже аз на такива не вярвам, затова не мога да повярвам и на Вас. Не съм чак толкова малоумен че да вярвам на доказани лъжци (като Гоце например).

 

Това исках да Ви кажа. Дано не съм си навредил като дръзнах да Ви пиша такива тежки думи, но пък Бог ми е свидетел, че го правя по хуманни, дори, може да се каже, по благородни подбуди. Направих го, защото ми се иска да помогна с нещо колосалната наивност на природонаселението у нас малко по малко да почнем да я надмогваме и побеждаваме. Защото добре знам, че ако продължаваме да се примиряваме с нея, добро няма да видим – както не сме видели и досега. Нашата собствена и прословута българска наивност ни е най-големият враг.

 

Другояче казано: враг сме си самите ние. А това е непростимо. Ето защо трябва да се борим първом със себе си, ако искаме нещо да постигнем. Аз лично за тая кауза работя. Защото и аз милея за България. Защото ако оставим за България да „милеят“ само всякакви разни шарлатани с политически апетити, по-добре тогава да я оплачем тая България и да забравим за нея…

 

 

ТЕОДОР ДЕЧЕВ: „СТРАШНОТО МИНА – ЗАПОЧВА УЖАСЪТ !“

 

Уважаеми Г-не Ангеле, не Ви отговорих до момента, най-вече поради огромното уважение, което изпитвам към Вас като блогър, както и към издателската Ви дейност в Пловдив. Действително, исках да Ви напиша подробен, "изпипан" отговор, така както съм го правил м предишни наши дискусии. Ако има нещо, за което да се чувствам неудобно в нашите отношения, то е че все още не съм си купил списанията, които издавате и чието съдържание ми се вижда твърде интересно.

 

Не мога да отрека, че изпитвам известна завист към Вашата продуктивност. Вие пишете с такива темпове, с каквито аз можех да пиша преди двадесет години. Така че, не се учудвайте, че не мога да Ви насмогна. Пиша това не за да Ви иронизирам, а защото наистина искам да Ви отговоря ред по ред, а това ще отнеме доста време - нещо, което в момента не мога да си позволя.

 

И все пак. Да започнем с Вашата хипотеза, че сгромолясването на Б. Б. е неизбежно и че той трябва да бъде заместен от Алексей Петров. С очакването Ви за скорошното сгромолясване на Богоравния Бойко се съгласявам без колебание. Обиколката на 25 областни града и срещите с представителите на малките, средните и микро- предприятията ми дава предостатъчно емпиричен материал да знам, че не само "гръбнакът на съдебната система е прекършен", както картинно се изрази неотдавна Душана Здравкова.

 

Ако приемем, че малките и средните предприятия са гръбнака на икономиката (а те действително са този гръбнак - над 90 на сто от заетите в България, а и в Европа и САЩ, работят в малки предприятия), то диагнозата, че гръбнакът на стопанството ни е строшен се налага от само себе си. Кой се оказа "майсторът" на гръбнака на икономиката ? |Естествено Богоравният ни министър – председател.

 

 

Как стана "строшаването на гръбнака" ?

 

Как стана "строшаването на гръбнака" ? На първо място - със спиране на достапъпа до финансиране. Правителството на Бойко Борисов и най-вече той лично, бдят над интересите на лоби4то на търговските банки. Както и да го въртят и да го сучат пропагандистите на Бойко Борисов - лихвите в България по ипотечни и потребителски кредити са с по осем да десет пункта по-високи, отколкото в различните европейски страни.

 

В money.bg беше поместен перфектен сравнителен анализ на лихвите по ипотечни и потребителски кредити в България, Италия, Гърция, Австрия и Германия. Мотивите да бъдат избрани тези държави са били:

 

- Италиански и гръцки банки притежават по-голямата част от банковата система в България;

 

- Австрия е критикувана като "рискова" държава, защото е един от главните кредитори на Централна и Източна Европа;

 

- Германия е "ядрото" на европейската икономика.

 

Сравнителният анализ показваше, че дори и във фалиралата Гърция лихвите са значително по-ниски - поне с 4 до 6 пункта, а в "рискова" Австрия самите лихви са от порядъка на 4 - 5 пункта. Не е нужно човек да е икономист, за да си представи, колко "конкурентоспособна" ще е стока, произведена при лихви от порядъка на 14 - 16 пункта (особено като се отчетат таксите и други скрити оскъпявания).

 

Българските малки и средни предприятия са поставени на колене при тези размери на лихвите. те не могат да дишат, камо ли да са конкурентоспособни. Или пък "конкурентоспособността" се осигурява чрез драстично задържане на ръста на заплатите. След това на работодателите им викат, че са човекоядци, а банките са "чисти маци" - те нямат видите ли никакви вина, а заплатите при тях са високи - не както при тези гадни, първобитни малки и средни предприятия.

 

Може да не вярвате, но точно такива рецитации слушаме от представителите на едрите работодатели - точно в този стил ги реди г-н Огнян Донев, председателят на КРИБ.

 

Вторият инструмент за строшаване на гръбнака на икономиката е административният произвол.

 

 

Административният произвол, политическият натиск, рекетът на данъчните и контролните органи, са явление, от което не прави изключение нито една област в Българи

 

Административният произвол, политическият натиск, рекетът на данъчните и контролните органи, са явление, от което не прави изключение нито една област в България. Навсякъде хората говорят за „рекет“, за „дране“, за издевателства на данъчните и контролни органи.

 

Всичко това не е резултат на лошотия или на вродена омраза на държавните служители към бизнеса. Това е резултат на нещо много по-просто. Поради тоталният грабеж и ощетяване на държавния бюджет, нвай-вече по линия на контрабандата (оценките се движат между 42 и 50 милиона лева седмично – тоест над 2 милиарда годишно), дупката на бюджетния дефицит не може да се затвори. Отговорността за това е изключително на Бойко Борисов и на неговия „аксесоар“ - Цветан Цветанов.

 

Разработените през април 2010 г. антикризисни мерки, под които се подпиха 2 синдиката и 6 работодателсдки организации, бяха провалени отново с личното, решаващо участие на министър – председателя. На него дължим загубата на над 300 милиона лева, загубени от непродадените остатъчни дялове на електроразпределителните дружества.

 

Пак с вещата подкрепа на Бойко Борисов беше „заметен под килима“ въпросът с отнемането на лиценза на България за търговия с въглеродни емисии по протокола от Киото (станало десетина дни след подписването на анти-кризисните марки), от които страната загуби още около 300 милиона лева. Само до тук виждаме, как са изтекли между пръстите ни 600 милиона лева.

 

 

И се започна великото "дране" !

 

Истината е, че имаше още едни 400 милиона лева, които трябваше да дойдат от икономии в държавната администрация и други едни десетки и стотици милиони, но аз не мога да Ви кажа точния размер на „дупката“, защото никой не е благоволил да даде отчет за свършеното по анти-кризисните мерки.

 

Това, което е сто процента сигурно е, че с решаващата помощ на Б. Б., храбрият български народ е набутан с не по-малко от 600 милиона лева, при най-оптимистична прогноза. Когато се разработваха анти-кризисните мерки, се търсеха 1,5 милиарда лева за запушване на бюджетния дефицит. Тогава „великият“ Цветан Цветанов и „още по-великият“ Бойко Борисов, звъняха час по час на Дянков, за да го питат ще се вдигнве ли ДДС на 24 процента, както си беше наумил министърът на „вътрешните болести“ с благото одобрение на Б. Б.

 

Благодарение на огромните усилия на осем организации, увеличението на ДДС, а и на корпоративния данък ни се размина. Неизпълнението на мерките обаче доведе до запазване на дупката. И тогава се даде паролата - „съберете тези пари от предприемачите“.

 

Най-лесно се смъкват пари от гърба на малките, средните и микро- предприятията и служителите на НАП, под предводителството на Красимир Стефанов, който се смята за недосегаем, защото се отчита не толкова пред Дянков, колкото пред Цветанов (тоест пред любимия аксесоар на Б. Б.) се втурнаха да изпълнят командата.

 

Стана наистина като през 90-те години. Бойко Борисов наистина прави това, което умее най-добре – събира оборотите на предприятията. През 90-те това ставаше с помощта на трибуквени структури като да речем СИК. Днес това става чрез: НАП, МВР, ДАИ и дори ГИТ, макар че цялата философия на тази организация е обратна на това, което се прави под вещата диригентска палка на Богоравния.

 

 

Сгромолясването е в кърпа вързано, но това е повод само за ужас.

 

Какво да се прави – парите не достигат. Контрабандата обезкървява държавния бюджет – вместо в него, приходите отиват в съответните „черни каси“, от където ще започне съвсем скоро поредното пазаруване на гласове. Дъното на „брашнения чувал“ на резерва вече се вижда. След изборите ни очакват горчиви констатации, че сме „останали на песъко“, както би казал шопът и нищо чудно да се видим отново „очи в очи“ с Международния валутен фонд.

 

Така с усърдие, достойно за други дела, Бойко Борисов ни връща някъде около „ден последен на Жан Виденов“ и „ден първи на Иван Костов“. Катастрофата предстои, макар че разни писачи – ГЕРБ-овци ни убеждават, какви „предпоставки за развитие“ ни създава Б. Б. Хасъл, ние с Вас можем да се развием – да стигнем и ние до идеята за емиграция в някоя по-подредена европейска страна, където да не ни плащат много, но където със сигурност ще се ядосваме несравнимо по-малко.

 

Сгромолясването на Бойко Борисов е в кърпа вързано. Проблемът е, че докато партиите от опозицията чакат „времето да изяде Бойко Борисов“, то милото изяжда с прогресивни темпове икономиката и вече е започнало да яде и самите хора.

 

 

Страшното мина, предстои ужасът. Само екипни усилия могат да доведат до някаква положителна промяна.

 

Сгромолясването на Б. Б. е сигурно, но „режисираното възцаряване“ на Алексей Петров няма как да се състои. Просто няма такива режисьори и такава режисьорска книга. „Режисьорите“ в момента практически изцяло са на страната на Б. Б., въпреки всевъзможните си вътрешни противоречия. Тук може да се напише трактат за всевъзможните противоречащи си интереси между различните лобите, приятелски кръгове, обръчи и прочее. Аз обаче не мисля да подлагам читателите и Вас лично на такава екзекуция, като се надявам, че тази добрина ще ми се зачете ако не другаде, то поне на „онзи свят“.

 

Мога да кажа само, че ако Алексей Петров се представи на президентските избори по достоен начин, (без значение на крайния резултат), това ще е резултат на качествата на двамата кандидати, на екипа им, както и на редица обстоятелства, които дори не могат да бъдат точно предвидени.

 

Самият Съюз за стопанска инициатива (ССИ) изрично е написал в решенията си, че иска да се сложи край на идеите за „спасителите“ в политиката, на месианството в политиката, на идеите за „добри царе“ и „хайдути – народни закрилници“. На самият Алексей Петров му е пределно ясно, че най-лесният начин да станеш смешен е да се обявиш за „едноличен спасител“ и за „лице, компетентно да оправи нещата“.

 

Затова и е това постоянно повтаряне за „екип“, „екипност“, „екипна работа“. Екипността не е самоцел или каприз на човек, който има свободно време да се занимава с тези въпроси. Без значение, какви ще са резултатите от изборите, след тях ситуацията ще е толкова сложна (пиша „сложна“, за да не употребя определението на бившия министър Божгидар Димитров), толкова тежка, че всякакви солови акции и демонстрации на ерудиция ще представляват клатене на въздуха и ровишаване на ентропията във Вселената. Само съвеместни усилия – ментални и физически ще могат да помръднат заседналият ни държавен кораб, без значение от какви позиции ще се полагат тези усилия.

 

 

Няколко месечни усилия не са толкова скъпо и непосилно удоволствие.

 

Затова ССИ обяви, че се преструктурира към екипна работа и екипно представителство по места. Това решение не е резултат от някаква нова „Алексеева мода“. Това е резултат на ясна преценка, че „страшното свърши и започва ужасът“.

 

Това, което наистина ценя у Алексей Петров е, че той има безпощадно точна преценка за ситуацията и по никакъв начин не се самонадценява. Той наистина държи на екипа, на екипноста и на екипната работа. (Тук позволете да се поусмихна на Вашето твърдение, че той ми бил кумир – попитайте го при възможност как се обожествяваме един друг по време на споровете си. Но това са дребини неща ...). Едрите неща са наистина в разбирането, че трябва да се мобилизират всички ресурси, интелектуалните на първо място, за да излезе България от състоянието на постоянен икономически и социален „цугцванг“, в което се намира. (Всички политици ни заливат с футболни аналогии и асоциации – аз пък да използувам една шахматна. За тези, които не обичат шаха - „цугцванг“ е положение при което, каквото и да играеш – все губиш).

 

Вече писах на едно място, че хората някак си избирателно забравят, че работя с Алексей Петров вече осем години и със сигурност го познавам доста по-добре от Едвин Сугарев или от Николай Колев – Босия. (Впрочем, не мога да разбера защо да не разгледаме варианта, че те са изписали декари хартия с гупости, в това число и с несбъднали се прогнози, най-вече за да изкарат някой лев. Но в момента това не е важната тема).

 

Като човек, който очевидно следи работата ми, Вие отлично знаете, че живея съвсем скромно, нямам никакви луксозни собстевности или излишества. Както стана ясно по време на кандидат кметската кампания – аз нямам дори шофьорска книжка, та какво остава за автомобил. Тази кампания няма нито да увеличи, нито ще намали доходите ми. Надявам се те да си останат такива, каквито са били. Тази кампания трябва да спре похода на посредствеността и разрушението, който продължава. Но пълководецът Борисов не се домогва като Александър Македонски „да достигне ръба на Света“. Той иска да ни бутне от ръба на Света, някъде в „джендема“, от където и МВФ да не може да ни извади.

 

Едни смятат това за конспирация. Други, като Алексей Петров твърдят, че става дума за съчетание от алчност, страх и невежество в огромни дози. Аз смятам, че първата теза дава лесни обяснения, а втората отговаря на „профила“ на „хайдутина – народен закрилник“, познат като „Бате Бойко“. Битката с войнствуващата посредственост, със структурната формула на ГЕРБ - „роднина – милиционер – некадърник – роднина – милиционер – некадърник“ заслужава няколко месечни усилия. Тези усилия могат да ми струват в личен план хабилитацията или да оставят ненаписани неща, които са ми много по-интересни от дефектите на Бойко Борисовото управление и девиантното поведение на неговия аксесоар – Цв. Цв.

 

Естествено, не се оплаквам и не искам ничие съчувствие – аз съм си направил избора и ще си го следвам. Вие, естествено НЕ сте си навредил по никакъв начин. Единствено ме предизвикахте да Ви отговоря дълго и все пак непълно, но текстът Ви е толкова многопластов, че пак казвам, че не мога да насмогна на всичко.

 

В крайна сметка, на тези избори не са толкова важни мотивите ми да подкрепя Алексей Петров. Важно е, какво иска да направи Алексей Петров, какво предлага и ако щете - „проповядва“. Важно е да разграничим истинския му образ от този, който е трябвало сам да си изгради, докато е бил „под прикритие“ или „на прикритие“, както и от образа, който му „изписаха“ послушните, тотално зависими от властта корпоративни медии, не без ликуващото съдействие на Едвин Сугарев, Кольо Босия и други титани на мисълтаи осведемеността.

 

Бъдете здрав и благодаря за търпението !

 

 

КЪДЕ Е ГАРАНЦИЯТА, ЧЕ ОТНОШЕНИЯТА „АЛ. ПЕТРОВ – Б. БОРИСОВ“ НЕ СА ИЗРАЗ НА ЛЮТА БИТКА МЕЖДУ ДВЕТЕ КРИЛА НА БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ ?

 

Г-н Дечев, благодаря за отговора!

 

В който поглеждате на ситуацията под един друг ъгъл, което прави отговора Ви не просто интересен, но и евристичен. Позволих си да публикувам отговора Ви в своя блог, та да могат да бъдат запознати с него не само читателите му, но и тези на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Имам чувството, че по повдигнатите в моето "писмо", както и във Вашия отговор проблеми може да се проведе една хубава и полезна дискусия, в която, да се надяваме, за което ще се радвам, биха могли да се включат и други хора.

 

От друга страна във Вашия отговор или сте заобиколили, или сте пропуснали поради нямане на време, някои най-съществени моменти, които бяха повдигнати в моето "писмо" до Вас. Ще съм Ви много благодарен ако намерите все пак време да хвърлите известна светлина и върху тях и особено на най-главния въпрос, който ме интересува мен: защо Вие изпитвате такова безразделно доверие към г-н Алексей Петров, как можете да ни убедите, че този човек наистина не само че не е главатар на организираната престъпност в България, но и не е свързан с нея.

 

Защото властта и медиите (които е нас, безспорно, са под контрола на комуно-чекистката олигархия и служат на Бойко Борисов и бойкоборисовщината) се постараха да му създадат този публичен образ, но къде е гаранцията, че в отношенията Ал-Петров-Б.Борисов наистина не става дума за люта битка между две крила на българската мафия?! Тъй че ще се надявам да задоволите любопитството ми по тези въпроси, което, вярвам, не е само мое, но и се споделя от читателите на блога ми. Ние, г-н Дечев, много сме били лъгани - и по тази причина мнозинството от българите не вярват вече на нищо и на никой.

 

Така че задачата наистина Ви е трудна: да ни убедите, че Ал.Петров не само че не е "бандит" и глава на "октопода на мафията", а че е "добър и честен човек", просто "академичен учен" и кадърен специалист и експерт, но точно затова и превърнат в изкупителна жертва. Ще се радвам да отговорите поне и на тия въпроси.

 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Гаранцията е в преценката и решимостта на всеки, които има действено отношение към въпросите и няма да покрие следите на мафията. Който се вайка, че това може да е борба между мафии, или не се интересува от разликата между мафия и държава, или изчаква удобните моменти за лично облагодетелстване от бъркотията.

Г-н Дечев, дали сте прав или не, не е важно в случая. По-важно е това, че сте се хванал на провокацията на един самозван дървен философ, който сам себе си зове, че е такъв. А се знае, че да си философ, не е достатъчно да имаш необходимата диплома. Той и Доган има такава. Значи ли, че и той е философ? Грънчаров е злобен, заядлив човек с лош характер, когото блогърското общество не харесва, за да не кажа, че го ненавижда. Страда от комплекси и търси някаква изява. Така, че смятам за загубено време да му обръщате такова внимание. А това, че заставате до А. Петров и не се срамувате да го заявите, Ви прави чест! Не всеки има тая смелост особено след случилото се с него.
Друг въпрос е дали той е от лошите или не. Когато го осъдят, тогава имаме право да даваме оценки. До тогава той е с презумцията на невинен.

Нормално е този който е постигнъл върха да слезе от него.за Бойко нещата са ясни ощее... от самото начало.Но комплиментите са приятно нещо -галят слуха и егото.
Какво ще направим ние е по- важно!
Но ,може би ,след изборите ще ни обясните ,че ще правим прогнози, като президента Ама този най- висш управник толкова ли не се сеща ,че е много по- важно да знаеме, какво ще прави утре или след седмица и към изтичане на срока да се отчете :свършено ли е или не и защо.След повече от 4 години я камилата я камиларя.
До кога партиите ще идват без програма и разчетени, по дни, планове.
Първото нещо ,което е необходимо на всяка държава е да има правителство способно да организира и разпредели собственото осигуряване на страната с храна и стоки от първа необходимост и това не трябва да бъде задача ,която да се постигне към края на мандата ,а още първата година.
Втората задача е образованието на младите
третата задача е не да се строят магистрали ,а да се възроди ЖП транспорта- това е кита способен да ни помогне,при това ще има огромни икономии от отпадането на далечните обикновенни и не обикновенни превози.
За всичко да се дава отчет в съотвествие с плануваните срокове
Ако това партията не може да го направи ,то тя по нищо няма да се различава от останалите.
Народа не се интересува с кой сте приятели ,а какво правите с приятелите си.