Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2013 13:23 - Политиката на САЩ по отношение на Б. Б. е кратко повторение на историята на отношението им към диктаторските и авторитарните режими.
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 5082 Коментари: 2 Гласове:
14

Последна промяна: 09.01.2013 00:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

НАШИЯТ КУЧИ СИН“ СИ ОСТАВА КУЧИ СИН ...

Политиката на САЩ по отношение на Б. Б. е кратко повторение на историята на отношението им към диктаторските и авторитарните режими.

След подкрепата на страните от ЕС, Борисов се сбогува и с одобрението на Вашингтон.

В гимназиалния курс по биология се изучава така нареченият биогенетичен закон на Ернст Хекал. Въпреки стряскащо „сложното“ си име, той иначе е прост и се помни лесно. Той гласи: „индивидуалното развитие на човешкия организъм е кратко и бързо повторение на еволюционното развитие като цяло“. И действително – човешкият ембрион в утробата на майката започва „кариерата си“ като деляща се клeтка, за да се превърне в многоклетъчен организъм. Първоначално ембрионът има хриле и много прилича на риба. След това заприличва на земноводно, изобщо - преминава през няколко фази, за да придобие окончателния си човешки вид.

Без да съм привърженик на каквито и да са близки аналогии между биологията и политиката, мога да кажа, че подобно на биогенетичния закон на Хекел, политиката на САЩ по отношение на правителството на Бойко Борисов и лично на него е кратко и бързо повторение на историята на отношението на американците към диктаторските и авторитарните режими.

Мисълта, че еди кой си диктатор бил „кучи син ама наш кучи син“ се приписва на различни американски президенти и ръководители на специалните им служби. Лично аз съм открил, че най-отдалечения във времето президент на който се приписва тази оригинална сентенция е Теодор Рузвелт. (Не Франклин Делано Рузвелт, а именно Теодор Рузвелт). В най-ново време, последният случай в който съм забелязъл да се използува това остроумие е свързан с Бойко Борисов. (Вижте това във втората част от интервюто на сайта „Биволъ“ с Джеф Щайн: https://www.bivol.bg/stein-interview-2.html ).

Казаното е от Джеф Щайн, авторът на прочутата статия за Бойко Борисов в специализираното издание „Конгрешънъл Куортърли“, в която се говори за съмнителното минало на премиера. Джеф Щайн казва пред сайта „Биволъ“ дословно следното, относно тридневното посещение на бившия шеф на ЦРУ в България през миналта година: „Директорът на ЦРУ, генерал Петреъс е много талантлив военен шеф и дипломат, и има огромен опит в отношенията с „лошите“. Така че той може да поддържа формално приятелски отношения с Борисов, а веднага след като излезе от стаята да каже: „този кучи син, той е ужасен човек“.

Американската политика спрямо „своите кучи синове“ преминава през различни етапи. Факт е, че американците подкрепят различни латиноамерикански диктатури на абсолютно неприемливи от гледна точка на ценностите на американското общество персони. Било то в Доминиканската република, било то в Гватемала, било то в Никарагуа. Не по-малко верен факт е това, че в хода на известен период от време, политиците в САЩ преосмислиха ползата от подкрепянето на разни диктатури в „задния двор на държавата“ или в нейната периферия.

Най-малко познатият за българската публика факт е, че самото понятие „преход“ изобщо НЕ е родено в бившите страни от Варшавския договор. Понятието „преход“ е свързано именно със страните от „задния двор“ на САЩ, от Латинска Америка, където обществата също трябваше да се връщат от злостно авторитарно управление към демокрация. Науката, изследваща процеса на прехода от авторитаризъм към демокрация се нарича „транзитология“, сиреч „преходология“ и е създадена от американски учени, сред които водещо място заема станалата вече почти митична фигура на Гилермо О"Донъл.

В хода на десетилетията, американската външна политика изживя в много голяма степен увлечението си по „своите кучи синове“ и по подкрепата на „удобни“ диктатури и авторитарни режими. Затова е толкова важен случаят с Бойко Борисов, откровено причислен от американския журналист Джеф Щайн към „лошите“, за когото генерал Петреъс би могъл да каже: „този кучи син, той е ужасен човек“. Случаят е интересен и от практическа и от научно-теоретическа гледна точка. От практическа гледна точка, той е свръхважен за всички български граждани, които сърбат попарата на Бойковото управление. Едновременно с това, той представлява научен интерес за целокупната световна демократична общност, в частност за изследователите на статута на „кучите синове“ в американската политика.

Първоначалното поведение на американците по отношение на Бойко Борисов не представляваше изненада. Нормално е да се държиш любезно с новоизбрания лидер на съюзна държава. Е, още по-приятно е когато най-важният „аксесоар“ на този лидер, който е сигурен бъдещ вицепремиер и вътрешен министър е дотърчал в посолството на САЩ и е заявил сърцераздирателно, че няма по-проамерикански политик в България от Бойко Методиев Борисов. Така поне научаваме от „Уикилийкс“...

Е, тук бихме могли веднага да кажем, че по-задълбочените познавачи на българската действителност бихо могли бързо да представят списъци на много по-искрени приятели на САЩ и на американската демокрация сред българските политици, но хората не са били придирчиви. Няма как да не ти стане приятно, когато бъдещият вицепремиер дотърчи като куче – куриер с любовна депеша в зъбите. Разбира се, практиката после ще покаже на американците други неща, но в началото те са приели любовното послание за искрено.

Едновременно с това, американците прекрасно са знаели с кого си имат работа. За това са се погрижили неколцина американски посланници, плюс любознателни американски журналисти като г-н Джеф Щайн. Те са изложили систематично и изчрепателно съмненията си относно чистоплътността на миналото на текущия ни министър-председател. Посланниците – в грамите си, които по каприз на съдбата станаха достояние на целия свят. Журналистите - в публикации в престижни и напълно публични издания като „Конгрешънъл Куортърли“.

Всъщност, това е механизмът на придобиване на статут на „наш кучи син“. В Държавния департамент чудесно са знаели, че Бойко Борисов не е цвете за мирисане, но са приели, че с него може да се работи. Което само по себе си е връщане към вече в много голяма степен отречената политика на поддръжка на „нашите кучи синове“. Така станахме свидетели на постепенната еволюция на отношението към великана от Банкя, започнало с възторжените изблици на посланник Уорлик и отиващо към пълно отрицание с последните знаци, дадени от посланник Марси Рийс.

Възниква въпросът, защо на американската дипломация й беше необходимо да демонстрира такава безрезервна подкрепа за Бойко Борисов? Не си ли даваха сметка, че това не допринася за разширяването на симпатиите на българските граждани към САЩ и че в малко по-дългосрочен план, подкрепата на Борисов си е откровена загуба на престиж?

Отговорът на този въпрос според мен се крие не в недоглеждане на Държавния департамент или в липсата на лични качества у посланник Уорлик. Изявленията на посланник Уорлик срещу непрозрачността на капитала на Корпоративна търговска банка и на значителна част от водещите медии в България, показват, че той нито е бил некомпетентен, нито си е мълчал за всички безобразия в страната ни. Въпросът е на друго място – в развихрилата се партизанщина в самите САЩ.

Много хора помнят драматичната загуба на демократа Ал Гор на президентските избори, когато възникнаха съмнения, че намесата на брата на Джордж Буш – младши на изборите въ Флорида е донесла победата на републиканския кандидат. Тогава някак между другото премина информацията, че екипът на демократите, пътували с президентския самолет непосредствено след изборите, буквално потрошили в него всичко , от което не е зависела безопасността на полета.

В предизбориня екип на Демократическата партия на САЩ съвсем не работят вандали и простаци, а хора с докторати и магистърски степени от най-престижните университети в света. Ясно е, че става дума за изключително емоционална проява. Нечестната според демократите загуба беше довела екипът им до състояние на истерия.

Не по-различно беше поведението на републиканците, след загубата на първите избори от демократа Барак Обама. Все още достатъчно хора си спомнят гастролите на републиканеца Дан Халоран в София, който се извини на българския народ заради посланник Уорлик, а след това в лична среща му беше заявил, че му е купил еднопосочен билет за Вашингтон. Лично бях свидетел на изявленията на г-н Халоран в София и мога да кажа, че те също бяха израз на дълбока междупартийна неприязън. Бяха много остроумни, забавни, но произходът им беше откровената ненавист на твърдия републиканец към „гнилите либерали“ от демократическата партия. (Виж примерно видеото на пресконференцията на Дан Халоран тук: http://vbox7.com/play:4f48b12e . Поднасям извиненията си, че на видеото ще трябва да гледате и образа на Яне Янев, но пресконференцията е от периода, когато Яне Янев беше влязъл в ролята на главен опозиционер и още не се беше превърнал в изтривалник на Бойко Борисовата политика).

Тезата, че двете партии в САЩ са рожби на един и същ военно-промишлен комплекс и обслужват едни и същи интереси е съшита, къде с бели, къде с цветни конци в системата на бивша политпросвета на компартиите от Варшавския договор. Истината е, че през последните години сме свидетели на крайното ожесточаване на междупартийното противопоставяне в САЩ. Подкрепата за Бойко Борисов по щастлив за него начин е резултат точно на ненавистта между републиканци и демократи.

Сергей Станишев, макар и социалист, ще остане известен със сигурност с оценката на президента Джордж Буш – младши. Републиканецът Буш издаде на Станишев сертификат, че е чистоплътен политик, че е „Мистър Клийн“ и му засвидетелства голяма подкрепа като министър-председател. Жълтите медии дори се опитаха да сватосат Станишев със семейство Буш. (Стигна се до там, белият дом официално да опровергае това твърдение: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=241503 ).

Джордж Буш и републиканците подкрепиха безрезервно един от най-дискусионните проекти на правителството на Станишев – създаването на ДАНС. Това съвсем не е останало незабелязано от демократите, които някак си рефлекторно заложиха на Бойко Борисов и на ГЕРБ като антитеза на „републиканските мекерета“ - социалистите.

От своя страна, Бойко Борисов до идването си на власт изпитваше панически страх от ДАНС в първоначалния вид на агенцията. Затова той се възползува максимално от подкрепата на демократите, като пробута законодателното „скопяване“ на Агенцията за наицоналан сигурност като поправяне на щетите, нанесени от Тройната коалиция, социалистте и от техните ментори – лошите ... републиканци. (За това, кой се е страхувал от създавнето на ДАНС и какво произлезе от това може да се прочете нещичко тук: http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2012/10/05/zashto-ognian-stefanov-podstrekava-kym-lov-na-veshtici.1006390 ). Някои деятели на старата ДАНС поотнесоха и доста „бой“ покрай конфронтацията между демократското настояще и републиканското минало в САЩ.

Естествено, всяко нещо си има начало и край. За три години, американската администрация успя да се убеди, че поведението на Бойко Борисово е колкото раболепно, толкова и двулично. (В очите на американците, а най-вероятно и на руснаците, Бойко Борисов отдавна се намира седнал между двата стола на световната геополитика, смятайки, че по Андрешковски може да баламосва хем американците, хем руснаците. Само че, Великите сили не обичат да ги правят на глупаци и което е по-лошо – анализаторите им изобщо не са глупаци). Правителството му не изпълни нищо от сериозните очаквания за реформи или пък за борба с корупцията. За борбата с организираната престъпност изобщо не говорим, защото тя просто се ръководи от най-високо равнище...

Като закономерен резултат на всичко това се стигна до публикацияята в излизащото на английски българско списание „Vagabond“ в която е представена Н. Пр. Марси Рийс – посланник на САЩ в Р. България. (Виж: http://www.vagabond.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=2207&catid=#.UOv99KxheQ4 ).
image


В очерка е отбелязано, че страната ни е в незапомнена икономическа криза, а управлението ни е „нарастващо авторитарно“. По начало, тези думи не са сложени в устата на Нейно превъходителство. Те са от авторския текст на г-н Антони Георгиев. Само че, всеки, който е имал и най-малък досег до правенето на подобенрод публикации знае, че от посолството не биха допуснали дори и съседството на подобно съждение с оригиналните изказвания на г-жа Рийс ако тя не ги споделяше. С други думи, новата пратеничка на безспорно най-великата демокрация в света, съобщи оценката си на безспорно най-талантливия политически въжеиграч на прехода. Макар и с чужди уста. Какво да се прави – дипломатическа деликатност...

Край, завесата пада ... След загубата на всякаква подкрепа сред страните от ЕС, Борисов загуби и подкрепата на Вашингтон. Там чакат предстоящите избори, които да ги освободят от провалилия се „техен кучи син“.

Ето как отношението на официална Америка към Бойко Борисов повтори бързо и за кратко време цялата история на отношението на САЩ към „удобните“ и „полезните“ диктатури. За американците, това е станало за кратко време. На нас изминалите повече от три години май вече ни се виждат вечност. Истината е, че случаят с Бойко Борисов за сетен път потвърждава, че не си струва една велика демокрация да се ангажира с никаква подкрепа – нито публична, нито прикрита, на авторитарни ръководители. Ползата е повече от съмнителна. В дългосрочен план, вредата е гарантирана. И в крайна сметка, „кучият син“ си е кучи син, независимо чий е ужким той.




Гласувай:
14



1. andrei - Поздрав за публикацията !
08.01.2013 14:02
Американците отдавна го разбраха що за престъпно лайно е,но вече тази истина трябва да се каже на висок глас,и макар през зъби,това започна да се случва.
цитирай
2. chavdar01 - ТАКА Е! (ЗА КУЧИЯТ СИН)
08.01.2013 14:23
НО,ЛОШОТО Е ЧЕ НИЕ ,ОБИКНОВЕННИТЕ ХОРА СТРАДАМЕ!
ДОКАТО "КУЧИЯТ СИН" СТАВА МИЛИАРДЕР.
И НАЙ-ЛОШОТО НЕ Е ГЛАДА И МИЗЕРИЯТА,А БЕЗПЕРСПЕКИВНОСТА НА ЖИВОТА
В БЪЛГАРИЯ!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5809999
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52700
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов