Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2012 00:19 - Кого защитават социалдемократите от "Свободен народ" ?
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 5240 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Уважаваният от мен блогър andrei написа следния коментар към предишния ми постинг, в който се разказваше за представянето на някои елементи от програмната декларация на независимите социалдемокарти от „Свободен народ“. (Предишният постинг е на адрес: http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2012/04/17/preskonferenciiata-na-svoboden-narod-vyv-velkotyrnovskite-me.941443 ):

„Ако се определяте само като партия на малкия и среден бизнес, рискувате да се превърнете в съсловна организация,чийто политически хоризонт е твърде тесен.Самоограничавайки се в рамки,които сте си поставили - губите по-широка подкрепа сред гражданите.Това на практика означава,че сте си поставили за цел скромно присъствие в бъдещия парламент,което ще обслужи малък кръг хора и най-общо лични интереси.Социал-демократичните ценности имат по-широко влияние и смисъл и не трябва да се самоограничават в тесни съсловни рамки,тъй като освобождава политическо пространство за други формации с неясни послания.Оставяте и едно неясно послание,към хората на наемния труд-сякаш се гнусите от него.Сигурно сте наясно,че всички хора не могат да бъдат бизнесмени,а има и хора на наемния труд-от най-ниското изпълнителско ниво до най-високо в ерархията на всички професии.Така,както сте формулирали партията-тя е по-скоро бизнес партия,или както по-горе споменах съсловна организация“.

Тъй като написаното от andrei е важно, реших да му отговоря с отделен постинг. Ето и отговорът на неговия коментар:

В много голяма степен съм съгласен с Вас. След Втората световна война, социалдемократическите партии престават да бъдат класови партии и се отварят за всички обществени прослойки. Това е вън от всяко съмнение. Процесът започва (условно) с приемането на Бад Годесбергската програма от страна на Германската СДП и продължава десетилетия на ред, като един от върховите моменти е отказът на лейбъристите от идеята за пълно обобществяване на индустриалните предприятия, дошъл с избирането на Тони Блеър за лидер на лейбъристите.

Очевидно е обаче, че трябва още един път да повторя някои от тезите, защитени от „Свободен народ“ в последно време. Когато говорим, че защитаваме малките и средните предприятия, ние заставаме както зад собствениците и мениджърите на тези дружества така и зад работещите в тях. Не случайно всеки път цитирам Янко Сакъзов, който много ясно е прозрял още преди 1903 г., че социалдемократическата паритя е партия на „производящите слоеве“.

Ядрото на „производящите слоеве“ са собствениците, мениджърите и работещите в малките и средни предприятия. Редом с тях са и регистрираните земеделски производители и животновъдите. Никога не бива да се забравят два много важни факта:

Първият е, че над 60 на сто от заетите в България работят в малки, средни и микро- предприятия, като делът на микро- предприятията расте. Повечето от мениджърите и собствениците в малките предприятия работят в тях в буквалния смисъл на думата. Тук впрочем трябва да причислим и така наречените ТПК-та. Става дума за трудово производителните кооперации, където за да бъдеш член – кооператор и собственик, задължително трябва да работиш в тях.

Вторият много важен факт е, че отношенията в малките и най-вече в микро- предприятията са до голяма степен семейни (ако трябва да употребя някоя много учена дума - „патримонални“), а не индустриални, както е в големите предприятия. Така че, в малките, средните и микро- предприятията има много сериозно припокриване на интересите на собственици, мениджъри и работници, така че защитата на общите им интереси не е празна кауза. Напротив – това е много мащабно занимание, засягащо както вече казах над 60 процента от заетите в България.

Не е никаква тайна и вече е афиширано, че „Свободен народ“, като социалдемократическа партия има сериозно виждане за развитието и усъвършенствуването на индустриалните отношения – тоест на системата от отношения между държавата, работодателите и работниците (служителите). Това е въпрос, който е от особено важно значение за защитата на интересите на работниците в големите предприятия. Ние сме партия на реформисти (макар постоянно да ни принуждават да прибягваме към радикални действия) и отдаваме огромно значение на тристранното сътрудничество и бипартитния социален диалог. Те са инструменти, с които винаги е постигано подобрение на положението на работниците.

По въпроса за развитието на индустриалните отношения наистина имаме много неща за казване и за предлагане. Зад част от учредителите на „Свободен народ“ стои и дългогодишен опит в сферата на тристранното сътрудничество и бипартитния социален диалог. Ние познаваме и най-добрите европейски практики и сме участвали в прокарването на нови, добри практики в България. Искаме да отворим нова страница в историята на социалния диалог в България – да спрем неговото изпразване от съдържание и формализиране, упражнение, с което правителството се справя „много добре“. Социалният диалог наистина е тема, по която тепърва ще говорим и пишем. Тук можем да кажем просто – ние искаме гласът и мнението на социалните партньори не само да се изслушва но и да се чува. Искаме управление, което да се съобразява със социалните партньори и техните представителни организации.

С прискърбие трябва да призная, че интересите на банковата плутокрация и на собствениците на големите предприятия не са сред приоритетите ни. Ние не сме против банките, ние сме против спекулата на търговските банкери, надули лихвите до безобразие. Ние сме против удушаването на икономиката от алчността на търговските банки, както и срещу криминалнвите практики в някои от тях. Ние сме против явление от типа на „Катарската плажна мафия“.

Ние не сме срещу собствениците на големите предприятия, нито пък имаме нещо лично срещу тях. Но ние сме против меко казано „нерегламентирания“ им лобизъм, против задкулисните им сделки. Ние сме против интригите на едрия бизнес срещу малките предприятия, каквито съвсем не липсват.

За сметка на това, наш приоритет (неколкократно обявяван) са проблемите на двете най-унизени съсловия в България – учителите и лекарите. Не се наемам да кажа, кое от тях е по-унизено, но което и да сложим най-отпред, все ще има аргументи в полза на този „избор“.

Така че, независмите социалдемократи от „Свободен народ“ нямат намерение да се превръщат в секта, нито в затворена съсловна организация. Като социалдемократи, за нас трудът е висша ценност, а заедно с него – естествено и заетостта. Затова наш свръхприоритет е сферата, където е съсредоточена пробладаващата част от заетите – малкият бизнес. Затова ние споделяме известния призив: „Мисли първо за малкия !“.

И не на последно място, една политическа партия наистина трябва да има приоритети. В България сред партиите е разпространена практика ВСИЧКО да им бъде приоритет. Когато всичко е приоритет за една партия, то единственото заключение е, че тя НЯМА приоритети. Тази политическа гостба ни е предлагана постоянно до сега – многократно претопляна и все по-безвкусна. Ние се опитваме да правим нещата истински – по правилния начин.





Гласувай:
5



1. andrei - Благодаря за
19.04.2012 11:22
отговора и пояснението.Поздрав!
цитирай
2. kostadin - Едно от първите неща важни за всеки ...
19.04.2012 18:47
Едно от първите неща важни за всеки социалдемократ или за широките социалисти е създаването на кооперации.Някога социалдемократите са ги организирали и те са били над световното равнище в кооперативното движение по света..( е и от комунистите са създавани кооперации,но касите на комунистическите били откраднати около 23 година)
Капитализмът е известен с това ,че дава възможност за проява на всякакви инициативи- но за това социалдемокрацията е нужно да бъде катализатор на най- добрите световни практики.Не знам дали има в момента такива апостолски сили в България.Там където има бедни само кооперацията може да се опре на крупните монополи.
цитирай
3. teodordetchev - Абсолютно съм съгласен с Костадин.
19.04.2012 22:36
До 09 септември 1944 г., две монархии в Европа са били наричани "кооперативни републики" - това са били България и Дания. Смятам да предложа поредица от постинги за мястото на кооперативното движение в Българската икономика и история, въпреки истеричните изблици на нашите доморасли либертарианци, начело с Румен Аврамов, на които кооперациите се зловидят до немай къде.

Тук е мястото да се каже, че и с кооперациите трябва да се работи правилно. Така да се каже - човек може да се нарани с всякакъв инструмент, колкото и полезен да е той ако не знае да си служи с него. Ще дам прост пример. Във всички страни с интензивно земеделие с висока производителност (респективно - с евтини храни), кооперирани са снабдяването и пласмента. Ако това беше така в България, земеделските производители щяха да получават на изгодни цени семена, посадъчен материал, торове и всевъзможни препарати, защото снабдителните им кооперации щяха да ги купуват НА ЕДРО.

По същия начин, ако пласментът беше коопериран, производителите щяха да гледат с насмешка на всевъзможните прекупвачи и дори на мутрите, защото щяха да разполагат с мощна организация, която да пласира произведеното от тях.

Вместо това, у нас единствените напъни за коопериране в земеделието са точно там, където е най-малко целесъобразно. Правят се производителни кооперации, които точно в земеделието изобщо не са най-доброто решение. Нещо повече, бяха направени опити да ни се натрапят така наречените "Орсовки" - земеделски производителни кооперации в които собствениците даже да не знаят границите на собствеността си. Обикновено обявяват Филип Димитров за унищожител на българското земеделие, но Златимир Орсов и съмишлениците му от БСП (изрично подчертавам, че далече не всички социалисти са били на акъла на г-н Орсов по време на годините на неговата хиперактивност) не са по-малки разрушители на земеделието.
цитирай
4. teodordetchev - Противно на широко разпространеното мнение, периодът след 09 септември 1944 г. ...
19.04.2012 22:52
... е период на упадък на кооперативното движение. Свободните кооперации са насилствено слети в изкуствени конгломерати, оглавени от хора, които са наложени за кооперативни ръководители с директната намеса на така наречената Народна милиция. По този начин е "превзета" соцалдемократическата кооперативна централа "Напред" (изключително печелившо и развито във всяко отношение кооперативно начинание, изхранила цяла Южна България по време на Втората световна война) и е обединена с милиционерска помощ с комунистическата кооперативна централа "Труд", която ... е била на загуба. От сливането им се ражда "Наркооп" - която към 10 ноември 1989 г. вече беше ... кооперация без кооператори. Имуществото на "Наркооп" беше разпродадено и вече никой не си спомня за тази кооперация.

Огромна е отговорността на Централния кооперативен съюз (ЦКС) за изпразването на кооперациите откъм членство и за абсолютно незаконната разпродажба на кооперативно имущество в големи размери за да се поддържа централата. В първите дни на прехода ЦКС водеше война с възстановяващите се свободни кооперации и направи чудеса от храброст за да не се възстановят популярните банки.

Другият фактор, работил с особена стръв срещу кооперативното кредитиране и срещу популярните банки беше лобито на търговските банки. На тях (особено на ДСК) им се присънваше всяка нощ кошмарът на една кооперативна реституция, при която щяха да връщат имоти до умопомрачение. Почти половината от сградите на ДСК бяха сгради на бивши популярни банки, а сградата на ДЗИ - архитектурен шедьовър на бул. "Цар Освободител" в София е била сграда на Чиновническото кооперативно дружество - също кооперативна структура.

Днес всичко това е история от която само можем да си вадим поуки и нищо повече. Кооперативната реституция не се състоя - нищо, че БСП бяха уж за кооперациите, а СДС бяха уж за реституцията. Всичко вече е разпродадено на трети и четвърти добросъвестни лица.

За да създаваме кооперативни предприятия, трябва да започнем от гола поляна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5806316
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52687
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов