Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2012 00:14 - България можеше да бъде друга ...
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 3217 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В предишния постинг писах за подготвяния от Фондация „Медийна демокрация“ трети том на книгата „Гласовете на прехода“, посветен на социалдемократите по време на прехода. По силата на някакъв каприз насъдбата съм се оказал меду двадесетина души, на които се е явила възможността да запечатат спомените си на хартия. Някой беше казал, че мемоари пишат само фалиралите политици, затова ще нарека долните редове, посветени на въпроса „можеше ли нещата през прехода да протекат другояче ...“ размишления, а не просто „спомени“. Пак ще повторя, че нямам намерение да саботирам разпространението на книгата и няма да поместя в блога си пълния комплект от въпроси и отговори. Но все пак, ето моят отговор на въпроса:


Какво пропусна България след 1989 г.? Имаше ли алтернативни възможности за развитие?

Алтернативи винаги има. Въпросът е има ли политически носители на тези алтернативи. Такива алтернативи се лансираха и от БСДП и от редица експерти, оказали се около д-р Петър Дертлиев в различни периоди. Най-простият пример е въпросът за възможността така наречената „малка приватизация“ да се извърши преди либерализацията на цените. Населението в България имаше натрупани доста солидни спестявания. Спомняте си, че за да си купиш жилище трябваше да спестяваш и да чакаш десетки години. За да си купиш автомобил, трябваше да чакаш също поне десетина години, та и до дванадесет. По тази причина, хората имаха спестени доста пари.

Ако приватизацията на малките обекти, за които нямаше реституционни претенции и нямаше неясноти около собствеността им беше проведена бързо – преди либерализацията на цените, поне част от спестяванията на хората щяха да бъдат инвестирани и нямаше да се обезценят напълно. Но това би било осъществимо, ако имаше политици, които искат да прокарват политика в интерес на максимално широк кръг хора, а не на отделните приятелски кръгове и малки групи по интереси.

БСДП не успя да прокара някои свои възлови идеи в моменти, когато е имала необходимия потенциал да изисква да се съобразяват с нея. Типичен пример е случаят със Закона за кооперациите, който трябваше да се приеме почти успоредно с новата Конституция. БСДП и д-р Петър Дертлиев имаха уникалната възможност да обвързват седенето си в пленарната зала с уреждането на различни законодателни проблеми. За съжаление, това не стана. Законът за кооперациите беше приет, но в него липсваха най-важните въпроси като кооперативната реституция и уреждането на статута на популярните банки.

Днес малко хора знаят, че след 09 септември 1944 г., на практика е национализирано огромно кооперативно имущество. Така например, прочутата сграда на ДЗИ на столичния булевард „Цар Освободител“ е била построена от кооперативното Чиновническо осигурително дружество. Имуществото и активите на популярните банки са погълнати от създадената след 09 септември 1944 г. Държавна спастовна каса (ДСК). Половината от сградите на провинциалните клонове на ДСК са строени преди „Девети“ и са били собственост на популярни банки. Естествено, никой от ДСК не би се съгласил ей-така доброволно да предаде имуществото си на наследниците на някакви кооператвни банки, закрити през петдесетте години на 20-ия век. Точно затова трябваше да има ясна законодателна уредба на кооперативната реституция и на кооперативното банкиране – на популярните банки.

Шанс да се извоюва подобна възможност за тези солидарни икономически структури имаше само в навечерието на приемането на новата Конституция. Тогава тежестта на БСДП беше огромна и д-р Дертлиев можеше да иска много неща от останалите политически сили, в частност от БСП. Никога след това не е имало благоприятна политическа обстановка за решаване на проблемите около възраждането на кооперативното движение. Но за съжаление, всички ние стигнахме до тази оценка, доста след като възможностите бяха проиграни.

Д-р Дертлиев се държа като политически джентълмен и използува тежестта на влиянието си във Великото народно събрание (ВНС) единствено по отношение на конституционните текстове. Той можеше да упражни много силен натиск в изброените по-горе насоки, но не го направи. Може би защото никой не предполагаше, че точно така наречената „левица“ ще се държи толкова враждебно към кооперативното движение и към популярните банки.

Това беше резултат на лоша преценка на състоянието на кооперациите в България въобще. Никой не си направи сметката, че начело на Централния кооперативен съюз стои една кооперативна олигархия, която поддържа огромен брой кооперации без членове и която години на ред впоследствие систематично нарушаваше закона, продавайки кооперативни имоти за да събира средства за политическо лобиране.

Реалният социализъм всъщност беше нанесъл тежки удари на кооперативното движение. „Превземането“ на реалните, действуващи кооперации непосредствено след „Девети“ и тяхното преструктуриране на практика беше убило кооперативния дух в тях. Достатъчен е примерът със сливането на кооперативната централа „Напред“, създадена и ръководена от широките социалисти с комунистическата кооперация „Труд“. Първата е била свръх печеливша солидарна структура, изхранила Южна България през време на Втората световна война. Втората е била откровено губеща кооперация. От социалдемократическата „Напред“ и от комунистическата „Труд“ се създава „Наркооп“. Формално и това е кооперация, но фактически става дума за национализация.

Нито д-р Дертлиев, нито близките му съмишленици от парламентарната група на БСДП във ВНС оцениха вероломството и откровеното лицемерие на кооперативната олигархия от ръководството на ЦКС. Социалдемокартическите лидери търсеха партньори в съществуващото кооперативно движение, но вместо това се сблъскаха челно с добре организирана група саботьори. И така до деня, когато единомислието между търговските банки, ЦКС, БНБ и прокуратурата на практика забрани по законодателен път кооперативните банки чрез съответните промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Най-общо казано, при малко повече добро желание в България можеха да се осъществят промени, които се намират в по-голямо съответствие с представата ни за солидарност и социално сцепление. Новопоявилите се елити и техните задкулистни вдъхновители от многослойната българска плутокрация обаче бяха на съвършенно друго мнение. Те водеха унищожителна война с всякакви идеи за солидарни икономически структури. Те и днес водят война срещу солидарните форми на социално осигуряване и на здравно осигуряване. При това, войната се води със значителен успех за новооглашените либертарианци.

Не мога да се въздържа, да не илюстрирам тази мисловна нагласа със заключенията на икономиста Румен Аврамов, който в няколко томния си труд, посветен на българския капитализъм, дава негативна оценка на българския капитализъм до 09 септември 1944 г., защото бил просмукан от кооперативни структури. Догматизмът на съвременните ни либертарианци е сравним само с догматизма на акад. Сава Гановски, когато е разобличавал държавно капиталистическото стопанско предприятие „Тексим“. Говоря разбира се за идеологическия аспект на това разобличение, за счетоводните му аспекти вероятно никога нищо няма да научим ...

България определено можеше да бъде по-различна, ако обществото имаше достатъчен имунитет срещу разбеснелите се вируси на алчността, безскрупулността и разрушението. Но, оказа се, че в нашето общество има огромен дефицит на солидарност. Всъщност, оказва се, че точно по време на реалния социализъм отчуждението и атомизацията на обществото са подготвили почвата за последвалата вакханалия на див капитализъм и пишман либерализъм.

Искам да подчертая, че и за миг не съжалявам за настъпилата промяна, нямам никакви сантименти към зрелия социализъм, но България наистина можеше да бъде друга.




Гласувай:
9



1. smirena - ,,Но ,оказва се ,че в нашето общество има огромен дефицит на солидарност."
27.11.2012 06:25
Мисля,че е точно обратното,че сме прекалено солидарни.Солидаризираме се с хората,които не си плащат тока и водата и плащаме и заради тях,плащаме на синдикати,които не защитават нашите искания и права,защото се солидаризираме с тях.Вместо да имаме лични здравни и пенсионни сметки,които да се натрупват,олихвяват и онаследяват,ние солидарно си даваме парите в общ фонд,който да се разпределя солидарно.Солидаризираме с работодатели,които имат затруднения и вместо заплати изплащат само аванси и назначават хора на 4 часа ,вместо на пълния работен ден ,на който работят.Солидарни сме с управляващите,които ,защото било криза, вдигат всички цени.По-солидарни хора от нас ,българите ,едва ли има.
цитирай
2. teodordetchev - Оценявам фината Ви ирония, но липсата на солидарност в обществото точно в позитивен план е факт.
27.11.2012 14:23
Съмнявам се, че членувате в синдикат, ако членувате - извинявайте. Но все пак, синдикатите успяват да направят по нещичко за членовете си. Забележете, че унас пряко сила 18 процента от работниците и служителите са синдикализирани. Останалите я карат индивидуално.

Лични пенсионни сметки имат задължително всички родени след 01 януари 1960 г. Ако този факт не Ви е известен, това е Ваш пропуск, без изобщо да се заяждам. Отделно, че всеки може да натрупва средства в доброволните фондове, които също са с индивидуални сметки и са част от капиталопокривната система на осигуряване. Разходопокривната система, която Вие основателно наричате "солидарна" е само един от трите стълба на социално-осигурителната система. Проблемът е, че солидарнат -, разходопокривна система на осигуряване пъшка под ударите на демографската криза, а капиталопокривната система с "личните сметки" е под ударите на обезценяването на държавните ценни книжа. Така че, проблемът със социалното осигуряване е глобален и не е проблем само на липсата или на наличността на солидарност.

В българското общество има нулева солидарност спрямо престъпността, вместо "нулева толерантност". Същото е и по отношение на корупцията, която вече е със статут на национален спорт. Отдавна корупцията не е привилегия само на елитите. Редовите граждани охотно се включват в рамките на собствените си възможности във всякакви корупционни схеми - най-вече в покупко-продажбата на гласове.

Поздрави !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5808095
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52692
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов