Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2013 22:50 - Хората искат "гражданско управление" и "власт на народа". Ето предложенията на "Свободен народ"
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 3642 Коментари: 3 Гласове:
16

Последна промяна: 21.02.2013 22:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

След оставката на Бойко Борисов протестите продължават. И преди оставката и след нея вече се издигат ясни политически искания за „гражданско управление“ и за „даване навласт на народа“. Като се има прад вид кой е суверенът на властта според Конституцията, това са повече от легитимни и основателни искания. Независимо от това, политическите сили, които вече свикнахме да наричаме „партии на прехода“ или „партии на статуквото“ или мълчат или със зле прикрита погнуса бърчат носове и обясняват, че „политик не се става на улицата“ и че се издигат неизпълними искания.

Партията на свободните социалдемократи „Свободен народ“ е първата и дасега единствена партия, която дава своите предложения как да бъдат изпълнени исканията на протестиращите за промени в политическата система на страната. Разбира се, това е текст, който може да бъде обсъждан и допълван при обсъждания във всякакви граждански формати.

Текстът ще бъде представен за първи път пред обществеността на пресконференция в град Сливен утре – 22 февруари 2013 г.

БОЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ СЕ ЛЕКУВА С ПОВЕЧЕ ДЕМОКРАЦИЯ !

Обръщение на Изпълнителния съвет на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи към всички политически активни българи, към хората които мислят за България и към всички протестиращи днес по улиците на страната.

През последните дни страната е заляна от протестите на гражданите, които искат социална справедливост, възмездие за проваления преход и власт за народа. Исканията на хората не са просто лозунги и скандирания. Всяка уважаваща себе си политическа сила е длъжна да реагира на исканията на хората, особено когато са заявени по толкова категоричен, дори драстичен начин. Недопустимо е с менторски тон да се заявява на протестиращите, че „те не разбират“ или че „исканията им са неизпълними“.

Всеки, който се възприема като политическа сила, а не като политическа котерия е длъжен да води постоянен диалог с избирателите, в това число с хората излезли на улицата. Недопустимо е да се чака хората да се уморят, да се приберат по домовете си и тогава нещата да си продължат по старому. Защото хората може и да не се уморят...

Народът, който е СУВЕРЕН съгласно Конституцията упражнява правата си над властта с механизмите на представителната и на пряката демокрация. Очевидно е, че механизмите на ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА демокрация трябва да бъдат радикално подобрени, а на пряката демокрация да се даде реално пространство за развитие, а не хората да бъдат мамени с референдуми с подменени въпроси.

На първо място, необходимо е да се изпълни Конституцията на Република България и Родината ни да стане Парламентарна Република, както е постановил законодателят, а не да продължи жалкото политическо съществуване като „министър-председателска република“. Народното събрание е стълбът на представителната демокрация. Народното представителство трябва да поеме реално управлението на страната. Депутатите трябва да престанат да се държат като животни – циркови артисти, които въртят опашка пред дресьора си, който винаги се оказва министър-председателят. Изпълнителната власт трябва да изпълнява волята на законодателната власт, а не обратното, както е сега.

Страната трябва да бъде предпазена от авторитарни увлечения, като непрекъснато появяващото се предложение за въвеждане на режим на президнетска република. В България властта никога не трява да се съсредоточава в ръцете на едно лице, независимо от това за кого става дума. Опитът на вече 23 години министър-председателска република показва ясно, че едноличната власт винаги води до печални последици. Можем да си представим, какво би станало ако досегашното узурпиране на властта от страна ан министър-председателя бъде узаконено и конституционно закрепено в полза на президента.

Абсолютен императив на деня е да се генерират разумни и работещи предложения, които да водят към премахване на монопола на политическите партии над изборния процес. Призивите за забрана на партиите са провокации, но досегашното положение на абсолютен партиен монопол над изборния процес НЕ може да продължи по никакъв начин.

Необходимо е по законодателен път да се даде право на обществените организации да участвуват на изборите със свои листи. Необходимо е да се регламентира и правото на група партийно необвързани, независими кандидати да формират своя листа, когато желаят и са постигнали разбирателство помежду си.

Призоваваме политически активните български граждани да не се подвеждат по призивите за въвеждане на мажоритарна избирателна система. Цялата европейска и световна практика до ден днешен показва, че въвеждането на мажоритарна система облагодетелствува единствено големите политически ПАРТИИ. Пред очите ни е примерът с Партията на независимостта във Великобритания, която не може да спечели и един депутатски мандат на национални парламентарни избори по мажоритарната система, но получава по пет-шест депутатски мандата в Европейския парламент, изборите за който са ЗАДЪЛЖИТЕЛНО по ПРОПОРЦИОНАЛНАТА система.

Научните изследвания и световната практика доказват, че мажоритарната система обуславя образуването на двупартийна политическа система, каквато е във Великобритания с консерватори и лейбъристи или пък в САЩ с демократи и републиканци. Негативният опит от българския преход показва, че двупартийната система е протовопоказана на нашия политически живот. У нас тя ражда единствено политически мързел и безотговорност.

Мажоритарната система предполага много по-скъпи предизборлни кампании и обслужва изцяло интересите на финансовата плутокрация и на лобитата на организираната престъпност. Те тръпнат в очакване да бъде въведена избирателна система, която окончателно да направи изборния резултат функция на вложените пари в избирателната кампания. Политически активните и граждански осъзнатите граждани трябва да ПРЕСЕКАТ тези попълзновения на плутокрацията и на криминалните лобита.

Крайно необходимо е да се преразгледа системата за финансиране и субсидиране ан партиите. По принцип, държавното субсидиране е добра практика от развитите европейски демокрации, целяща да осигури независимост на партиите от развращаващото влияние на „пари имащите“. У нас обаче системата на държавно субсидиране е направена по възможно най-неразумен и разточителен начин.

Необходимо е да се преразгледа не само РАЗМЕРЪТ на субсидирането, но и ФОРМАТА под която се извършва субсидирането на политическите партии. Размерът несъмнено трябва да бъде ограничен, но партиите не трябва да бъдат хвърлени в ръцете на финансовата плутокрация и на криминалните лобита.

Много важно е да се възприемат такива форми на субсидиране, че вложените от държавата средства да отиват действително за подпомагане на същинската дейност на партиите, за развитието на политическия процес, а не за задоволяване на личните битови потребности на партийните лидери. В тази насока има ОГРОМЕН чуждестранен опит, който е напълно приложим в България и чието възприемане по понятни причини среща огромна съпротива.

Най-важното е да не се допуска повече в партиите да влизат безконтролни потоци от „сухи пари“, които да се харчат по личното усмотрение на политическите вождове. Държавата трябва примерно да заплаща пакети от медийно време, с които да се гарантира и някаква равнопоставеност на политическите сили в информационното пространство. Начинът на субсидирането трябва ад бъде насочен към постигане на равнопоставеност на участниците в политическия процес, а не към създаване на още по-голяма пропаст между „големите“ и „малките“.

Абсолютно задължително е ВСИЧКИ участници в политическия процес да имат достъп до държавното субсидиране. Това означава, че гражданските организации, участвували на изборите и получили съответния резултат и листите на партийно необвързани, независими кандидати трябва също да получат субсидия в зависимост от резултата си. Не може да има привилегии и дискриминация на субектите в политическия процес.

Трябва да се извърши реформа в съществуващата пропорционална избирателна система, която да гарантира най-точното отразяване на ВОЛЯТА на НАРОДА в състава на Народното събрание. Необходимо е НЕЗАБАВНОТО премахване на процентовата бариера, независимо какъв е размерът й. Десетилетия на ред, избирателите бяха заблуждавани, че 4 процентовата бариера е „голямо добро“ и че тя гарантира, че в парламента няма да влязат „случайни хора“.

Процентовата бариера беше рекламирана като средство срещу „раздробяването“ на парламента, което ще осигурява „стабилни парламентарни мнозинства“, за да има „стабилни правителства“. Вече много пъти имахме възможността да видим, колко „полезни“ са тези стабилни парламентарни мнозинства, особено при авторитарното управление на Бойко Методиев Борисов.

Единствената процентова бариера, която може да се възприеме е ЕСТЕСТВЕНАТА бариера, прескачането на която осигурява влизането на един депутат. Броят на депутатите в бъдещия парламент също трябва да бъде обект на обсъждане, но при сегашните 240 депутати, естествената бариера възлиза на 0,42 процента от народния вот. При евентуално намаляване на броя на депутатите на 200 души, естествената бариера ще бъде 0,50 процента. Народното събрание в годините 1938 - 1944 е наброявало 160 депутати, което и днес изглежда нормална пропорция спрямо числеността на населението.

Българската история помни достатъчно случаи, при които политици със заслуги към историята ни са били сами представители на партиите си в Народното събрание или са били в компанията на още един – двама депутати от партията си. От това политическият процес не е пострадал ни най-малко. Ние трябва да престанем да робуваме на внушенията на плутокрацията, която е готова да „инвестира“ в големите партии на едро и на която ПРЕЧАТ дори и самотни гласове „против“ в Парламента.

Необходимо е добросъвестното разработване на законовата база на допитванията до народа – референдумите, която да запълни огромните празнини в уреждането на формата на пряка демокрация в България. Трябва да се дадат широки възможности на хората по общини и региони да решават кокретните си местни проблеми в рамките на местни реферндуми, каквито практически почти липсват у нас.

Необходимо е да се вземат мерки за понижаване на границата при която резултатите от референдумите стават валидни. Така ще бъдат пресечени „игрите на пряка демокрация“, при които се събират подписки за референдуми не за да се постигне решение, а в името на някаква партийно-политическа реклама.

Пряката демокрация в България е неосъществима, докато не се приключи с административната реформа със създаването на така нареченото „второ ниво на местно самоуправление“. В момента това „второ ниво“ се онагледява от така наречените „планови райони“, но те не са европейски региони в правния и политически смисъл на понятието. Те представялват единствено статистически единици. Необходимо е незабавно да започне законодателното уреждане на регионите със съответните изборни областни съвети, което да ограничи пряката намеса на централната власт в регионите и „генерал губернаторските“ замашки на областните управители.

В заключение, ние се обръщаме към политически активните граждани, към хората които мислят за бъдещето на България, към хората които са на улицата с искания за власт за народа със следните думи:

Болната демокрация се лекува единствено с повече демокрация !“. Да работим заедно за лекуването на изтормозената, изнасилена и многократно употребявана за користни цели Българска ДЕМОКРАЦИЯ ! Наистина да дадем повече власт на народа, а не да обслужваме финансовата плутокрация, криминалните лобита и „героите на прехода“ !

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !

СВОБОДЕН ТРУД НА СВОБОДНИ ХОРА В СВОБОДНА СТРАНА !




Гласувай:
16
0



1. podvodni - Алоууу, дайте повече конкретика! ...
22.02.2013 22:00
Алоууу, дайте повече конкретика! Стига разтяга локуми И онова за финансирането на партиите от бюджета е голяма простотия.
цитирай
2. teodordetchev - Подводни, вървете си кротко в блатото от където сте дошли, ако обичате.
22.02.2013 23:18
Всичко е конкретно в горния текст. И не се правете на недоразбрал. Не трия нито негативни, нито тъпи коментари но повече време не мога да Ви отделя, съжалявам.
цитирай
3. lemonpie - Хората изобщо не ги интересува с...
05.03.2013 12:22
Хората изобщо не ги интересува системата на гласуване, а какви заплати ще получават и дали могат да си плащат сметките ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3459219
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33386
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев