Г-н Дечев, сега накъде се упътвате ? 

Отивам там, където съм бил вече. В продължение на 16 години съм се занимавал с политика, като в 13 - доста активно. Това беше в периода от 1990 до 2003 г. Станах член на БСПД на 1 февруари 1990 г. с  излизането на бр.1 на в. „Свободен народ" - първият опозиционен вестник след 10 ноември и напуснах активната политика през 2003 г., когато станах член на Икономическия и социален съвет на републиката - позиция, която е несъвместима, с каквото и да е партийно лидерство.

Днес аз се връщам там, откъдето идвам. Няма как, налага се просто. От 2003 г.в продължение на 9 години съм представлявал Съюза за стопанска инициатива в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) - бил съм зам.председател, последните 2 години – председател.

Не бих желал повече моето име да се споменава редом със сегашното правителство и сегашния министър-председател в контекста на сътрудничество. Не желая повече да сътруднича с тях.

И създадохме Инициативен комитет за учредяване на партия „Свободен народ", която трябва да бъде независима, ярко опозиционна социалдемократическа партия.

Представете ни нещо повече от платформата?

Социалдемокрацията си е социалдемокрация. Това не е „Ред, законност, справедливост" - партия с дълго име-лозунг, а партия, която принадлежи към идейното ядро на политическия живот в Европа. Това ядро се състои от християндемократи, социалдемократи и либерали. От друга страна, това не е партия, която робува на идеология. Това е партия с идеи. Те са изпробвани в период, който е повече от век.

Още Янко Сакъзов е казал, че социалдемократите трябва да защитават производящите слоеве. А кои са „производящите слоеве" - работниците, предприемачите, занаятчиите и земеделските производители. Основният акцент на една партия като „Свободен народ", създадена с ясното намерение да защитава малкия, средния и микро-бизнеса - дребните предприемачи, самонаетите и разбира се техните работници (защото може да се спори дали в една микро-фирма отношенията са индустриални или патримониални, т.е. семейни).

Ние искаме да осигурим ефективна защита на малките предприятия, на микропредприятията, на земеделските производители и животновъдите, на занаятчиите и на работниците, които работят във всички тези предприятия.

Някой би казал, че и много други партии заявяват това нещо. Да, безспорно. Монопол върху политически идеи и таргет - групи в обществото не може да има. Но бих искал да видя коя е тази партия, която ще се изправи лице в лице с банковото лоби и ще му заяви, че е против неговите безобразия и хазяйниченето на кредитния пазар в България.

Това е изходната точка за защитата на малките предприятия - въпросът за отношенията с банките, тяхната лихвена политика, тяхната таксова политика, ако щете и процедурната им политика по отношение на всички хитрини, които те прилагат.
Така че това е партия, която надявам се ще бъде, а по душа тя вече е, категорично опозиционна на сегашното управление.

Нека не се обижда министър-председателят, но ние искаме да бъдем една интелигентна опозиция, която опонира на не дотам интелигентно управление; една опозиця, която да не говори за пържоли, да не занимава социалните партньори със Закона за футболното хулиганство, която да бъде много категорична опозиция, без да нарушава изискванията от първите 7 години от възпитанието на човека.

Меглена Кунева изказа и не веднъж е изказвала опасения, че партиите не са ефективни. И не само тя. Вие също сте изразявали съгласие с вижданията на Алексей Петров, че трябва да се ограничат партиите. Промениха ли се вижданията ви?

Не се отмятам от нито една своя дума. Политическите партии предадоха собствената си кауза. Политическите партиии са граждански организации. Те с нищо не са по-малко граждански организации от регистрираните по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Партиите се създават от граждани, за да защитават интересите на гражданите.

За съжаление, нашите партии, повечето от тях в по-голяма или по-малка степен, се превърнаха в котерии, намираха едни клики, които защитаваха частните бизнес-интереси, на моменти и криминални интереси на своите върхушки. От тази гледна точка аз не се отмятам от нито една дума, която съм казал в подкрепа на твърденията на Алексей Петров. Проблемът е на друго място.

Ние казваме, че искаме да има алтернатива на сегашното безобразно управление. За да има алтернатива, тя по някакъв начин трябва да създаде инструмент, с който да се противопоставя на това управление. Идейна алтернатива има, мисля че никой не се съмнява в това нещо.

Инструментът обаче, съгласно действащото законодателство, може да бъде само една политическа партия. Аз не виждам никаква причина ние да изпълняваме ритуални танци около кола на мъченията - да регистрираме едно гражданско сдружение, да обикаляме страната и да убеждаваме гражданите колко сме граждански ориентирани и след това, в последния момент, да кажем: „ми няма друг начин" и да се пререгистрираме като политическа партия.

Може да се обзаложим на каквото поискате, че така ще направи г-жа Кунева и го казвам не с лошо чувство към нея. Тя няма да има никаква алтернатива. Тази мода беше измислена от ГЕРБ - ГЕРБ беше регистрирано като гражданско сдружение, после бързичко се прерагистрираха като партия. Не виждам защо да възпроизвеждаме една лоша практика.

Партиите са си партии, те са граждански организации, въпросът е да изпълняват функциите си. За съжаление много от сегашните партии, включително партии на които сме давали сериозен кредит на доверие, по един или друг начин сме гласували за тях, са делеч вече от тези стандарти.

По тази причина една група съмишленици решихме да създадем „Свободен народ", забележете - независима социалдемократическа партия. Навремето имаше един лозунг: „Долу БСП, долу СДС и техните БЗНС-та". То сега стана: „Долу БСП, долу ДСБ и техните БСДП-та".

Защо сега виждате нови перспективи за социалдемокрацията? Именно сега?

Аз съм дипломиран политолог, но не се наемам да кажа, че точно сега, в тази секунда е идеалният момент да направим партия, която да яхне вълната и да спечелим на следващите избори 50%. Не претендирам да имам качествата и на ясновидец. Но, просто, у всички нас - учредителите на този инициативен комитет, е надвишен прагът на търпение.

Аз, след като съм излязъл от оперативната политика 2003 г. и след като съм престанал да бъда партиен член от 2006 г., 6 години не съм се чувствал нещастен от това, че не съм член на никаква пратия. Но единственият начин в момента да правим нещо смислено, е да се върнем в политическия живот.

Ще кажете „Дечев, вие не правихте ли нещо в НСТС?" точно това е проблемът - сегашното правителство е тръгнало към ликвидация на социалния диалог. То се опитва да създаде едно Мъпет шоу, в което ако може да остане само една работодателска организация, пък ако може и ни един синдикат да не остане. Занимавайки се с такива користни, персонални редакции на Кодекса на труда, датата 13 юни ще бъде датата, след която в НСТС ще има 1 - 2 организации.

Аз се надяваам, че въпреки всичко, ще бъде изненадано правителството от потенциала на всички работодателски организации, които си е набелязало да елиминира. Но дори да останат, коефициентът на полезно действие на социалния диалог в момнта в страната е ужасно нисък. Социалният диалог работи само на двустранно равнище между синдикати и работодатели, а диалогът с държавата го няма и не по вина на работодателите или синдикатите.

В този момент ние смятаме, аз и мои съмишленици, някои ангажирани в социалния диалог, други не, че можем да бъдем по-полезни за обществото и за себе си, и децата си като бъдем в оперативната политика, в партийната политика.

Вашите очаквания? Вашата заявка?

Ние излизаме на политическата сцена с ясното намерение да правим това, за което сме се заканили - да защитаваме интересите на малките и средните предприятия. Най-близките избори са парламентарните, които трябва да се състоят най-късно след година и половина. Дотогава ние се надявам да убедим публиката, че знаем как да защитим интересите на  малките, средните и микро-предприятия, на земеделските производители, на занаятчиите.

Това става по два начина - единият е пресичане на административния произвол и политическия натиск, другият път е да се справим с липсата на достъп до финансиране. Последният въпрос има два аспекта - единият е оправяне на европейското финансиране, което може да стане най-вече като се промени системата за контрол. Сегашната система за контрол създава една тапа на входа и минават само тези, които са удобни Богу или този, който казва, че над него е само Бог. Просто трябва системата за контрол да се разпредели по цялата дължина на процеса с входящ, последващ, текущ и финален контрол.

Що се отнася до нашите отношения с банките, смятаме, че първо държавата трябва да започне пряко да кредитира бизнеса, особено малкия и микро-бизнес чрез своя инструмент Българска банка за развитие. Това неминуемо ще доведе до падане на лихвите и преразглеждане на лихвената политика на банките. Политическата сила, която изповядва тези гледища, а една социал-демократическа партия трябва да ги изповядва, трябва да се застъпи по законодателен път за възстановяване на кооперативното, популярното банкиране за възстановяване на популярните банки и взаимоспомагателните каси.

И в крайна сметка, след като в момента банките се държат като картел - да бъдат допуснати нови изграчи на кредитния пазар. Просто БНБ трябва да издаде лиценз на тези банки, които отговарят на българските и едропейските изисквания и чакат на опашка за лиценз.