Каквото имаше да става – стана !

Очакваната от всички есенна дълбока оран на политическата нива започна ! Изненадващо – не само във виртуалното пространство, а и съвсем реално – на живо. В град Кнежа, Алексей Петров подкара трактора към нивята, които чакат намесата на стоманения му плуг.

Като човек, докопал се може би първи до тези забележителни и многозначителни снимки, незабавно злоупотребявам с тях, качвайки ги в блог.бг.

Качвам ги за радост и разтуха нае всички, които са разбрали, че президентът на Р. България не е опереткна фигура, нито само представителна персона. Президентът с воля, знание и способности може да застане срещу:

• Политическите клики, превърнали партиите в котерии и убежища на личното им политическо и битово оцеляване;

• Самозабравилите се банкери, превърнали банките в България от двигатели на пазарната икономика в институции, връщащи дълговотно робство в страната;

• Неконтролираните монополи, оставени сами да правят каквото преценят под нехайния погледс на институцте, които трябва да ги контролират – в това число и фамозната ДКЕВР.

Радвайте се и се веселете, защото разораването на изброените по-горе Авгиеви обори започна. На живо !

Бойко? Та да дойда да гледам.

... било в блога ми, било някъде на живо. Що се отнася до "наритването" - могат да се направят няколко хипотези.

Първата - оптимистичната е, че предстоящите избори ще доведат до "наритването" на г-н Бойко Борисов от целокупният избирателен корпус. Тази хипотеза е правдоподобна, но все пак оптимистична. Ако изборите се провеждаха в що - годе нормална обстановка, то ГЕРБ щеше да загуби поне 60 процента от подадените за партията гласове. През 1999 г. за много по-малки прегрешения, управлението на Иван Костов беше санкционирано от избирателите по-тежко.

Под "що - годе нормална обстановка", разбирам отсъствието на повсеместен натиск, стигащ до психологически терор и отсъствието на тотален пазар на гласовете на избирателите. В момента сме свидетели на масово всяване на страх (15 процента от анкетираните признават, че изпитват страх да коментират политическия живот) и на подготовка за тотално пазаруване на гласове.

През 2009 г. на евроизборите бяха "закупени" до 15 процента от гласовете и това ни се виждаше чудовищно; днес повикът на ръководството на ГЕРБ е да не остане човек на който да не бъдат предложени поне 50 лева за гласа му.

Реалистичната хипотеза е, че каквото и да се случи на изборите след един месец, хората ще поемат дъх за да си прочетат новопристигащите сметки за ток, парно и каквото още Бог дал, но някъде през февруари - началото на март ще подхванат г-н Борисов и ще му обяснят, какво е имал пред вид г-н Петров, говорейки за "наритване в преносен смисъл". Луканов е покойник, но Жан Виденов би могъл да обясни на г-н Борисов, как точно протича наритването от изпълнителната власт. Впрочем, новото наритване може да се окаже по-болезнено от прощаването на БСП с властта през 1997 г.

Лошото при "реалистичната хипотеза" е, че цената на "наритването" на Борисов и на сбогуването със сивата власт на ГЕРБ-овците ще е несравнимо по-висока. За съжаление, процедурата ще струва по-скъпо на обществото, а не на "наританите".

... още някой и друг месец живот на правителството на г-н Борисов, примерно до месец май 2012 г. Като се абстрахираме от станалия популярен виц, че ГЕРБ-овците ще ни управляват до свършека на света, можем да кажем, че дори и няколко месеца по-дълго управление на Борисов ще ни струва непоносимо скъпо.

Веднага след изборите ще стане ясно, че и България трябва да търси заеми от МВФ или от другаде, за да закърпи бюджетния си дефицит. Приказките за финансовата ни стабилност ще изчезнат от публичното пространство и ще се заговори за неотложни и естествено - крайно непопулярни мерки. Знаем каква е цената на заемите от МВФ - връщане към първите дни на управлението на Иван Костов.

Затова изобщо не си струва да оставяме г-н Борисов да си разиграва коня чак до края на пролетта. Твърде скъпо ще струва на данъкоплатците отлагането на неговото "наритване".

Главният проблем е да не стане така, че след изпровождането на ГЕРБ-овците и техния пастир на заслужена почивка, да си докараме на главата някой още по-оригинален народен водач. Но това е тема за друг постинг.

Впрочем, г-н Апостолов, Вие като астролог бихте могли също да дадете мнение кога точно ще се състои "наритването в преносен смисъл". Аз лично съм меко казано скептичен към астрологията, но има доста хора, които са крайно любопитни към хороскопи и звездни предсказания. Можете да задоволите тяхното любопитство.

:) :) :)

ДА ВЗИМА И ДА ПОЧНЕ ДА ОРЕ,АМА ДЪЛБОКО.И ДА ИЗКАРА КИРЛИВИТЕ РИЗИ НА ВЛАСТА.

При тази личностна и идейна суша, която характеризира идещите президентски избори и ний бихме могли да подкрепим г-на Петрова; не че съм много впечатлен от тия снимки с трактора за оране - Гоце примерно, за да стане втори мандат президент не само ора и копа, ами и жъна, лози подрязва, и ръченица рипа, и какво ли не друго направи, та да си запази рахата с ловуването на забранени от закона козли и отглеждането в домашни условия на вълчици.

Както е да е, но ето, да заложим на г-на Петрова в тия избори и ний бихме могли, ала за целта, както писах в нарочно Открито писмо до него, се налага да ми купи гласа. Г-на Петрова не ми отвърна на толкова любезното писмо, в което поисках да подпомогне философското списание ИДЕИ с нищожна за възможностите му сума. Но ето, оказа се, че и той, като и останалите, съвсем няма доверие на един български интелектуалец. Явно и той, като и другите кандидати, залага на гласовете на простаците и на наивниците, които лесно могат да бъдат залъгани, щото тия последните у нас са бол, докато где ги интелектуалците, на пръсти се броят?!

Прочее, докато политиците ни продължават да залагат на простотията и са враждебни спрямо интелектуалниците, нещата изобщо няма да потръгнат. Защо е така сега няма да обяснявам, но нито една държава не е прокопсала когато политиците й са се мазнели на простаците и са омръщали гръб на умните хора; както и да е.

Та искам да заявя, че съм твърде много разочарован от това грубо незачитане на моята личност от кандидата за президент г-н Алексей Петров. Имам предвид това, че не ми отговори на писмото поне с едно НЕ. Както и да е, у нас да извадиш или изпросиш пари за култура и, опази Боже, за философия, и то не от кой да е, а от политик е все едно да чакаш на сливовото ти дърво в двора вместо листа да почнат да растат... банкноти.

Тъй че г-н Петров няма как да разчита на моя глас, както и на гласовете на хората, на които бих могъл да повлияя на изборите, понеже ми имат доверие. Желая му все пак що-годе добро представяне, но ето че, отхвърляйки така безпардонно моя глас, той вече почна да губи, а с губене на гласове избори не се печелят...