Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2013 11:39 - ЗАЩО ПРЕЗИДЕНТЪТ НЕ ИСКА ПРОМЕНИ В ИЗБИРАТЕЛНИЯ КОДЕКС ?
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 5722 Коментари: 5 Гласове:
13

Последна промяна: 09.07.2013 11:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Плевнелиев ни тласка към безсмислено повторение на резултатите от последните избори.


Обръщението на президента Плевнелиев от петък, 05 юли 2013 г., може да бъде оценено като разочароващо по две причини. От една страна, то е претоварено с кухи фрази, които дори не са добре оформени от „спийч райтърите“ на президента. От друга страна, в изявлението на президента се съдържа абсолютно неприемливото искане за бързи избори, без съществени промени в Избирателния кодекс.

 

Ще прескоча словесния водопад, омесил в едно какво ли не: реверансите към протестиращите от февруари и комплиментите към протестиращите от юни-юли; нападките срещу Волен Сидеров и „Атака“ и размишленията за цивилизационния ни избор; съображенията на тема „гражданско общество“, които издават единствено доста примитивните представи на президента, какво е то; и не на последно място – призивът за кръстоносен поход срещу „мафията“ и „монополите“. За такива неща, народът отдавна е казал - „много гръм, малко дъжд“.

Няма да се занимавам и с очевидната принадлежност на президента Плевнелиев към един стопанско-политически кръг, който хората еднозначно асоциират с неформалния банков картел в България, който е нанесъл на икономиката на България несравнимо по-големи щети, отколкото който и да е официален монопол, бил той естествен или не.
image

Ще се спра единствено на въпроса за гледището на президента относно предсрочните избори, което смятам за порочно и изключително вредно в настоящата политическа ситуация. От една страна, президентът иска от политиците да поемат някакви ясни ангажименти пред обществеността. Той декларира, че „Вече 22 дни в България има непрекъснати протести, а аз продължавам да не виждам политиците да поемат ясен ангажимент, да видят какво се случва в страната и с прости думи да обяснят на нацията какво ще предприемат“.

Явно, давайки си сметка, че и най-запалените му привърженици (били те негови или на човека, който го „посади“ в президентството – Бойко Борисов), биха го попитали, какъв точно ангажимент би поел лично той, Президентът заявява в прав текст:

„В тежката ситуация от февруари, на най-масови протести от 15 години насам, всички се съгласиха, че има един възможен изход - избори. Не приемам фалшивата теза, че тези, които се позовават на този най-демократичен инструмент, нарушават Конституцията. Да, промени в Изборния закон са необходими, трябва да се направят само най-наложителните и безспорните. Едва ли българското общество се намира в това стабилно състояние, което да позволи дълга изследователска дейност, научен подход и изработване на изцяло нов Изборен кодекс, което да отнеме години“.

Избягвам да пиша емоционални текстове, макар че изобщо не принадлежа към по-хладнокръвната половина на българското гражданство. Но заявлението на президента вероятно е вбесило не само привържениците на БСП и кабинета „Орешарски“, но и прилична част от протестиращите в момента. Зад репликата, че трябва да се направят само „най-наложителните и безспорните“ промени в Избирателния кодекс, стои зле прикритото желание да бъдем подгонени към нови избори, които евентуално да осигурят малко по-добър изборен резултат на ГЕРБовците.

Едва ли има здравомислещ човек, който да не вижда, че точно най-наложителните промени в Избирателния кодекс са и най-трудните и едва ли се радват на каквото и да е съгласие между спорещите страни. Освен това, промените в Изборния кодекс нямат смисъл ако не бъдат комбинирани с промени в съответното законодателство, уреждащо статута на политическите партии.

Какъв смисъл биха имали новите избори, ако те си останат състезание между партиите на прехода, дирижирани от добре окопалата се родна плутокрация, която не смята да отстъпва никакви позиции, независимо кой какви харти пише? Какъв смисъл биха имали новите избори, ако законодателството продължава да ги превръща в състезание за „богати“, „особено богати“ и „възможно най-богати“? Какъв смисъл биха имали новите избори, ако отново една четвърт от избирателите останат без политическо представителство в парламента?

Някой би попитал на какво основание задавам по подобен емоционален начин такива въпроси ...? Има ли някой, който да не е забелязъл, че в България политиката и изборите са се превърнали в безкрайно скъпо занимание? Има ли някой, който да не е забелязъл, че в самото изборно законодателство има въведен скрит имуществен ценз, под формата на безумни депозити, които в един момент бяха достигнали неподозирани висоти? Има ли някой, който да не е забелязъл, че от 1994 г. насам, разходите около изборните кампании непрекъснато растат, като от скъпи мегаконцерти постепенно се премина към тотално купуване на гласове? Кой нормален и почтен български гражданин, респективно – кое сдружение на нормални и почтени граждани би могло да разполага дори с част от необходимите средства за междупартийното надцакване?

Не е ли станало ясно на публиката, че от известно време насам, изборите волно или неволно са се превърнали и в технология за пране на пари? Всеки човек, който колко-годе се е занимавал с феномена „пране на пари“ знае, че за изпирането на определена сума отиват около 20 – 25 процента от нея. С течение на времето и с постоянния натиск на държавни органи, данъчни администрации и специални служби, изпирането на „мръсните пари“ стана порядъчно трудно и скъпо занимание. И тук самобитния български гений предлага решение – пране на пари но не по схемата „мръсни пари, изпрани в чисти пари“, а „мръсни пари трансформирани в политическа власт“. Действително, раздадените на ръка пари по време на избори, могат да се смятат за много рентабилно изпрани, стига да са донесли очакваните политически резултати.

Нима никой не забелязва, че по чисто административен начин, достъпът до изборите е изключително стеснен. Законът за политическите партии и изборното законодателство са конструирани по такъв начин, че евентуалното излизане на нови масови движения или граждански инициативи да е практически невъзможно.

Колко изборни кампании трябва да преминат, за да се разбере, че четири процентовата бариера е абсолютно несъстоятелна. Забравил ли е някой каква част от избирателите останаха без представителство през 1991 г.? И защо този прецедент трябваше да се повтори сега? Кога някой ще проумее, че не е нормално една четвърт от гласовете на избирателите да се „преразпределят“ между партии, за които те нито са гласували, нито някога биха си помислили да гласоподадат? И кога вместо да ни занимават с опити за прокарване на мажоритарна система, която да бетонира плутокрацията навеки, законодателите ще вземат просто да се поучат от държави с по-големи традиции в демокрацията от нас ?

Със сигурност ще се намерят трубадури на плутокрацията от типа на г-н Валери Найденов, които ще започнат да ни обясняват, че в сегашната кризисна обстановка е необходимо „стабилно мнозинство“, което да гарантира „силно управление“. И че затова е най-добре незабавно да преминем към мажоритарната система. За мажоритарната система ще кажа само, че тя винаги е облагодетелствувала в огромна степен точно големите и „утвърдените“ партии. За България под това кодово име трябва да разбираме „партиите на прехода“, не някой друг. Всички тъмни сили в държавата биха получили колективен оргазъм ако в един момент някой им предложи преминаването към мажоритарна система – без значение дали с относително или с абсолютно мнозинство. И тогава наистина ще се нагледаме на „железни мнозинства“ и на „силни управления“. На мен , последното „силно управление“ напълно ми стига за цял живот, за читателите не знам.

Много по-важен е въпросът за представителството на народния вот в Парламента. Някои читатели биха напомнили, че извън парламента останаха и партии, които бяха откровени „патерици“ на ГЕРБ и основателно биха попитали, защо плача на техните гробища. Да, аз изпитвам откровено отвращение и от политическите пируети на Яне Янев и от ликвидаторските изстъпления на Емил Кабаиванов в СДС, но въпросът е изцяло принципен. Ако една политическа формация е получила доверието на избирателите дори и само за един депутатски мандат, този мандат трябва да бъде получен. Историята на България предлага достатъчно примери от малко по-далечното минало, когато партии са били представяни в парламента от по един – двама депутати, които само са допринасяли за качеството на дебатите.

На плачовете за това, че пропорционалната система лишавала страната от така нужната й стабилност, можем само да отговорим, че ридаещите няма да сбъркат ако се запознаят с опита на държавата Израел. Държавата Израел е перфектна демокрация и едновременно с това е в постоянно състояние на война, откакто е създадена. Въпреки това, там никой не се притеснява за „стабилността“. Страната избира Кнесета, сиреч Парламента си по „чиста“ пропорционална система БЕЗ всякаква процентова бариера. Много често съставянето на правителството зависи от някоя от така наречените „малки“ партии. Много често, тези партии стоят на доста фундаменталистки религиозни позиции. Това обаче никого не смущава и хората намират съответните компормисни формули без това да застрашава националната сигурност. Е, каквито и резерви да могат да имат към Израел някои от читателите, никой не може да отрече, че там знаят много добре как да защитават националната си сигурност.

Тук вече е време да се върнем към първоначалната ни тема. Президентът иска „избори на бързичко“ без промени в Избирателния кодекс. Държавният глава иска да се променят само най-важните неща, за които има общо съгласие. Е, по-горе бяха изброени едни от най-важните проблеми, свързани с избирателното и партийното законодателство в България. Всеки един от тези проблеми е фундаментален за бъдещето на демокрацията у нас. Бих искал да попитам, по кой от тези въпроси е възможно да се постигне лесно и бързо съгласие? И на кого продава саркастичната си ирония президентът, когато заявява, че „Едва ли българското общество се намира в това стабилно състояние, което да позволи дълга изследователска дейност, научен подход и изработване на изцяло нов Изборен кодекс, което да отнеме години“.

Президентът може да се подиграва, колкото си иска с „научния подход“ към нещата. Той съвсем не е първия български политик, който се подиграва с науката и нейното приложение в живия живот. Но истината е, че пред българското изборно и партийно законодателство стоят дълбоки проблеми. Хората, коиот разбират нещо от избирателни системи, знаят така наречения „Закон на Дюверже“, според който партийната система в една страна е функция и резултат на избирателната система. В зависимост от вида на избирателната система ще се форматира и партийната система в страната, а това не е никак маловажен въпрос. Нека всеки да си каже, за какво се бори – за еднопартийна, двупартийна или за плуралистична многопартийна система?

Постигането на съгласие по тези въпроси няма да стане от днес за утре. От днес за утре можем просто да повторим резултатите от последните избори – справка, изборите във Варна. С нищожна разлика победи кандидатът на ГЕРБ. Колкото и да не са достатъчно представителни за цялата страна, изборите за кмет във Варна ни напомнят, какво можем да очакваме, ако утре се подредим чинно през избирателните урни.

Затова, президентът Плевнелиев ще направи добре, ако възприеме една от практиките на президента Желев. Да си вземе говорител, който да обяснява след него, какво точно е искал да каже. Защото ако остане казаното от него без тълкувание, ще трябва да заключим, че той иска сегашното положение да се възпроизведе отново, като пътьом похарчим още три – четири месеца време. На кого изнася това, оставям да реши интелигентният читател.




Гласувай:
13
0



1. mt46 - Поздрав!
09.07.2013 13:32
Споделих публикацията във Фейса...
цитирай
2. chavdar01 - БРАВО ЗА ПОСТА!
09.07.2013 14:51
А ЗА ПЛЕВНЯТА..........САМО ИМИЙЧМЪНТ!!!!!
цитирай
3. valsodar - Много добре написана статия на р...
09.07.2013 18:19
Много добре написана статия на разбираем за мен език, която определено ми е в полза, за което благодаря!
цитирай
4. leonleonovpom - Поздравления за хубавия мате...
10.07.2013 14:13

Поздравления за хубавия материал!
От безсмислиците и безсилието на президентската институция все повече се убеждавам в нейната ненужност.
В Сащ президентът е и министър председател, при нас не.
Като се говори за икономии, да се тръгне оттам
А не да ни занимават с нови избори, без да коментират тези допълнителни разходи откъде и кой ще плати!
Ако се повторят същите резултати, какво ще последва-нови избори ли? Или пък ако не се получчи желаният от някого резултат - избори до получаването му ли?!
Добър начин за отклоняване на вниманието от по-сериозни проблеми!




цитирай
5. alexs - Ако се направят веднага изборите ...
14.07.2013 11:12
Ако се направят веднага изборите протестите пак ще се повторят по-точно потретят .... и все пак не бива безкрайно дълго да се чака те и БСП не искат да направят необходимите промени в изборния кодекс ......изборната бариера работи най-много в полза на ДПС и на другите големи партии трябва да се премахне.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3524167
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33512
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев