Прочетен: 38244 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2015 14:36
С писмо с № кип 453-01-2 от 03. 12. 2014 г., на организациите на социалните партньори в България беше изпратен за становище проект на решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“.
Проектът за решение, предложен от г-н Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“ се състои от две точки, които тук ще цитираме дословно:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Възлага на правителството да предприеме необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали.
2. Задължава правителството да състави стратегия за развитието на отрасъла и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба.
София, 27. 10. 2014 г.“.
Към проекта за решение има и мотиви, за които ще стане дума по-долу. Въпреки меко казано семплия си характер, текстът на мотивите е по-обемист от текста на решението, затова ще помолим читателите да ги прочетат, като използуват посочения по-горе линк. (Пълният комплект документи относно този проект за решение може да се изтегли от тук: http://ceacbg.com/images/pdf/2014_10_30_Prepiska_po_proekta_za_reshenie_vnesen_ot_Ataka_za_razturvane_na_kontzesiite.pdf ).
На 27 октомври 2014 г. в деловодството на Народното събрание е внесен проект на решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали. Вносители са народният представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“. Въпросът за управлението на природните богатства на Р. България е от важно значение, но за съжаление конкретното предложение на ПГ на „Атака“ си е чист волунтаризъм, игра на лозунги и размахване на необосновани предложения, изпълнението на които би натоварило държавата с непремерени рискове. Снимка: Вестник „Атака“ – www.vestnikataka.bg
Въпросът за управлението на природните богатства, които са изключителна държавна собственост несъмнено е от важно значение и инициативите на народните представители за евентуално подобряване на това управление трябва да се приемат с дължимото уважение. Действително, по неофициални данни, приходите в държавния бюджет от концесионни такси са по-малки от приходите от само един от действуващите телекоми. Освен това, ясно е, че нито държавата, нито обществеността имат достатъчно ясна картина за ставащото в добива на полезни изкопаеми, независимо, че това до голяма степен не е по вина на концесионерите.
Повдигнатият от „Атака“ въпрос, наистина е от съществено значение за българската икономика, но във вида в който беше представен, проектът за решение на Народното събрание се оказа крайно неприемлив. На практика, повтори се жалката картинка от лятото, когато от БОРКОР бяха наприказвани куп празни приказки без каквито и да са конкретни данни по въпроса за извършени нарушения от страна на концесионерите на находища на полезни изкопаеми в България. (Виж: http://www.svobodennarod.com/views/4966-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5.html ).
През лятото на 2014 г., Бойко Великов остана в историята с култовата си реплика, че „щетите могат да се изчислят на стотици милиони, дори на милиард лева“, но в БОРКОР видите ли не било правено точно изчисление на претърпените от държавата вреди. Половин година по-късно, от „Атака“ изглежда му завидяха на славата и се опитаха да направят нещо, чиято мотивировка по плашещ начин прилича на БОРКОР-ските скокове от стотици милиони на милиарди и на „антикорупционното“ правене на изявления без каквито и да са сметки и изчисления.
Начинът, по който БОРКОР преди половин година и парламентарната група на „Атака“ днес, подхождат към проблемите на концесиите за добив на полезни изкопаеми винаги дава гарантиран ефект – пълно компрометиране на идеята за слагане на ред в разглежданата област. Нека се запознаем с многобройните недостатъци на проекта за решение, внесен от ПГ на „Атака“, за да си дадем сметка как не бива да се правят подобни неща.
І. Неясно поле на приложение на предложения проект за решение на Народното събрание.
На първо място, липсва точен списък на концесиите, които се предлага да бъдат прекратени. Говори се по пределно общ начин за „злато, ценни и редки метали“. Оказва се, че ако този проект стане решение на Народното събрание, Министерският съвет ще трябва да преценява по свое усмотрение, при кои концесионни договори става дума за ценни метали и при кои – за редки метали. (Концесиите за добив на злато са единствените, за които има що - годе конкретика и яснота в решението).
Би могло да се възрази, че има общоприети разбирания за „ценни метали“ и за „редки метали“, (в миналото в България дори оперираше предприятие „Редки метали“), но е недопустимо, когато става дума за прекратяване на конкретни договори с конкретни компании, български или чуждестранни, да се задава толкова общ формат на решението.
Понятията „ценни метали“ и „редки метали“ могат да бъдат подложени на доста свободно тълкуване от страна на Министерския съвет. Вместо да се въвеждат дефиниции за „ценни“ и за „редки“ метали, би било много по-целесъобразно и много по-прецизно да се даде точен и изчерпателен списък.
Нещо повече, дори и да приемем, че имаме много точни дефиниции за споменатите две понятия, известно е, че по-голямата част от медните и полиметалните руди в находища на територията на Р. България, съдържат макар и в ограничени количества злато, сребро и редкоземни елементи. Ако се следва логиката на проекта за решение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“, би трябвало да се прекратят концесионните договори и с компаниите, които добиват руди и концентрат за производство на мед, олово и цинк, независимо, че златото, среброто и редкоземните елементи не са основното им производство.
Парламентарните групи в Народното събрание разполагат с достатъчно сътрудници и с достатъчно средства (отделно са средствата платени от данъкоплатците, с които разполагат политическите партии, които стоят зад тези парламентарни групи) за да могат да представят прецизиран списък на договорите, които искат да бъдат прекратени.
Необходимата информация за сключените до момента концесионни договори те биха могли без затруднение да получат по Закона за достъп до обществена информация, след което да я систематизират по какъвто желаят признак – по вид на добиваните метали, по регионално местоположение на рудниците, където се осъществява добива, по национална принадлежност на добивните компании или по някакъв друг признак.
Тук е мястото да отбележим, че не става ясно защо в предложението на ПГ на „Атака“ се третира само добивът на „злато, ценни и редки метали“, а не се третира примерно и въпросът за концесиите за добив на неметални полезни изкопаеми, (примерно на нефт и газ), но не бихме желали това наше недоумение да се третира като подстрекателство към излизане с разширени предложения за прекратяване на концесиите за добив на полезни изкопаеми в страната.
ІІ. Липса на оценка на въздействието при евентуално приемане на проекта за решение, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“.
След като установихме, че всъщност решението не ни казва кои точно концесии да се прекратят, а говори „по принцип“ и оставя преценката за това на Министерския съвет, още по-малко става ясно, какви ще са последиците от евентуално подобно решение. Проектът за решение не се съпровожда от оценка на въздействието му. Не ни се дават никакви числени данни, по какъв начин спирането на концесиите ще се отразят на приходите в бюджета. В мотивите се твърди: „неясни са постъпленията в държавната хазна от данъци, такси и други задължения на концесионерите, свързани с българските закони“. За нас подобно твърдение е изненадващо, защото няма как да не е известен размерът на концесионните такси (без значение как го оценяваме), а данните за приходите от данъци могат да се получат от НАП в случай, че бъдат поискани за цялата съвкупност от предприятия, които добиват „злато, редки и ценни метали“. Същото се отнася и до приходите от такси.
Както беше подчертано по-горе, парламентарните групи и политическите партии разполагат с достатъчно човешки и експертни ресурси за ад си осигурят подобна информация. Ние сме свидетели на това, че подобни изследвания се правят дори от отделни изследователи с научна цел, а парламентарните групи и политическите партии са в несравнимо по-благоприятно положение по отношение на достъпа до информация в сравнение с отделните изследователи и дори в сравнение с цели научни институции. Нещо повече, в повечето случаи Националният статистически институт - НСИ (да не говорим за Министерството на финансите или НАП) предоставя БЕЗПЛАТНО необходимата информация за държавни институции или за нуждите на Народното събрание и на депутатите.
