Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2012 22:19 - Глобализация "натюр": Каква е връзката между Китай, Северният полюс и българската лека промишленост ?
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 2179 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 22.10.2012 22:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОБРАТНОТО БРОЕНЕ ЗА СПАСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ОТДАВНА Е ЗАПОЧНАЛО

Китайското карго смачква индустрията, китайските арктически амбиции вдигат тежестта на Поднебесната империя пред ЕС, а българските управници наблюдават безгрижно


Твърдението, че глобализацията ускорява своя ход и че светът става все по-взаимнообвързан, отдавна се е превърнало в клише. Читателите вероятно изпитват досада, когато подобни отдаван очевадни констатации им се съобщават с пърооткривателски тон. За съжаление, точно родните „елити“ отказват да съобразяват българската политика (външна, вътрешна, икономическа и всякаква) с реалните ефекти на глобализацията и на непрекъснато възникващите взаимни обвързаности.

Не веднъж съм твърдял, ще го повторя и сега, че България не е малка държава, а средно голяма държава в европейския контекст. В европейските институции България притежава своята тежест, която може да се използува, да се търгува или да се разменя взаимноизгодно с оглед прокарването на определени политики, които са от значение за страната ни. Не е тайна, че на този етап и при сегашното управление, България използува тежестта си в европейските институции единствено за да ... ОЛЕКВА в международен план.

Основните причини за това печално положение разбира се са прекомерната заетост на управляващите с осребряването на властовото им положение и потискането на всякаква мисъл, насочена към възможността България да предлага и лансира политики и решения в рамките на ЕС. В Съвета на министрите, където се взимат едни от ключовите за Европа решения, нашите управници не отиват по-далече от просията и лукавото хитруване. За съжаление на моменти шокират публиката и с демонстрации на избуялата в „страната ни бащина страшна простащина“, като вероятно би се изразил покойният Радой Ралин.

В основата на националната сигурност е икономиката, а гръбнак на икономиката са малките, средните и микро- предприятията. Управляващите са чували това твърдение, но за тях то е мантра, която би могла да се повтаря по време на предизборна кампания, без това да води до каквито и да са ангажименти за тях.

Българската лека промишленост е сред жертвите на глобализацията и абсолютно свободното движение на стоки от Изток на Запад, иначе казано – от Китай към Европа и Северна Америка. Особеното в случая е, че твърде често жертва са не само българските производители но и българските потребители. Китай е велика страна с гигантска икономика, но това не пречи българският пазар да бъде на моменти просто удавян в китайска продукция със съмнително качество. Всъщност, нищо съмнително няма – качеството на голяма част от китайския внос в България е откровено ниско, а някои от внасяните стоки се оказват и опасни за здравето на потребителите.

От друга страна, така нареченото „китайско карго“ отдавна се е превърнало в един от механизмите за лесно, приятно и безконтролно обогатяване на управляващите политически елити. Контрабандата на китайски стоки отдавна се е превърнала в любим спорт на властимащите. Още по-любим е „законният“ внос на стоки, декларирани на митниците с нищожни цени. На никого не му трепва сърцето нито за българските поризводители, нито за българските потребители, след като посочените техники пълнят „касичките – прасенца“ на различни политически приятелски къргове и лобита, които богато се препитават от държането на съответните политически чадъри над тези безобразия в разтворено положение.

Последните около 25 години на тоталитарния период и изминалите вече 22 години на прехода, отгледаха една политическа прослойка от професионални циници, които са убедени, че най-лесно се управлява беден и гладен народ. На този народ му се отнема възможността сам да развива предприемаческите си способности, но му се подхвърлят пари в навечерието на изборите за да се изпълни формулата „хляб и зрелища“. Между отделните изборни кампании един от „компенсаторните механизми“ на нямането е наличието на много евтини и много некачествени вносни стоки – предимно от китайски произход.

Българските управници не намериха нито време нито желание да се замислят, че ако буйният поток на китайски стоки не може да бъде спрян (а може би и не бива да бъде спиран), то той може и трябва да бъде филтриран със средствата на така наречените нетарифни ограничения. Става дума преди всичко за поставяне на определени изисквания към качеството и безопасността на стоките, внасяни от Китай. Идеята за увеличаване на митата е контрапродуктивна – от една страна това е пълен анахронизъм, а от друга страна по-високите мита единствено биха обогатили допълнително държавно покровителствуваните контрабандисти.

Проблемът е, че скоро възможностите за лансиране на подобни идеи в защита на производители и потребители могата да се окажат още по-ограничени. Българското правителство трябва да си дава сметка, че ролята на Китай в Европа ще нараства поне в краткосрочен, а най-вероятно и в средносрочен план. Причината съвсем не е само в ролята на Китай като купувач на банкови „токсични активи“ по време на финансовата криза.

Китай има огромен интерес към ресурсите на Северния ледовит океан. Китай е силно зависим от вноса на енергоносители и девствените ресурси на дъното на полярното море го привличат неудържимо. Тъй като САЩ, Канада и Русия не са ентусиазирани от идеята да си сътрудничат с Китай при използуването на полярните ресурси, Пекин неуморно ухажва останалите две държави с излаз на Северния ледовит океан – Норвегия и Дания. Първата не е член на ЕС, а втората е.

Китайската страна е готова да направи огромни инфраструктурни инвестиции, за да може да участва в добива на нефт, газ и редкоземни елементи в полярния шелф, както и под не толкова бавно топящия се лед на Гренландия, която е под суверенитета на датската корона. Няма съмнение, че въпросът е бил повдигнат по време на тридневното посещение на китайския държавен ръководител Ху Дзин Тао в Копенхаген, приключило на 17 юни 2012 г. Месец преди това, китайският министър-председател Вен Джиабао посещава Исландия, където отново се разисква въпросът за сътрудничеството на Китай с държавите имащи излаз в Арктика.

Описаната „арктическа офанзива“ на Китай съвсе не идва на празно място. Пекин работи интензивно с европейските страни с излаз на Ледовития океан. При това работи във всякакви направления.
image
Китайски ледоразбивач в Северния ледовит океан.

През септември 2006 г., Норвегия и Китай си разменят комплименти и уверения, че ще работят заедно по проблемите на сигурността. Олаф Акселсен, председател на Комисията по международни отношения в норвежкия парламент заявява на 19 септември 2006 г., че Норвегия би желала да засили координацията си с Китай в международните дела. Това става на среща с ръководителя на международния отдел на Китайската комунистическа партия, който веднага уверява норвежците, че Китай силно желае да развива двустранните отношения с Норвегия.

Впрочем, Норвегия признава Китай за напълно функционираща пазарна икономика още през март 2007 г., по време на посещението на министър председателя Йенс Столтенберг в Пекин. Забележителното е, че Норвегия дава този „full market economy status“ на Китай по време, когато нито ЕС, нито САЩ, нито Япония са признали „Поднебесната империя“ за функционираща пазарна икономика.

Някак съвсем естествено идва съобщението на агенция „Синхуа“, че на 08 юни 2010 г. се е състояла среща на началник щаба на Китайската народна армия с началник щаба на норвежкия военноморски флот Хаакон Бруун – Хаасен. Китайската страна със задоволство констатирала, че военното сътрудничество с Норвегия се е „разширило през последните години“.

И така нататък и така нататък ...

Ролята на Китай в европейските дела ще нараства, дори и само по посочените геостратегически и геоикономически причини. Съвсем реална е възможността и страни от ЕС като Дания и страни извън ЕС като Норвегия и Дания да заложат на партньорство с Китай като контрапункт на много силно заявените руски амбиции в Арктика.

По тази причина, възможностите България да лансира идеи за контрол над потока на „китайското карго“ могат да се окажат силно ограничени във времето. Ако някой иска да предприема действия в тази насока, той просто ще трябва да бъде много бърз и настоятелен. Настоящите управляващи „не са от тез как Сийке“ ...





Гласувай:
9
0



1. chavdar01 - КОЙ И ЗАЩО?...УБИ ШИНКА МАНОВА!!!!!!!!
23.10.2012 08:35
ТЯ БЕШЕ ШЕФ НА МИТНИЦАТА В ГОРУБЛЯНЕ,ОТ КЪДЕТО МИНАВАШЕ
ЦЯЛОТО КИТАЙСКО КАРГО!
А ТОВА КАРГО,БУКВАЛНО "УБИ" НАШИТЕ СЕЛА!
ЗАЩОТО ПОЧТИ НЯМАШЕ СЕЛО В КОЕТО ДА НЕ СЕ ШИЕШЕ НЕЩО НА ИШЛЕМЕ!
А СЕГА КАКВО?!
МЛАДИТЕ ИЗБЯГАХА ОТ СЕЛАТА В СОФИЯ ИЛИ В ЧУЖБИНА,ЗАЩОТО
ОСТАНАХА БЕЗ ПОМИНЪК!
ИЗОБЩО МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА СА ОСТАВЕНИ ДА СЕ СПАСЯВАТ КОЙ КАКТО МОЖЕ И ТЕ ЗАТОВА "УМИРАТ"!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3487366
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33458
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев