Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2012 23:23 - Националният популизъм срива македонската държавност - II
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 3218 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Долният текст е поместен в последния брой 14 на вестник "Свободен народ" под заглавието "Македонски мухоловки за гласоподаватели". Тук помествам текста под по-неатрактивното заглавие, защото искам да насоча вниманието на читателите най-вече към края на текста, където според мен са формулирани няколко важни въпроса, отговорът на които би трябвало да трасира политиката на България спрямо така наречените "Западни Балкани".


НАЦИОНАЛНИЯТ ПОПУЛИЗЪМ СРИВА МАКЕДОНСКАТА ДЪРЖАВНОСТ - II


Вече имах възможността да изложа от страниците на „Свободен народ“ тезата, че привързаността на македонските политически елити към митовете на „македонизма“ и най-вече на „античният македонизъм“ води по най-прекия път към самоликвидацията на македонската република.

За да можем да разберем как е възможно гражданите на Р. Македония да бъдат баламосвани, че са потомци на Филип и на Александър, че Розетският камък е надписан дип на македонски, че македонците са родоначалници на бялата раса и прочее, е най-добре да се справим със статистическите данни за образователното ниво на населението в Повардарието от преброяването от 2002 г. Според въпросните официални данни, сред населението, което е навършило 15 години и повече, хората БЕЗ основно образование са 18,2 процента. С основно образование са 35,0 процента, а със средно образование са „цели“ 36,8 процента. Образованият елит се състои от 3,1 процента с полувисше образование и от 6,8 процента с висше.

Действително, на хора с подобен образователен ценз може да им се продаде всякаква идеологическа стока. Могат дори да бъдат така облъчени, че да изпадат в умиление, когато децата им манифестират по училищните празници, облечени в брони като бойците от фалангите на Филип Втори и сина му Александър. Съвсем не е случайно, че при подобен образователен пейзаж, в навечерието на предсрочните избори през 2008 г., 88 процента от анкетираните близо 3000 респонденти от 27 града в Р. Македония ... не знаят кои партии са на власт и кои са в опозиция. Изследването, цитирано от Петър – Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски е търсело отговор на въпроса: „Бихте ли искали да победят управляващите или опозицията ?“. Резултатът обаче е катастрофален – публиката изобщо не се ориентира кой я управлява и кой се бори за благоденствието й в опозиция ...

В подобна обстановка, въпросът за „идентитетот“ безспорно е най-добре действуващата мухоловка за дезориентираните избиратели. Ситуацията с нищо не се променя. Лидерите на „македонските“ партии изобщо не мислят да сменят риториката си. От своя страна, албанските политици не си поплюват и нямат намерение да чакат македонците да се разберат, дали Екатерина Велика им е рода или не.

Тези дни, в албанските квартали в Скопие започна едностранно преименуване на училища. Утре спокойно може да започне и федерализацията на Р. Македония. За нея гражданите, пък и управляващите сигурно ще научат от сръбските и българските медии.

Когато преди години бяха подписани Охридските споразумения, които дадоха възможност и други езици, освен „македонския“ да бъдат официални в отделни общини, беше ясно, че става дума за отлагане на раздробяването на унитарната македонска република. За албанците от северозападна Македония подобно отлагане беше изгодно. Поради силната си про-НАТО и про-европейска ориентация, албанците от Тетовско, Кичевско, Дебърско и Скопско, внимателно наблюдаваха коя от двете държави – Македония или Албания ще се справи по-бързо с евроатлантическата интеграция.

Днес, Албания вече е член на НАТО и няма нито един от политическите проблеми, които спират възможността Р. Македония да получи покана за започване на преговори за членство в ЕС. С една дума – причината албанците в северозападната част на Вардарска Македония да бъдат търпеливи и да не бързат с пълното си обособяване вече почти НЕ съществува.

Освен това, възникването на Косовския прецедент ясно говори, че за албанците от Р. Македония не е необходимо да се присъединяват към Р. Албания за да се отграничат от държавното образувание със столица Скопие. Те имат цял набор от възможности – федерализация, кантонизация и дори отделяне от Р. Македония. Там не ги задържа почти нищо – в момента албанците не искат и да чуят за съжителство с македонците, а самите македонци все повече свикват с идеята, че е по-добре разводът да настъпи по-рано, по-навреме и да стане по сравнително мирен начин.

Македонският политически елит пожертва (почти) всички шансове за запазване на териториалната цялост на Р. Македония в името на краткосрочни политически изгоди. Повардарието няма да го бъде скоро нито в НАТО, нито в ЕС. Всеки, който се готви да подметне ехидно, че вече не е много модерно да си в НАТО и / или в ЕС, би трябвало да си даде сметка, че Р. Македония не е нито Швейцария, нито Норвегия, за да може гордо да си стои извън ЕС. Р. Македония не е дори и Лихтенщайн, за да вири гордо нос и да тръби, че „идентитетот“ стои над интегрирането й в „Еуропската уния“.

Точно тук е проблемът. Опозицията от СДСМ припознава сърбоманския македонизъм от средата на миналия век. В популисткия си поход за връщане на власт, политическият елит на ВМРО-ДПМНЕ надскочи бившите комунисти и заложи на напълно измисления „античен македонизъм“, който носи на страната единствено изолация и конфронтация със съседите й. Разбира се - най-много с Гърция и България, но родството на скопската върхушка с Александър Македонски вече идва в повече дори и на сърбите.

Р. Македония е скарана с всички, които биха могли да я подкрепят в кризисна ситуация по някакви съображения. В Скопие се лее езикът на омразата срещу Гърция и България, а в Атина и София градусът на симпатията и на снисхождението спада, макар и с различно темпо.

В деня „Д“, когато албанците представят на скопските политически елити новата си сметка, Р. Македония ще има нужда от съседите си – членове на НАТО и на ЕС. Ще чака помощ от юг и от изток. Гърция би могла да се помръдне, заради тесните икономически връзки със Скопие и заради огромната гръцка собственост там. От България се очаква да продължи да се държи като майката от Соломоновата притча, която е готова да й вземат детето, само и само да не бъде то разсечено между нея и другата претендентка.

Подобно очакване би могло да има основание по времето, когато начело на ВМРО-ДПМНЕ беше Любчо Георгиевски, а на СДСМ – Бранко Цървенковски. С възхода на Никола Груевски, като „гениален“ популист и дори предшественик на популизма на Бойко Борисов и с кризата на лидерството в СДСМ, това очакване е все по-малко лишено от основание. Вождовете от Р. Македония почти денонощно режат клоните на които седят.

Тъжното в случая е, че докато в Скопие подготвят ритуалното самоубийство на унитарната македонска държава, никой управник в София не дискутира българската линия на поведение. Никой не коментира, дали трябва да се следва досегашната политика на пълна подкрепа за Р. Македония, независимо какви форми взима вербалната й агресия срещу България или трябва да се съсредоточим върху защитата на правата на хората с изявено българско само съзнание в Повардарието? Възможно ли е да се открие оптимална линия на поведение между тези две крайни положения или трябва да се избира едно от двете?

Никой не коментира, какво трябва да бъде нашето отношение към македонските славяногласни (всъщност чисто българогласни) мюсюлмани, които са организирани политически и които изпитват двоен натиск от албанския национализъм и от разните форми на „македонизма“? Пак в този контекст, никой не коментира не трябва ли България енергично да се застъпи, българите – мюсюлмани в Косово, известни като „горанци“ и „нашенци“, да бъдат признати за „държавотворен“ народ, редом с албанците, сърбите и останалите „официални“ етноси в обявената за мултиетническа държава със столица Прищина? Какво трябва да направи България, за да не бъдат те асимилирани от интензивната турска, босненска, че и македонска пропаганда?

Какво трябва да направи България за да запази привързаността на българите – мюсюлмани от Албания, от района на Голо Бърдо, които за разлика от християнското население от албанската страна на преспанското езеро за сега не се поддават на „македонизация“?

Въпроси, отговорът на които изисква поне малко привързаност към собствената ти държава и народност.




Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5826731
Постинги: 779
Коментари: 3551
Гласове: 52903
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов