Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2013 22:17 - Г-н Николай Бареков вече не е индивидуален изпълнител на дудук, а напира към политическата филхармония.
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 5682 Коментари: 2 Гласове:
13

Последна промяна: 24.08.2013 22:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

След добрия Цар и хайдутина – народен закрилник, дойде ред и на народния свирец да се пробва да ни управлява.



През последните дни, електронният ежедневник „Свободен народ online“ не спира да отразява и да коментира изявите на Николай Бареков – почти бивш телевизионен водещ, настоящ медиен мениджър и почти готов бъдещ политик. Искам веднага да успокоя читателите, че никой в редакцията не е изпаднал в обсесивно състояние. Нека г-н Бареков не се обижда, но не сме обсебени от магнетичната му личност, нито пък сме си създали негов фен клуб „на работното място“. Пиша „фен клуб“, а не клуб на привържениците, защото от неговата уста излезе размищлението, че в България трябва да се тури ред сред вероизповеданията и те да се признават в зависимост от ... „броя фенове, който докажат“.

Хората твърдят, че нямало лоша реклама, но и тук мога да успокоя публиката, че нямаме намерение да осъществяваме никаква форма на скрита реклама на политическия „проект Бареков“. Нито чрез фокусиране на вниманието към него, нито дори чрез ужким черен Пи Ар. Ние просто не можем да си затворим очите за факта, че една безспорно публично известна фигура започва открито да се домогва до властта.

Живеем във време, когато мисълта на Декарт „Мисля, следователно съществувам“, се е трансформила в „Известен съм, следователно съществувам“. За никого не е тайна, че при подбора на кандидатите за народни представители се търсят „разпознаваеми“ и „публично известни“ кандидатури. Значително по-рядко чуваме, че се търсят компетентни, честни или добросъвестни хора. Въпросът да „разпознаваемостта“ и за „публичната известност“ е постоянно на езика на мениджърите на изборните кампании.

От тази гледна точка, заявката на г-н Бареков за влизане в политиката е повече от сериозна. Тук изобщо не визирам потенциалната материална подкрепа, която той би получил открито, прикрито, пряко или индиректно от досегашните си бизнес – партньори. (Забавното изказване на г-н Бареков, с което той сведе Корпоративна и търговска банка АД до ранга на малко или средно предприятие е коментирано на друго място в „Свободен народ online“ и не е обект на тези бележки, макар че напълно го заслужава. Виж в: Рени Нешкова, „Лошо Бареков, лошо“,
http://www.svobodennarod.com/views/1983-losho-barekov-losho.html от 22 август 2913 г. ).

Известността на Николай Бареков, натрупана по време на пребиваването му в телевизия „Европа“, в bTV, в TV 7 и Бог знае къде още е „суровина“, която може да бъде трансформирана в политически капитал. Как и с какви средства, финансови и материални ресурси е проблем на „пи ар-ите“ на заможните приятели на г-н Бареков, които едва ли са равнодушни към ставащото. Нещо повече – те най-вероятно са по-ревностни от самия Николай Бареков в лансирането на последния на политическата сцена.

По-интересен е въпросът, че настъплението на известния телевизионен водещ към подстъпите на властта е на път да опровергае всеобщото убеждение, че се е изчерпал списъкът на особените образи, които бяха продавани на избирателите като „спасители на Отечеството“ от 2001 г. насам. Тези образи едни биха определили като „фолклорни“, други като „архетипни“. Читателят може да си избере сам кое определение предпочита в зависмост от степента му на пристрастеност към сложни думи и изрази.

Да припомним: Първо ни беше продаден, при това на доста висока цена, ако съдим по цената на сделката с външния дълг на страната и по продажбата на БТК, образът на „добрия Цар“. Добрият Цар ни оправи за 800 дни, оправи и многолюдното си домочадие и се оттегли деликатно, като остави за по-добри времена претенциите на династията към установения в страната държавен строй.

За това, че претенциите не са изоставени, както и за това за кога са оставени, можем да съдим по факта, че внукът на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите, известен още и като Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Републиката, беше кръстен Симеон – Хасан. За текуща консумация беше пусната версията, че малкият Симеон е станал и Хасан в чест на Негово Величество Кралят на Мароко. Тук обаче бихме могли да се усъмним в пълната искреност на това изявление. Безспорно, би било напълно в прагматичния стил на Симеон Сакскобургготски да изкара някакви дивиденти от комплемента към краля на една от най-развитите арабски държави. Но не можем да не се усъмним основателно, че Симеон Сакскобургготски се е запознал с някои демографски прогнози за днешна Република България и е решил, че не е лошо от рано да заложи и на евентуалния ръст на дела на мюсюлманското население.

С други думи, когато дойде денят Х, в който ще се подеме поредната кампания днешната Република България да се „въздигне“ в някогашното си царско, монархическо достойнство, трябва да има подходящ кандидат за трона. Подходящ най-вече с името си, събрало на едно място носталгията по България на три морета на Симеона Първий и реалният ръст на броя на българските граждани, изповядващи Исляма. Остава да почакаме по-малко от 18 години, докато Симеон-Хасан навърши пълнолетие. Можем да сме сигурни, че през това време, няма да липсват нито кризи, нито проблемни ситуации, на чийто фон да ни бъде предложен новият спасител – новият „добър Цар“, който се пада внук на вече попровалилият се син на Царя Обединител – Борис Трети.

Така или иначе, Симеон Втори вече деликатно се дистанцира от политиката и митът за „добрия Цар“ може да се смята поне временно за изконсумиран на родна почва. Преди да ни остави на съдбата ни, „човекът от Мадрид“ подготви почвата за пришествието на новия „архетипен образ“ - „хайдутинът, народен закрилник“. След Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател на Република България, стори чудеса за да пласира в публичното пространство образа на народния хайдутин – Бойко Борисов.

Хайдутинът – народен закрилник“ ни беше продаден „изгодно“ и в края на мандата му за преобладаващата част от населението беше ясно, че не без „мадридска помощ“ сме си имали за премиер не „хайдутин“, а откровен хайдук. Февруарските протести станаха причина или поне повод за „хайдутина – народен закрилник“ Бойко Борисов да спре да реже лентички поне за малко и да опита сладостта на пребиваването в опозиция. Хората си помислиха, че няма повече „дълбоко народностни“, вградени в народопсихологията на българина „фолклорни“ и „архетипни“ образи, които да бъдат продадени на политическия пазар, разбира си – изцяло за сметка на драгия избирател.

Днес, отговорно може да се каже, че това твърдение е опровергано. След образите на „добрия Цар“ и на „хайдутина – народен закрилник“, на сцената излезе, къде на бегом, къде с припълзявания, „народният творец“, „народният певец“ и не на последно място - „народният свирец“ - г-н Николай Бареков. Наистина, нивото е свалено – нерде Цар от Мадрид, нерде „народен свирец“, но такава е общата тендениця в българската политика и няма какво да намираме кусур на новия кандидат за слава и най-вече – за власт.

Г-н Николай Бареков може да бъде поздравен, без всякаква ирония, че за относително кратко време успя да извърви пътя от водещ с регионално значение до национален „полиси мейкър“ и кандидат за управляващ. На шега или на сериозно, той извървя пътя от местен популярен образ, който води фолк вечеринки, на които девойки с волно поведение се пробват да свирят на дудук до медиен магнат, който се домогва да повтори успеха на Берлускони. При това не с пет телевизии, като италианския си колега, а да речем – само с две такива.

Така че, не ни остава нищо друго, освен да осъзнаем реалностите и внимателно да наблюдаваме политическата деятелност на г-н Бареков. Ако се върнем към онази историческа фолк вечеринка, която е сред най-гледаните видео филмчета в Интернет, трябва без всякаква ирония да отбележим, че речовитият пловдивчанин е прибрал дудука в гащите си и няма никакво намерение да се връща назад.

Така след „добрия Цар“ и „хайдутина – народен закрилник“, българските избиратели имат възможността да пробват, какво ще стане и с „народния свирец“, който обаче отдавна се е разделил с инструмента си.

 






Гласувай:
13



1. chavdar01 - И ОТ БАРЕКА НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕ ОРФЕЙ! :)))))
25.08.2013 09:22
ПРОБУТВАТ НИ ВСЯКАКВИ "ИЗВЕСТНИ" НЕДОНОСЧЕТА ДА НИ УПРАВЛЯВАТ УЖКИМ,А ПРОСТО ДРУГ ДЪРПА КОНЦИТЕ!
В БЪЛГАРИЯ Е ТАКАВА ПАРОДИЯ В МОМЕНТА,ЧЕ НАПРАВО Е НЕПРИЯТНО!
КАКТО КАЗВАШЕ ПРОФЕСОР Д.ДИМИТРОВ(БОГ ДА ГО ПРОСТИ):
-"БЪЛГАРИНА Е УМЕН,НО ЗА ЛОШО"!!!
цитирай
2. neshin - Докато обаче, някои като студенти са си вадили хляба
19.11.2013 19:53
като водещи в Радио Канал-Ком и по студентските дискотеки, други Сикаджийски Мутри са въртяли бухалките и са рекетирали хората за пари. И докато Бареков оглави протеста на студентите в Пловдив през Жан Виденовата зима, а Мутрафона на неговите години охраняваше насилниците, които поголовно сменяха имената на турците в България. И на какво основание, вие господине, ще решавате и внушавате, че Мутрата може да ни управлява четири години и да загроби държавата, а един умен, врял в политиката вече двадесет години като водещ журналист, Бареков да не може да оглави движение за защита на народните интереси ? Вие, чии интереси веете като знаме, та принизявате изявата на други, които са доказали какво могат, на които народът вече вярва и се осланя? И кой ви дава право да плюете по личности, които са доказали какво могат? Вие демократ ли сте? - съмнявам се, но съм сигурен, че сте червен кон с капаци.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807456
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52687
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов