Възможно ли е правителството да не притежава пълния текст на доклада за икономическата целесъобразност на АЕЦ „Белене“ ?

На 24 април 2012 г., в 14:26 минути, Инициативният комитет за учредяване на „Свободен народ“, внесе в Министерския съвет на Р. България писмо до министър-председателя с искане за огласяване на пълния текст на направения от британската банка HSBC икономически анализ на проекта на АЕЦ „Белене“. Писмото беше отправено по смисъла на Закона за достъп до обществена информация.

Нашето мнение, заявено в писмото беше, че съдържанието на доклада на HSBC принадлежи не само на държавната администрация, а е собственост на целия български народ. Докладът съдържа информация, която е от фундаментално значение за развитието на българската енергетика и икономика в дългосрочен план. Докладът е и незаменим ориентир при съставянето на лично мнение на всеки гражданин, данъкоплатец и гласоподавател за бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“.

През април тази година вече се говореше на висок глас за предизвикването на референдум „за или против“ АЕЦ „Белене“. Това правеше абсолютно наложително пълният текст на доклада на консултанта – банката HSBC да бъде огласен ИЗЦЯЛО.

Нашето искане за предоставяне на информация не представляваше внушение в полза на нито една от двете взаимно отричащи се тези - „за“ и „против“ АЕЦ „Белене“. Огласяването на анализа на британската банка би трябвало да бъде еднакво приемливо и за двете страни в спора.

За противниците на АЕЦ „Белене“, огласяването на анализ, обявен за негативен по отношение на икономическата целесъобразност на проекта би означавало допълнително укрепване на позицията им. За защитниците на АЕЦ „Беелене“ огласяването на анализа на HSBC също беше повече от необходимо. При всяко положение за тях щеше да е много важно да научат икономическите аргументи против АЕЦ „Белене“, вместо да се задоволят със съобщението, че банката е дала отрицателно становище за проекта.

Важно е да се отбележи, че въпросното искане за достъп до обществена информация беше подготвено, съгласувано и подписано преди на сайта на МИЕТ да бъде качена една постна „пауър пойнт“ презентация, която беше обявена за ... доклада на HSBC за АЕЦ „Белене“. Обявяването на качването в интернет на една пауър пойнт презентация за „обнародване на доклада на HSBC” е оскърбление за всеки български гражданин с елементарна грамотност. Сама по себе си, тази „публикация“ беше подигравка с обществеността, със средствата за масова информация и с всеки, който иска да си състави някакво обективно становище по проекта за АЕЦ „Белене“. Това се оказа поредният случай в който министър-председателят третира българските граждани като слабоумни или по собствените му думи като „лош материал“.

Тук е мястото да кажа и нещо съвсем само от мое име – в първо лице. За никого не е найна, че аз съм от хората, които са силно скептични към проекта АЕЦ „Белене“, най-вече поради силно сеизмичния характер на площадката му. За всеки, който е готов да спори по тази тема ще напомня, че Свищов е комай – комай, последният български град в който са дадени човешки жертви по време на земетресение. И тези жертви не бяха дадени толкова отдавна – това стана при злополучното земетресение с епицентър в планината Вранча, на което повечето от нас сме съвременници.

Въпросът обаче е в това, че докладът на HSBC трябва да бъде огласен задължително. Задължително, за да не остава никакво съмнение, кой какво е казал по време на дебатите. За да няма след време легенди, че в „доклада на англичаните“ е писало едно, а е било огласено друго.

Какво се случи след подаването на искането? На 08 май 2012 г., звеното за връзки с обществеността при МС отговори пъргаво на нашето искане, че последното „засяга информация, която касае дейността на други органи и не се съхранява в Министерския съвет. “. От Министерския съвет побързаха да се отърват от горещия картоф и ни уведомиха, че копие от заявлението ни е препратено към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

В писмото, подписано от Николай Боев, съветник в кабинета на премиера и ръководител на звеното за връзки с обществеността очевидно се съдържат две основополагащи НЕистини. Няма как да се приеме, че информацията за анализа на HSBC “касае дейността на други органи”. Не някакви „други органи“, а Министерският съвет решава да строи ли или да не строи АЕЦ „Белене“. В случая той взе решение АЕЦ „Белене“ да не се строи, точно позовавайки се главно на икономически, а не на инжерени аргументи. Позоваването на доклада на HSBC беше в основата на взетото от кабинета решение. Така че, г-н Николай Боев се отнесе към свободните социалдемократи като към малки деца, разправяйки им, че МС няма отношение към въпросния документ.

Смущаващо за здравия разум е и твърдението, че информацията, която беше поискана от „Свободен народ“ не се съхранява в Министерския съвет. Къде би могъл да бъде въпросният анализ, след като въз основа на неговите заключения е взето правителствено решение !? Твърдението на г-н Николай Боев би могло да е истина в тази си част само при условие, че приемем за верен разпространилия се слух, че правителството не разполага с пълния текст на анализа, а само с негово резюме, защото управниците ни ... не са си платили дължимото за свършената работа.

Подобна хипотеза звучи налудничаво, но в България репликата на Аристотел „вярвам защото е абсурдно“ важи в много голяма степен. Още повече, че е установен факт, че по същото време, Икономическата комисия на Народното събрание също НЕ успя да се сдобие с пълния текст на анализа за икономическата целесъобразност на АЕЦ „Белене“. Което пътьом потвърди за кой ли път, че България е министър-председателска, а не парламентарна република.

Като страна, изискваща въпросната обществена информация, ние възпитано изчакахме да получим отговор от Министерството на икономиката, ЕНЕРГЕТИКАТА и туризма. Все пак, елементарната логика говореше, че дори и в Министерския съвет да не са чели доклада на HSBC и дори да не съхраняват копие от него, то той би трябвало да отлежава поне в министерската сграда на „Славянска“ №8.

Бяхме „приятно“ изненадани, когато не след дълго от МИЕТ ни изпратиха отново „на баня“, по-точно препратиха ни в ... Българския енергиен холдинг (БЕХ). От МИЕТ бяха написали няколко благи думи до БЕХ, с които прехвърляха топката в тяхното поле. За разлика от МС и от МИЕТ в БЕХ нито бяха толкова пъргави, нито толкова привързани към процедурата. В партията на свободните социалдемократи решихме да се опитаме да измерим, колоко дълго може да продължава административното безочие и търпеливо чакахме да получим хабер от Българския енергиен холдинг. Там обаче бяха още по-търпеливи и изобщо не ни отговориха.

Междувременно драмата около референдума се задълбочаваше, а необходимостта от огласяване на пълния текст на анализа нарастваше. От БСП събраха необходимите подписи за предизвикването на референдум, но от правителството и от държавната администрация очевидно предпочитат референдумът да се проведе в обстановка на пълна неинформираност на гражданите за реалните парметри на проекта. Човек ще си помисли, че властимащите работят не за спирането на проекта, а за ... построяването на АЕЦ „Белене“. Нищо, че правителството твърди точно обратното ...

Последното би било напълно по Бойковски, ако не оставаше съмнението, че дори нашият самовлюбен премиер знае, че сядането между два стола довежда до болезнени усещания в опашната кост.

Така или иначе, минаха месеци и е съвсем ясно, че никой не възнамерява да огласява текста на анализа на HSBC, без значение дали го иска „Свободен народ“, Икономическата комисия при НС или някой трети. Свободните социалдемократи сме хора, които твърдят, че си държат на думата. Това означава, че трябва да изпълним обещанието си към правителството и да заведем дело за незаконен отказ на достъп до публична информация. Следващата ни среща с властта и администрацията по беленския въпрос ще бъде в съда.

И понеже премиерът може да се разстрои, че го пренебрегваме, ние още един път се обръщаме към него с призив да поиска декласифицирането и публикуването на стенограмите на двата му разговора с министър-председателя на Русия – г-н Владимир Путин, свързани с бъдещето на АЕЦ „Белене“. В частност – на телефонния му разговор с г-н Путин, проведен на 26 март 2012 г. Това би гарантирало прозрачността и публичността на взетото от Министерския съвет решение. То би улеснило и гражданите, които са и данъкоплатци и гласоподаватели, да си съставят мотивирано мнение по въпроса за бъдещето на АЕЦ „Белене“.