На 02 август тази година, Георги Първанов присъства на мероприятие, за което се твърдеше, че е честване на 121 годишнината от основаването на социалдемократическото движение у нас. С течение на времето, стана ясно, че сбирката пред паметната плоча на д-р Дертлиев в ж. к. Красна поляна е била елемент от продължаващата вътрешнопартийна борба в БСП.

Опитът на Георги Първанов да оглави повторно БСП е странна битка. Тя не подхожда на човек, който е бил два пъти държавен глава на страна от ЕС. Хора с подобни биографии се държат по съвсем различен начин и са полезни в съвсем други сфери – най-често в международен план.

Надали положението на Първанов е такова, че да не може да си намери убедителна роля в европейската политика. По-скоро на него не му се иска. Георги Първанов се чувствува най-уверен на българска почва, а и България си е министър-председателска република. За него си остава непостигнат блян, че човекът когото лично е лансирал за лидер на БСП е бил министър-председател, а той самият не е бил. Българските политици са обсебени от мисълта за премиерския стол и Георги Първанов не прави изключение. Остава да се чудим кое надделява – имитирането на политическия път на Владимир Путин или чисто човешката завист към наследника Станишев, който е постигнал нещо, което Първанов не е притежавал.

Станишев изпревари Първанов и по отношение на европейската си политическа кариера. По редица причини, той е приет много по-радушно от Първанов сред европейските социалисти. В крайна сметка, БСП стана член на Социалистическия интернационал през октомври 2003 г., когато лидер на партията вече беше Станишев. В момента председателят на БСП е и председател на ПЕС.

Някой би казал, че председателството на Първанов в БСП също е допринесло за международното й признаване. Всъщност, на моменти той просто вбесяваше европейските социалисти. Беше цяло щастие за БСП, че европейските социалисти действуваха прагматично и постепенно приобщаваха БСП в името на гарантираните мандати за евродепутати.

Първанов със сигурност беше много удобен на определени сили в БСП, които нито бяха про-европейски, нито пък бяха социалдемократически. Не е случайна позицията на Първанов по време на войната в Косово. Тогава той се хвърли в защита на Милошевич, независимо, че срещу Белград бяха застанали не просто САЩ и европейските страни, а демократът Бил Клинтън и социалдемократическите правителства на повечето държави от ЕС. По онова време Бил Клинтън, Тони Блеър и Герхард Шрьодер образуваха силно политическо и идеологическо трио, на което стъпваха идеите на „новите лейбъристи“ и на „новия център“.

Някой би възразил, че е нормално опозиционно поведение, Първанов да използува антивоенните рефлекси на хората. Това би могло да мине за елементарно обяснение, ако не бяха няколко обстоятелства. Офанзивата срещу Милошевич беше предприета, поради намерението му не просто да изсели албанците от Косово и да ги замени със сърби от Книнска Краина, а да „засили“ над един милон албанци в Македония. Там той очакваше или да настъпи хуманитарна катастрофа или да избухне гражданска война. След това Югославската народна армия щеше да се намеси в помощ на „братята славяни“ срещу „злите албанци“.

Пиша тези неща от първа ръка, защото точно по време на войната имах достатъчно разговори с хора от най-близкото обкръжение на тогавашния лидер на германските социалдемократи – Оскар Лафонтен. Въпреки, че групата на Лафонтен беше „крайна левица“ в ГСДП, хората от екипа му бяха категорични, че действията на Сърбия трябва да бъдат пресечени в корен, преди да стане нещо по-страшно и от Босна. Имал съм и други разговори с информирани социаллдемократи на отговорни позиции, които бяха на абсолютно същото мнение.

Можете да си представите и реакцията на човек като Петър Дертлиев – един абсолютен патриот, при това българин, който е роден в Македония. Той основателно се питаше кога Първанов е искрен – когато говори за патриотичните позиции на Янко Сакъзов или когато защитава опита на Милошевич да предизвика кърваво меле в Македония ?

Поведението на Първанов по време на войната в Косово отложи влизането на БСП в Социнтерна с около четири години. То уби илюзиите у д-р Дертлиев, че започнатите с негово участие действия за сближаване на различни формации със социалдемократически претенции имат смисъл. Опитите за сближаване с БСП - така нареченият „Лесидренски процес“ и продължилият го по-късно „Солунски процес“, бързо залиняха след войната в Косово.

Всъщност, д-р Дертлиев не желаеше непрекъсната, остра и демонстративна конфронтация с БСП, защото отлично знаеше за силната подкрепа към БСП в немско говорящите страни и за прагматичната страна на постепенното й международно признаване.

Но д-р Дертлиев имаше пред вид още едно обстоятелство, за което излезе пророк. Той беше убеден, че един ден ще се изправим лице в лице със Симеон Сакскобурготски и ще трябва да браним републиката. За д-р Дертлиев Републиката беше свещена. Той не можеше да си представи, че БСП не би застанала в защита на Републиката и държеше винаги някоя вратичка отворена за да може да се мобилизират републиканските сили в случай на заплаха.

Д-р Дертлиев беше абсолютно убеден, че Сакс – Кобургготският дом ще се опита да вземе реванш за поражението през 1945 г. Днес трябва да признаем, че е бил сто процента прав и че единствено алчността на Симеон Сакскобургготски отложи за неопределено време претенциите на династията за връщане на монархията.

Може само да се съжалява, че д-р Дертлиев не доживя идването на Симеон на власт и реверанса на Първанов, който допусна Костадин Паскалев и покойния Димитър Калчев да влязат в правителството на НДСВ - ДПС. Без да си присвоявам каквото и да е право на задочен говорител на д-р Дертлиев, бих казал, че той щеше да посрещне тежко подобно лековато отношение към републиканскиата кауза.

Георги Първанов парадира с изследванията си върху българската социалдемокрация и с отношенията си с д-р Петър Дертлиев, но той съвсем не е от хората, прегърнали лесно прехода от БКП към БСП. Нещо повече, през 1990 г. той се кандидатира за Великото народно събрание в листата на Отечествената партия на труда (ОПТ) - политическо проявление на тази част от червената номенклатура, която играеше на страховете на хората в районите със смесено население. ОПТ си беше откровено творение на хора от ДС, легитимирана като представител на пет формирования, сред които ключова роля играеше ОКЗНИ - организацията която предизвика масовата истерия в края на 1989 г., когато беше обявено връщането на имената на мюсюлманите.

При Първанов всичко е двойнствено. Той е социалист, но се кандидатира от ОПТ. Той е патриот и едва ли не националист, но прегръща сръбската кауза, още по-точно – каузата на Милошевич. Той уж приема евро-атлантическите ценности но взима генерал Марин като кандидат за вицепрезидент. Последният влезе в политиката, след като обяви, че „командата „Бегом към НАТО“ е вредна за българската армия“. Тогава той беше уволнен от президента Петър Стоянов и стана герой за всички „антинатовци“, без някой да обърне внимание, че до пенсионирането му оставаха броени месеци.

Всъщност, Първанов се „социалдемократизира“ от немай – къде. Иначе, винаги се е движил в съвсем друг коловоз – първо с ОПТ, след това в ИБ на БСП начело с Жан Виденов, където „социалдемокрация“ съвсем не беше най-таченото понятие. Най-малкото, защото в очите на „жановистите“, социалдемократи бяха ненавистните им привърженици на Андрей Луканов и омразното им Обединение за социална демокрация (ОСД) начело с покойния Чавдар Кюранов.

Изобщо, Георги Първанов е последният човек, който може да се кичи с името на д-р Дертлиев, да говори от негово име и да претендира, че е негов идеен наследник.

ДЕСЕТ ГОДИНИ СИ БИЛ ПОЧТИ НАЧЕЛО НА ДЪРЖАВАТА,СЕГА НЕ МОЖА ЛИ ДА СИ НАМЕРИ ЕДНА МЕЖДУНАРОДНА КАУЗА ЗАД КОЯТО ДА ЗАСТАНЕ И ДА РАБОТИ ЗА НЕЯ С УДОВОЛСТВИЕ!
И ТАКА ДА МУ МИНЕ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА-ПРОСТО ДА СИ ИЗЖИВЕЕ ЩАСТЛИВО СТАРИТЕ ГОДИНИ!
ДРУГОТО МИ ПРИЛИЧА НА ЖАЖДА ЗА ВЛАСТ!
КОЕТО Е ДОСТА ОПАСНО!
ДЕСЕТ ГОДИНИ НЕ СА МАЛКО,АКО НЕ СИ ГИ ПРОПИЛЯЛ НАПРАЗНО?!

Ама хич не си прав Човекът е историк,с опит даже бе президент два пъти А д-р Дертлиев само веднъж.При демокрацията човек има право да прескача от клон на клон.Все пак като не иска да ни направи щастливи ,то поне успяваше да ни разсмива с уменията си в лова.