Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2015 02:14 - Живеем при висока степен на неопределеност
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 6393 Коментари: 3 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Времето си минава, животът си тече, а аз доживях да ме интервюират в издания където общо взето не се изявяват младежи ... От месец август насам, моя милост цъфна на страниците първо на „Жълт Труд”, а след това и на ... „Над 55”. Така де, през ноември ще стана на 53 години, ама вече си изглеждам съвсем за категорията на „най-зрялата възраст”.

Преди време (още по Тошо Тошево време ...) някой (вероятно самият Тошо Тошев) беше наложил забрана да се появявам на различните „Трудови” страници, нзависимо че в още по-праисторически времена съм имал прекрасни отношения с журналисти от редакцията на „Труд-овете”. Вярно, това беше в края на миналия век (1995 – 1996 г), преди „Труд-овете” да станат собственост на ВАЦ ...


Сега, „гледай ти, гледай ти” (както беше написано в една детска книжка) бях потърсен за интервю в „Жълт Труд”. Поканата дойде чрез устата на Петя Александрова, а на толкова талантлива писателка нямаше как да откажа. Освен всичко друго (под всичко друго се разбира старото ни познанство и приятелство, Петя Александрова е и много талантлина детска писателка, а аз всяка вечер чета книжки на шест годишния си син и съм й много благодарян за всичко, което е написала и слава Богу - публикувала  ...


Интервюто беше публикувано в средата на август тази година ( и даже анонсирано от първа страница, „гледай ти, гледай ти”) и се надявам, че няма да накърня търговските интереси на вестника, като го публикувам в блога си. Трябва да се напарвят две уточнения.


Първо, публикувам интервюто с оригиналното заглавие, което беше предложено от Петя Александрова. В интерес на истината, текстът на интервюто беше предаден във вестника много добросъвестно, но заглавието не беше много за пред хора. В такива случаи, в някои издания слагат звездичка и пишат, че „заглавието е на редакцията”. Затова представям пълния текст на интервюто (във вестника то излезе с наистина незначителни съкращения) с оригиналното му заглавие и подзаглавие. Изявите ми във водещ пенсионерски вестник ще оставя за следващ постинг. И така:



ТЕОДОР ДЕЧЕВ: ЖИВЕЕМ ПРИ ВИСОКА СТЕПЕН НА НЕОПРЕЛЕНОСТ !

Според социолога, възстановяването на трипартизма е едно от най-хубавите неща след Десети ноември


Напоследък, по разни поводи, си непрекъснато „във вихъра на танца“, последния път заради организирания протест срещу повишаването на цената на тока за индустрията. Не ти ли омръзна да си все в конфронтационни ситуации?


По природа съм човек склонен към компромиси. Сговорчив човек, така да се каже. Но наистина нашата българска реалност многократно ме е изправяла пред ситуации, когато и аз и съмишлениците ми сме били остро провокирани от нежеланието на отсрещната страна да работи за компромис. На мен не ми доставя никакво удоволствие да нападам когото и да било, но често обстоятелствата не дават друга алтернатива.



Днес ти работиш в Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – една от четирите представителни работодателски организации в България. Хората обаче те помнят и като лице на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и като заместник председател на БСДП и близък до Петър Дертлиев. Какво се променя непрекъснато през годините у теб?


По-лесно ми е да кажа какво не се е променило. Не се е променило убеждението ми, че проблемите на обществото се решават най-добре с диалог, с преговори, с отчитане на интересите на максимален брой социални групи (имам пред вид точно социални групи, а не лобистки кръжоци …), с това, което се нарича „социален диалог“. Преди Десети ноември партийните агитпропчици наричаха този подход с погнуса „класово сътрудничество“ и „социалдемократически опортюнизъм“. С този диалогичен социалдемократически опортюнизъм се занимавам непрекъснато, официално и институционално от 1998 г., когато станах заместник министър на труда в правителството на Иван Костов. Не съм престанал до сега.


Бил съм и от трите страни на така наречения „трипартизъм“ – тристранното сътрудничество. Представлявал съм държавата, бил съм известно време съветник на покойния д-р Желязко Христов, продължително време пребивавам и в работодателската квота. От друга страна, колкото повече време минава, толкова повече у мен изчезва убеждението, че „това“ или „онова“ може да се реши „просто“. Нещата съвсем не са прости и когато ни убеждават в елементарността на „това“ или на „онова“, трябва да бъдем внимателни и скептични. Живеем в обстановка на това, което учените наричат „висока степен на неопределеност“. Обществените процеси са много сложни, пак на езика на учените – „нелинейни“. Нито поведението на хората като цяло, нито икономическите процеси, особено в глобален план се подчиняват на „простото тройно правило“.



Смяташ ли, че т.н „тристранно сътрудничество“ наистина може да помогне с нещо за развитието на икономиката и на обществото ?

В цивилизованите държави тристранното сътрудничество между работодатели, синдикати и държава е в основата на тяхното благоденствие. Мога да дам десетки примери на съвсем практически действия, извършени в този формат, които са допринесли в огромна степен за решаването на отделни тежки проблеми, както и за общественото развитие като цяло. Съвсем наскоро публикувах една отдавна подготвяна от мен книга (Индустриални отношения и сигурност – част първа. “Социални концесии“ в колективното договаряне, Изд.: ВУСИ – Пловдив, „Д-Арт“ - София, 2015 г.), в която съм дал голям брой примери как във водещи компании, работодатели и профсъюзи постигат договорености, с които запазват работни места в кризисни ситуации.

Страните правят отстъпки в двете посоки – работодателите гарантират работните места, работниците се отказват от някои свои бонуси и финансови привилегии и в крайна сметка много остри ситуации силно се смекчават. Когато се правят подобни споразумения като това, страните се договарят не само колко пари ще се икономисат срещу запазването на работните места, но и за какво ще се използуват те.


Какво имаш предвид?

Парите се харчат не за лукс, а за развойна дейност, за разработване на нови продукти, за професионална квалификация…. В страните от „Стара Европа“, за които, разбира се, става дума, има много висока култура и традиция на диалога. Страните си имат доверие и го скрепяват с много конкретни, детайлни договорки. Ние сме орисани да се учим от този подход и от този стил и да се опитваме да правим подобни неща на българска почва.



Възможно ли е това у нас? Хората не вярват много на профсъюзите и хич не обичат работодателите си ?


Да, у нас може да чуете хиляди отрицателни отзиви за профсъюзите, но те се правят най-вече от хора, които по принцип не членуват в такива организации. Такива оценки правят и самонаети хора и много от държавните служители. Организираните работници и служители в частния и в държавния сектор са на друго мнение. Всъщност, първият колективен трудов договор в България е подписан ако не греша през 1905 година от профсъюза на типографските работници и техните „господари“ – сиреч работодатели. През 1907 година с княжески указ е създадена Главната инспекция по труда.


България е била сред едни от най-дейните членки на Международната организация по труда между двете войни, с много добронамерена и премерена ратификационна политика по отношение на международните трудови стандарти – конвенциите, които МОТ приема. Малко хора знаят, че повсеместното въвеждане на осемчасовия работен ден е част от заложеното в мирните договори след Първата световна война. България реагира почти светкавично на тези клаузи на Версайската договорна система и веднага въвежда осем часовия работен ден по инициатива на тогавашния министър на промишлеността, търговията и труда – Янко Сакъзов, всепризнат лидер на българските социалдемократи.



Искаш да кажеш, че все пак е имало някаква полза от Ньойския договор ?


За българите договорът от Ньойи сюр Сен, наричан популярно „Ньойски“ е символ на национална катастрофа, на загубата на излаза на Бяло море, на Македония и на Западните покрайнини. Но извън тази безспорна историческа драма, в договорите от Версайската система е имало много сериозни замисли за опазване на социалния мир, като защита на международния мир. Това довежда до създаването на Международната организация по труда (МОТ) и до приемането на много голям обем международни трудови стандарти – конвенциите и препоръките на МОТ. Всъщност, по ирония на съдбата точно установяването на тоталитарния режим в България в много голяма степен пресича тази традиция на социален диалог и тристранно сътрудничество.



Защо, нали при социализма грижата за човека беше над всичко ?


Да, и човекът беше известен поименно. Но ако се абстрахираме от шегите и вицовете от серията „Златна решетка“, трябва да отчетем простия факт, че при социализма работодателите като категория бяха изчезнали. Държавата се беше превърнала във всемогъщ, „омнипотентен“, почти сто процентов работодател. Триъгълникът на тристранното сътрудничество, работодатели – синдикати – държава се беше изродил в отсечка. Отсечката „държава - профсъюзи“. В тази отсечка на профсъюзите се падаше честта да бъдат „трансмисия, която да довежда до масите волята на партията“.


Последното е съвсем точен цитат от речите на поредица комунистически вождове пред конгресите на профсъюзите. Това беше хем ясна формулировка, хем нещо като заклинание ... Затова, едно от най-хубавите неща, които се случиха след Десети ноември 1989 г. беше възстановяването на тристранното сътрудничество.



Не ти ли се струва, че има нещо нередно в това наше тристранно сътрудничество? Последният случай - работодатели и синдикати отново излизате с обща позиция във връзка с цената на тока за индустрията!  Това нормално ли е - синдикати и работодатели да са с толкова близки възгледи ? Кой на кого угажда ?


В най-новата история на България такива случаи са не един и два. При неадекватно поведение на някоя от трите власти или пък при подобно държане на независим регулаторен орган, какъвто е към този момент случаят с цената на тока за индустрията, съюзяването на синдикатите и на работодателите е повече от естествено.

image

Протестът на работодатели и синдикати срещу цената на токаза индустрията. Аз съм сговорчив човек, но борбата срещу глупостта трябва да се води дори и с ... тъпани. Снимка: Електронно издание на Списание: „Клуб  Z”, http://clubz.bg/23984-koj_procentite_sgreshi_pita_protest_za_toka_snimki


Какво разбираш под „неадекватно поведение“ ?


Както е известно, в системата на енергетиката се е натрупал огромен дефицит и той трябва да бъде „запушен“ по някакъв, възможно най-разумен начин. От КЕВР (независимият регулатор) предложиха тази „дупка“, предизвикана най-вече от разходите за покриване на изкупуването на електроенергията с преференциални цени – от ВЕИ и двете ТЕЦ – Марица Изток 1 и 3, да се покрие с ценова добавка „Отговорност към обществото“. Тази добавка трябваше да се повиши със 120 процента за индустрията, което значи 20 на сто увеличение за промишления ток. Което е шок за цялата промишленост.



Можем ли да обвиняваме регулатора в злонамереност ?


В злонамереност – едва ли. В търсене на лесни решения и в интелектуален мързел – да. Работодателите се втурнаха, посочиха всевъзможни резерви в системата на енергетиката, посочиха и откровено криминални практики, които трябва да се пресекат, преди да се говори за вдигане на цената на тока. Организираха и един протест, като така се стигна до едномесечното отлагане на екзекуцията на промишлеността с новата цена.


За жалост възникна необходимост от втори протест на работодателите, тъй като по изключително грозен и циничен начин бяха провалени усилията на четирите национално представителни организации да помогнат да не се стига до драстично увеличаване на ценовата добавка „Отговорност към обществото“ и съответно на цената на тока за индустрията.


Бяха водени интензивни преговори, бяха открити възможности и резерви, но тези средства бяха в буквалния смисъл на думата „откраднати в последния момент“ в Народното събрание.



Откраднати? Не звучи ли твърде кавгаджийски това?


Да, откраднати от една нова - стара лобистка група, която този път работеше за тези, които искат да получат привилегировани изкупни цени за производството на електроенергия от биомаса. Откритите резерви бяха „изядени“ този път за привилегиите на производителите на ток от биомаса. Нищо против зелената енергия, но не в такава икономическа интерпретация. В такава ситуация нямаше как работодателите и синдикатите да не се съюзят, защото разрушаването на индустрията е еднакво тежка катастрофа и за едните и за другите.


Визитна картичка:


Теодор Дечев, директор „Индустриални политики“ в АИКБ


е завършил ВИАС през 1984 г. През 2003 година получава магистърска степен по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2005 до 2007 г. е докторант на свободна подготовка в Института по социология при БАН. От 2007 г. е доктор по социология.


От 1993 до 1997 година е главен редактор на вестник „Свободен народ“. От 1994 до 1997 и от 1998 до 2003 г. е заместник председател на БСДП.


От 1998 до 2001 година е заместник министър на труда и социалната политика с ресор индустриални отношения. В периода 2001 – 2002 г. е съветник на председателя на КНСБ. През 2002 – 2003 г. е експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог.


В периода 2003 – 2005 г. е член на Икономическия и социален съвет на Р. България. През 2003 – 2010 г. е заместник председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и председател на Съвета на браншовите организации при ССИ. От 2010 до 2012 г. е председател на ССИ. От 28 януари 2012 г. е почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 година е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).


От месец юни 2014 година до днес е директор „Индустриални политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).


Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от двадесет и пет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията.


Член е на Българската асоциация за политически науки (БАПН). Член е на Международната асоциация по отношения в областта на труда и заетостта (International Labour and Employment Relations Association - ILERA), доскорошната Международна асоциация по индустриални отношения (International Industrial Relations Association – IIRA). Член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

Титуляр на дисциплината „Трудови конфликти и индустриални отношения“ в бакалавърска и магистърска програма на Нов Български Университет. Води лекционен курс по етносоциология в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и също така преподава там социология на български и на английски език.




Гласувай:
20
0



1. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
18.10.2015 10:54
Приветствам това разумно отношение към реалностите.
цитирай
2. getmans1 - Поздравления и от мен, а мен най-много ме впечатлиха две ...
18.10.2015 20:19
.... дати 1905г и 1907г и веднага ги свързах с други две, 1878г и 1989г. и се питам къде сме ние сега, и кога ще настигнем дедите си и няма да питам, какво ни пречи!?!
цитирай
3. cecobob - Браво и за
24.11.2015 10:35
участието на митинга
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3621109
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33622
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев