ЗАЩО ОГНЯН СТЕФАНОВ ПОДСТРЕКАВА КЪМ ЛОВ НА ВЕЩИЦИ ?

Случаят Алексей Петров започва много преди Операция "Октопод"

Тези дни, сайтът „Фрогнюз“ отправи формен донос „до всички, които може да се интересуват“. С него се призовава да се обърне внимание на нечестивата дейност на журналистите Кристина Патрашкова и Иво Димитров. На всеки е известно, че всичко във „Фрогнюз“ минава през ръцете на г-н Огнян Стефанов – човек, който е изключително ангажиран в „борбата с организираната престъпност“, така както я разбират господата Борисов и Цветанов.

Всъщност, деятелността на г-н Огнян Стефанов илюстрира по един много контрастен начин:

- как определени сили и кръжоци приватизират системата, която би трябвало да гарантира националната сигурност;

- как те се борят срещу всеки, който се опита да въдвори елементарен ред в тази система;

- как приватизацията на националната сигурност и необходимото за нея медийно присъствие се финансира чрез източване на предприятия от реалната икономика;

- как положените клетви под знамена с петолъчки, сърпове, чукове и мечове си остават валидни и днес, почти четвърт век след падането на Берлинската стена.

Зад широкия гръб на Огнян Стефанов стоят зле прикрити хора, които държат в системата на националната сигурност да цари хаос. Действително, приватизаторите на системата на националната сигурност не могат да понесат опитите за въвеждане на някакъв ред.  Снимка: БГНЕС.

Науката може да е благодарна на Огнян Стефанов, че при него се фокусират едновременно почти всички специални ефекти, които предизвикват в обществения и икономическия живот метастазите на някогашната, но все още не бивша Държавна сигурност. Има какво да научим дори и от видимата страна на дейността на дипломирания военен журналист, учил тази тънка наука чак в Лвов по съветско време. Той е дал много на Отечеството като сътрудникът „Академик“ - съдържател на явочна квартира още от 1980 г. към Второ главно управление. Има основания да подозираме, че той се е изявявал и като сътрудник на възможно най-непрозрачната и нереформирана структура на тайните ни служби – военното разузнаване, известно като РУМНО, но това за сега остава само като хипотеза, която иначе обяснява много неща.

Огнян Стефанов е човек, който и днес действува като „агент за влияние“ на определени кръжоци, чрез създадените от него медии. Той е човек, силно зависим от връзките и съдружията си – особено с един от клановете на търговците на оръжие, представляван от г-н Младен Мутафчийски. В общия си бизнес с г-н Мутафчийски, чиято рожба е сайтът „Фрогнюз“, Огнян Стефанов постави рекорд в областта на източването на отделно взето предприятие, получавайки седемцифрена сума за поместване на един рекламен банер в сайта „Фрогнюз“.

Огнян Стефанов не спира да играе ролята на "агент за влияние" на някои кланове на търговци за оръжие, а от там и със съответните заинтересувани лица от специалните служби и от лобистките групи.  Снимка: bNEWS

Може да се смята за доказана сумата от 1 778 000 лева, източени с гениален рекламен договор от „Слънчев бряг“ АД, докато г-н Младен Мутафчийски е бил председател на борда на директорите му. Така и до сега той е обект на завистта на всички родни комбинатори – дори и на дамите, взели петцифрена сума от МЗХ за регистрирането на акаунт във Фейсбук.

Младен Мутафчийски - съдружникът във "Фрогнюз" от когого Огнян Стефанов е изключително зависим. Докато Мутафчийски беше шеф на борда на "Слънчев бряг" АД, през сайта "Фрогнюз" бяха източени близо 1 800 000 лева от дружеството под формата на реклама. Снимка: sNEWS=

Накратко, г-н Огнян Стефанов е човек, който е много силно зависим от агентурното си минало си и още по-зависим от бизнес настоящето си. В неговия образ сянката на „бившите“ служби се оглежда като във венецианско огледало.

От една страна, Огнян Стефанов се афишира като борец срещу организираната престъпност и като нейна жертва. Той пише, брише, тича от пресконференция на пресконференция, издаваше вестник, поддържа уеб-сайт, създава обществени организации и дори успя да накара драматурга Христо Бойчев да седне до него на едно от публичните си мероприятия.

От друга страна, поборникът за правосъдие и демокрация сочи към главния редактор на опозиционен политически седмичник и крещи „хванете тогоз“. Огнян Стефанов успява да съчетава в едно борбата за справедливост с призивите за задушаване на опозиционния печат.

Атаката на Огнян Стефанов срещу свободното слово съвсем не започва с призива да се претръскат джобовете на главния редактор на „Свободен народ“ в търсене на мръсни банкноти. Първото видимо покушение на Огнян Стефанов срещу свободното слово, датира още от времето на тройната коалиция и съвпада със създаването на така наречената ДАНС.

