Президентът на Републиката назначи служебното правителство. Парламентът е разпуснат. Всички възможности за промени в Изборния кодекс вече са минало. Всички очаквания партиите на статуквото да съдействуват за разширяване на гражданското участие в изборния процес, респективно в управлението на страната (естествено) се оказаха илюзорни. Народните представители изправиха протестиращите пред необходимостта или да си останат само протестиращи или да потърсят нов начин да се опитат да прокарат на изборите идеите си.

Някой би попитал иронично, дали знаем какви са идеите на протестиращите ? Да, наистина, протестиращите не са еднородно цяло. Сред тях има хора в целия диапазон от почитателите на Че Гевара до почитателите на Роналд Рейгън. Но никой не може да оспори, че протестът изначално започна срещу немотията. Както казва моят колега Георги Ривов - „В Гърция и в Европа, хората протестират за да не се намали приходната част на семейните им бюджети, а у нас – защото разходната част на бюджетите им е непосилна“. Точно немотията изпрати хората на улицата първоначално, а чак след това започнаха да се оформят различията между протестиращите. Има консенсус по един основен въпрос – това, че не може повече да се наблюдава безучастно как се краде в особено големи мащаби.

Протестиращите имат право да искат да участват в изборите. Те имат пълното право да искат да излъчат свои представители в парламента. Имат и пълното право да не искат да се обвързват с „партиите на статуквото“, с „партиите на прехода“ или изобщо с тези политически сили, които високомерно – снисходително наблюдаваха гнева им без да предприемат нищо.

Протестиращите имат право да искат удовлетворение. Това удовлетворение те могат да получат САМО ако в българската политика навлезе ново поколение участници. Те може да не са толкова рафинирани, както героите на прехода. Може и да не са толкова опитни, както някои почти или съвсем несменяеми народни представители през изминалите вече двадесет и три години. Но те имат абсолютното морално основание да искат гаранции, че ще има промяна. А такава гаранция може да бъде само тяхното пряко участие в управлението.

Протестиращите имат правото да се опитат да наложат нов стил в управлението, включително да направят и своя набор от грешки и недоглеждания. Желателно е обаче те да не правят грешки в навечерието на самите предстоящи избори. Изправени сме пред съдбоносната необходимост да изринем от политическата сцена една напаст, която нагло и безочливо се опитва да се възпроизведе още един път в законодателната и изпълнителната власт. Бойкоборисовщината, цветановщината, мирославнайденовщината и калинкаджийството искат благодарност и признание от публиката. По-лошо, те искат реванш и завръщане на властови позиции.

Очевидно е, че въпросът да не бъде допуснато връщането на въплащението на авторитаризма, некомпетентността и агресивната посредственост - ГЕРБ на власт е задача над задачите. Гарант срещу рецидивите на бойкоборисовщината могат да бъдат преди всичко неизкушени в интригите на прехода политически лица от редовете на протестиращите.

Остава протестиращите да намерят няколко пътеки.

Първата – към своето обединение около разумна, общоприемлива минимална програма. В основата на тази програма могат да бъдат най-вече мерки за премахването на монопола на партиите на прехода върху избирателния процес и предприемането на реални стъпки срещу тоталното обедняване и оголяване. Тези стъпки на първо място трябва да включват реални действия срещу безобразната политика на банките, която буквално смачка реалния сектор в икономиката.

Втората пътека води към намирането на политическо представителство на протестиращите на предстоящите парламентарни избори. Протестиращите едва ли трябва да бъдат предупреждавани да не се хващат на въдиците на политически вторични суровини като партията на Яне Янев и други подобни. Разбира се, те са готови да разтворят широко вратите си за представители на протестиращите, та белким се доберат пак до лелеяната държавна субсидия.

Протестиращите трябва мъдро и БЪРЗО да преценят кои са некомпрометираните политически формации, които биха могли да партнират с тях. Подчертавам – да партнират честно, отговорно и добросъвестно, а не подобно на някои политически ментета да обявят, че дават всичките места в листите си на протестиращите, пък последните да си трошат главата ...

Третата пътека води към намирането на сили за запазване на нивото на мобилизация на протестиращите. Готовността на протестиращите да излязат отново на улицата или изобщо да не се прибират от нея е преди всичко гаранция срещу изборните измами и фалшификации. Точно протестиращите трябва да бъдат готови да пляснат, а при необходимост и да счупят пъргавите пръстчета, които ще се опитат не само да купуват гласове, но и да подменят резултатите в цели изборни секции. Гражданската енергия трябва да откаже „специалистите“ на Цветан Цветанов от идеята да търсят успех на изборите с измама и пазаруване.