Докато за обществени организации, дори за национално представителни социални партньори има случаи, когато за предоставянето на информация необходима за нуждите на съставяне на становища по въпроси засягащи държавното управление или за научни цели се иска ЗАПЛАЩАНЕ, парламентарните групи и народните представители са в несравнимо по-благоприятно положение и би трябвало да го използуват по най-целесъобразен начин.
Като анализираме проекта на решение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“, ние не разполагаме с никакви данни нито за общия размер на концесионните такси, нито за размера на внасяните данъци и такси. Така не може да се направи никаква оценка на въздействието на предлагания проект за решение. Отделен въпрос е, че оценката на въздействието е преди всичко задължение на вносителите на проекта за решение, а не на тези, които го обсъждат.
ІІІ. Неверни твърдения в мотивите на вносителите и натоварване на държавата с непремерени рискове.
Остават неясен и още два въпроса, имащи пряко отношение към въпроса за оценката на въздействието:
Първият е въпросът, в какъв срок биха могли да се възобновят въпросните добивни дейности и да започнат да носят приходи на държавния бюджет. В проекта за решение се „задължава правителството да състави стратегия за развитието на отрасъла и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба“. Не се споменава обаче, какви са реалистичните срокове за тази законодателна реформа, както и сроковете за техническо преминаване на експлоатацията на съответните находища от ръцете на концесионерите в някакви други (на държавата, на други частни концесионери или на общините). Това е неприемливо, защото още един път прави невъзможна оценката на въздействието от разглеждания проект на решение.
На второ място, но от особено значение е въпросът, какви правни усложнения и какви евентуални неустойки биха се очаквали от залповото прекратяване на всички концесии за „злато, редки и цветни метали“. В мотивите на решението се прокрадва като червена нишка тезата, че концесионерите са затънали в закононарушения и че „целия отрасъл се намира в сферата на сивата икономика и за това няма и каквото и да е съмнение“. Вероятно, вносителите на проекта за решение предполагат, че концесиите ще бъдат прекратени изцяло по вина на концесионерите и държавата няма да бъде натоварена с никакви разходи.
Ще си позволим да изразим дълбокото си съмнение в правилността на подобна трактовка на въпроса. От една страна, твърдението, че минният отрасъл е изцяло в сферата на сивата икономика е НЕВЕРЕН. Безспорно, сивата икономика се е разпростряла в цялата българска икономика. АИКБ години на ред измерва композитния индекс „Икономиката на светло“ и точно по тази причина можем съвсем експертно да заявим, че твърдението, че добивът на „злато, ценни и редки метали“ е изцяло в сферата на сивата икономика, изцяло НЕ е вярно.
Отрасълът е силно регулиран, в него редовно се сключват отраслови колективни трудови договори, както и колективни трудови договори в отделните предприятия. Тези колективни трудови договори се депозират в централното управление на ИА „Главна инспекция по труда“ (отрасловите) и в областните инспекции по труда (КТД по предприятия). Това дава значителна прозрачност върху разходите за труд в отрасъла и е безспорна пречка точно пред сивите практики.
Впрочем, отрасловият колективен трудов договор в минната промишленост и в сферата на геоложките проучвания беше може би първият отраслов колективен трудов договор, който беше предложен за разпростиране от страна на министъра на труда и социалната политика в съответствие с предвидената в Кодекса на труда подобна възможност. Отрасловият КТД от 2011 година беше разпрострян със заповед на министъра на труда и социалната политика до 31 декември 2013 г. включително. В отрасъла, преобладаващата част от предприятията членуват в представителната на браншово ниво работодателска организация – Минно-геоложката камара и има твърде силни синдикални организации. Тези дни беше подписан и новият Отраслов колективен трудов договор в добивната промишленост, който фиксира положението минималната заплата в отрасъла да е с 40 процента по-висока от минималната в страната. (Виж: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4983-%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%B4-%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.html ).
Последната информация поставя меко казано под силно съмнение верността на още едно основно твърдение в мотивите към проекта за решение. Става дума за тезата, че:
„Фирмите концесионери работят при пълна непрозрачност, при условията на тежки и системни нарушения на екологичното и трудовото законодателство, извършват технологични операции при добива, които застрашават околната среда. Това са изключително тежки нарушения от страна на концесионерите и тези нарушения са достатъчно основание за прекратяването им“.
Твърдението за „непрозрачността“ е очевидно несъстоятелно. Държавата разполага с изобилна информация за ставащото в минните предприятия. Също така тя разполага с перфектни институционални инструменти – ИА „ГИТ“ в частност – Минната инспекция, с които може да добие ВСЯКАКВА информация за условията на труд и за спазването на трудовото законодателство в предприятията на концесионерите.
Същото е положението и що се отнася до опазването на околната среда. Няма съмнение, че са регистрирани нарушения и по отношение на трудовото и на екологичното законодателство, но със сигурност преобладаващата част от тях не са от естеството да бъдат основание за прекратяването на концесионните договори. Един систематичен анализ на извършените нарушения на трудовото и на екологичното законодателство би бил задължителна част на мотивите за прекратяване на въпросните концесии, но такъв не е представен, въпреки, че е напълно по силите на една парламентарна група на политическа партия, която има достатъчно привърженици, а и собствени медии.
Невярно и подвеждащо е и очакването, че държавата няма да бъде натоварена с разходи за неустойки и обезщетения около прекратяването на концесионните договори. Първо ние изобщо не сме уверени, че концесионерите са виновни във „всички смъртни грехове“, в които те твърде общо и да си го кажем – повърхностно са обвинени в мотивите към проекта за решение. Всъщност в мотивите НЕ се цитира нито един пример за нарушение, което може да доведе до прекратяване на концесионен договор по вина на концесионера. Вече неколкократно стана дума, че парламентарните групи имат всички необходими средства, за да осигурят подобна достоверна информация, която да подкрепи или да отхвърли твърдението, че минните компании „дерибействуват“. Отсъствието на такава информация в мотивите на проекта за решение говори изцяло ПРОТИВ приемането му.
Второ, излишно е да влизаме в подробности и да цитираме досегашни случаи, при които подобни действия с едностранно прекратяване на концесионни договори отиват за разрешаване в международни арбитражи, където страните са равнопоставени и няма гаранция, че позицията на българската държава ще бъде „толерирана по целесъобразност“, каквито съмнения и обвинения има примерно за нашите съдилища. Последният пример на подобен крупен държавен провал е случаят „Албания срещу ЧЕЗ“, който завърши с почти пълно поражение на албанската държава, ЧЕЗ получи обезщетение в размер на един милиард евро за прекратяването на дейността си в тази страна.
Действително, случаят не е от минната промишленост и не е свързан точно с концесионен договор, но контекстът е същият. Държавата едностранно се е опитала да прекрати договорни отношения с голяма чуждестранна компания, убедена, че у нея са „и ножът и сиренето“. Резултатът е, че ЧЕЗ се оттегля от Албания практически без загуби, а албанската държава тепърва ще трябва да плаща и да решава куп технологични и организационни проблеми.
Подобен сценарий с евентуални загуби от международни арбитражи, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО би трябвало да бъде отчетен при една оценка на въздействието на предлагания проект за решение, но както знаем – такава оценка изобщо няма.
ІV. Заключение – предложеният проект за решение е неприемлив, без да се подценява значението на проблема за добро стопанисване на природните богатства.
В заключение, ясно се вижда, че Комисията по икономическа политика и туризъм, както и самото Народно събрание НЕ ТРЯБВА ДА ПРИЕМАТ предложения проект за „Решение за прекратяване на действуващите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали“, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“. В противен случай биха станали меко казано за смях. Съображенията за това са най-вече изключително непрецизното определяне на обхвата на компаниите върху които ще се приложи това решение и пълната липса на оценка на въздействието на въпросния проект за решение ако евентуално бъде приет от Народното събрание.
Подобно решение е натоварено с непремерено големи рискове за икономиката на страната и за нейния бюджет и финанси. Напълно преднамерено по-горе не беше анализирано негативното отражение, което би имало подобно решение върху образа на страната като инвестиционна дестинация, защото сме запознати с принципно негативното отношение на вносителите към по-голямата част от чуждестранните инвеститори.
Остава усещането, че този проект за решение е писан така, сякаш вносителят иска той да бъде отхвърлен, след което критиците на проекта да бъдат обвинени в липса на патриотизъм и в раболепничене пред компаниите – концесионери на полезни изкопаеми. Бихме помолили вносителите да не се плъзгат по такава плоскост на най-малкото съпротивление.
На обсъждането в Комисията по икономическа политика и туризъм при НС, представителите на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), както и на БТПП се опитаха да обяснят на вносителите, че организациите им не подценяват въпроса за необходимостта държавата да се отнася към природните си богатства с грижата на добър стопанин. И наистина – никой разумен човек не би възразил ако компетентните институции съставят една обективна и изчерпателна картина на това, доколко концесиите за различни полезни изкопаеми (тук съвсем не е необходимо да се ограничаваме само със златото и, ценните и редките метали) са икономически изгодни и доколко концесионните договори и националното законодателство се спазват от концесионерите.
За съжаление, представителите на „Атака“ се държаха точно в духа на изказаните по-горе съмнения. Те обявиха, че не са очаквали нищо по-различно от страна на бизнеса и на неговите „заинтересувани“ организации. Всъщност, тук хората на Волен Сидеров грешат – организацията, в която можем да открием преобладаващата част от минните и добивните предприятия в България – Българската минно-геоложка камара (БМГК) и където вероятно са всички концесионери визирани в проекто - решението на ПГ на „Атака“, не е член нито на АИКБ, нито на БСК. (Стенограмата от заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм, на което беше разгледан злополучният проект за решение на ПГ на „Атака“ може да бъде прочетена тук: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2328/steno/ID/3479 Докладът на Комисията по въпросния проект за решение, може да се прочете тук: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2328/reports/ID/5065 ).
Двете национално представителни организации, които дадоха отрицателни (за да не кажем - съсипателни) становища за инициативата на „Атака“ нямат никакви организационни ангажименти към предприятията – концесионери или към тяхната браншова организация. АИКБ и БТПП нямат никакви „служебни“ задължения да бъдат солидарни с тях. Въпросът е изцяло принципен, но в „Атака“ за това не дават пет пари. Там си действуват по план – сега ще се изправят пред избирателите си и с апломб ще обявят, че „олигархията“ и „плутокрацията“ са провалили тяхната чудесна инициатива. Естествено, няма да чуем и дума, че чудесната инициатива е чудесен пример за законодателен брак. Избирателите ще бъдат надъхвани с поредната конспиративна теория, че някой пречи на г-н Сидеров и неговите съмишленици.
Всъщност, ако на някой „му пука“ за подобряване на условията по концесионните договори, за постигането на подобна цел и държавата като цяло и Народното събрание разполагат с богат инструментариум и тя е напълно постижима. Ако се констатират проблеми, биха могли да се водят преговори за предоговаряне на концесиите и за осигуряване на по-големи изгоди за държавата и обществото от концесионните договори. Но да се предлагат, проекти за решения, във вида като коментирания до сега проект, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“ си е чист волунтаризъм, игра на лозунги и размахване на необосновани предложения, изпълнението на които би натоварило държавата с непремерени рискове.
Тагове:
Искането за разваляне на договорите с чуждите ЕРП-та, които ни ограбват, също ли е "чист волунтаризъм"?
