СЛУЧАЯТ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ КАТО УПРАЖНЕНИЕ ПО ВЕКТОРНО СМЯТАНЕ

Първоначалният вариант на този текст е писан в периода 11 – 17 март 2010 г., непосредствено след арестуването на Алексей Петров. Тогава той остана недовършен и непубликуван, поради леко претенциозният му и в определена степен - теоретичен характер, както и поради излизането на голямото ми интервю в НЮЗ.бг в защита на Алексей Петров. Днес връщането към темата е повече от актуално.
 

1. Какво се опитвам да разбера с долните размишления ? 

Случаят с арестуването на Алексей Петров и започналата кампания под кодовото название „операция Октопод”, постави пред що-годе мислещите и търсещи реално обяснение на случващите се неща хора, редица въпроси. Най-острият от тях беше и продължава да е за бързата еволюция на излъчваните в публичното пространство сигнали за естеството на обвиненията срещу Алексей Петров.

Докато в първите дни след ареста, ушите на публиката бяха проглушени от гръмки обвинения в създаване на „организирана престъпна група”, след оставането на само двама души в следствения арест, започна модифициране и на лансираните от обвинението тези. „Организираната престъпна група” се споменаваше все по-рядко, даже се чу, че една от причините за недостига на доказателства може да е фактът, че ... групата е създадена с престъпни намерения, но те не се осъществени все още !?

В крайна сметка към днешна дата обвинението в създаване на „организирана, йерархична престъпна група“ отиде та се не видя, но „задният ход“ по въпроса беше даден още в първите месеци на операция „Октопод“.

Пак още от самото начало, успоредно с излъчваните героични кадри по телевизията, започна да се поставя все по-силно ударение върху възможността да се търси осъждане на Алексей Петров за укриване на данъци, а членовете на политическия и административен елит са систематично плашени с някакви единадесет папки открити в кабинета на Петров в сградата на басейна „Спартак”. Още тогава беше ясно, че и обвинението в „укриване” на данъци, няма да е особено дълготрайно, като се има пред вид, че финансите на Алексей Петров бяха проверени от не особено добронамерена към него парламентарна комисия.

Прави впечатление и фактът, че изреченото с гробовен глас по телевизията съобщение, че в басейна „Спартак” е открито „паралелно МВР”, бързо беше заменено с някакви единадесет папки, които съдържали класифицирана информация. Историята с „паралелното МВР“ напълно изчезна от обръщение, след като беше публикувано култовото интервю с „архивариуса на Октопода“ - доц. Дария Крачунова, от което стана пределно ясно, че всякакви истории за папки с класифицирана информация на басейна „Спартак“ са плод на нечие въображение и преувеличение. (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=421506 ).

Тук е мястото да подчертая дебело, че целта на този анализ не е да иронизира обвинението, а да постави някои логични въпроси и да потърси техните отговори. При цялата широко рекламирана обществена подкрепа за операция „Октопод”, публиката още от самото начало остана с впечатлението, че зрелищният арест на Алексей Петров не се дължи на разкриването на „организирана престъпна група”, а на причини от „по-висш характер”. Изказаха се различни предположения, в това число и от самия Алексей Петров, който пряко обвини лобито на търговските банки за патилата си. Може да се каже, че всички изказани предположения бяха посрещнати от публиката с известен скепсис, като за всяко от тях се задаваше въпросът: „Възможно ли е за такова нещо да бъде арестуван човек, който и да е той ?”.

Според мен, отговорът на въпроса за причината на арестуването на Алексей Петров неправилно се търси в едно – единствено нещо, каквото и да е то. Арестуването на изпълнителния директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) е нещо като „награда за цялостно творчество”. То е сума от въздействието на поредица от фактори и обстоятелства, които много напомнят на познатите ни от математиката и механиката „вектори”. Всеки един от тях на пръв поглед не е чак толкова голям и не би трябвало да има фатално отражение върху свободата на Алексей Петров. Сумата им обаче, така нареченият „резултантен вектор” се оказа критично голяма и властите преминаха към открита репресия.

По-долу ще се опитам достатъчно скрупульозно и обективно да обоснова тезата си, разглеждайки арестуването на Алексей Петров като „упражнение по векторно смятане”. Читателите могат с основание да ме заподозрат в пристрастие – с Алексей Петров сме колеги в Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и е естествено да се опитам да го защитя и оневиня. На тези съмнения мога да отговоря само, че на мен също ми е необходимо рационално обяснение на случващото се. Тезата за „организираната престъпна група” отдавна е „дала фира” и беше въпрос само на време, обвинението да бъде модифицирано по един или друг начин.

За мен е от огромно значение да си дам задоволително обяснение за огромния политически риск, поет от правителството с упражнението „операция Октопод”, както и в крайна сметка да имам приемлива хипотеза, защо точно изпълнителният директор на ССИ, трябваше да бъде главен герой в най-гледаното видео филмче по Интернет за 2010 г. Още повече, че имам основателно съмнение, че мои лични действия са били „написани на сметката на Алексей Петров” без особено двоумене.

От тази гледна точка на мен ми е необходимо рационално обяснение на ставащото (нищо чудно в него на края да се появят и ирационални моменти ...). Самозаблуди не са ми необходими. Читателите да преценяват дали гледището ми е разумно или не.
 

2. Ситуацията, в която протича „операция Октопод”. 

Когато се анализира обективно как точно се е стигнало до взимането на решение за арестуването на Алексей Петров и за стартирането на операцията с атрактивното име „Октопод”, трябва да се има пред вид контекстът в който протича въпросната съвременна българска драма. Ситуацията се характеризира със следните особености, имащи пряко отношение към случая:

- Правителството на Бойко Борисов, като всяко правителство на малцинството постоянно е с прогресиращо параноична нагласа и не спира да очаква заговори и конспирации срещу себе си.

- Както всяко правителство, дошло на власт, създавайки свръхочаквания у избирателите, след няколко месечно управление, правителството на ГЕРБ вече усещаше, че рейтингът му стремително доближава възможно състояние на „свободно падане”. Естествено, първото нещо за което се сещат хора, които се смятат за господари на общественото мнение е да предприемат някакви крайно ефективни от пропагандна гледна точка действия. Или казано по-меко, с други думи - на фона на каскадата от икономически и социални проблеми, с които правителство все по-трудно се бореше (а сега напълно е оставило на произвола на съдбата), възниква необходимостта от КРИЗИСЕН ПИ АР.

- Налице беше без всякакво съмнение огромно напрежение между Алексей Петров и лобито на търговските банки. Писмото до министър Дянков, в което е изложена добре структурирана идея за действия с цел понижаване на лихвите по кредитите, меко казано не предизвика положителни емоции сред ръководствата на търговските банки. Те на часа схванаха, каква опасност за безконтролното им добруване на кредитния пазар крие самата идея, че държавата може да се намеси като пазарен играч, използувайки за целта последната останала в нейни ръце банка – Българска банка за развитие (ББР). Сагата около писмото до вицепремиера Дянков може да се проследи на следните интернет адреси:


 http://ssi.blog.bg/politika/2010/02/23/aleksei-petrov-vse-pak-pratil-pismo-na-diankov.498846

http://ssi.blog.bg/drugi/2010/02/18/ima-pismo-na-ssi-do-ministerstvo-na-finansite-podpisano-ot-t.496070

http://ssi.blog.bg/drugi/2009/12/27/pismo-do-ministyr-diankov-s-predlojenie-na-ssi-za-merki-za-n.461803

Допълнителна изнервеност сред търговските банки, предизвикваше и проверката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за евентуално съществуване на картелно споразумение между тях. Едва ли някой се съмнява, в способността на техните ръководства да реагират асиметрично и непропорционално на отправено открито предизвикателство.

Особено яростна беше атаката от страна на Корпоративна търговска банка, в която така и не разбраха, че нито Алексей Петров, нито ССИ са причината да се разкрие скандалният факт, че там се държи преобладаващата част от депозитите на държавните предприятия. Както се разбра, справката за това кой каква част от депозитите на държавните предприятия е привлякъл, е била поискана от министър Дянков още с встъпването му в длъжност. По някакъв начин, тази справка стига от кабинета на вицепремиера Дянков до редакцията на вестник „Капитал“, а от там до цялата българска публика. 

Впоследствие, от Съюза на издателите още един път изискаха актулазирана справка за това, къде са струпани депозитите на държавните предприятия и Корпоративна търговска банка (КТБ) отново лъсна като безспорен лидер, „приютил“ много повече от половината от тези пари.

През 2010 г., предложението държавата да се намеси на кредитния пазар, като използува за това ББР като инструмент, а кредитите да се отпускат за сметка на собствените си финансови ресурси, които дремят на „овърнайт депозити“ в две – три банки, (сред които КТБ грее с неотразима светлина) буквално взриви гнева на г-н Цветан Василев и подоопечната му клика. Какво е лобирано задкулисно ще се разбере след известно време. Но на повърхността повече от ясно се виждат напъните на прес групата на г-жа Ирена Кръстева и г-н Делян Пеевски, която беше завещана от ДПС на ГЕРБ, респективно от Ахмед Доган на Бойко Борисов, като своеобразен бакшиш.

Всички си спомнят как пресгрупата на Ирен Кръстева и любезния й потомък обслужваще ДПС до нощта на изборите. На сутринта след изборите, това вече беше ведомствената пресгрупа на Бойко Баорисов и ГЕРБ. Както се казва, в непубликувания пакт за ненападение между „бате Бойко“ и „бай Ахмед“, респективно между ГЕРБ и ДПС, пресгрупата „Кръстева – Пеевски“ е нещо като допълнителен бонус за властващите или по-кратко казано - „бакшиш“.

Ако има нещо постоянно в непостоянството на медиите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, това е огромната им зависимост от Корпоративна търговска банка. Може да се спори, дали от КТБ са дали на Кръстева – Пеевски по абсолютно безотговорен начин огромен необезпечен кредит за да си пазаруват или става дума за почти демонстартивно пране на пари, направо пред очите на публиката. Когато г-жа Кръстева беше изпроводена от Спортния тотализатор по не съвсем учтив начин, усилено се говореше, че тя е сложила доста на страна и че „спестеното“ трябва да се легализира, тоест изпере по някакъв начин. Даването на кредит само срещу „доброто име“ на някого и с обезпечение – залог на губещи вестници и електронни медии без друго мирише на пране на пари в селиозни мащаби.

Всъщност, и в двата случая – и при безотговорно кредитиране и при прането на пари, съответните процедури стават с парите от депозитите на държавните предприятия, тоест с парите на публиката.

Истеричната кампания, започната и впоследствие поддържана от вестниците на Ирена Кръстева и изящниа й потомък в тясно взаимодействие с трубадури на свободата на словото и журналистическата честност като Николай Бареков и Люба Кулезич е своеобразен измерител на яростта и уплахата (тези две чувства винаги вървят ръка за ръка) на ръководството на Корпоративна търговска банка (КТБ) и лично на нейния „кормчия“ - г-н Цветан Василев. Останалите банки едва ли са изпитвали по-различни чувства, така че имаме достатъчно ясна представа, до каква степен банковото лоби би желало да види Алексей Петров, а и Съюза за стопанска инициатива (ССИ) стрити на ситни парченца.

- ССИ постоянно провокира обществеността с различни идеи и инициативи, като по време на изборите дори обяви и изплати награди за предоставяне на информация за купуване на гласове. В този контекст, очевидно представителите на изпълнителната власт, разглеждат действията на някои от най-дейните членове на ССИ – Теодор Дечев, Христо Гагов (що се отнася до кампанията срещу купуването на гласове), Алексей Петров, Аднан Лидиянов, като лишени от всякаква автономност и напълно взаимно обвързани. Приема се, че всяко действие на един от тях е абсолютно съгласувано с останалите. Както ще видим малко по-долу, последното е фактор от изключително значение при натрупването на „критична сила”, която да отприщи началото на операция „Октопод”.

- Личността на Алексей Петров е силно митологизирана във всички възможни посоки. При цялото ми уважение към него, са надценени и финансовите му ресурси и възможностите му за влияние върху политическия елит и информираността му за всичко и всички в България. (Да не забравяме легендата за „паралелното МВР” на басейна „Спартак”). Последното по естествен начин засилва страха от него в различни среди, притеснени от сегашната ситуация в страната.

- Новото ръководство на ДАНС, назначено непосредствено след идването на ГЕРБ на власт, меко казано ненавиждаше Алексей Петров. Употребата на минало време може би е неточност – едва ли г-н Цветлин Йовчев е променил отнвошението си към Алексей Петров. Все пак, оставам „ненавиждаше“ в минало време, защото и г-н Йовчевото ръководене на ДАНС също вече е в минало свършено време. Не е никаква тайна, че и в момента в ДАНС има хора, които биха удавили Алексей Петров в капка вода ако им се удаде възможност.

- Министърът на вътрешните работи е обременен от много силен личен мотив за действия срещу Алексей Петров с цел възмездие заради понесено лично оскърбление. Без всякаква ирония ще кажа, че няма да обяснявам естеството на това оскърбление, поради уважението, което изпитвам към неприкосновеността на личния живот на министър Цветанов. Мога да добавя само, че самото оскърбление за мен със сигурност не беше инициатива на Алексей Петров, но министър Цветанов с още по-голяма сигурност беше убеден в обратното. Достатъчно е да си спомним изявленията му през първите дни на „операция Октопод”, които започваха винаги с обяснението, че „няма нищо лично”. Има и още как ...

- Част от спотаилите се по неволя бивши служители на Държавна сигурност, заемали високи позиции преди Десети ноември и преживяващи тежко ограничаването на възможностите им да се месят в политиката и в личния живот на хората, също неистово мразят Алексей Петров. Нагледна илюстрация на този факт са изявленията на о. р. полковник Тодор Ников, за когото се твърди, че е първият ръководител на аналитичното звено на направление „Терор” при ДС. Достатъчно е само да се прочете тази публикация на Агенция „Блиц“: http://www.blitz.bg/news/article/72817 . В тези изявления ненавистта на някогашния ДС началник изобщо не се прикрива, а употребената по адрес на Алексей Петров дума „прошляк”, говори повече от няколко страници обяснения.

 

3. Кои са факторите и обстоятелствата – „вектори“, сумирането на които направи Алексей Петров герой в „операция Октопод” ?

• Алексей Петров има неблагоразумието да се обяви за опонент на министър председателя и дори да го оповести в най-тиражен ежедневник – вестник „Труд”. Точно в това интервю за първи път той поставя въпроса и за лихвената политика на търговските банки и бездействието на правителството;

• на Алексей Петров без много труд беше приписано „политическо инженерство” – организирането на дейността на партията „Ред, Законност, Справедливост”. Разбира се, никой не си дава труд да обясни, че партията РЗС е създадена много отдавна, още преди президентските избори, на които Георги Първанов е избран за втори път за държавен глава и че първият й председател е известният политически деец на СДС, един от лидерите на групата на 39-те, конституционен съдия и в крайна сметка – доказан доносник, Георги Евдокиев Марков, а не Яне Янев. По това време, Алексей Петров все още е служител на службите под прикритие, а ДАНС още не е създадена. Никой не обяснява и как Петров „създава” партия, като изразходва средства и ресурси, за да вкара в Парламента ... само един депутат, когото той познава лично и от близо – Атанас Семов !? Дори и братът на Алексей Петров е на абсолютно неизбираемо място в листата на РЗС за Ловешки многомандатен избирателен район;

• по всичко личи, че на сметката на Петров е прехвърлено и кандидатирането на моя милост - Теодор Дечев за кмет на София. Последното се интерпретира като злонамерена и злобна атака срещу г-жа Фандъкова в качеството й на „кметски наместник с повишени пълномощия“, следователно и срещу Особата на богоравния ни министър - председател. Никой не си дава труд да обясни, защо като са все творения на Петров, кандидатът на РЗС – арх. Павел Попов и аз - Теодор Дечев се явяваме един срещу друг на изборите, без каквато и да е взаимна симпатия или поне съгласуваност помежду ни. Никой не иска и да си спомни, че номинирането ми за кандидат – кмет стана пред очите на интернет ползувателите по начин, който е по-прозрачен и от процедурите в партиите, уставите на които предвиждат вътрешни избори за кандидатирането за една или друга изборна длъжност;

• пак в контекста на непрекъснато внушаваната на публиката теза за „политическото инженерство” на Алексей Петров, се пусна версията, че той е „изоставил” Яне Янев и се е преориентирал към „зелените на Теодор Дечев”. Тази оригинална интрига може да се открие тук: http://www.plovdiv-online.com/plovdiv/aleksei-petrov-smenil-qneto-sus-zelenite.html . Естествено, никой не споменава, че до този момент аз - Теодор Дечев, дори не съм член на „Зелените”, още по-малко имам някаква „собственост” или „права” върху партията им;

• много силен фактор е добре прокараната интрига на Волен Сидеров с твърдението, че Алексей Петров и собственикът на телевизия „СКАТ” конспирират срещу правителството. Естествено, никой не се замисля над въпроса как е възможно двама души да са заговорничили срещу министър – председателя, без да се познават. Прост факт е, че Алексей Петров и г-н Валери Симеонов се запознаха близо година по-късно. Това стана след освобождаването на Петров от задържането под стража и от домащния арест, по време на обиколката на ръководството на ССИ в 25 областни града в страната. Разбира се, за човек изтъкан от страхове, като Бойко Борисов, не е проблем да нагълта подобна „кукичка със стръв“ чак до стомаха;

• нагнетява напрежение и допълнителната интрига, свеждаща се до твърдението, че Алексей Петров е създал „медиен холдинг” от вестник „Галерия” и телевизия „СКАТ”, който има за цел да свали правителството. Това че нито вестникът, нито телевизията са негови не смущава никого;

• протестите на непретенциозната бизнес организация „Национална асоциация на българския бизнес” срещу лихвената политика на търговските банки, подсетиха банковото лоби и вероятно правителството, че първата публична критика в тази посока е излязла от устата на Алексей Петров;

• писмото на ССИ до Симеон Дянков, подписано от Теодор Дечев, Алексей Петров и Аднан Лидиянов, със сигурност е станало достояние на банковото лоби и е предизвикало силно раздразнение, най-вече с това, че се предизвикват дебати за състоянието на банковата система. Последното не се харесва нито на правителството, нито на търговските банки;

• в интервю пред вестник „Гласове”, авторът на тези редове има неблагоразумието, успоредно с идеите, изложени в писмото до министър Дянков, да спомене понятието „популярни банки”. Не е тайна, че всеки опит за законодателно уреждане на кредитно - спестовните кооперации, известни в българското минало и в европейското настояще като „популярни банки”, предизвиква алергична (да не кажем хистерична) реакция сред членовете на банковото лоби.

• не се хареса на търговските банки и питането на народният представител Кирчо Димитров Димитров, което накара министъра на финансите, Симеон Дянков без всякакво шикълкавене да оповести в Народното събрание списъка на банките, където са съсредоточени депозитите на държавните предприятия. Изказването на министър Дянков „освети” три търговски банки, които към месец държат точно 59 процента от въпросните депозити. Това са: Корпоративна банка, Инвест банк и Центрлна кооперативна банка. Обичайните заподозрени от СИ Банк се оказаха доста назад в списъка. Държавната Българска банка за развитие се оказа, че държи „цели” 0,5 процента от депозитите. Разбира се, Кирчо Димитров и Алексей Петров не са се виждали през целия си съзнателен живот, но червеят на съмнението работи на пълни обороти.

• насроченото значително преди арестуването на Алексей Петров извънредно Общо събрание на ССИ, за което беше общоизвестно, че няма да се занимава с нищо друго, освен с анализ на рязко влошаващата се бизнес среда, очевидно беше възприето като „опозиционно сборище” на което ще се говори „против правителството на Негово величество Султана” ако заимстваме знаменитата реплика на Кириак Стефчов, произнесена по време на представлението на „Многострадална Геновева”. То беше прието в някои про–правителствени среди като някакъв „Ден Д”, едва ли не като начало на дирижирана „революционна ситуация”.

- моята грешна персона се включи активно в протестите срещу следенето в Интернет. Това нещо направих от името на група съмишленици – блогъри, а не от името на ССИ, но Биг Бръдър е не само подозрителен но и злопаметен. Неминуемо на министър Цветанов е било напомнено, че в началото на 2008 г., лицето Теодор Дечев е изразило същата негативна позиция, но точно от името на ССИ на форум, организиран с участието на Омбудсмана на Р. България. По онова време, Алексей Петров работеше в ДАНС, а не в ССИ, но това са незначителни подробности за властимащите. Включването ми в протестите срещу следенето в Интернет, очевидно се приема не като естествено продължение на сътрудничеството със „Зелените” след частичните избори за кмет на София, а като съгласувано злонамерено действие срещу любимото и на предишното и на сегашното правителство следене на електронната кореспонденция. А разнообразните СРС-та, които са били включени на пълни обороти са донесли информацията, че „безсрамният” Петров дори не се е опитал да ме възпре в тези ми нечестиви действия – нито през 2008 г., нито сега.

Ако се опитаме да типологизираме изброените по-горе фактори и обстоятелства, които за по-голяма наукообразност нарекохме „вектори”, ще видим, че те пораждат два вида страхове:

Първият е, че Алексей Петров сериозно се ангажира в обществено - политическия живот;

Вторият е, че Алексей Петров сериозно се е втренчил в „канчетата” на търговските банки.

Какво точно е искал да прави Алексей Петров е без абсолютно всякакво значение. Важно е, какво са разбрали околните и най-вече, какво е стреснало изпълнителната власт. Всеки един „вектор” поотделно, действително не би могъл да отприщи Валпургиевата нощ, наречена „операция Октопод”. За сметка на това, сумата на всички тези вектори образува солиден краен резултат, „резултантен вектор”, който е с достатъчен размер като сила и сочи точно към следствения арест на булевард „Д-р Г. М. Димитров”.

Някой би попитал, защо се отнасям толкова скептично към официалната версия за Алексей Петров като ръководител на организирана престъпна група ? Отговорът е: по много причини – като се започне от доста нелогичното датиране на дейността на „престъпната група”, точно по времето, когато Алексей Петров е работел за службите под прикритие и се свърши с факта, че и аз в някаква степен съм свидетел на начина по който се търсеха и събираха „доказателствата” срещу него.

В рамките на един достатъчно продължителен период преди ареста му, имах „удоволствието” да получа информация за обработване на различни хора, от които се е очаквало да дадат свидетелски показания срещу Алексей Петров. От общата информация, която имах аз отсях три най-сигурно потвърдени случая и информирах за тях писмено министър – председателя. Естествено, не от позицията на „лоялен гражданин”, а на заместник председател на ССИ – национално представителна работодателска организация, която партнира на правителството.

Обстоятелствата вече ме принудиха да публикувам писмото си до Министър-председателя Бойко Борисов с изходящ номер от ССИ № 04 от 29 януари 2010 г. и входящ номер в деловодството на Министерския съвет № 7640 от 02. 02. 2010 г. Пълният му текст е на адрес: http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2010/03/17/oshte-na-01-fevruari-2010-g-ssi-predupredi-ministyr-predseda.512882

Не по-малко смущаващи са откъслечните сведения за потенциалните свидетели срещу Алексей Петров, сред които медиите споменават Александър Томов, Пламен Тимев – Ганди и вече добилата известна публичност г-жа Теменужка Кайлитска, за която е ясно, че се опитва да намери начин, по който да бъдат заличени дългове от над 200 000 лева към компаниите „Голд лизинг” и „Кепитал лизинг”.

Всички тези „смущения“ изпитвах още в дните след арестуването на Алексей Петров. Днес добре знаем, че всички гръмогласно протръбени на 10 февруари 2011 г., обвинения срещу него, отдана са постъпили в „кръглата папка“. Затова е загуба на време да коментирам всички абсурдни обвинения срещу него, за които вече не се обелва и дума. Единствено интересните въпроси са:

• Защо Бойко Борисов създаде огромна мистификация, като операция „Октопод“ ?

• Защо Бойко Борисов насила вкара в политическия живот, човек като Алексей Петров, който винаги се е държал на страна от партийната политика, прожекторите на медиите и фалшивата публичност ?

На първия въпрос, смятам че вече е даден задоволителен отговор. Алексей Петров пострада „заради цялостното си творчество“.

На втория въпрос би трябвало да отговорят г-н Бойко Борисов и неговите съветници, ако в конкретния случай изобщо е слушал някого.
 

Ареста на А.Петров е предизвикан от страховете на Б.Б./Бърдоквата/за неговото криминално минало и настояще и от личния мотив на Ц,Ц.за накърненото му мъжко достойнство!?Но както се казва в приказката-бой и е...не,не се връщат.Още при ареста на Петров,пуснах публикация в своя блог под заглавие "Търсете Жената"!Обвиненията срещу А.Петров са съшити с бели конци и предизвикват в мен само смях.Вместо Ц.Ц.да си замълчи и преглътне обидата,постъпи като последния селяндур,та и слепите и глухите,ако не са разбрали за какво става дума,да са наясно със станалото!Но толкова му е акъла и капацитета с ортака му Б.Б.Бъди здрав!