Създаването на агенция за национална сигурност, при това с подкрепата на американското правителство, хвърли в паника различни среди и приятелски кръгове. Появата на ДАНС рязко намали зависимостта на министър-председателя (тогава – Сергей Станишев) от министъра на вътрешните работи (по онова време – Румен Петков). Последното силно раздразни обкръжението на шефа на МВР, а най-вероятно и него самия.

Румен Петков беше открит противник на създаването на ДАНС и не криеше нервността си прли нейното конструиране. Той "освети" личността на офицер от контраразузнаването, издаде класифицирана информация но накрая дори не беше глобен с 200 лева, каквато скровна "цена" беше  посочена от прокуратурата заради провинението му.

От друга страна, наличието на мощна контраразузнавателна институция, сглобена горе-долу по професионални критерии и разполагаща с определени полицейски правомощия, силно смути кръга около Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които по това време вече чакаха да се докопат до изпълнителната власт, удобно настанени в столичната община.

Бойко Борисов обича да позира като мачо номер едно на Балканите. Той безстрашно заплени вдовицата на Аркан, но изпитваше панически страх от "първоначалната версия" на ДАНС. Естествено, ДАНС беше "скопена" при първа възможност от новото парламентарно мнозинство.
 

С положителност имаше и други среди, силно нервирани и дори уплашени от създаването на ДАНС, но и изброените по-горе две „групи по интереси“ са напълно достатъчни за да илюстрират мощта на опозицията срещу създаването на агенцията, наричана неправилно - „българсккото ФБР“. Всъщност, всички са свидетели на това как „новата власт“ в лицето на ГЕРБ побърза впоследствие да ореже правомощията на ДАНС и кои политици демонстрираха най-голямо задоволство от този факт.

Така или иначе, създаването на ДАНС беше посрещнато с ръмжене и скърцане на зъби от няколко политически кръжока, намиращи се поне теоретично на различни места в политичесият пейзаж. Те не закъсняха да започнат атака срещу самата институция, къде публично, къде задкулисно и с откровено интригантски средства.

По ирония на съдбата, едно ненаказано престъпление на Румен Петков, който нехайно и безотговорно освети името на офицер от контраразузнаването, а именно на Алексей Петров, доведе до назначаването на последния на политическа длъжност в кабинета на ръководителя на ДАНС – Петко Сертов.

Г-н Румен Петков беше съден за издаване на държавна тайна и дори се очакваше да бъде глобен 200 лева, но в крайна сметка се измъкна дори и без този разход. Подходът към разгласителя на класифицирана информация беше повече от либерален, а потърпевшият – назначен на публична и политическа длъжност в кабинета на шефа на ДАНС. Румен Петков впоследствие се изрази „изящно“, че Алексей Петров бил „трудоустроен“ в ДАНС.

Хората, които се чувстваха застрашени и ощетени от създаването на Агенцията междувременно не стояха със скръстени ръце. Техните недоволства и интриги „жужаха“ из медиите, но това не им беше достатъчно. Така един прекрасен ден осъмнахме с появата на нов, крайно интересен и напълно анонимен сайт за политически клюки, наречен „Опасните новини“.

Въпросният сайт се отличаваше с това, че абсолютно никой не беше поел отговорност и за една буква от написаното в него. Нямаше редакционна колегия, нямаше издател, нямаше автори на текстове, имаше само свръх пикантни политически клюки. Още тогава аз реагирах много остро срещу създаването на подобен клюкарник, който да може да пише абсолютно безотговорно за отговорни неща. Подобен „източник на информация“ представлява покушение срещу свободното слово, защото неудържимо наливаше вода в мелницата на защитниците на контрола над интернет пространството. Всъщност, най-вероятно това беше и един от страничните ефекти, които трябваще да бъдат постигнати с пускането в експлоатация на сайта „Опасните новини“.

Противниците на създаването на ДАНС бяха решили, че „слабото звено“ в ДАНС е личността на Алексей Петров. Те напълниха до горе „Опасните новини“ с всевъзможни съчиненения за „демоничната му личност“ и за „сатанинските му деяния“. Много от нещата, които се изприказваха за Алексей Петров в дните непосредствено след ареста му през феруари 2010 г. и които разбира се НЕ влязоха в никакви обвинителни актове, бяха публикувани преди това в „Опасните новини“.

Елементарният анализ на съдържанието на сайта показваше, че той на практика е изцяло посветен на Алексей Петров, независимо, че за „аромат“ там присъстваха още няколко текста, най-прочутият от които съобщаваше, че президентът на Републиката е хванал трипар, правейки секс с 15 годишна.

Сайтът „Опасните новини“ внушаваше най-вече едно – каква е тази институция на националната сигурност ДАНС, в която е попаднал „опасен елемент“ като Алексей Илиев Петров!? С тази поредица публикации започна демонизацията на Алексей Петров.

Тези на които беше удобна приватизацията на цели направления в националната сигурност, си плащаха за да бъде атакуван опитът да се въдвори някакъв ред. Като човек, който до онзи момент е работил „на оперативно внедряване“ в различни икономически структури и който съвсем не е работил за да си създаде образ на член на църковно настоятелство, Алексей Петров беше много удобна мишена.

Сайтът „Опасните новини“ може би щеше да мюзефирства и до ден днешен, ако списувателите му не бяха направили груба грешка и не бяха огласили името на служител на контраразузнаването, което представляваше класифицирана информация. От ДАНС нямаше да си мръднат пръста за цялата врява около „злодеянията“ на Алексей Петров, още по-малко заради „трипера на президента“, но когато беше осветен поредният сътрудник на службите, започна разследване кой стои зад „Опасните новини“.

Неочаквано може би и за самите разследващи, главните действащи лица и изпълнители бяха разкрити. Оказа се, че техническата работа е вършена от системния администратор на сайта „Фрогнюз“, а за творческата работа е отговарял редактор-стопанинът на сайта – Огнян Стефанов. Веднага във въздуха увиснаха със страшна сила въпроси от типа на това, кои кръгове от бившата и от настоящата ДС са поръчвали публикациите в „Опасните новини“, като се има пред вид, че съдружник на Огнян Стефанов във „Фрогнюз“ беше не кой да е, а търговецът на оръжие Младен Мутафчийски.

Разкриването на изпълнителите на компроматните поръчки в „Опасните новини“, че определени кадесарски и бизнесменски къргове, оплетени здраво като свински черва, работеха целенасочено срещу самата идея за съществуването на ДАНС.

Основната трансмисия между възложителите и появата на съответното политическо фентъзи в „Опасните новини“ - Огнян Стефанов беше „поканен на кафе“ в сградата на ДАНС, откъдето излезе БЕЗ изобщо да се прави какъвто и да е намек за задържането му. Фактът, че Огнян Стефанов излезе от ДАНС здрав, прав и неарестуван очевидно се зловидя на поръчителите на анонимната му дейност в интернет и той стана жертва на отвратително престъпление – беше жестоко пребит.

За случая беше набеден Алексей Петров, но за всеки здравомислещ човек е ясно, че той не може да е възложил въпросното покушение. Огнян Стефанов в онзи момент очевидно е бил единственият надежден свидетел, който би могъл да посочи възложителите на клеветническата кампания в „Опасните новини“, довела и до осветяването на сътрудник на специалните служби.

За Алексей Петров, а и за цялото тогавашно ръководство на ДАНС, Огнян Стефанов е бил изключително ценен свидетел и вън от всякакво съмнение – бил е необходим жив, здрав и цял. Безболезненото гостуване на шефа на „жабешката медия“ на улица „Черковна“ обаче със сигурност е паникьосало неговите „бизнеспартньори“.

Опасността Огнян Стефанов да стане свидетел по обвинение в издаване на държавна тайна, както и източник на информация, която да разплете свинските черва, увили се около „Опасните новини“ беше „профилактирана“ безкомпромисно от бизнеспартньорите на „Фрогнюз“.

Побоят над Огнян Стефанов е един от ключовете към днешното му поведение. Болката при побоя вероятно е била чудовищна, но поръчката НЕ е включвала убийство. За сметка на това, зверският побой над Огнян Стефанов окончателно и безвъзвратно му е записал чак в гените, че от старите връзки и зависимости откачане НЯМА. От този момент нататък, Огнян Стефанов върши всичко, което му се възложи, без да допуска и секунда колебание. Просто неговото „профилактиране“ го кара да действа като автомат.

Така че, г-н Огнян Стефанов няма никакво право или морално основание да размахва пръст, да раздава оценки и присъди. Без всякаква ирония може да се заяви, че той Е жертва на организираната престъпност, но на тази организирана престъпност в чиито мрежи той се е оказал оплетен, още по времето, когато е прохождал във военната журналистика.

Не може човек, който открито афишира връзките си с Евелин Банев – Брендо и заявява, че се е срещал с него за да уреди някакви пари за сайта си, да бъде камертонът по който хората да сверяват „чистотата на тона“ на своята почтеност. Всъщност, шумотевицата която Огнян Стефанов вдига в момента не е насочена дори към замъгляването на образа му на инструмент на възможно най-тъмните сили в българската политика и бизнес. На него отдавна му е все едно за образа. Той просто бърза да изпълнява разпорежданията на наставниците си, за да не вземат да го „профилактират“ отново.

Огнян Стефанов е трагичен образ от историята на български преход. Той ще остане като илюстрация на огромната цена, която се заплаща за всяко изкушение на което се поддава човек. Но това по никакъв начин не му дава право да морализаторства, още по-малко да насъсква институциите срещу опозиционната журналистика. Най-добре би било да замълчи, но той не може да пази тишина. Страх го е. С основание ...