Предложението пенсиите и заплатите в България да бъдат приравнени с минималните за ЕС, също ли?
А това, че престъпниците от ПП Граждани за сомалийско развитие на България крадат милиони и милиарди докато народът бедства, какво е?
По въпросите Ви:
Искането за разваляне на договорите с ЕРП-тата е същият волунтаризъм, че и по-лош. Неотдавна Албания загуби с гръм и трясък арбитража с ЧЕЗ и ще трябва да издължи около един милиард на компанията, която между другото не е частна, а е чешка държавна. В България тя е публично дружество, което по презумпция означава абсолютно прозрачна компания, която се листва на борсата и всеки има достъп до информация, която е определена със закон.
Плюс това, освен чешкото дружество в българския ЧЕЗ акционери са няколко пенсионно осигурителни дружества, които управляват съответните капиталопокривни пенсионни фондове и затова смятам, че всеки който атакува тази окмпания е смъртен враг на доста български бъдещи пенсионери.
На всичкото отгоре, в момента и трите ЕРП-та взимат под един процент от всяка сметка за ток, така че защо не се насочите да търсите виновници някъде из получателите на останалите над 99 процента ? Мисля, че това би било логично.
Предложението да се приравним с пенсиите в ЕС е типичен атакаджийски продукт - искаме нещо неизпълнимо и заклеймяваме всички останали, че са врагове на народа. А народът пък е забравил, че поне що се отнася до по-голямата част от заплатите, те не се определелят от правителството.
03.02.2015 16:17
Защо Волен Сидеров не подкрепи първия ярък и открит протест срещу упарвлението на ГЕРБ, станал през месец юли 2011 г.? Не знаете за какво става дума, може би ?
За това става дума:
http://www.radio999bg.com/?id=2830
http://www.cross.bg/index/article/articleid/1232502#axzz3QfyCOOTn
http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%9A%D0%9F%D0%9F-%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE_l.a_i.203335_at.1.html
Над двеста души, предимно животновъди и земеделски производители, както и строители блокираха ГКПП "Лесово" за един час в знак на протест срещу държавно толерираната контрабанда. Какво направи Волен Сидеров ? направи се на ни чул ни видял ...
НЕ Е МНОГО ПО ТЕМАТА,НО Е ПО КОМЕНТАРА НА КОЛЕГАТА ОТ КОМЕНТАР N 1.
Факт е, че единствено Атака защитава на дело българските национални интереси в НС и комисиите, а останалите гласуват против добрите за народа предложения и законопроекти на Атака.
По делата им ще ги познаете, а не по разтягането на локуми.
Бъдете жив и здрав!
А колегата под № 1 си говори ей така - на ангро, за ЕРП-тата въобще. Да, ама това са три много различни компании. Както и да е ...
Що се отнася до контрола на концесиите. Няма нищо по-лесно от това да се следи дали концесионните такси се плащат редовоно. Няма нищо по-лесно от това да се започнат преговори за предоговаряне на концесии, където концесионните такси са нереални - много от концесиите вече са преполовили, че и са по-нататък със сроковете на договорите им. Не е чак толкова трудно да стегнеш съответните звена в МОСВ, които да докладват, кави нарушения са извършени при добива на различните полезни изкопаеми ...
Да, но "Атака" предпочитат точно обратното - давайте боси през тръните. Първо ще прекратим всички концесионни договори, пък после ще му мислим. Е, така не става - просто е безотговорно.
ОТ ТРЪН ТА НА ГЛОГ,ЧЕ Е ПО-ВИСОК!
СПОМНЯМ СИ ЧЕ ДОСТА ПИСАХТЕ ТОГАВА И ПО ТОЗИ ВЪПРОС ЗА Е-ОН.
НО СЕГА СИТУАЦИЯТА НАПРАВО Е КАТАСРОФИЧНА С ТЕЗИ ОТ ЕНЕРГО-ПРО!
ТИМ-АДЖИИТЕ НАПРАВО ОЗВЕРЯХА ЗА ПАРИ!!! ТАКАВА АЛЧНОСТ НЕ БИВА!
НЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ТАКИВА ДОХОДИ,ЧЕ ДА ЗАДОВОЛЯВАМЕ БЕЗОБРАЗНО АЛЧНИТЕ ИМ ЖЕЛАНИЯ!!!
1. Прекратяват се концесионните договори като се задължава правителството да намери необходимите инструменти и аргументи за това. А въз основа на законови разпоредби могат да се намерят достатъчно правонарушения.
2. Втора точка от предложението се интерпретира като разработване на стратегия за развитие на отрасъла под управлението на "държавата".
Няма нищо по-естествено, социално-отговорна държава да развива печеливши дейност особенно когато са свързани с експлоатацията на природните богатства които са всенародно (държавно) притежание и печалбата от тях да бъдат насочени към социални и други дейности, вкл. и за повишаване на работните зарлати и пенсии.
Относно ЕРП-тата ситуацията е аналогична. Още повече, че енергетиката е стратегически отрасъл и е ЗА-ДЪЛ-ЖИ-ТЕЛ-НО да бъде 100% под контрола на "държавата".
Точка.
Всички останали приказки са просто несъстоятелен алабализъм прикриващ, под кухи фрази, корпоративни чуждестранни интереси.
В интерес на истината, действията необходими за реализиране на връщане на кантрала на "държавата" над стратегически и струкуроопределящи отрасли са невъзможни до 2020-2023 г.
След това, конюктурата ще бъде благоприятна за осъществяване на тези действия.
Освен това, някой да обясни веднъж за винаги, защо посотянно се занимаваме с ЕРП-тата, а никой не се занимава с НЕК и най-вече с БЕХ ? БЕХ е абсолютно паразитна структура, която буквално ограбва дружествата от холдинга. А финансовият провал на НЕК съвсем НЕ се дължи на ЕРП-тата, а на разни мегаломански проекти, които си ги знаем.
Така че, алабалистиките ги приказват други, включително, когато отброяват началото до Третата световна ядрена война, за която така увлекателно пише г-н Подводни ...
Тези порочни практики спокойно могат и се осъществяват и от парламентарно-представените партии, синдикати както и от медии дори и от НПО.
Крахът на така популярните „Зелени“ партии и организации на запад преди години е показателен.
Не случайно бизнеса обвинява за корупцията не само управляващите в дадена страна а цялата политическа клика или система, както ви хареса така го наречете.
В електричеството е достатъчно да има производители (ел. централи от различен вид напълно под управлението на държавата), електропреностна мрежа високо и ниско напрежение (един оператор под държавно управление) за доставка до краен потребител. Вятърните перки и соларните панели нека да са си частни. Ако си намерят купувач на стоката - моля, след заплащане на съответните такси за ползване на електропреносните мрежи или да изградят собствени такива.
БЕХ се връща изцяло към структурата и задачите от 1975 година когато е създадена. Т.е в сферата на нефто и газоснабдяването.
Колкото до мегаломанските проект, наистина загубата е и ще бъде огромна. За нетфтопровода Бургас-Александропулис, вече "олекнахме" с 4,7 милиона долара. Предстои "олекване" за спрените проекти по политически причини - АЕЦ "Белене" и "Южен поток".
След спирането на "Южен поток" изведнъж всички се сетиха, че бил наистина изгоден. Същото стана и за "Белене" след като се разбра, че на реактори 5 и6 от Козлодуй" им остават още няколко години живот и ако не се модернизират - спират работа. Модернизирането може да стане само от производителя, реализацията на което е силно съмнително пак по същите тези политически причини.
Борисов, на скоро, зададе съвсем глупавият въпрос - Защо, България като страна членка на НАТО не може да строи "Белене" и "ЮП", а Турция може?
Сигурен съм, че нито една българска европейски насочена партия (с изключение на Атака, но тя не е европейски насочена) не могат да дадат адекватен отговор.
Относно ТСВ. Ако не сте забелязал, през 2014 г. навлезе в горещата си фаза. За сега е с ограничен характер и да се надяваме, че няма да се разшири,в което не съм абсолютно сигурен, при положение, че Иран посегна на долара.
И както писах, законодателно може да се осъществи отнемане на лицензиите, без да се закача СФ.
04.02.2015 17:36
Ако имате предвид пластмасовите производства е така, но тези производства в цял свят се дотират от държавата
Имахме работеща рафинерия, идеално поддържана и с компетентен персонал, сега имаме рафинерия с вид на претърпяла бомбардировка и в добавка, все още произвеждаме полипропилен Скоро ще бъдем единствената държава в Европа без пластмасово производство
Тази рафинерия беще продадена за 102 милиона долара, като суровините, резервните части и готовата продукция в нея/ около 10% от годишното производство/ бяха на стойност на стойност 10 пъти повече
Честно казано, бил съм активен член на СДС, не боядисан, рафинерията не спечели нищо от раздържавяването Загуби държавата
Г- н Дечев, поведението на " Атака" е симулация на поведение на човек, който уж защитавайки нещо, в същност цели провала му
Приятна вечер
Ако имате предвид пластмасовите производства е така, но тези производства в цял свят се дотират от държавата
Имахме работеща рафинерия, идеално поддържана и с компетентен персонал, сега имаме рафинерия с вид на претърпяла бомбардировка и в добавка, все още произвеждаме полипропилен Скоро ще бъдем единствената държава в Европа без пластмасово производство
Тази рафинерия беще продадена за 102 милиона долара, като суровините, резервните части и готовата продукция в нея/ около 10% от годишното производство/ бяха на стойност на стойност 10 пъти повече
Честно казано, бил съм активен член на СДС, не боядисан, рафинерията не спечели нищо от раздържавяването Загуби държавата
Г- н Дечев, поведението на " Атака" е симулация на поведение на човек, който уж защитавайки нещо, в същност цели провала му
Приятна вечер
Нефтохим не беше губещ, той даваше около една четвърт от брутния национален продукт на страната
Още повече, че правехме икономия / за 12 милиона тона нефт/на около два милиарда долара годишно от разликата в цените на световния пазар-200 долара за тон и тази , на която го купувахме-30 валутни рубли
Нефтохим не беше губещ, той даваше около една четвърт от брутния национален продукт на страната
Още повече, че правехме икономия / за 12 милиона тона нефт/на около два милиарда долара годишно от разликата в цените на световния пазар-200 долара за тон и тази , на която го купувахме-30 валутни рубли
... Рафинерии, нефтодобив и газ са ми професията и живота повече от 30 години, даже е малко, 1968-2008 / с включено образованието /.
С продажбата на НХК-Бургас другарят ви Костов изпълни задължението си към .....
а покрай оставката на Барисов даже преизпълни задълженията си към когото трябваше.
Дано Р.Кънев не тръгне по неговия път! Дано!!!
Взех отношение за това, че Нефтохим не беше губещ Той не беше само рафинерия
Вярно , Горбачов постави другояче нещата, нефтът вече не беше 30 рубли,но пак не беше губещ
Иначе имаше изцяло затворен цикъл на преработка на нефта, всичко добивано от него- от метан до битум влизаше в производство
Много обяснения даде Костов за продажбата , може да звучат и правдоподобно, но тя не беше наложителна, особено пък на тази цена Капиталовложенията в комбината бяха за около 8 милиарда долара, а продажната му цена, включително с резервни части, суровини и готова продукция в складовете-само 102 милиона долара Най-различни догадки могат да се правят, но при положение, че не съм пряк свидетел, по добре да не гадая
Но не е трудно да се хване основната идея
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов