Напоследък по различни поводи към мен се отправят упреци, че пиша в блога си за други хора, а не за себе си. Също така, периодически съм атакуван, че съм бил сменил много политически партии пред живота си. Ще се опитам да отговоря и на двата укора едновременно, като поместя някои материали, които съм писал още през 2009 г., когато бях издигнат от известен брой блогъри и форумисти за независим кандидат за кмет на София. (Както е известно, допълнително бях подкрепен от Политическа партия „Зелените“).

Тогава, през 2009 г., един от най-интересните (поне за мен) блогъри в blog.bg – MamkaMu (Юрий Александров) ми зададе поредица от въпроса, на част от които (надявам се, че са били най-важните) успях да отговоря. Става дума за този постинг, озаглавен „Неудобни въпроси към Теодор Дечев“ и посредвалите коментари:
 

http://mamkamu.blog.bg/politika/2009/09/24/neudobni-vyprosi-kym-teodor-dechev.403109
 

Стана така, че два от отговорите на въпроси бяха публикувани в блога ми, докато другите отговори останаха като коментари към постинга на г-н Юрий Александров. Мисля, че е време да ги поместя в блога си, без каквито и да са изменения или съкращения на текста. Поради „повишения митателски интерес“ - на „лични“ в блога и в някои широко посещавани форуми, като да речем този на NEWS.bg започвам с отговора на третия по ред въпрос в списъка на Юрий Александров:
 

„В какви политически организации сте членували и каква е причината да ги напуснете? В момента членувате ли в политическа партия?“
 

Ето и моят отговор:
 

В живота си съм членувал само в една партия – Българската социалдемократическа партия (БСДП). Влязох в нея на 01 февруари 1990 г. – знаменателна за мен дата, защото в същия ден излезе брой първи на възстановения вестник „Свободен народ”. Както съм писал и на други места, „Свободен народ” беше първия опозиционен вестник след 10 ноември 1989 г., отпечатан на ротомашина, а не на ксерокс, на матричен принтер или на каквото друго дал Бог ... За мен, това издание носи много сентименти, изобщо не мога, а и не искам да крия това. За „Свободен народ” вижте какво съм писал тук:
 

http://www.bsdp.bg/document/?document_id=221
 

и тук:
 

http://www.bsdp.bg/document/?document_id=220
 

За съжаление, този текст така и остана недовършен. Не знам, кога ще успея да седна и да напиша продължението на тази история. Макар че, за съжаление, едва ли ще я публикуват в сайта на БСДП ...
 

Да се запиша в БСДП ме проагитира един от колегите – инвеститори, с които работех като проектант в КИПП „Електропроект”. (По времето на късния социализъм, „инвеститор” означаваше по-различно нещо от днес). Спомням си, че се казваше Смилянков и напусна БСДП, заедно с Янко Янков, когато създадоха СДП (немарксисти), която впоследствие се преименува на Партия „Либерален конгрес”. Това стана, както казах на 01 февруари 1990 г. Купих си брой първи на „Свободен народ”, след като постоях на опашка, както си му беше ред и отидох на уреченото място – в мазето на старата сграда на ВМЕИ на площада, където е паметникът на Васил Левски. Така започна политическата ми кариера.
 

Преди 10 ноември 1989 г., не съм членувал в никакви политически партии – БКП или БЗНС. Естествено, бил съм член на ДКМС, както огромната част от хората на моята възраст по онова време. (Роден съм на 08 ноември 1962 г. – през 1989 г. съм бил на 27 години).
 

В БСДП преминах през всички възможни нива на партийната йерархия – бил съм редови член; председател на общинската организация в район „Витоша”; един от създателите съм на вторично възстановения младежки съюз на БСДП – СДМС; заедно с Юри Корнилев създадохме пресцентърът на БСДП през 1991 г. (няма грешка – до тогава БСДП нямаше пресцентър, а тази функция се изпълняваше спорадично от редакцията на „Свободен народ”, от Руен Крумов като едноличен „пресцентър” или от самите членове на Изпълнителното бюро на БСДП); през 1992 г. ме поканиха да стана „колумнист”във вестник „Свободен народ”; през 1993 г. бях назначен за главен редактор на вестник „Свободен народ”; през 1994 г. бях избран за член на Националния комитет и на Изпълнителното бюро; през април 1995 г. бях избран за заместник председател на партията и за заместник на председателя в негово отсъствие; през 1997 г., след като се състезавахме с д-р Дертлиев за председателското място, останах член на Изпълнителното бюро; през 1998 г. бях избран за заместник председател, след като се отказах от номинацията си за председател в полза на Йордан Нихризов.
 

Проведеният през 1998 г. Извънреден конгрес в Пловдив, на който беше избрано ново ръководство, вкара БСДП в дълго, сложно и пренеприятно дело за регистрация на новото ръководство. Про-бесепистки настроените в БСДП проведоха един доста бутафорен конгрес във Варна, където за председател беше избран Петър Агов. Ние се опитахме да създадем една „по-интегрирана” формация, заедно с част от Нова СДП (с председател Красимир Пухтев) и така на сцената се появи другото „легално проявление” на синята социаледмокрация – Българският социалдемократически съюз (БСДС), на който също бях избран за заместник – председател. Честно казано, особена разлика между БСДП и БСДС нямаше и аз продължавам да ги третирам като практически една и съща формация.
 

БСДС се представи доста прилично на местните избори през 1999 г., макар че голяма част от избирателния й корпус остана „непреброим” – БСДС имаше над 80 участия в рамките на различни формати на ОДС по места. Интересното е, че бяхме доста критикувани от Иван Костов, Христо Бисеров и Екатерина Михайлова за това, че сме „създали нов субект”, а не сме си останали да се явяваме с листите на СДС – както писах по-горе, по това време се водеше дело за лидерството в БСДП, което приключи едва след смъртта на д-р Дертлиев, който почина през 2000 г.
 

На изборите през 2001 г., БСДП беше пак една от партиите, регистрирала коалицията ОДС, а за депутат беше избран председателят й – Йордан Нихризов. Загубихме изборите и аз тихо и без шум си събрах пъртушините от кабинета в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), където бях назначен за заместник министър на 08 юни 1998 г. (една година след историческите избори от април 2007 г.). След като „сдадох” поста на наследника си – Валери Апостолов от НДСВ, някъде през август 2001 г., записах магистърския курс по политология в СУ „Св. Климент Охридски” и започнах да създавам система в знанията си по политическите науки.
 

През 2002 - 2003 г. бяха някои от последните ми прояви като активен член на БСДП – това бяха последните, отчаяни опити да предотвратя изличаването на БСДП от списъка на членовете на Социалистическия интернационал.
 

http://www.bsdp.bg/document/?document_id=10
 

(Обръщение на 44-тия конгрес на БСДП, състоял се на 08 – 09 юни 2002 г. в град София към Генералния секретар на Социалистическия интернационал и към партиите от Социалистическия интернационал)
 

http://www.bsdp.bg/document/?document_id=54
 

(БСДП в Рим – 20 януари 2003 г.)
 

За съжаление тези опити не завършиха с успех. Под натиска на аритметичните аргументи (кой колко евродепутати може да донесе на ПЕС) и на постоянните доноси за нашето „нечестиво общуване” с „десницана”, БСДП беше почти конспилративно заменена в списъка на пълните членове на Социнтерна с Партия „Български социалдемократи”, а БСП надлежно придоби качеството на пълен член. На международното представителство на традиционните социалдемократи беше сложен край.
 

http://www.bsdp.bg/document/?document_id=43
 

(Какво мислят в Социнтерна за БСДП ? – 20 юли 2003 г.)
 

По тази причина, когато днес някои наивни приятели от СДС и ДСБ се чудят защо така лековато беше приета партията ГЕРБ за член на ЕНП, аз им отговарям, че се връщам от там, за където те са тръгнали. Трите линка, които предлагам по-горе са изключително поучителни, когато става дума за мотивацията на лидерите на съвременни наднационални политически обединения за избор на политически партньори.
 

Между другото, името БСДП изобщо не предизвиква никакви негативни реакции сред европейските дясно центристи. На 45-ия си конгрес на 16 декември 2005 г., партията е приветствана писмено от д-р Карстен Хопенщедт, член на Европейския парламент от фракцията на Европейската народна партия / Европейски демократи със следните благи думи:
 

„Многоуважаеми г-да Нихризов и Чешмеджиев,

При нашата последна среща се запознах с високопоставените цели на Вашата партия. Затова пожелавам на Вас лично и на всички делегати и членове на Вашата партия много успехи на предстоящия конгрес!

В Брюксел и Страсбург се следи с голям интерес политическото развитие на демократичните сили във вашата страна.

Предвид встъпването на вашата страна в Европейския съюз, една стабилна партия в десния политически център е абсолютно необходима за стабилността и укрепването на демокрацията.

В този смисъл Ви поздравявам сърдечно и се надявам от вашия партиен конгрес да произлязат решителни импулси”.
 

http://www.bsdp.bg/document/?document_id=266
 

(Приветствие от д-р Карстен Хопенщедт – 16. 12. 2005 г.)
 

Малко хора знаят, че в историята на европейските партийни семейства има поне няколко преселения на социалдемократи при християндемократите. Най-очебийно е членството на Португалската социалдемократическа партия в ЕНП, която напуска Социалистическия интернационал, след като на времето е отдадено по-голямо предпочитание на социалистите на Мариу Соариш.
 

Още по-интересен е случаят с партията на доскорошния министър – председател на Словения – Янез Янша (между другото – човек с който доста време поддържах лична връзка).
 

До 1996 г., партията се нарича Социалдемократска странка (СДС). Днес тя е Словенска демократска странка – пак СДС. Така де, няма да сменят хората лога, печати, бланки и всякаква бумажнина и символика. До 1996 г., СДС на Янез Янша членуваше в Социнтерна със съвещателен глас и беше в постоянно сътрудничество с ... християндемократите в Словения. (Също като БСДП в България). През 1996 г., на конгрес в Ню Йорк, въпреки яростната съпротива на няколко партии, между които и нашата БСДП, за пълни членове бяха приети останките на някогашния Съюз на комунистите в Югославия – словенска секция. Партията на Янша незабавно напусна Социнтерна, след което беше припозната от ЕНП и ... направи малка корекция на името си, но не и на абревиатурата си ...
 

Така че, няма да се изненадам ако лидерът на БСДП – г-н Нихризов съобщи някъде, че БСДП е дясно центристка партия. За съжаление, нямам възможност да го попитам, защото по причини, които ще спомена по-долу, от известно време ние не си приказваме.
 

През 2003 г. същото време бях поканен да участвам от името на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) в изготвянето на един проект за изменение на начина на застраховане срещу трудова злополука. Успоредно с това, започнах разширяването на мрежата от браншови организации на ССИ и за два – три месеца от 4 те станаха 14 (днес в ССИ има 25 браншови организации, отговарящи на всички изисквания на Кодекса на труда). Това очевидно се оказа факторът, който накара членовете на ССИ да ме изберат за заместник председател на конгрес в края на 2003 г.
 

Пак по същото време беше най-после конституиран Икономическият и социален съвет на Р. България (ИСС), законът за който беше приет още по време на правителството на ОДС. Бях номиниран от ССИ за член на ИСС. Законът за ИСС изключва възможността членове на националните ръководства на политически партии или депутати да бъдат негови членове. Затова, се наложи да подам оставка от Изпълнителното бюро и от Националния комитет на БСДП. Останах редови член на партията.
 

През следващите години се занимавах с ангажиментите си към ССИ и пишех разни материали за бюлетина на БСДП. Спокойствието продължи до 2005 г., когато бях въвлечен в „кухненски конфликт” с председателя на партията – Йордан Нихризов. Целта на този текст не е да злепоставям г-н Нихризов, затова ще се огранича с това, че той беше заподозрян, че се опитва да прехвърли твърде скъп партиен имот на частната фондация на съпругата си. Няколко души пресякохме всякаква възможност за това по доста груб начин. В резултат на това, имотът си остана в партията, но нас ни изключиха на 45-ия конгрес на БСДП, без да ни допуснат до заседанието и без да ни изслушат преди да се вземе решението. Така станах „социалдемократ на свободна практика”, както се изразяваше покойният ми приятел Добромир Рачев, който също имаше такъв период в кариерата.
 

Така че, аз не съм напускал БСДП – делегатите на конгреса през декември 2005 г. ме изключиха „за уронване на престижа на партията”. Може и да са били прави хората, но те дори и не публикуваха решението за моето и на още известен брой хора изключване. Заедно с моето изключване, под разни „уставни” предлози от типа на неплатен членски внос (или дори – неплатен на време !) бяха разтурени повечето организации, за които имаше съмнение, че може да имат някаква симпатия към личността ми. Това решение също не беше обнародвано. Едни от разтурените организации се разпаднаха, а други ... влязоха в ДСБ. Аз поне знам за две от тях, които и да ден днешен се представят добре.
 

Всичко това беше напълно излишно, защото аз отдавна сам се бях „понижил” в йерархията на партията до редови член и изобщо не съм мислил да оспорвам стола на председателя или офиса му в злополучния партиен имот. Както се вижда, след събитията от 2005 г., аз не хукнах да правя поредната политическа партия в България, нито ревнах да се жаля пред медиите, а просто си продължих научните занимания. През 2003 г. бях завършил магистърския курс по политология в СУ „Св. Климент Охридски”, през 2005 г. бях зачислен като докторант на свободна подготовка в Института по социология при БАН, а през 2007 г. защитих докторската си дисертация.
 

Не съжалявам за времето и усилията, което съм хвърлил, докато съм бил член на БСДП, нито пък изпитвам някаква злоба или лошо чувство към сегашното й ръководство. Времето лекува всичко, та и „партийните рани” ...
 

В момента не членувам в никаква политическа партия.
 

Това е пълният текст на отговора ми от 2009 г. Предавам го непроменен и дори некоментирам, макар че вероятно ще си позволя някои допълнителни коментари в следващ постинг. Надявам се, че ако не друго, поне ще има къде да препращам продължаващите да се интересуват от партийно-политическото ми битие през досегашния ми съзнателен живот. В следващ постинг ще дам подробен отговор на въпроса за политическото си самоопределение, привеждайки отново текст от 2009 г. Няма нищо лошо в това човек да се променя, но аз си променям възгледите малко по-трудно от останалите. Така че и сега, аз си оставам социалдемократ по убеждения – друг е въпросът кой какво влага като съдържание в това понятие. Но за това – в следващия постинг.