Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2011 00:00 - Речта на Алексей Петров при учредяването на Инициативния комитет за издигане на кандидатурата му за президент, а на Николай Георгиев - за вицепрезидент.
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 2702 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 17.08.2011 17:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Уважаеми госпожи и господа, скъпи приятели и съмишленици,


Живеем във времето на голямата подмяна. Тази подмяна тече вече 22 години в резултат на постоянния сблъсък между истината и лъжата. Става дума за подмяна на реалното с назованото.

Днес сме тук в тази сграда, защото политиците на прехода, мотивирани от личните си интереси подмениха политическия модел. Вече двадесет години България е министър-председателска република, вместо парламентарна, каквато повелява сегашната Конституция.

image

Ако се вгледаме в тази подмяна ще се види, че усилията ни за демократични промени не ни дадоха демокрация - само я изстрадахме, а надеждите за пазарна икономика останаха напразни. Политиците на прехода не позволиха на Конституцията да защити личната стопанска инициатива и свободното предприемачество, които създават потенциала и просперитета на всяка нация. Пазарната икономика е защита на икономическия растеж , а защитата на малките и средните предприятия е защита на истинския живот на хората.

Политическият елит на прехода по себеподобие създаваше и унищожаваше бизнес- елита със своите фирми - фаворити. Егоизмът и алчността на политиците фаворизираше отделни фирми до състояние на монополно положение, което нанасяше унищожителни удари върху правилата за конкуреинция в пазарната икономика. Феноменът на фирминия фаворит на прехода днешните управляващи изродиха в безпрецедентна репресия срещу националното стопанство, която ликвидира малките и средните предприятия и доведе страната до ръба на катастрофа.

Ние сме тук в тази зала, защото отстояваме идеята за независима правова система и свободни медии. Ние сме тук , защото искаме съвременна Конституция, която да защити и неотменното право на всеки от нас да се труди. Само такава защита може да даде работа на българските граждани. Създаването на работа е най-голямата гаранция за българските пенсионери и бъдещето на децата ни.

Отговорността за случилото се през прехода се полага преди всичко на нас – българските граждани, защото само активната гражданска позиция може да бъде истинският коректив на всяко управление. Реална форма на граждански коректив е и президентската институция. Предстоящите президентски избори в условията на абсурдна социално-икономическа ситуация, в която се намира страната ни ще бъдат тест и изпитание за гражданскта ни позиция и отговорност.

Президентската институция разполага с достатъчно правомощия, за да бъде ефективен коректив на изпълнителната власт и според и сега действащата Конституция. Ние представихме” Хартата за гражданско управление”, създадена от реалния живот на хората, призовавайки българските граждани за активно участие в управлението и такава възможност ни предстои.

Двадесет и две години българските граждани бяха поставени от политиците в условията на „студена гражданска вжойна”, противопоставяни по различен признак, разделени като с „берлинска стена” на религиозна, социална, етническа и друга основа. С циничното унищожение на вярата, че е възможно с общи усилия да постигнем правила, по които да живеем по-достойно и по-добре ни доведоха до отчаянието и безразличието. Можем ли всъщност да обединим усилията си като граждани на тази страна за промяна

Изправям се днес пред вас в роля, която никак не е лека. Заявавал съм категорично, ще кажа и днес – ситуацията в страната и проблемите на българската икономика и на националната сигурност са толкова сериозни, че решението им не е по силите на двама души, още по-малко на един.

От първия ден, в който беше спомената възможността да участвам в надпреварата на тези избори не се уморих да повтарям, че бих се кандидатирал само и единствено в състава на екип от подходящи и компетентни хора, които заедно да посрещнат огромното изпитание. Днес отново ще заявя, че се кандидатирам в състава на екип, който застава пред българската общественост с имената на участницинте си, с техните биографии и с техните способности. Ние открито заявяваме, че подкрепяме тезата, лансирана от един от най-уважаваните синдикални лидери в България – д-р Константин Тренчев, че крайният индивидуализъм ни доведе до крайна мизерия.

Съюзът за стопанска инициатива, който подкрепи екипа ни, изрично записа в решенията си, че трябва да се сложи край на търсенето на спасители и на месианство в политиката.

Ние сме отрицанието и реалната алтернатива на управленския подход, изискващ учасниците в управлението да се мразят взаимно. Ние сме кандидати, които са различни от всички останали, защото не се свеждаме до „кандидат-президентска двойка”, а сме цялостен екип, в койта не е важно кой е кандидат за президент и кой - за вицепрезидент. При нас са важни общите дискусии, общите решения и общите действия. Различаваме се от всички остнали с това, че сме екип.

Сътрудничеството и екипността са шестият принцип в нашата „Харта за гражданско управление”. Седмият принцип е защитата на националните интереси. Светът се глобализира. В името на решаването на проблеми на глобалната, както и собствената ни национална сигурност, България е отдала част от своя суверинитет, ставайки последователно член на НАТО и на Европейския съюз.

Лекотата обаче, с която безотговорни политици продават националните ни интереси или просто ги предават, не е част от обоснована рационална стратегия за национална сигурност. Партньорството е неизбежно и задължително, когато става дума за проблемите на сигурността, както и за осъществяването на съответните общоевропейски политики. Но не може некадърността, липсата на чувство за национална отговоронст, нежеланието и неспособността да се работи за хляба на хората да се прикрива зад членството в ЕС и зад разни неясни и измислени партньорства.

Отговорно твърдя, че един президентски екип с визия, компетентност и висок дух може да реши редица първостепенни проблеми, дори и с днешната законодателна уредба. Президентският екип би могъл да решава първостепенни проблеми, използвайки дори и само някои от своите възможности като например достъпът до информация от специалните служби и правото на обръщение към нацията. С тези възможности проблемите с колосалната контрабанда, която обезкървавява бюджета и опустошава икономиката биха могли да бъдат решени в рамките на седмица –две. Президентската институция в България не страда и от липсата на правомощия за решаване на проблемите, както с високите лихви, така и с монополите.

Уважеми сънародници,

Колкото и да е парадоксално аз съм благодарен за всичко, което ми причинаха през последната година и половина. Обявиха ме за виновник на криминализирания преход, ограбил хората. Обявиха ме за обществен враг само заради това, че си позволих да бъда опонент на властта и да изразя съмнението си за добро управление на икономиката и сигурността. За съжаление две години по-късно се оказах прав. Репресията, на която бях подложен от цялата държавна машина всъщност се превърна в своебразен тест, доказващ моята гражданска лоялност към държавата и обществото. Този тест ми даде основание и самочуствието да бъда член на кандидат-президентския екип. Малцина са политиците, които подложени на подобен тест биха могли да докажат същата лоялност. През прехода имахме политици с различни силни качества, но това не им попречи да извършат мащабни злоупотреби.

Социолозите днес ни уверяват , че хората искат да изберат президент според личните качества. Несъмнено някои качества ми липсват и на мен, но сред тях не е куражът. Очевидно съм силен човек и това бе казано на най-високо ниво от трибуната на Народното събрание. Очевидно е и че съм лоялен,обявено от същото ниво, освен проверено, вече и доказано. Ще бъда лоялен към обществото и държавата, но никога към корумпираните политици на прехода.

Ако днес екипът ни в условията на репресия, разчита само на гласовете на освободилите се от страховете си граждани, то на 23 октомври ще получим гласовете и на всички пострадали от сегашното управление, за да сменим политическия модел в България.




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807572
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52688
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов