Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2014 01:06 - Защо загинаха руските ракетчици на гарата във Волгоград?
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 19081 Коментари: 4 Гласове:
21

Последна промяна: 17.01.2014 01:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Странно съвпадение повдига въпроса, дали атентатът на гарата във Волгоград е „безадресен“ терористичен акт



Двата атентата във Волгоград, станали на 29-ти и 30-ти декември 2013 г., съвсем естествено предизвикаха голямо оживление в световните медии и в интернет дискусиите. Масово разпространените коментари бяха в посока на действия на кавказки терористи, които искат да компрометират олимпийските игри в Сочи – най-голямото пи-ар мероприятие на Владимир Путин в рамките на цялото му пребиваване във властта като президент и като министър-председател на Руската федерация.

Логиката на тези коментари беше подчинена на съображението, че Доку Умаров и компания държат много да развалят триумфа на Путин и след като в Сочи са предприети драконови мерки за сигурност, те естествено ще се насочат към „меки“ и болезнени цели, като струпванията на хора в различни транспортни възли от страната. Тази теза беше възприета и от известния с по-нестандартното си мислене и анализи сайт за геополитика и сигурност „Стратфор“. Още в деня на пъривя атентат, агенцията на Джордж Фридман коментира, че олимпийските игри в Сочи ще бъдат помрачени от последния самоубийствен взрив в Русия. (Sochi Olympics to be Shadowed by Latest Suicide Bombing in Russia,  December 29, 2013, http://www.stratfor.com/analysis/sochi-olympics-be-shadowed-latest-suicide-bombing-russia ).

„Свободен народ online“ отрази своевременно двете събития, както безброй други електронни и интернет медии. Ние се въздържахме да преповтаряме и да препотретваме сипещите се от всякъде коментари за опитите на чеченците да провалят зимните олимпийски игри. Не толкова, защото сме имали някакво предчувствие, че нещата не стоят точно така, колкото поради нежеланието ни да се превръщаме в медийни папагали, които предъвкват коментари втора и трета ръка.

Оказа се, че все пак е имало основание за сдържаността ни. Още докато не беше стихнала всеобщата врява за покушението срещу олимпийските игри, на повърхността на информационния водовъртеж изплуваха факти, които пораждат известни съмнения, дали провалянето на надпреварата в Сочи е била единствената цел на атентаторите.

Оказа се, че на гарата във Волгоград са пострадали и са убити неколцина души от екипа, извършващ изпитанията на най-новата руска междуконтинентална балистична ракета, известна като „Тополь-М“ или като  SS-X-27 по натовската класификация. А когато двама изпитатели на междуконтинетална балистична ракета си отидат от този свят, други трима са на ръба между живота и смъртта, човек започва да си задава въпроса, дали пък единствено сопокойствието на олимпийското село и на гостите на „Сочи 2014“ са били единствената мишена на терористите?


Какви са потвърдените факти около взривяването на изпитателния екип на „Тополь-М“ ?


И така, на 30 декември 2013 г., сайтът на Президента на Удмуртия, съобщава, че по данни на Главното управление на Министерството на извънредните ситуации на Русия, при терористичния акт във Волгоград са пострадали петима жители на Удмуртската република. Сайтът на президента съобщава също така, че един човек е умрял на мястото на взрива, един е умрял в болницата, а трима са хоспитализирани. (В Волгограде пострадали жители Удмуртии, 30 декември 2013 г., 11:34:37, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9258).

В  11 часа 34 минути и 37 секунди, президентът на Удмуртия, правителството и Държавният съвет на републиката вече са изразили дълбоките си съболезнования на роднините и на близките на загиналите. Загиналите са сътрудници – работници и служители на Воткинския машиностроителен завод.

Междувременно е организирано бързото заминаване на близки на загиналите и на пострадалите, които е трябвало да отпътуват от Воткинск за Волгоград някъде към 13 часа. (Бързината на организирането на отпътуването на близките е впечатляваща, но все пак става дума за организация, създадена най-вероятно от властите и от администрацията  на завод, в който се произвеждат междуконтинентални ракети със сухоземно и морско базиране).

Сайтът на президента информира също така, че близките на загиналите и на пострадалите са съпровождани от трима сътрудници на Министерството на извънредните ситуации – един офицер и двама психолози. (В Волгограде пострадали жители Удмуртии, 30 декември 2013 г., 11:34:37, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9258).

В 13 часа 44 минути и 59 секунди, вече са публикувани официалните съболезнования на президента, на Държавния съвет и на правителството на Удмуртската република. От него се разбират точните имена на двамата загинали от Воткинския машиностроителен завод – Миксим Николаевич Садилов и Андрей Дмитриевич Котенко. (Соболезнование родным и близким работников ФГУП „Воткинский машиностроительный завод“, 30 декември 2013 13:44:59, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9265).

Междувременно руските медии подхващат информацията за пострадалите във Волгоград работници и служители на Воткинския машиностроителен завод. Едни от първите са „Лайфнюз.РУ“, които един час преди полунощ съобщават, че на гарата във Волгоград са загинали монтажници на Воткинския машиностроителен завод, които са се връщали от изпитания на междуконтинеталната ракета „Тополь – М“. Мултимедийният сайт на „Лайфнюз.РУ“ съобщава дословно:

Петима работници на Воткинския отбранителен завод, които са се завръщали от командировка са станали жертва на терористичния акт на гарата във Волгоград. Четиримата монтажнци, водени от конструктор са били на секретни изпитания от месец ноември.

Терористичният акт е отнел живота на двама работника от отбранителното предприятие. След като са извършили успешно изстрелване на междуконтиненталния комплекс „Тополь – М“, сътрудниците си купили билети за влака, за да посрещнат Новата година заедно със семействата си.

Когато сътрудниците на отбранителния завод преминавали през металотърсача, изтрещял взрив. На място е загинал 24 годишният монтажник Андрей Котенко. Неговите колеги – 27 годишният Максим Садилов и Виталий Жуванов, както и 28 годишният Егор Повышев и 41 годишният конструктор Павел Фефилов са откарани спешно в болницата. На същия ден в болницата е починал Максим Садилов
“. (На вокзале Волгограда погибли возвращавшиеся с испытаний сборщики "Тополя-М".  30 декември 2013 г., 23:03, http://lifenews.ru/news/124907).

От „Лайфнюз.РУ“ очевидно използуват не само информация от правителствени източници. Те успяват да се свържат с родителите на оцелелия Егор Повышев, които съобщават, че той е извадил късмет, защото е минал първи през металотърсача и затова е пострадал по-малко от останалите си колеги. Според майка му, освен, че има рана в бедрото, той е и обгорен. От руското мултимедийно издание съобщават и мястото, където са настанени пострадалите от Воткинския отбранителен завод – 25-та градска болница във Волгоград.

Фактът, че сътрудници на Воткинския завод са загинали при терористичния акт във волгоград е потвърден пред руската медия и от прессекретаря на Удмуртската република – Виктор Чулков. Той потвърждава и огласената от сайта на президнета на Удмуртия информация, че на семействата на пострадалите е предоставен микробус, който да ги откара във Волгоград, а в предприятието е създаден комитет по погребението. (На вокзале Волгограда погибли возвращавшиеся с испытаний сборщики "Тополя-М".  30 декември 2013 г., 23:03, http://lifenews.ru/news/124907).

Междувременно, на следващия ден се провежда извънредно заседание на Антитерористичната комисия на Удмуртската република, под председателството на президента й – Александър Волков. Главната тема е „предприемане на всички необходими мерки, насочени към защитата на населението от терористични заплахи по транспорта и на други места на масово струпване на хора“. (Усиление мер по обеспечению безопасности, 31 декември 2013 г., 14:53:14, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9284 ).

Разбира се, поради атентатите от 29-ти и 30-ти декември 2013 г., мерките за безопасност са усилени в цялата Руска федерация, но прави впечатление, че в Удмуртия напълно сериозно смятат, че е възможно повторение на атентатите от Волгоград на тяхна територия. Това се вижда от изричното подчертаване н съобщението, че:

В Удмуртската република, освен мерките за усилване на охраната, които се предприемат традиционно в празнични дни, са въведени допълнителни мерки за повишение на безопасността. Усилена е охраната на обектите на инфраструкутрата, провеждат се допълнителни проверки на обектите, инструктирани са водачите и кондукторите от обществения транспорт за повишаване на бдителността. Силовите ведмоства са приведени в режим на повишена готовност“. (Усиление мер по обеспечению безопасности, 31 декември 2013 г., 14:53:14, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9284 ).

Завършекът на съобщението не оставя никакво съмнение, че местните власти смятат, че е възможно продължение на атентатите от Волгоград на територията на Удмуртия:

Членовете на антитерористичната комисия още един път се обръщат към жителите на републиката с молба да се отнесат с разбиране към всички предприети мерки по осигуряване на безопасността в празничните дни, в частност – проверката на документите и по ограничаването на движението по време на щафетата на олимпийския огън на 2 януари 2014 година. Също така, във връзка с терористичните актове във Волгоград, да бъдат по-внимателни и бдителни в обществения транспорт и на местата на масово струпване на хора“. (Усиление мер по обеспечению безопасности, 31 декември 2013 г., 14:53:14, http://www.udmurt.ru/about/info/news/?ELEMENT_ID=9284 ).


Какво представлява Воткинският машиностроителен завод и какво точно са изпитвали пострадалите на Волгоградската гара ?


Воткинският завод е едно от най-старите промишлени предприятия в Русия въобще. През септември 2009 г., се навършиха 250 години от създаването му през 1759 г. Цялата история на Воткинския завод минава през постоянното обслужване на руската държава и на нейната армия. През годините и дори през вековете във Воткинския завод са произвеждани желязо за обработване, корабни котви, морски и речни кораби, железопътни мостове, парни локомотиви, екскаватори, оръдия, оборудване за изследователски реактори, както и за реактори на кораби, ракетна техника и друга сложна и „наукоемка“ продукция.

Днес заводът представлява мощен машиностроителен комплекс със свое собствено металургично, механомонтажно, заваръчно, монтажно и инструментално производство. Заводът има изпитателна база, собствена лигистична система и развита инфраструктура.

Съвсем официално това е заводът, който осигурява „ракетния щит“ на Русия. Тук се произвеждат серийно оперативно-тактическите ракети „Искандер-М“, стратегическите ракети „Тополь-М“ и се завършва разработването на ракетите с морско базиране „Булава“.

image
Една от политическите загадки, свързана с идването на Новата 2014 година беше странната картичка, за която се твърди, че е изпратена от руския вицепремиер Дмитрий Рогозин до ръководството на Североатлантичския пакт. На картичката, за която се твърди, че е публикувана от Рогозин в „Туитър“ са изобразени Дядо Мраз, Снежанка и редица от храбри руски солдати, които позират на фона на Междуконтиненталната балистична ракета „Тополь-М“. Това съобщение стана повод за бурни дискусии, дали „картичката“ е истинска и дали вицепремиерът не е направил дипломатически гаф. Дискусиите още не са приключили, но междувременно стана ясно, че при атентата на гарата във Волгоград са загинали двама от изпитателите на ракетата „Тополь-М“ и са тежко ранени още трима. Това придава съвсем друг привкус на хумора с ракетата, без значение дали „картичката“е идея на Рогозин или на руския „Бъзиклийкс“.  Снимка: Форум „Усадьба урсы“ - Клуб любителей переводов

Воткинският завод, обслужва сериозно и другото стратегическо оръжие на Русия – нефтената и газовата промишленост. Произвежданото оборудване от Воткинския завод се използува от най-големите нефто-газови руски компании - „Газпром“, „Газпромнефть“, „Лукойл“, „Роснефть“, „Татнефть“, „Удмуртнефть“, „Башнефть“, „Сургутнефтегаз“ ... Производството включва екипировка за подземен капитален ремонт на нефтени кладенци, помпи и помпени агрегати за поддържане на пластовото налягане с производителност от 25 до 240 кубически метра в час, арматура за топлопроводи и спирачни кранове, сондажни помпи, сондажни „длета“ от изкуствени диаманти и прочее и прочее ... На практика, Воткинският завод произвежда цялаа възможна гама от сондажно и добивно оборудване за нефтената и газовата промишленост на Русия, в това чисо и устройства за измерване на разхода на газ. Още от 1956 година, заводът произвежда металорежещи стругове.

Воткинският завод има опит и в производството на екипировка за обекти, където се използува ядрена енергия. Заводът е произвел оборудването за изследоветлския атомен реактор ИРВ.М2 във ФГУП „НИИП“ оборудването на Центъра з аядрени изследвания в град Троицк, оборудването на комплексите за улавяне на неутрони и за „неутронна терапия“ и друго оборудване за изследователски ядрени инсталации. Пак Воткинският завод е произвел оборудването на комплекса за преработка на твърди радиоактивни отпадъци на Калининската АЕЦ, както и оборудването на установката за циментиране на течни радиоактивни отпадъци на Курската АЕЦ. По данни на предприятието в момента там се изработва оборудване за втората АЕЦ в Белоярск и за АЕЦ Куданкулам в Индия.

Още по-интересно е, че Воткинският завод е взел участие в международния прокет по създаването на Големия адронен колайдер в CERN - Международния център за ядрени изследвания в Женева. В цеховете на Воткинския завод са изработени възлите на детектора ATLAS на гигантския ускорител, като научен пъртньор на предприятието е бил Новосибирският институт по ядрена физика на Сибирското отделение на Руската академия на науките.

Разбира се, нашият интерес към житието – битието на Воткинския завод се дължи преди всичко на факта, че това е родното място на ракетите „Булава 30“, „Тополь-М“ и на Ракетния комплекс РСД-10 „Пионер“. Първите две ракети са надеждата на Русия за въвеждане на ново поколение стратегическо ядрено оръжие. Ракетният комплекс РСД-10 „Пионер“ е много по-познат на поколението, израстнало по време на Студената война с натовската си класификация – SS-20. Тези ракетни комплекси бяха постепенно унищожени в рамките на международните споразумения за ограничаване на стратегическите въоръжения.

Подробна информация за произвежданите от Воткинския завод ракети - „Булава 30“ МБР Р-30 3М30 (SS-NX-30); “Тополь-М” (SS-X-27); Ракетният комплекс РСД-10 „Пионер“ (SS-20 Saber), може да се види тук: Информационное агентство оружие России, Информация о компании „Воткинский завод“ ФГУП, http://www.arms-expo.ru/049057056050.html . Интересното е, че тази информация не може да се открие на сайта на Воткинския завод - http://www.vzavod.ru/ независимо, че е широко достъпна на много други руски сайтове.

Въпреки поредицата от проблеми около изпитанията на рекетата с морско базиране „Булава“, перспективите пред Воткинския завод са повече от оптимистични. На 07 февруари 2012 г., министърът на промишлеността и енергетиката на Удмуртия – Олег Радионов огласи чрез ИТАР-ТАСС за започваща широкомащабна реконструкция на производството, какот и за началото на строителството на нови монтажни цехове. Реконструкцията ще струва поне два милиарда рубли. Още през месец август 2012 година се очакваше влизането в експлоатация на първите обекти на реконструкцията, която предвижда изграждане на нов термичен цех с електропещи, вакуумен комплекс за закаляване и друго оборудване.

Финансирането на въпросната реконструкция става за сметка на държавната програма на Русия за модернизация на военно-промишления комплекс, която официално е на стойност 3 трилиона рубли. Част от реконструкцията ще се финансира и от руската програма за нарастване на темповете на производство на ракетно оръжие. Това е в тон с изявлението на Владимир Путин, който в качеството си на тогавашен министър-председател на Русия, обяви през март 2013 г., че от 2013 година нататък, производството на различни ракенти комплекси в страната ще нарастне двойно. Специално за Воткинския завод, Путин беше оповестил, че „в рамките на програми за усвояване на серийното производство на ракетни комплекси“, предприятието ще получи 9,6 милиарда рубли. (Воткинский завод начал реконструкцию производства, 07 февруари 2012 г., 20:13, http://lenta.ru/news/2012/02/07/reconstruct/ ).

Възникване на основателно подозрение.


До тук бяха представени две групи факти. От едната група по безспорен начин се вижда, че при атентата във Волгоград са загинали служители на Воткинския завод. Други служители на същия завод са ранени тежко. Руски източници твърдят, че служителите на Завода са се връщали от секретни изпитания на междуконтиненталната ракета „Тополь-М“. Не открихме опровержение на това твърдение, което навежда на мисълта, че мълчанието означава потвърждение на изнесеното.

Втората група факти се отнася до изключителното значение на Воткинския завод в рамките на руския военно-промишлен комплекс и на амбициите на руското държавно ръководство за убедително завръщане на световната сцена.

Съпоставянето на изложените факти, говори че подобно съвпадение не може да не предизвика ако не друго, то поне първоначални подозрения за целта на атентатите във Волгоград. Тук не става дума да възкресяваме параноята от времето на Студената война, когато „световният империализъм“ и САЩ бяха виновни за всичко. Всъщност, възможни са всякакви обяснения, сред които и случайното съвпадение, но за тях ще стане дума след малко. Така или иначе, не може да бъде игнориран фактът, че при атентата има загинали и пострадали служители от екип за изпитване на ракетите „Тополь-М“. Не може да се игнорира и фактът, че експлозията избухва точно в момента, когато групата от Воткинския завод е минавала през детектора за метал на гарата във Волгоград. Всички свидетелства сочат, че атентаторът, който и да е той не е преминал през детектора и е стоял непосредствено до него.

Най-просто казано, това означава, че при разследването на случая не би могло да се избегне разглеждането и на хипотезата, че атентатът не е „безадресен“, а е насочен към точно определени хора.

Защо никой не иска да коментира?


И тук идва не по-малко интересният факт, че изложените по-горе факти бяха игнорирани и  заобиколени от така наречените „големи медии“, че и от тези, които не претендират да са в руслото на официалната журналистика. У нас единственото издание, което обърна внимание на странното съвпадение около атентата на Волгоградската гара беше Българският военен сайт - „Политика, армия, национална сигурност“. На 95 януари 2014 г., там излезе краткият коментар “Съвпадение или ... При първия взрив във Волгоград са загинали двама изпитатели на „Тополь-М“, а трима са ранени”  (Виж:  http://pan.bg/view_article-5-20857-Syvpadenie-ili-Pri-pyrviq-vzriv-vyv-Volgograd-sa-zaginali-dvama-izpitateli-na-Topol-M-a-trima-sa-raneni.html).

Статията във Военния сайт започва с думите „Интересен извод може да се направи след атентатите в руския град Волгоград по време на празниците“, след което следва кратко изложение на посочената по-горе информация за смъртта на двамата служители на Воткинския завод и раняването на още трима техни колеги. Коментарът е изложен направо в заглавието ...

Цялото останало българско медийно пространство не каза дума по въпроса. Или журналистите изобщо не са си „дали зор“ да влизат в подробности в навечерието на новата година или пък са се изплашили от триумфалните заявления в някои сайтове, които на разговорен език наричат „джихадистки“.

Справедливостта изисква да се отбележи, че седмичникът „Капитал“, мимоходом споменава за случилото се, но някак си „на пръсти“ и „по терлици“. Статия озаглавена „Руснаците атентатори - неочакваната заплаха от Кавказ“ (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/01/05/2214013_rusnacite_atentatori_-_neochakvanata_zaplaha_ot_kavkaz/ ), започва по следния наистина впечатляващ начин:

При предполагаема шахидска атака на 29 декември в историческия мюсюлмански град Саричин бяха унищожени или ранени петима работници, включително конструктор на ядрените ракетни междуконтинентални ракети "Топол-М". ОАО "Воткинский завод" извършва престъпна дейност, като пуска серийно за руската военна машина оперативно тактическо оръжие”.

Статията е редакционна, под нея не стои конкретен подпис. В нея има сякаш закодиран намек, че в атентата във Волгоград има нещо по-особено, но веднага след това вниманието на аудиторията е пренасочено към иначе важните факти за вербуването за екстремистки каузи на руснаци, приели наскоро исляма. Пътьом се повтаря и вече пусналата брада теза, че олимпиадата в Сочи е главната мишена.

Останалото, както казва датският принц Хамлет е мълчание. Иначе доволно бъбривата ни преса и още по-бъбривият ни медиен ъндърграунд предпочетоха да заобиколят фактите около случилото се. Може би защото мислят първосигнално и смятат, че щом пострадалите работят за сглобяването и изпитването на руски междуконтинетални ракети, то потенциалният виновник трябва да са Съединените щати. Проста работа – с разработчиците на стратегически ракети ще се занимава стратегическият противник, кой друг? А такива хипотези не са приятни за разискване. Дори и форумните куражлии, които заклеймяват САЩ всеки Божи ден, предпочитат да си замълчат, пред подобна конкретика.

Рано е за конспиративни теории, но ...


Всъщност, едва ли трябва да заподозираме точно американците за атентата във Волгоград. Те решават проблемите около стратегическите оръжия на масата на преговорите с руснаците. Като резултат от тези преговори, съветските – сега руски ракети SS-20 вече са унишожени. Не толкова отдавна от грешния свят си отиде и последният американски стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress. Това обаче не прави специалистите, работещи над „Тополь-М“ по-малко интересна мишена.

Ние не разполагаме с информация относно мястото и значимостта на пострадалите в цялостния екип, който работи над производството и изпитването на „Тополь-М“. Единственото, което е до някъде сигурно е, че споменатият конструктор Павел Фефилов не е от най-високото ниво на разработчиците на ракетата. Но дори и при това положение, възниква въпросът защо хора, които са отговорни за изпитванията на междуконтинентална балистична ракета пътуват по необятната руска страна заедно с редовите ползуватели на железниците. Все са заслужили малко по-голяма грижа за сигурността си. У дома, в Удмуртия те биха могли да си ходят на работа и пеш и с градския транспорт, но когато прекосяват страната и се завръщат от изпитания на „Тополь-М“ не би ли трябвало да има минимални мерки за сигурността им?

Ако пострадалите наистина не принадлежат към ядрото на работещите по „Тополь-М“, би могло да приемем някак си разходките им по руските железници, както и хипотезата за случайно съвпадение на мястото на атентата и тяхното присъствие. Ако обаче става дума за по-важни разработчици, можем само да се дивим на безгрижното отношение към сигурността им. Защото такива хора са мишена за всеки терорист, без значение на мотивите му. Една експлозия сред струпване на хора на връх нова година е болезнена за цялото руско общество. Но десетократно по-болезнено и за руснаците и за тяхното държавно ръководство е покушението над хора, които работят за самия гръбнак на руската отбрана.

Ако жертвите сред екипа на „Тополь-М“ са дадени случайно, атентаторите могат само да си хвърлят шапките и да се благодарят на късмета си. Но ако мишена са били самите разработчици, това квалифицира атентата на гарата във Волгоград в съвсем друга група. Едно е да изпратиш някой надъхан или доведен до отчаяние човек да се взриви сред тълпата на гарата. Съвсем друго е ако организаторите са имали информация за изпитанията на ракетата „Тополь-М“, успели са да проследят част от участниците в изпитанията и са им организирали самоубийствен атентат.

Разликата между двата варианта е колкото между таблицата за умножение от едно до десет и изчисляването на орбитата на Марс. А от къде евентуалните организатори на покушението са могли да се справят с толкова сложна задача е крайно неприятен въпрос за руските служби по сигурността в цялото им многообразие.

Тук няма да се впускам в повече хипотези и спекулации относно това, кой е извършителят на атентата, колкото и голямо да е изкушението за това. Списъкът от възможните отговори на класическия въпрос „кой има полза“ е много по-дълъг, отколкото изглежда на пръв поглед. Може да е случайност, но може и да не е. Има достатъчно заинтересувани страни, които биха причинили остра болка на руснаците и лично на Владимир Путин, ако им се отвори техническа възможност за това.

Ако решат да разследват тази сюжетна линия, руснаците вероятно ще започнат от въпроса за изтичането на информация някъде при тях. Това е „нишката на Ариадна“, която би могла да ги доведе поне до някъде. Но междувременно могат да се намесят всякакви фактори, които са заинтересувани историята обезателно да мине към групата на случайностите и на безадресните, варварски самоубийствени атентати, а светът никога да не научи какво всъщност е станало във Волгоград.


Този текст е публикуван за първи път в "Свободен народ online":

http://www.svobodennarod.com/views/4134-zashto-zaginaha-ruskite-raketchitzi-na-garata-vav-volgograd.html





Гласувай:
21



1. chavdar01 - В ИМЕТО НА ОБЕКТИВНОСТА,ПОЧТИ ДЕН СЛЕД АТЕНТАТА ЕДИН КОЛЕГА ОТ БЛОГ.БГ ПИСА ЗА ТЕЗИ РАКЕТЧИЦИ.
17.01.2014 10:09
НО ПОНЕЖЕ НЕ НА ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ВЯРВА В ИНТЕРНЕТА И ЗАТОВА СИ ПОМИСЛИХ ЧЕ Е "ПАРТЕНКА".НЕ СЪМ СИГУРЕН КОЙ ОТ ДВАМАТА ПОМЕСТИ БЛОГ С ТАЗИ ИХФОРМАЦИЯ НО АКО ВИ СЕ РОВИ ЕТО КОИ СА: "kolevm38 или "fascidoo".
НЕ СИ СПОМНЯМ КОЙ ОТ ДВАМАТА,НО ТЕ И ДВАМАТА МНОГО ПИШАТ И ТРЯБВА ДА СЕ РОВИ ДОСТА.
ПОЗДРАВИ!
цитирай
2. raders - След като са загинали хора, няма ...
17.01.2014 23:09
След като са загинали хора, няма значение какви са били мотивите на атентаторите. Нищо не ги оправдава. Мръсни подлоги.
цитирай
3. teodordetchev - Тук не става дума за оправдаване или за осъждане.
23.01.2014 14:49
Става дума за важен въпрос - дали е извършен "безадресен" терористимен акт, целящ единствено избиването на повече хора или е имало точна мишена , каквато биха могли да бъдат изпитателите на "тополь-М" от Воткинския завод.
цитирай
4. geg - Е, и?
11.04.2014 12:35
Е, и защо загинаха руските ракетчици на гарата във Волгоград?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807749
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52688
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов