Уникално събитие в най-новата ни политическа история беше подминато от корпоративните медии и щатните политолози

През последните дни, активността на Политическа партия „Свободен народ“ беше доста напрегната. Станахме свидетели на участието на свободните социалдемократи в срещата на истинските опозиционни партии, обществени организации и движения в хотел „Анел“, на която беше приета декларацията с пакета предложения за осигуряване на честни избори. Станахме свидетели и на срещите с обществеността и с журналистите в Димитровград и в Кърджали.

Публиката чу изчистени позиции, формулирани от ръководството на „Свободен народ“ и от ръководителя на щаба за борба с изборните измами – Цончо Колев. Позиции по въпросите около нападението срещу Ахмед Доган, около опитите да се героизира образът на Октай Енимехмедов и около продължаващото неадекватно поведение на правоохранителните и разследващи органи в България, на които са необходими два поредни огледа за да открият дребна вещ като ... автомат „Калашников“.

Тази публична активност неминуемо ни връща към въпроса за съответствието между количеството и качеството на излъчваните послания и отразяването им от така наречените „медии“ - посредници между политическите играчи и публиката. Живеем във време, когато значението на известността и публичността е доведено до абсурд. Много хора прилагат в личен план формулата „известен съм – следователно съществувам“. Афоризмът на Декарт „мисля – следователно съществувам“, отдавна не е валиден за съвременните публично активни лица. Мисленето е заменено с известността на всяка цена, пък била тя и постигната с откровени глупости.

За съжаление, за политическите сили формулата „известен съм – следователно съществувам“ е сурова реалност, нямаща нищо общо с напъните на разни „публични личности“ да ни занимават персонално със себе си. Ако една политическа сила не може да доведе посланията и възгледите си до очите и ушите на обществеността, тя все едно наистина не съществува. Единият фактор за да се осигури такова съществуване е качеството на посланията на съответната политическа сила. Сериозността, дълбочината и добросъвестността на защитаваните тези и възгледи би трябвало да са в основата на вниманието на медиите към тях.

Другият фактор обаче е свободата на медиите. Свободата от цензура и още повече – от автоцензура. Свободата от „забранителни списъци“ на политически сили, политически личности и теми – табу. Свободата от тотална диктовка на явните и скрити собственици на съдържанието на медийната продукция. Защото, колкото и добросъвестни, компетентни, почтени и всякакви други да са гледищата и посланията на политическите сили, те ще останат просто ... добре пазена тайна, ако не стигнат до обществеността.

Не може да бъде избегнато изкушението да анализираме ситуацията със свободата на нашите журналисти в контекста на политическата активност на свободните социалдемократи в последно време. Срещата на над 35 политически партии, движения и обществени организации, посветена на честността на изборите от всякаква гледна точка е уникално събитие и прецедент в най-новата история на България.

От една страна, срещата в хотел „Анел“ е уникална поради факта, че партии от целия политически спектър седнаха на една маса за да обсъдят един конкретен въпрос, който стои във фундамента на демократичните процедури – честността на изборите. Инициативата на вестник „Свободен народ“ беше одобрена от крайно ляво винено червено до ярко дясно и тъмно синьо. В подкрепа на инициативата за честни избори се изказаха в обхвата от Комунистическата партия в България (Александър Паунов) до Демократи за силна България (Радан Кънев). На масата на разговорите седнаха хора в спектъра от БСП до опозиционните седесари от Съюз „Единство“.

Дори само този факт трябваше да предизвика основателния интерес на медиите. Не всеки ден целият опозиционен спектър води разговори по меко казано „обществено значим проблем“. Фактът, че модератор на срещата беше Цветозар Томов – социолог с изключително висока репутация, който всячески избягва да бъде обвързван партийно също говори за значимостта на събитието.

Но има още едно обстоятелство, което прави срещата в хотел „Анел“ и приетата декларация „За честни избори“ уникално събитие и прецедент в най-новата ни история. На срещата абсолютно равноправно дискутираха партии, които могат да бъдат оценени от много големи до много малки. Представена беше цялата „ос“ от „размери“ в българския политически живот и никой не попита защо на разговорите участвува този или онзи. Напротив – важна роля в преговорите изигра и ПП „Свободен народ“, която както знаем формално не е съдебно регистрирана.

При приемането на декларацията „За честни избори“ тридесет и три партии от целия политически спектър с най-различна тежест в политичесдкия живот разискваха равноправно и никой не прояви и следа от високомерие. Подобно събитие би трябвало веднага да фокусира върху себе си вниманието и на медиите и на политолозите, поради уникалния си характер. Събитието е ИНТЕРЕСНО дори ако бъде третирано само като политически куриоз.

Към сериозното политическо събитие беше добавена доза пикантност чрез неадекватното поведение на г-жа Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. Въпреки предварителните уговорки тя се опита да не допусне вносителите на декларцията „За честни избори“ в сградата на Представителството. В „Европейската година на гражданите” се оказа, че ... гражданите имат ограничен достъп до европейските институции. След бурната реакция на всички присъстващи Декларацията „Заедно за честни избори 2013” беше предадена в приемната.

Съветник на г-жа Зинаида Златанова се опитва да убеди вносителите на Декларацията "За честни избори", че могат да я внесат и от тротоара.

Все пак, вносителите на декларацията успяха да проникнат в приемната на Представителството на Европейската комисия.


Георги Ривов внася Декларацията "За честни избори" в представителството на Европейската комисия.


Георги Ривов отговаря на въпросите на телевизия СКАТ, телевизия "Канал 3" и на радио К2.

Да, но нито големите корпоративни медии, още по-малко разпределените по партийни хранилки щатни политолози благоволиха да отделят внимание на станалото. На времето имаше виц, че Наполеон страдал, че никога не е имал вестниците от Тодор Живково време – никой нямало да разбере за битката при Ватерлоо. Днешните „големи корпоративни медии“ са достойни ученици, надминали цензурата и автоцензурата на тоталитарната журналистика. И ако по Живково време правото да пишеш за едно или друго беше регламентирано от заеманото ниво в номенклатураната стълбица, днес нещата се изчерпват в голяма степен с думите на една журналистка, казани в Пазарджик: „Не ми плащате за да Ви слушам“.

Да, действително – в много от „реномираните“ медии писането за дадена тема или не дай си Боже, за дадена политическа сила, по подразбиране се обвързва със заплащане. Като прибавим цензурата и автоцензурата, стигаме до въпроса, какво трябва да стане за да излязат корпоративните медии от рамката „пари-цензура-автоцензура“? Да бъде предизвикано изригването на вулкан на Витоша ? Боя се, че ако изригването на вулкана не е „дело“ на Б. Б. или в краен случай на Цв. Цв., то може и да не бъде „отразено“.

По-горе преувеличих леко. Пиша „леко“, защото големите корпоративни медии ровят с такова настървение тинестото дъно на нагаждаческото си падение, че ако някой ден комунисти, социалисти, седесари и десебари се коалират в миг на пълно умопомрачение, новината може и да не бъде забелязана от „лидерите“ във формирането на общественото мнение.

С написаното нито се гневя, нито хленча за внимание по отношение на свободните социалдемократи. Ние отдавна сме разбрали нищетата на комерсиалните медии и затова издаваме вестник „Свободен народ“. Вестник, който е съименник на новосъздадената социалдемократическа партия но отразява по най-плуралистичен начин целия опозиционен спектър. Една птичка обаче не прави пролет и бъдещето на демокрацията ни е повече от мрачно на фона на състоянието на публичните дебати и на набедените за най-популярни медии.

Очите на българските медии продължават да бъдат измивани от регионалните медии и от пишещите в интернет. Факт е, че единствените начини една истинска опозиционна партия да каже, каквото има да казва са да започне републиканска обиколка по четирите посоки на държавата и да заляга над потока публикации в интернет. Всичко останало представлява „ескалираща война с вятърните мелници“.

Въпросът обаче е там, че авторитарната власт не спи и пренася натиска си и върху тези последни свободни зони на правото на свобода на изразяване. Професионализмът и отговорното отношение към работата на регионалните журналисти са в пъти по-високи от тези на работещите в корпоративните медии, но ... Вече и в регионалните медии наблюдаваме как издания и уеб-сайтове се изчакват едни – други, за да не са първите, отразили крамолните гледища на ПП „Свободен народ“. Пресконференциите на свободните социалдемократи са отлично посетени, но след това вече сме свидетели на много по-голяма предпазливост в отразяването, дори в сравнение с кампанията за президентските и местни избори през 2011 г., която до момента е номер едно по отношение на натиск над свободата на словото и по изборни фалшификации.

Такава е реалността днес. Дано преживяното под подкования ботуш на Бойковата власт вдъхне разум в главите на политиците от останалите партии и един ден, когато герберщината замине на политическото бунище, станем свидетели на законодателни промени, които да гарантират свободата на политическите дебати и правото на изразяване на всички. Практика по света има. Остава само да има добра воля.

ЗАЩОТО НЕ Е РЯЗАЛ ЛЕТИЧКИ ТАМ!
А ТОВА СИ БЕШЕ СЪБИТИЕ,КОЕТО ДОСТА ВДИГА ИМИДЖА НА ПЕРНИШКАТА КМЕТИЦА(КОЯТО Е ОТ БСП) ЗАЩОТО СЕ БОРИ ЗА ЮНЕСКО И ИМАШЕ 6 ХИЛЯДИ ГОСТИ-УЧАСТНИЦИ,А КОЛКО ГОСТИ ИМАШЕ ПОСЕТИТЕЛИ......НЯМАМ ДУМИ.НА ПЛОЩАДА НЯМАШЕ КЪДЕ ДА СЕ ХВЪРЛИ КАРФИЦА!
ДОРИ ТАКИВА КУЛТУРНИ ИЗЯВИ СЕ ФИЛТРИРАТ ЩОМ НЕ УЧАСТВА "БУДА" И ЦВИНОКИО!