Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2011 22:36 - Алексей Петров и непреодолимото му влечение към работата в екип
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 6053 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 30.08.2011 23:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Интересът на Алексей Петров към проблема за работата в екип е продиктуван от живия живот и от практическите проблеми, с които се е сблъсквал в хода на професионалната му кариера. Още по време на службата му в антитерористичния отряд, екипното начало е заложено дълбоко в мисленето му, в съзнанието му и дори в рефлексите му. Има достатъчна документация, която доказва, че Алексей Петров е участвал в акции по предотратяване на тежки престъпления и в антитерористични акции. При осъществяването на такива действия екипното начало е водещо и единствено възможно. Няма съмнение, че работата в анти-терористичния отряд има много голямо отражение върху формирането на личността на Алексей Петров, затова не би било преувеличено ако кажем, че идеята за екипвността е заложена почти генетично в неговия „Аз“.
 
image
Отборът по карате на анти-терористичния отряд. Лицето, което нарушава дисциплината е днешният кандидат за президент - Алексей Петров.


Когато беше „осветен“ като сътрудник на контраразузнаването от министъра на Вътрешните работи и работата му „на прикритие“ стана невъзможна, той беше назначен за съветник на ръководителя на новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). След постъпването му в ДАНС, срещите ни не бяха особено чести, но достатъчни за да забележа, че в научните му интереси се явява ново направление. Става дума за интереса му към теорията и практиката на работата в екип.
 

Вместо да стана свидетел на засилване на интереса му към традиционната за него тема – тероризмът във всичките му форми и проявления, Алексей Петров изведнъж направи завой към социологията на организациите и към организационната психология, като екипната работа се оказа във фокуса на научните му интереси. По понятни причини не можех да го разпитвам за произхода на интереса му, нито пък той можеше да седне да ми обяснява – естеството на работата му не предполагаше да се споделят подробности за нея, дори и с хора, с които е работил дълго време. Поверителността си е поверителност, а класифицираната информация не се споделя на кафе с познати.

Лесно беше да предположа, че интересът на Петров към екипността е свързан с проблемите на взаимодействието между институциите и тяхната координация, в частност на вазимодействието в сферата на националната сигурност. Това предположение беше потвърдено съвсем еднозначно, когато Петров лансира идеята да се осъществи научно-приложен изследователски проект, посветен на проблемите на взаимодействието между институциите и екипната работа. Проектът на практика беше съвместна работа на УНСС, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (ПУ) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Осъществяването му започна преди арестуването на Алексей Петров и завърши сравнително скоро след това злополучно събитие.

Всъщност, заниманията в ССИ с проблемите на екипната работа имат много по-дълга история, но започвам разказа си от момента на стартирането на проекта с название „Междуинституционална координация и работа в екип“, защото той по един безспорен начин показва директната връзка между научните интереси на Алексей Петров и преките му практически занимания. Проектът беше осъществен под егидата на НИД на УНСС от екип, в който участваха проф. Елка Тодорова (УНСС-ССИ), ръководител на екипа), проф. Румен Стаматов (ПУ), доц. Дора Левтерова (ПУ), доц. Димитър Димитров (УНСС), доц. Алексей Петров (ПУ-УНСС) и моя милост – д-р Теодор Дечев (ССИ-УНСС). 

Ясното обяснение на причините за огромния интерес на Петров към екипната работа, дойде на следващия ден след арестуването му. Тогава не кой да е, а Главният прокурор на Р. България обясни, че Алексей Петров е участвал в няколко междуведомствени екипа, осъществявали действия в сферата на борбата с организираната престъпност. Всъщност, Борис Велчев каза дословно: „Алексей Петров участваше от страна на ДАНС в няколко смесени екипи, които се занимаваха с организираната престъпност. Спомням си две дела, може да има и някои други, не са били чак толкова много. Да, той е бил служител в ДАНС“1.


image

Казаното от Главния прокурор потвърждава по безспорен начин моето предположение, че интересът на Алексей Петров към екипната работа до голяма степен е бил следствие на реални практически проблеми във взаимодействието между ДАНС, прокуратурата и МВР. Очевидно, той е бил сред най-последователните привърженици на идеята за създаване на междуинституционални екипи, които да осъществяват взаимодействието в горепосочения стратегически триъгълник при борбата срещу организираната престъпност и тежките стопански престъпления. След „възцаряването“ на Цветанов в МВР, съществуването на подобни екипи беше потвърдено многократно в медиите. При цялата фукня на главния „аксесоар“ на Бойко Борисов, ясно се разбираше, че практиката да се създават подобни екипи е останала от предищни времена, когато Алексей Петров е бил между хората, които участват във взимането на решения в ДАНС.
 

В българската държавна администрация преобладават хората, които не правят разлика между „работна група“ и „екип“. Терминът „екипна работа“ на практика е непонятен за по-голямата част и от държавните служители и от членовете на политическите кабинети, особено в най-ново време. Очевидно, Алексей Петров бързо беше прозрял, че практическата му работа по създаване на междуинституционални екипи изисква и солидна научна обосновка. Затова и той беше между инициаторите и двигателите на проекта, който подложи на задълбочено изследване междуинституционалната координация и екипната работа сред българските държавни институции.

За читателите едва ли са интересни детайлните подробонсти на заключенията на този проект, макар че те не са никак маловажни. Стана ясно, че както в много случаи в България има огромен набор от органи, в които би трябвало да се осъществява взаимодействието между институциите, но в тях няма и помен от екипна работа. Нещо повече, понякога самата нормативна уредба на съответните органи е направена с убеждението, че в тях министерствата и агенциите защитават собствените си ведомствени интереси. 

Въпреки, че „октоподският“ научен проект приключи след арестуването на Алексей Петров, на никой в академичните среди не му хрумна да го инкриминира. Резултатите от проекта не само бяха приети и положително оценени, но беше решено темата да бъде продължена. Така започна подготовката на конференцията „Междуинституционална координация и екипност в България: проблеми и перспективи“, състояла се на 29 октомври 2010 г.

По-интересен е фактът, че проектът „Междуинституционална координация и работа в екип“ и неговото продължение станаха причина да се запозная с прокурора Костов, който по собственото му изявление „върза кънките на Максим Ставийски“ и беше командирован специално за да „върже нещо“ и на набедения за глава на организираната престъпност Алексей Петров. 

След като първоначалният проект завърши и започна подготовката на конференцията – негово продължение, участниците в изследователския екип се обърнаха към прокуратурата с искане да им бъде разрешено свиждане с техния колега и съавтор – Алексей Петров, за да обсъдят с него постигнатите резултати и бъдещето на разработката. Искането беше подадено чрез адвокатите на Алексей Петров в съответствие с процедурните изисквания. Какво беше удивлението ми, когато един ден телефонът ми звънна и на отсрещната страна се оказа ... прокурорът Светозар Костов.

Прокурорът се държа твърди коректно и отправи към мен три въпроса:

- колко свиждания ще ни бъдат необходими ?

- в какъв състав – групово или по единично ще искаме да видим Петров ?

- ще искаме ли да предадем или да разменим с Алексей Петров някакви писмени документи ?

Отговорът ми беше, че ще искаме поне по едно индивидуално свиждане с Алексей Петров и поне едно групово, за да обобщим резултатите от разискванията ни, както и че със сигурност ще искаме да му предадем заключителния доклад на проекта и други материали, свързани с продължението му.

Прокурорът Костов веднага констатира, че отговаряйки на втория му въпрос съм дал отговор и на първия. Той каза, че ще разреши пет индивидуални свиждания и едно групово. Съответно, той заяви, че ще разреши внасянето на документи, свързани с проекта в следствения арест. След което последва един любопитен коментар – прокурорът Костов любезно се извини, че не може да предложи за груповото свиждане нищо по-добро от една килия в следствения арест, която е била приспособена за учебни занятия с арестанти. Или както се изрази г-н Костов - „стените на помещението са варосани, има маса и столове но все пак си е килия“...

На мен не ми остана друго, освен да отговоря, че си давам сметка, че отиваме на свиждане в следствения арест, а не на семинар в национален курорт. Действително, причината за исканите свиждания беше изцяло свързана с научен проект и с обсъждането на неговото развитие, но реалността беше ясна – на изследотелския екип му предстоеше да прави наука в „пандиза“, а не в някоя аудитория. Прокурорът Костов почти се зарадва, че не е възникнала конфронтация около въпроса за мястото на свиждането и ние приключихме разговора с уговорката, че ще получим съответното прокурорско постановление, с което се разрешават свижданията чрез адвокатите на Алексей Петров.

По време на „преговорите“ с прокурора Костов, Алексей Петров се намираше в следствения арест на бул. „Д-р Г. М. Димитров“. Докато се уредят бюрократичните подробности по разрешаването на свижданията, той беше преместен (или на полицейски език – преведен) в болницата на Централния затвор. Там се състоя и първото свиждане на член на изследователския екип с „многогрешния Октопод“. 

На първото свиждане отидох аз. Преценихме, че около него могат да възникнат чисто технически трудности и най-добре е да отиде нехабилитираното лице в екипа. Трудности не възникнаха, ако не се брои фактът, че прокурорското постановление беше четено от различни служители на Централния затвор в продължение на повече от половин час. Хората сякаш не можеха да повярват, че прокуратурата е разрешила свиждане на някакви учени и дори е дала съгласие на „обществен враг номер едно“ да бъдат връчени писмени материали.

Дългото чудене на затворническата администрация ми даде възможност да изчета цялото табло с обяви, наредби и правила на Централния затвор, след което се почувствах почти готов да постъпя в него. Научих почти наизуст правилата за предаване на колети и списъка на личните вещи, които пребиваващият във въпросния „университет на живота“ има право да внесе и да ползува. Естествено, най-много бях впечатлен от една единична бележка, забодена с кабарче на таблото, която гласеше: „Метадон може да се внася всеки ден от 12:30 до 13:30 часа“. Ако съм сбъркал часовете се извинявам, но от сърце се надявам, че никой от читателите ми няма да има нужда от метадон, още по-малко в затворнически условия. 

Така или иначе, затворническите стражи ме допуснаха в тяхната „обител“ и имах възможността да се видя с Алексей Петров след като той беше затворен вече няколко месеца. Бяхме в общата стая за свиждания, където затворниците и следствените сядат на отделни гишенца, разделени от дошлите на свиждане с плексиглас и мрежа. Нашето гишенце беше без плексиглас и мрежата беше леко повдигната, защото прокурорското постановление предвиждаше възможността да дам на Петров печатни материали и документи, свързани с проекта. Оказа се обаче, че процепът под мрежата, където трябва да се пъхнат съответните материали е твърде тясна и обемистият заключителен доклад на проекта за междуинституционалната координация и екипността не може да се промъкне през него.

Последното предизвика „весело оживление“, защото охраната най-добронамерено ме успокои, че след като папката не минава под мрежата на гишето, мога просто да оставя материалите на вътрешния пропуск на затвора и те незабавно ще бъдат предадени на Алексей Петров. Така си мислеше охраната в стаята за свиждане, но служителят на вътрешния пропуск беше на доста по-друго мнение. Когато му подадох папката или по-точно – подвързаният текст на доклада, той едва не го изпусна, сякаш съм му дал в ръцете нажежена маша. Крамолната хартия незабавно беше прехвърлена обратно в моите ръце, а човекът се хвана за телефона за да разбере кой го е подредил така – да приема „октоподска кореспонденция“. 

Слава Богу, човекът беше успокоен доста по-бързо в сравнение с времето, което беше необходимо за да се прочете прокурорското постановление за свиждането. Материалите си отидоха при участника в изследователския екип, озовал се по каприза на министър председателя на „екскурзионно летуване“ за доста дълъг период.

Следващото свиждане беше осъществено от проф. Елка Тодорова, чието появяване в сградата на Централния затвор също предизвика известно раздвижване. Ако моето посещение беше леко изненадващо за Алексей Петров, то за посещението на проф. Тодорова, която беше и ръководител на изследователския екип, той беше надлежно предварително предупреден. От своя страна, той беше предупредил затворническите власти,че му предстои свиждане с лице с висок академичен статус. Завеждащите Централния затвор бяха преценили, че някак си не подхожда човек с професорско звание да се среща с Алексей Петров „на гишенцата“ и бяха предвидили отделна стая за свиждането.

Впоследствие, се шегувахме с Алексей Петров и с проф. Тодорова, че свижданията в Централния затвор имат дълбоко академичен характер, не само поради разискваните въпроси, но и защото продължителността на всяко едно от тях е ... точно един лекционен час – 45 минути. 

Действително, по време на срещите, Алексей Петров беше изцяло на академична вълна – говорехме изключително за работат по проекта и за текущата икономическа ситуация. Някой ден, когато Цветан Цветановото управление в МВР стане история и само лош спомен, ще се опитам да си изпрося стенограмата на записа на разговорите ни с Алексей Петров – моят и на проф. Тодорова. Излишно е да обяснявам, че подобни два записа и две стенограми със сигурност съществуват и не са унищожени, въпреки разните предписания на законодателната уредба за използуването на специалните разузнавателни средства.

Работата по проекта роди и една инициатива, която предизвика голямо оживление сред медиите, а и сред определени политически сили. Продължението на проекта даде допълнителни доказателства за важността на темата и за необходимостта да се изследват възможностите за въвеждане на екипна работа в държавните институции и в органите, където институциите контактуват и взаимодействуват. Ключовото събитие трябваше да бъде научно – приложна конференция „Междуинституционална координация и екипност в България: проблеми и перспективи“. В навечерието на конференцията, проф. Елка Тодорова, Илиана Беновска и моя милост – Теодор Дечев, обявихме създаването на нова неправителствена организация с названието: Движение за гражданско действие – Европейска концепция за икономическа и патриотична алтернатива (ДГД – ЕКИПА). Идеята за новата неправителствена организация предвиждаше тя да работи преди всичко за реформирането на държавната администрация в контекста на резултатите от проекта „Междуинституционална координация и работа в екип“. Иначе казано, ДГД – ЕКИПА трябваше да работи последователно за прокарването на екипната работа в държавната администрация и особено в сферата на междуинституционалната администрация.

Обявяването на първата стъпка на ДГД – ЕКИПА беше посрещнато почти с групово скандиране в медиите на нещо от рода на: „Октоподът (Тракторът) си направи партия“2. Днес, от дистанцията на времето се вижда, колко нелепо е било това твърдение, но тогава всички се надпреварваха като обезумели да коментират „новия политически проект на Алексей Петров“. 

Дадените от инициаторите на ДГД – ЕКИПА (в това число и от мен самия3) подробни разяснения за замисъла на начинанието, доста разочароваха представителите на медиите, които в конкретния случай много искаха не да отразяват, а да предизвикват събития. Така или иначе, в навечерието на конференцията „Междуинституционална координация и екипност в България: проблеми и перспективи“, обществото беше заредено с очакването, че днес утре в България ще се роди нова политичесдка сила, дирижирана от Алексей Петров. Допълнителна интрига създаваше фактът, че съвсем наскоро беше оповестен „президентският проект“ на Георги Първанов АБВ - „Алтернатива за българско възраждане“ и веднага възникнаха разнопосочни спекулации. Едни твърдяха, че ДГД - ЕКИПА ще подкрепя АБВ, а други смятаха, че става дума за контрапункт на президентското начинание.

Противно на напластилата се жажда за политически сензации, конференцията протече изцяло в научното и академично русло, което й приляга. За ДГД – ЕКИПА се спомена в рамките на не повече от три минути, като на публиката просто беше съобщено, че има инициатива за създаване на такава гражданска организация. От очакването Алексей Петров да се хвърли с главата надолу в партийната политика остана единствено един виц, който заслужава да бъде цитиран.

След обявяването на АБВ и ДГД се състояла тайна среща на идеолозите и на „пи-ар“-ите на двете движения, на която се обсъдили някои възникнали „имиджови проблеми“. Според експертите, името „А Бъ Въ“, автоматично провокирало хората и особено тийнейджърите да добавят след него „Гъ Зъ“. От своя страна, ДГД от край време означава на езика на „юзърите“ в Интернет „да го д...хаш“. След обстоятелствено разискване, било взето решение за обединяване на двете движения под общо название, обединяващо предимствата на двата проекта – Про активна коалиция за екипна България и гражданско общество. Или съкратено ... ПАК ЕБИ ГО. 

Когато за теб измислят вицове, това означава, че обществеността те е забелязала. В случая изобщо няма съмнение, че обществеността беше наблюдавала Алексей Петров месеци на ред в качеството му на жертва на пи ар акциите на „МВР пикчърс“. Показателното беше, че едва излязъл под домашен арест, Алексей Петров се беше превърнал в потенциален политически фактор, както за журналистите и политическите коментатори, така и за „мрежовия ъндърграунд“ в Интернет. Друг е въпросът, че те грешаха кардинално – Алексей Петров е последният човек, който би тръгнал по пътя на примитивното партийно строителство с инициативен комитет от трима души, пък били те и Тодорова, Беновска и Дечев.

Екипността наистина е философията на Алексей Петров и привързаността му към нея постепенно еволюира в идеята срещу едноличната власт на Бойко Борисов на президентските избори да бъде кандидатиран цял екип от съмишленици. Способността на Алексей Петров да си прави безпощадна самооценка и твърде широкият му поглед върху състоянието на икономиката на страната му помогнаха бързо да стигне до извода, че един или двама души, взети сами за себе си няма как да предложат решения на проблемите удавящи страната. Такъв човек с месиански претенции или подобна месианска двойка в най-добрия случай могат да бъдат сръчни измамници, които манипулират общественото мнение, подръпвайки подходящи струни на хорската душевност. Затова той заложи на екипната работа не като лозунг, а като практика.

Работата на Алексей Петров и на колегите му в областта на екипността намериха пряко отражение първо върху Съюза за стопанска инициатива (ССИ) на който той е изпълнителен директор, а пишещият тези редове – председател на Управителния съвет. В териториалните структури на Съюза започна реална промяна – преминаване към екипна форма на представителство и ръководство. В областите и в общините ССИ вече се представлява и ръководи не еднолично от определено лице, а от екипи от трима до седем души, които продължават да се сглобяват на територията на страната. 

В публичен план, тази научно обоснована, но съвсем не лесна за практическо изпълнение трансформация, стана причината за нашумялата национална обиколка на ръководния екип на ССИ. Няколко души заедно с Алексей Петров обиколихме 25 областни града. Срещнахме се с най-различни представители на малките, средните и микро- предприятията, които далече не бяха само съюзни членове. Така съставихме една твърде подробна картина на проблемите и бедствията, които преследват малкия бизнес в цялата страна и навсякъде залагахме основите на новия екипен стил на работа. Започналата промяна доведе до провеждането на Националното съвещание на ССИ, състояло се на 03 юли 2011 г. в София, на което се установи, че зад каузата на Съюза стоят вече повече от 6000 предприятия, регистрирани земеделски производители, животновъди, самонаети и други стопански субекти. ССИ доби допълнително самочувствие и започна фронтална атака срещу некомпетентната и авторитарна политика на министър председателя Бойко Борисов.

От една страна, безкомпромисното настъпление на ССИ срещу „похода на разрухата“, както беше наречено управлението на Бойко Борисов, доби ясни контури на 23 юли 2011г., когато около 300 членана Съюза затвориха с 60 автомобила ГКПП Лесново за повече от час, а друга група от около 50 съмишленици затвори входа на ферибота Видин – Калафат. 

Безспорният факт обаче е, че символът на съпротивата на малкия и средния бизнес срещу „похода на разрухата“ е подкрепата за кандидатурата на алексей Петров за президент. Предприемачите, сред които има както много безпартийни, така и привърженици на най-различни партии от целия парламентарен и извънпарламентарен спектър, разпознаха в Алексей Петров екипният играч, който не само знае и разбира техните проблеми но е готов и да се превърне в инструмент за тяхната защита.

 

Като резултат, най-последователната общност на малки, средни и микро- предприемачи на два пъти потвърди подкрепата си за кандидатурата на Алексей Петров за президент. Първият път, това стана с пълно единодушие на Общото събрание на ССИ, състояло се на 10 февруари 2011 г. в Големия салон на БАН – точно една година след арестуването му. В дневния ред на общото събрание не беше предвидена дискусия по президентските избори, но участниците м него повдигнаха въпроса и той беше обсъден и гласуван.

На 03 юли 2011 г., най-представителният форум на ССИ за последните години – общото събрание, проведено под формата на Национално съвещание потвърди решението от 10 февруари същата година. Политически „поливалентната“ национално представителна организация ССИ, потвърди единодушно подкрепата си за кандидатурата на Алексей Петров. Според мен, без репутацията му на екипен играч и човек, който е готов да се отдаде на кауза, да стане неин „инструмент“, Алексей Петров не би получил подобен кредит на доверие.

1Борис Велчев: Алексей Петров участваше в смесените екипи срещу престъпността. В. „Сега“, електронна версия, 11. 02. 2010 г., http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5041§ionid=hotnews&id=0000122 ; Виж също и: Димитрова Десислава, Алексей Петров е бил добър офицер под прикритие, Днес.Dir.бг, 11. 02. 2010 г., 10:15, http://dnes.dir.bg/news.php?id=5858041 ; Виж също и: Изненада! Борис Велчев и Алексей Петров са работили заедно, Bulgaria News, 11. 02. 2010 г., 10:57:00, http://www.bulgaria-news.bg/category/bulgaria/society/article/post20648.html ; Борис Велчев: Няма информация Алексей да е от „Наглите“, Business Post, 11. 02. 2010 г., http://news.bpost.bg/story-read-21927.php ; Лазарова Богдана, Велчев: Алексей Петров трябваше да поддържа определена репутация, Darik News, 11. 02. 2010 г., 09:46, http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=479616

2 Публикации в Интернет, свързани с учредяването на Движение за гражданско действие – Европейска концепция за икономическа и патриотична алтернатива (ДГД – ЕКИПА), http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2010/10/31/publikacii-v-internet-svyrzani-s-uchrediavaneto-na-dvijenie-.627794

3За учредяването на Движение „Гражданско действие” – Европейска концепция за икономическа и патриотична алтернатива (ДГД – ЕКИПА), http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2010/10/31/za-uchrediavaneto-na-dvijenie-grajdansko-deistvie-evropeiska.627796




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5808088
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52692
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов