Някои хора може и да не помнят вече как в навечерието на предишните избори Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) обяви награда от 10000 лева за достоверна информация за купуване на гласове, която може да бъде използувана в съда.

Тогава се обадиха доста хора, бяха изпратени доста сигнали в МВР и в ДАНС, бяха изплатени и определен брой награди. Случиха се и други неща – на двамата тогавашни заместник председатели на ССИ – Христо Гагов и моя милост, Теодор Дечев на бърза ръка бяха спретнати проверки на личните финанси и още по-набързо им бяха прибрани дължимите суми към фиска, доколкото имаше такива.

Така или иначе, акцията на ССИ свърши определена работа. Освен всичко друго, тя предизвика голям интерес сред сериозните чуждестранни медии. Сред тях беше и водещият немски вестник - „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Публикувах немския текст на статията на журналиста Михаел Мартенс за българските приноси във фалшифицирането и опорочаването на изборите преди две години:

 

http://teodordetchev.blog.bg/politika/2009/08/06/quot-dobri-pari-za-dobri-glasove-quot-nashi-bylgarski-dela-p.375336

 

След това обаче позабравих за тази история – имаше достатъчно други емоции и проблеми около ССИ и сблъсъка на Съюза с Бойко Борисовщината и ГЕРБ-овците. Днес, когато в съвсем обозримо време предстоят избори „две в едно“ за президент и за местна власт, се сетих, че мога да предложа на читателите на блога си част от превода на въпросната статия, за да видят как сме изглеждали от страни през 2009 г. Боя се, че през 2011 г. ще изглеждаме много, много по-зле. Ето и преводът:

 

 

ДОБРИ ПАРИ ЗА ДОБРИ ГЛАСОВЕ

 

Изборни манипулации в България

 

От Михаел Мартенс, София

 

Купуването на гласове е „едно от най-отвратителните явления на българската демокрация”, заявява министър-председателят Сергей Станишев в нощта на изборите за Европейски парламент (ЕП) в България преди месец. Един говорител на Европейската комисия (ЕК) предупреди: „Това е нещо, което много ни безпокои.” ЕС ще наблюдава „изключително внимателно”, дали купуването ще се повтаря и за в бъдеще – например на изборите за Национален парламент (НП) в неделя.

 

Също така ЕК предупреди още в своя първи междинен доклад за напредъка на България в борбата срещу корупцията „Властите трябва да предприемат строги мерки срещу купуването на гласове.” Вестник „Дневник” разглежда загрижено този феномен със саркастичния коментар, че след присъединяването на България към ЕС през 2007 г. е все по-трудно да се каже „колко българи са упражнили правото си на вот и колко от тях са го осребрили.”

 

Да докажеш това, което знаят всички

 

До изборите за ЕП на 7 юни повече от 350 000 души са избрали втория вариант, смята Теодор Дечев. Дечев счита за точна информацията на „Transparency International”, че близо 15% от гласувалите (при избирателна активност от 38%) са продали гласа си. Ето защо, той смята, че думите на министър-председателя, който също така е и председател на Българската социалистическа партия (БСП), не са достоверни. „Не зная дали има партия, която не купува”, отговори той на въпроса, кои политически сили са замесени в купуването.

 

Дечев е заместник-председател на една от малките работодателски организации в страната (Съюз за стопанска инициатива – ССИ), а по-рано самият той е бил в политиката. Малко след 1989 г. той се включва в антикомунистическата опозиция, а по-късно е заместник-министър в кабинета на реформиста Иван Костов. Макар, че Дечев винаги подчертава, че е напуснал окончателно политиката, той се занимава с предприемачество и завършил социология в Софийския университет. Днес той намира удоволствие в това да „плюе в супата” на политическия естаблишмент. За това неговият Съюз подема инициатива: До 10 000 лв (около 5100 евро) ще получи всеки гражданин, който предостави достоверна информация за това как някоя партия се опитва да купи гласа му.

 

Според Дечев, най-голямата трудност е да докажеш това, което знаят всички. Неговата инициатива е насочена към посредниците в системата – купувачите на гласове и техните посредници. „Ние искаме да разколебаем тези „брокери на гласове” с това, че всеки техен „бизнеспартньор” може в крайна сметка да се окаже свидетел срещу тях в съда.” Дечев заяви, че до този момент близо 200 души са подали достоверни сигнали. След изборите за НП в неделя, Дечев ще предостави поверителен доклад на Министерството на вътрешните работи (МВР) за купуването на гласове, в който се споменават имена.

 

 

Една половина сега, другата – по-късно

 

Повечето лаици се заблуждават от докладите за оживено гласоподаване в България, но стои един друг въпрос: Как функционира купуването на гласове? Как може да установи купувачът дали гласът действително е подаден и дали гласоподавателят е поставил своя хикс върху уговореното място в бюлетината? В крайна сметка изборите в България са тайни. Това обаче, което Дечев и други специалисти наблюдават напомня на една истинска „надпревара във въоръжението”: методите за противодействие на изборното мошеничество винаги са на една крачка зад изобретателността на измамниците.

 

„Купуването на гласове съществува като феномен в България от изборите през 1994 г., като участието в някои планински райони е 100 процентова измама. Тогава обаче то беше ограничено до определени обществени групи – преди всичко при ромите с техните строго регламентирани кланови нрави”, заяви Дечев. Той самият е свидетел на това как през 1994 г. по поръчение на една партия, „брокер на гласове” разговаря с главатаря на един ромски клан за начина на осъществяване на купуването на гласове. „Беше обявена една цена. Половината получава водача на клана с идеята да плати на своите хора. Щом като след изборите резултатът от избирателните пунктове е проверен, тогава главатарят получава и останалата част от парите.”

 

Различни методи

 

Междувременно феноменът достигна групи от обществото, които не се ръководят от кланов водач. Затова купувачите на гласове са измисли нови методи с идеята да гарантират инвестицията си. Една изглежда така: един избирател оставя своята бюлетина непопълнена, изнася я от избирателния пункт и я предава отвън на купувача на гласове. Там се поставя хикс върху заплатилата партия. Попълнената бюлетина се предава на следващия гласоподавател.

 

Той взима в избирателния пункт нова бюлетина от избирателната комисия, но пуска в урната попълнената, а новата носи навън като доказателство за своето съдействие. И така играта се разиграва отново и отново. Междувременно тази система е затруднена, според изказвания на български гласоподаватели, чрез въвеждането на допълнителен контрол. Преди гласуващите да попълнят празната бюлетина в избирателната кабинка, тя трябва да бъде легализирана чрез печат. След това, попълнената бюлетина бива подпечатана още веднъж, преди да бъде пусната в урната.

 

Краят не е близо

 

Въпреки това скоро не се вижда краят на измамите: в някои случаи хиксът се поставя чрез използването на специален шаблон, който се налага върху бюлетината. В други случаи гласуващите получават мобилен телефон с камера, чрез която да документират своя избор. В българския парламент се дебатира дълго върху идеята за забрана на носене на телефони в избирателните секции, но в крайна сметка тя беше отхвърлена като невъзможна за финансиране.

 

Прекалено скъпо е да се инсталират детектори за телефони по подобие на тези по летищата във всеки избирателен пункт в страната. Още повече не е сигурно, че това непременно ще прекрати измамите. Специално в малките избирателни секции, измамниците се насочват не толкова към отделния избирател, колкото към купуването на цялата избирателна комисия. Където това не се отдаде, секционните избирателни протоколи се преработват преди доставянето им в регионалния избирателен център.

 

„Контролираният вот”

 

Един друг феномен е наречен от специалистите в България „контролиран вот”. Засегнати от него са служителите на фирми или фабрики, които принадлежат на политически активни олигарси. Най-известният от тях е Христо Ковачки, който е най-богатият българин. Със своята партия „Лидер”, не особено популярният крупен предприемач успя да спечели 5,7 % от гласовете на изборите за ЕП. Че това се дължи на гласовете на служителите в неговата империя е „обществена тайана” в България, макар да не е все още недвусмислено доказано. Ако Ковачки повтори своя успех в неделя, той ще получи много от своето начинание – ще подсигури политически своята икономическа мощ.

 

… … …

 

Това е почти пълния текст на статията. Прескочени са един – два абзаца на края, в които се размишлява над политическите амбиции на г-н Ковачки и се привежда кратко мнение на политолога Антоний Тодоров. Това по никакъв начин не променя смисъла на статията.

По-лошото е, че всички знаем, че към днешна дата, всимко за което се говори в статията вече е доста остаряло. В ГЕРБ се готвят да поставят нов национален рекорд по купуване на гласове. За целта са приготвени срамно много пари, а за несговорчивите са приготвени най-различни хватки от арсенала нах политическия натиск. Техниките за изборни фалшификации са напреднали до неимоверност и нашите разговори с г-н Мартенс имат вече главно историческа стойност. Иначе казано, те са вече твърди „ретро“. Фалшификаторите вече практикуват измами от „ново поколение“.

Тема за друг текст е, какво да се предприеме, за да не бъдат напълно компрометирани предстоящите избори и да не бъдат превърнати в абсолютна бутафория. А дали сме готови да се противопоставим на нахитрелите измамници ?

Добър да е денят Ви, Уважаеми Господин Теодор Дечев!
Благодаря Ви, за обучаващият материал!
Селището ни е от 873 жители. През последните 8г. намаляваме и намаляваме. Ние сме 12 бивши и настоящи учители, които създадохме инициативен комитет. Вярно, вината си е наша, защото си гледахме работата в училище и градините, но не се включвахме в партийни надпревари. През 2008г. ни закриха училището и 36-те деца пътуват. Постепенно се увеличаваха икономическите затруднения и на родителите от горния курс. Детската ни градина е с 45 деца. Завърнаха се много млади семейства с деца, които имат проблеми с наема в градовете. Помагат на родителите си в земеделието и живеят от техните пенсии. През юни 2011г. ни поканиха родителите и ни помолиха да намерим начин, за промяна в кметското ръководство.
Грабна ме последният Ви абзац- "...какво да се предприеме...?"
Срещнахме се с много от отговорните фактори в областния град. Привлече ни програмата на ОБТ. Създадохме профил във Facebook. Обърнахме се за подкрепа към бившите ни ученици. Помолихме ги, да ни "засипят" със снимки на проблемни места и предложения за решаването на проблемите, за да е приятно и икономически изгодно селището ни. Сградата е налице, децата са налице, а дали ще върнем началното училище и спестим пътуването в 6.00 на малките деца, нямам представа, но имаме желание. Факт е предстоящото откриване на китайския завод за сглобяване на автомобили , в който ще работят 60 от родителите им.
Аматьори сме, но с ентусиазъм и вярващи в мечти.
С голяма надежда ще чакам следващия Ви текст- "...какво да се предприеме...?".
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.