Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2013 00:22 - ЗАРИНЪТ В СИРИЯ – ХАЗАРТ С ВСЯКАВИ ЗАЛОЗИ
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 3216 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Зачестилите съобщения за употреба на химически оръжия в гражданската война в Сирия поставят въпроса, доколко те са достоверни и какви интереси се обслужват от тях. Въпросът може да бъде разделен на две части. Едната е: има ли в Сирия производствени мощности за производство на химически оръжия? Втората част е: кой точно използува химическо оръжие в Сирия?

 

Има ли химически оръжия за масово поразяване в Сирия?

Несъмнено, по-конкретен отговор може да се даде на първия въпрос. Сирия разполага със собствени мощности за производство на химически оръжия. Освен това, не трябва да се забравя, че „братският“ режим на партията БААС в Ирак не само произвеждаше, но и доказано използува химическо оръжие срещу Иран по време на така наречената „седем годишна война“. Не става дума за някакъв епизодичен случай или за експеримент – става дума за сериозно използуване на химическо оръжие в критични ситуации. Не би било изобщо изненада, ако тогавашния режим на Саддам Хюсеин е обменял информация и е предоставял „ноу-хау“ на приятелския режим на семейството Ал Асад в Дамаск.

Нещата обаче са далече по-сериозни. Независимо, че по понятни причини информацията за програмите на сирийското правителство за производство на химически оръжия е оскъдна, има определени данни, които могат да се приемат като достоверни. Според оценки на разузнавателни източници, цитирани от агенцията за геополитически анализи и легално разузнаване „Stratfor“, смята се че Сирия разполага поне със седем основни производствени инсталации и с около 45 до 60 спомагателни инсталация, които могат да произведат в обозрими срокове около 1000 метрични тона химически оръжия. (Syria's Chemical Weapons Program, http://www.stratfor.com/image/syrias-chemical-weapons-program от 26 април 2013 г.).
image

Оцветено в сиво: район за който има информация за използуването на зарин.

В зелено кръгче – производствени инсталации за химически оръжия.

В жълто кръгче – центрове за изследоветелска и развойна дейност в сферата на химическите оръжия.

В оранжево кръгче – инсталации за съхранение на бойни отровни вещества.

Карта: www.stratfor.com

Според същите източници, мнозинството от тези производствени мощности са съсредоточени в западната част на страната. Смята се, че част от тези производствени мощности са мобилни (!) и могат бързо да се транспортират от едно място на друго с наземни превозни средства. Има напълно логични информации, че режимът на Башар ал Асад е прехвърлил част от запасите си от химическо оръжие в крайбрежните региони на страната в хода на задълбочаването на гражданската война.

 

Иракското наследство в Сирия или защо мълчаха Буш, Блеър и Аснар?

Тук е мястото да отворим една скоба и да отбележим, че гражданската война в Сирия може да даде отговор на някои въпроси, останали да „висят“ още от времето на втората война в Залива, довела до падането на Саддам Хюсеин. Става дума разбира се за „неоткритите“ оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин. Темата заслужава специален анализ, но тук може да се отбележи, че в навечерието на интервенцията срещу Ирак, държавният секретар на САЩ – Колин Пауъл показваше в пленарната зала на ООН точно сателитни снимки на конвои от фургони, които се местят от едно място на друго в зависимост от движението на така наречените „международни инспектори“. Съвсем открито беше декларирана убедеността на съответните разузнавателни служби, че става дума за мобилни лаборатории за производство на бактериологично оръжие, които иракчаните не желаят да попаднат в полезрението на международните инспектори.

Излишно е да се обяснява, че тези мобилни лаборатории не попаднаха в ръцете на американците и на съюзниците им от „коалицията на желаещите“ - англичани, испанци и поляци. Огромна е вероятността, тези „производствени мощности“ да са изнесени в съседна страна, като най-вероятното и логично направление е сирийското. Пак тук е мястото да се отбележи, че има прецедент за прехвърляне на ценни за Ирак оръжия в съседна държава – по време на първата война в залива, по-голямата част от авиацията на Ирак се спаси, като се пребазира ... на летища в Иран. Светът беше шокиран, защото Ирак и Иран току що бяха излезли от една седем годишна война. Независимо от това, Саддам Хюсеин предпочете да предаде самолетите си на Иран, отколкото те да бъдат унищожени от американците или още по-лошо – да попаднат в ръцете им.

По подобен начин, може съвсем основателно да се предполага, че конвоите от фургони, показвани от Колин Пауъл пред представители на държавите от целия свят, също са били евакуирани в крайна сметка в съседна държава. Това няма как да е била Йордания или Саудитска Арабия, защото те незабавно биха „споделили“ придобивките си с американците. Остават Иран и Сирия. По редица причини от исторически, политически и от чисто транспортен характер можем да смятаме, че по време на втората война в Залива, предпочитаното място за изнасяне на всякакво военно оборудване (още повече на бактериологично оръжие и на средства за производството му) е била Сирия.

Факт е, че никой не се похвали да е открил в Ирак бактериологично оръжие. Едновременно с това, повече от сигурно е, че когато Буш и Блеър пледираха, че Саддам Хюсеин е опасен, защото разполага с оръжия за масово поразяване, те имаха пред вид точно бактериологичното оръжие. Впоследствие, медиите вдигнаха пропаганден шум, че в Ирак не е открито ... ядрено оръжие. Всички услужливо забравиха, че в ООН американците пледираха за това, че Ирак има подвижни лаборатории за производство на бактериологични оръжия. Колин Пауъл показваше сателитни снимки и сателитно видео на неща, за които се твърдеше че са мобилни лаборатории. Поне за сега не сме чували за мобилни лаборатории за производство на ядрено оръжие ...

Човек би се запитал, защо Буш, Блеър, Хосе-Мария Аснар и всички лидери от „коалицията на желаещите“ не запушиха устата на медиите, които ги бомбардираха с облвинения, че са лъжци и не са открили в Ирак никакво ядрено оръжие. Наистина, не беше проблем да се напомни за какво са пледирали американците в ООН дни преди офанзивата срещу Саддам Хюсеин. Но лидерите на „коалицията на желаещите“ изведнъж загубиха всякакъв дар слово и изобщо не пожелаха да се защитят. Според опонентите им от страна на политическите им противници и от враждебните към тях издания – Буш, Блеър и компания са си глътнали езиците, защото са били изобличени, че лъжат. Всъщност, те никога не са твърдяли, че очакват да открият в Ирак ядрено оръжие. Съмненията им бяха за оръжия за масово поразяване, които могат да се произвеждат в мобилни лаборатории. На първо място, това е бактериологично оръжие, а както разбираме сега – евентуално и на някои видове токсини и химическо оръжие.

Единственото разумно обяснение за мълчанието на Буш, Блеър, Аснар и с-ие е, че те добре са знаели, че иракчаните са успели да изнесат мобилните си лаборатории в съседна страна – по-специално в Сирия. И наистина, ако те бяха признали, че цялото иракско производство на бактериологично оръжие или преобладаващата част от него е изнесено в Сирия, точно поддръжниците на войната срещу Саддам Хюсеин биха попитали, защо не започва незабавен натиск върху Дамаск? Защо не се предявява ултиматум на Сирия, незабавно да се освободи от тези оръжия и от възможността да ги произвежда?

Точно тази част от публиката, която подкрепяше офанзивата срещу Саддам с пълно основание би упражнила огромен натиск върху лидерите на „коалицията на желаещите“ да си свършат работата до край. Защото наистина, един баасистки режим с бактериологично оръжие в Багдат ще бъде обявен за опасен за световния мир, а друг също толкова баасистки режим със същите оръжия в Дамаск да не е проблем?!

Отговорът на въпроса нито е във вида на режима, нито в разликите между клана на Саддам Хюсеин и клана ал Асад. Отговорът е там, че в Сирия имат интереси и други велики сили, които не подкрепиха интервенцията в Ирак но и не й попречиха по никакъв начин.

Естествено, става дума за Франция и Русия. Франция от край време смята Сирия и Ливан за свои сфери на влияние, нещо повече – след Първата световна война те са „подмандатни територии“ на Франция, откъснати от Османската империя. Повече от очевидно е, че САЩ се съобразяват с интересите на французите, които си остават техни съюзници. Още по-драстично стоят нещата с Русия. Русия разполага със значителен средиземноморски флот, който не е престанал да патрулира „на една ръка разстояние“ от Шести американски флот. Само че, единствената и последна военноморска база на Русия в Средиземно море е точно в Сирия. Ясно е, че Русия не би допуснала каквато и да е чужда интервенция в страна, режимът на която и осигурява ПОСЛЕДНОТО пристанище в море, което си остава „пъпът на цивилизацията“.

Буш, Блеър и Аснар бяха изправени пред дилемата или да обявят, че търсените оръжия за масово поразяване са сменили собственика си и вече са на отчет в Дамаск или да мълчат геройски пред медиите. Пред евентуалната конфронтация с Франция и особено с Русия, те предпочетоха да изглеждат не съвсем адекватно в очите на публиката. Естествено, няма съмнение, че те са споделили всички тези съображения на съответните закрити изслушвания в законодателните органи на страните си. Пак по понятни причини, тези законодателни органи са приели аргументите на своите първи политици, без да им дават гласност.

 

Всички са предпазливи, когато става дума за Сирия.

Така години на ред, политическите противници на лидерите на „коалицията на желаещите“ не спряха да ги нападат, защото „са излъгали за оръжията за масово поразяване в Ирак“. Медиите не спряха да предъвкват темата за лъжата за оръжията на Саддам, а тримата „главни заподозрени“ продължиха да мълчат. Причината е една – висши държавни интереси не допускат създаването на обществени настроения за интервенция в Сирия.

Пак по тази причина, Западът продължава да не се намесва в гражданската война в Сирия. Сама по себе си, гражданската война в Сирия е почти близнак на тази в Либия. В Сирия воюват религиозните общности, като сунитското мнозинство се опитва да отнеме властта на клана на Башар ал Асад, който е алевитски. Обичайното клише е, че режимът в Сирия е „светски“, но това е вярно до толкова, че властта в страната се държи от едно религиозно малцинство. В Либия конфликтът пламна между племената, като племето на Кадафи беше изтласкано от властта по твърде брутален начин. (Впрочем, в Ирак също управляваше религиозното малцинство – Саддам Хюсеин беше сунит, а мнозинството от мюсюлманите в Ирак са шиити).

Аргументите за намеса на Запада в Либия бяха хуманитарни – правителството воюва срещу народа си и използува авиация срещу бунтовниците. Тези условия отдавна са изпълнени в Сирия, но все още никой не е изпратил авиацията си срещу режима на Башар ал Асад. Впрочем, американците бързо предпочетоха да излязат от всякакви военни действия в Либия и оставиха страни от ЕС и дори неутрална Швеция и арабски Катар да воюват по въздуха срещу Кадафи. В момента точно американците формулираха интересна теза за „тънката червена линия“, която режимът в Дамаск не бива да преминава, ако иска политиката на ненамеса да продължи. Условието е повече от ясно - „да не се използуват химически оръжия в гражданската война“.

Да се опитаме да обобщим. Ясно е, че има сведения за възможностите на Сирия да произвежда химически оръжия. Ясно е, че има сериозни основания да се предполага, че Сирия е получила в наследство от режима на Сададм Хюсеин оборудване и ноу-хау за производство на бактериологично и химическо оръжие. Повече от ясно е и, че идейно близкият на Дамаск режим на Саддам Хюсеин беше използувал открито химическо оръжие срещу Иран.

Също така, ясно е, че преди известно време имаше сигнали за използуване на бойни отровни вещества, по-точно на зарин, по време на боеве около град Алепо. Американското правителство отново показа пределна сдържаност и изрично подчерта, че е използувано много малко количество зарин и се направи, че ен забелязва, че „тънката червена линия“ е прекрачена. (The U.S. Blurs Its Redline on Syria, http://www.stratfor.com/geopolitical-diary/us-blurs-its-redline-syria#axzz2VQnvkx8D от 25 април 2013 г.).

 

Кой има изгода?

Ясно е, че в Сирия има химическо оръжие, примерно зарин. Някой си е позволил да използува бойни отровни вещества, макар и в малък мащаб, както се изразява американската администрация. Но кой би имал интерес от използуването на химическо оръжие? Управляващият режим е в крайно деликатно положение. Ако използува мащабно химическо оръжие, той направо ще принуди САЩ и страните от НАТО да съберат нова „коалиция на желаещите“ и да се намесят. От друга страна, в Дамаск добре знаят, че по причини, които изяснихме по-горе, нито САЩ, нито други западни държави имат желание да се намесят в гражданската война в Сирия. (Bhala, R., Demystifying U.S. Policy on Syria, http://www.stratfor.com/weekly/demystifying-us-policy-syria#axzz2VQnvkx8D от 25 април 2013 г.).

Наистина, сред световната общественост има основателен страх от наличните химически оръжия в Сирия. Единият страх е, че химическите оръжия могат да бъдат използувани в самата гражданска войно. Другият не по-малко важен и оправдан страх е възможността химически оръжия да попаднат в „неподходящи ръце“, без значение дали това е „Ал Кайда“ или „Хизбуллах“. И двете хипотези са напълно възможни. Но въпросът е: „възможна ли е военна операция за елиминиране на наличните химически оръжия, която да е с висока вероятност за успех“.

Отговорът е труден. Военна операция за превземане и неутрализиране на запасите от химическо оръжие в Сирия ще е много трудна и поради теренните особености и поради възможността запасите от бойни отровни вещества да са големи и разположени на голям брой различни места. Малка е вероятността запасите от химически оръжия да могат да бъдат унищожени „от разстояние“ с използуването на високоточни оръжия.

Много по-вероятно е да се наложи провеждането на сухопътна операция. Подобна операция би трябвало да включва завземането и осигуряването на охраната на съответните складове, след което да се осигури бавното им и целенасочено унищожаване. Тя ще бъде изклюително трудна, защото настъпващите западни бойци ще се окажат между правителствените войски, които все още разполагат както с тежко наземно въоръжение, така и с въздушна поддръжка и разнородните отряди на опозицията, сред които има бойни единици, които са крайно враждебни към всякакви „западняци“. По оценка на американски специалисти по военно планиране, всичко това ще наложи тежка, комбинирана военна операция, в която да са ангажирани най-малко 80 000 души. (Syria's Chemical Weapons Program, http://www.stratfor.com/image/syrias-chemical-weapons-program от 26 април 2013 г.). Подобна операция би била трудна и тежка, но със сигурност би довела до премахването на досегашния управляващ режим в Дамаск.

Изводът би трябвало да бъде, че режимът на Башар ал Асад ще използува бойни отровни вещества само в момент на абсолютно отчаяние и пълна безизходица. В момента, ситуацията изобщо не е такава. С помощта на съюзниците си от „Хизбуллах“, войските на Башар ал Асад започнаха доста успешна контраофанзива. На 05 юни 2013 г. стана ясно че правителствените войски за завзели стратегическият град Ал Кусайр близо до Ливанската граница. Новината беше съобщена от сирийската държавна телевизия и потвърдена от „France 24“ и от Сирийската обсерватория за човешки права, чието седалище е във Великобритания. На 06 юни 2013 г., правителствените войски си възвърнаха контрола и върху гранично-пропускателния пункт Кунеитра на демаркационнната линия между Израел и Сирия на Голанските възвишения, който беше превзет по-рано от бунтовниците. Макар и тежка за управляващия режим, ситуацията поне за момента съвсем не изглежда безнадеждна.

От тази гледна точка, управляващите в Сирия нямат изгода да предизвикват съдбата с използуване на зарин или други химически оръжия. Режимът в Дамаск не може да бъде заподозрян в никакви човеколюбиви задръжки, но просто няма сметка да тегли дявола за опашката и да си стовари на главата чуждестранна интервенция. По-интересен е въпросът за мнението на бунтовниците. На първо място – там едва ли има общо и консолидирано мнение. Опозицията в Сирия е толкова разнородна, че в нея могата да бъдат открити всякакви хора – от искрени борци за демокрация, през сунити неприемащи да ги управлява алевит, та до откровените бойци и сподвижници на „Ал Кайда“. Там може да има всякакви идеи, но не бива да се пренебрегва възможността, определена фракция от сирийската съпротива да иска да провокира външна намеса.

Гражданската война в Сирия е огромно бедствие за населението, при което се дават голям брой напълно невинни жертви. Въпреки описаните трудности от военно-технически характер, не е невъзможно, някоя от опозиционните фракции да се опита да наклони везните на бойното поле, като провокира чуждестранна интервенция, за която се предполага, че ще бъде организирана от сили, които са по-благосклонни към опозицията отколкото към бунтовниците. Не е тайна и това, че части на редовната армия са преминали на страната на бунтовниците. Иначе казано – възможно е сред сирийските бунтовници има хора с необходимите знания и умения, които да могат да боравят със съответните химически боеприпаси и да създадат впечатление за реално използуване на бойни отровни вещества.

Тази възможност показва, че играта със зарина в Сирия е хазарт, в който всякакви играчи може да са направили всякакви залози.




Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3459235
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33386
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев