Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2015 10:54 - България е страна на разлома !
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 17386 Коментари: 9 Гласове:
26

Последна промяна: 25.11.2015 11:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Както вече писах – стигна се до там, да ме интервюират пенсонерските вестници. Какво да се прави, ЕГН-то не прощава и постепенно се превръщам в „интересeн набор” за хората от третата възрасници. Е, има още малко време до третата възраст – все пак съм на 53, а вестникът на който дадох последното си за сега интервю се казва „Над 55”. Само по себе си това не е чак толкова лошо, ако не друго, тези издания поне имат голям брой читатели.

Заглавието на интервюто – „България е страна на разлома!” е на редакцията и честно казано – много се радвам, че журналистите са усетили може би най-важното ми твърдение в интервюто. Да, България наистина е страна на разлома в смисъла, който влага в това твърдение вече покойният Самюел Хънтингтън. България е страна на разлома от типа на Турция, а не от типа на Украйна.


В Украйна общо взето има географски контур на „разлома”. У нас, както впрочем и в Турция разломът минава през цялото общество. В Турция, разломът е между Божем светски ориентираните кемалисти и нарочените за ислямисти последователи на Ердоган. (Днес, на фона на бурната деятелност на Ислямска държава и нейното халифатско строителство, партията на Ердоган вече все повече изглежда като една консервативна, религиозна партия. Впрочем, така я третират и в Европа – партията на Ердоган е член на ЕНП, ни повече ни по-малко ...).


У нас разломът минава между проевропейски и прозападно ориентираните и „всички останали“. Под „всички останали“ трябва да се разбират всевъзможните последователи на „почвеничеството” в българския му вариант;
„евразийците“; различни хора смятащи се за русофили (но стигащи до някакъв странен „русофанатизъм”); антиамериканци; антиНАТОвци; привърженици на „политическото православие”; антисемити; хомофоби и всякакви други „фоби”, за които няма да ни стигне времето да ги опишем.


Разбира се, както винаги има нюанси има и условности при очертаването на двата лагера от двете страни на „разлома”, има дори и „миграция” в двете посоки, но линията на разделението е ясна. Е, да не казвам всичко – все пак прочетете и нтервюто. То беше поместено в брой 41 (606) от 12-18 октомври 2015 г. на „Над 55” на стр. 18, ама пък анонсирано от първа страница – ехехехееее, порастна ми работата ...



Теодор Дечев:

БЪЛГАРИЯ Е СТРАНА НА РАЗЛОМА !


Нашето поколение има още какво да даде – и на близките си, и на цялото общество


Твоята биография е толкова богата, толкова обилна на промени, че човек с право се запитва: кое е основното в твоя ден? Кое е първото, за което със събуждането си мислиш? И кое е това, което нощно време те държи буден?

Ако започнем отзад – напред, нищо не ме държи буден. Изморявам се порядъчно през деня и през нощта спя доста добре. По-скоро проблем ми е, че ми се иска да имам още някой друг час за сън, но за сега няма от къде да се яви. До скоро, заспивах и се събуждах със сметки как ще покрия вноските по кредитите си, но слава Богу, този етап в живота ми приключи. Сега вече основният приоритет сутрин е обсъждането със съпругата ми, с какво ще занимава шестгодишния ми син през деня. След това ме подхваща работата и до вечерта мисля само за нея. Вечерта пак е посветена на домочадието – вече нито искам, нито мога да работя до късно (има и изключения, но те потвърждават правилото) и като се прибера от работа съм в „лапичките“ на сина.

Ти се изправи на публично място преди седмица с тъпан в ръка (на протестите срещу увеличението на производствения ток), как се почувства в тази роля?

В биографията ми има доста случаи, когато съм говорил и на по-големи митинги, макар че искрено се надявам, че в бъдеще няма да става нужда от подобни форми на общуване с гражданството. Ролята ми е доста позната що се отнася до това да съм говорител на някакъв протест или кауза. Виж, тъпанът беше новост, но свърши работа по време на протеста. Всъщност, купихме го специално за въпросното събитие.


Знам, че имаш малък син – успяваш ли да му отделяш достатъчно време? Какво мисли малкия Теодор за големия Теодор? От какво е недоволен и от какво е щастлив с такъв баща?

По принцип винаги съм гледал семейството ми да не попада във фокуса на медиите. Другите хора пълнят фейсбук профилите си със снимки на децата си и на близките си, но аз изобщо не допускам подобни изяви. Смятам ги за неблагоразумни в нашето объркано време. Ако искаш – наречи ме параноичен, но аз се придържам стриктно към тази линия на поведение.

За отделянето на време вече стана дума преди малко, но с една дума – времето никога не стига, когато става дума за най-близките хора, особено пък за сина ми. По-принцип той е по-ранобуден от мен и всяка сутрин настоява да остана в къщи за да си играем, а не да отивам на работа. Понякога дори оставам – слава Богу, работното ми време не е напълно „заковано“.

Напоследък, малкият Теодор стана прекалено чест гост в офиса ми и май ще трябва да поогранича присъствието му там. Все пак, работното ми място не е детска градина. Мога само да гадая, какво точно си мисли. Той е много лъчезарен и много любвеобилен, но все по-малко приема да му се правят забележки или да му се кара някой.


В теб има една очебиеща артистичност, което не е така често явление, да не кажа, че изобщо липсва у нашите политици и държавници. Пречи или ти помага тя?


Не мисля, че съм чак толкова артистичен, но нямам притеснение от това да говоря пред публика, както и да влизам в пряк диалог с нея. Така че, от  тази гледна точка – помага.


Имаш богат речник и с лекота употребяваш художествени сравнения, правиш исторически и литературни препратки, остроумен си и находчив в словесните си прояви – какво предимство е това? Ако изобщо е предимство?


Със съпругата ми имаме постоянни препирни на езикови теми. Тя не харесва много някои архаизми, които употребявам. Не харесва и някои турцизми, които употребявам, но какво да се прави. От една страна съм почитател на „Чичовци“, „Хаджи Ахил“ и „Под игото“, а там стилът е точно такъв. От друга страна, моята езикова култура се е формирала под силното влияние на моята покойна баба, която макар и дипломирана висшистка и софиянка, непрекъснато ползуваше речниковия фонд на сопотския си род, където стилът е пак такъв. Като се прибави и това, че от време на време препрочитам Алеко Константинов и нещата около генезиса на речта ми стават съвсем ясни.


С какво искаш да те запомнят внуците?

Хм, първо ще трябва да доживея да имам внуци ...


Къде и как си почиваш истински?


Честно казано, не мисля, че успявам да си почивам истински. Ходя всяка събота на Витоша, поне веднъж годишно водя семейството си в Сандански, където градският парк е изумителен, паркът на резиденцията – също, но не мисля, че успявам да си почина. Не мога „да се изключа“ от нещата, с които се занимавам.


Какво има в твоята кесия най-вече – пари, късметлийска детелина, важни бележки, телефони, визитки, снимки или кредитни карти?


От всичко по нещо. Всъщност, май само детелина си нямам, но за сметка на това половинката ми непрекъснато намира четирилистни детелини и си ги реди в книжката, където събира печати от 100-те национални туристически обекта. Снимките си ги държа на флаш памет – в портфейла ще станат на нищо, знам го от опит. Що се отнася до парите, общо взето не мога да се оплача, но не дай си Боже да се разболея от нещо – това би ме притеснило много, включително и във финансов план.


Успяваш ли истински да общуваш с младите и с децата?


С младите определено общувам успешно – от години преподавам в няколко висши учебни заведения и мисля, че общуването ми със студентите е успешно. С моя син също се надявам, че общувам горе – долу добре, но с чуждите деца избягвам да говоря или да се закачам – не знам кога някой родител ще реши, че представлявам заплаха за потомството му.


В какви отношения си със здравната система?


Аз си имам едно – две хронични заболявания, които не разглеждам като тежки, но здравната система дори дава по някой и друг лев, за да си купувам лекарства. Иначе, последното ми задълбочено общуване със здравната система беше в края на 2011 г., когато свръхизтощението помогна на един хепатитен вирус да ме тръшне. Тогава прекарах 12 дни и нощи в Инфекциозна болница, но по ирония на съдбата ... това доведе до рязко подобряване на проблемите около кръвното ми налягане.


Какъв лек имаш срещу умората, болестите, лошото настроение?


Срещу умората няма лек – при мен всеки ден има един куп причини да съм уморен. Изненадващо, но от всички в къщи аз се разболявам най-рядко, не знам защо е така. Що се отнася до лошото настроение, просто не ми остава време да изпадам в депресия. Изглежда това да имаш много работа си има и добри профилактични страни.

Правиш ли си планове или като повечето хора на възраст суеверно казваш „да доживеем, пък ще видим...”.


С течение на времето се убедих, че някои неща обезателно трябва да се планират. Чудим се примерно на западняците, че си планират отпуските за две години напред, но всъщност, така им излиза по-евтино. Опитвам се да планирам някои неща около семейството ми, но тепърва ще се види дали плановете са били точни. Що се отнася до научната ми кариера, там плановете общо взето се оказаха с цената на вчерашен вестник, но и там нещата вървят някак си напред.


Какво е любовта за теб от този житейски връх?


Аз съм много упорит и последователен в чувствата си.


Студентите ти харесват ли те?


Мисля че да. Опитвам се наистина да ги науча на това, което знам, да им преподавам неща, които са така да се каже „от предния край на науката“. Всъщност, преподавам и на английски и на български, така че имам работа с най-различни категории студенти според мотивацията им. Забавното е, че студентите на които преподавам вече са родени след 10 ноември 1989 г. и понякога стават весели случки. Веднъж, когато обяснявах някои черти на дефицитната икономика и ги илюстрирах с личния си опит от 80-те години на миналия век, един иначе прилежен и начетен студент ме попита: „Ама Вие това видял ли сте го или са Ви го разказвали ?“...


Ако можеше да се върнеш назад, какво би променил в живота си?


Слава Богу, няма връщане назад. Иначе щеше да е голямо мислене ... Мисля, че и така животът ми не е за изхвърляне.


В часове на безсъние не си ли правиш равносметки: това успях, това не успях...

Както вече стана дума, при мен безсънието е рядко явление. В много редки случаи се случва да лежа в леглото си и да зацикля, мислейки над някакъв въпрос. Пък и тогава мога да изгледам някой филм по телевизията и да се приспя Аз по принцип от известно време насам не гледам новини и публицистика по телевизията (така де – като ще „произвеждаме“ новини, няма нужда да ги гледаме), информирам се главно и изключително по интернет или направо от първоизточниците на новините. Ако случайно е излъчено нещо важни и/или стойностно по някоя телевизия го гледам в интернет сайта й. Затова гледам главно филми късно през нощта или някои криминални сериали, които харесвам.


Какво провиждаш в бъдешето за българите, за България?

Нямам никакви претенции да бъда пророк и искрено се дразня от постоянните публикации за това или онова пророчество за България. Ако използуваме една руска дума, медиите , в това число и Интернет са просто „изгадени“ от пророчества и кухи фрази – като се започне от Баба Ванга и се стигне до Слава Севрюкова.


Виж прогнози, при това научноподплатени има доста, но интересното е, че в много голяма степен те някак си заобикалят България. Например във фантастичната книга на Джордж Фридман - „Следващите сто години“, България се споменава точно в две изречиния. Мисля, че това не е поради подценяване на България, а поради това, че тя е една от най-трудните за разбиране и прогнозиране страни в Централна и Източна Европа.

Не ме разбирай погрешно – има достатъчно хора в Брюксел, Вашингтон и Москва, които чудесно се ориентират в българските дела, но в дългосрочен план, България наистина е трудна за прогнозиране. Просто и тя е „страна на разлома“, както се изразяваше Самюел Хънтингтън. У нас се срещат западната и православната цивилизация и демаркационната линия минава напряко през цялото общество, няма някаква териториална граница, както е да речем в Украйна.


image
  Карта на разделението на свeта на различни цивилизации според Хънтингтън. Картата не е част от книгата му, станала световен бестселър, но общо взето отразява написаното в книгата. Наличието на страни на разлома на картата не е отразено. Що се отнася до границата между Западната и Православната цивилизация все още има какво да се уточнява около самите твърдения на Хънтингтън …   (Цивилизации: Западна – тъмно синьо; Православна – светло синьо; Ислямска – с наклонен щрих; Африканска – кафяво; Латиноамериканска – лилаво; Китайска – тъмно червено; Хиндуистка – с растер от точки; Будистка – бяло; Японска – зелено).
Какво би казал на връстниците си от тази трибуна?


На повечето бих казал да си пазят здравето, защото все още са много необходими. На малък брой няма какво да кажа, защото не заслужават внимание, но слава Богу това са хора, чийто брой наистина е пренебрежимо малък. Но напълно сериозоно съм убеден, че нашето поколение има още какво да даде – и на близките си и на цялото общество, пък дано има някой, който да може да даде нещо и на Света ...

Едно интервю на Петя Александрова



Гласувай:
27



1. mt46 - По-точно -
25.11.2015 13:51
страна на разгрома...
Поздрав!...
цитирай
2. teodordetchev - "Разломът" и разгромът са различни неща.
25.11.2015 15:33
При нашите нрави, разгромът би настъпил и без да имаше "разлом" ...
цитирай
3. apostapostoloff - То май има две Българии- в едната
25.11.2015 17:56
хиляди неудачници със съветски часовници все още жовеят в XX век и то в НРБ, а останалите живеят в РБългария, където си живеят живота и мислят за почивки зад граница, Мерцедеси, къщи, вили, гъши дроб и чер хайвер...
цитирай
4. getmans1 - Чудесен отговор, асоцирах го с мазохизъм и бързата справка ме убеди в правотата ми или поне така ми се прииска;
25.11.2015 19:03
teodordetchev написа:
При нашите нрави, разгромът би настъпил и без да имаше "разлом" ...


...„ Пространен модел на самопораженско поведение, започващо от ранните години на съзряването и налично в различни контексти. Индивидът може често да отбягва или понижава по значение приятните изживявания, да бъде привлечен от ситуации или взаимоотношения, в които той или тя ще страда, и да отказва / пречи на другите да му помогнат.

п.п.Съкратих постфактум коментара си заради това, че справката звучи прекалено медицински а това не ми е цел, извинявам се!
цитирай
5. bliz - Така е!
25.11.2015 21:50
"Нашето поколение има още какво да даде – и на близките си, и на цялото общество"
цитирай
6. gosho568 - Интересен анализ... Поздрави!
03.12.2015 00:40
Интересен анализ... Поздрави!
цитирай
7. lion1234 - Културно-религиозният фундамент...
07.12.2015 18:07
на разлома у нас по линията православие-католицизъм, западна - православна цивилизации не е лишен от основание и не случайно се привежда от много анализатори и коментатори като ключова причина за дълбокото разделение в обществото ни. Все ми се струва обаче, че този фундамент е по-приложим по отношение на Русия или на Турция, напр., където обществата им са далеч-далеч по-религиозни, в сравнение с общо взето атеистично настроеното общество у нас. Неслучайно днес в Путин привиждат главният защитник на православието и христианството, като цяло, от шестващия радикален ислям, а в ислямиста Ердоган - главната заплаха срещу кемализма и светската, прозападна тенденция на развитие в Турция. Ето защо в постинга си ,,Екзистенциалната държава'' и в текстовете, посветени на българския нихилизъм, стигнах до извода, че разломът у нас, а и в света като цяло/ по-точно казано пропастта/ има по-дълбоки философски основания по линията екзистенциализъм - позитивизъм, ирационализъм/ волунтаризъм/ - рационализъм/прагматизъм/. Ето, ти казваш, че на Запад два месеца в аванс планирали отпуската си. Как е при нас - в последния момент, накрая. Всичко вършим ,,накрая'', доколкото сме екзистенциална държава, държава на крайностите. Ние сме истински само в ,,погранични ситуации'', в нормални условия сме инертни, ,,заспали'', подобно на руснаците, които пък са истински само по време на война, доколкото Русия се явява държавата-войн. Тази разделителна линия е много по-страшна, затова я нарекох ,,пропаст''. Как при това положение Фридман, а и повечето западни анализатори да разберат България, Русия, Източна Европа, Турция, Близкия Изток - това са ,,екзистенциални'' региони, това е ,,друга бира'' - ще им трябва на помощ ,,почвеникът'' Достоевски, когото те отдавна са забравили, а не трябва. Защото същият още преди 140г в статията си ,,Два лагеря теоретиков'' анализира въпросната пропаст м/у Запада и Русия и м/у славянофилите и либералите-западници в самата Русия.
цитирай
8. kvg55 - Всеки разлом предполага земетр...
14.12.2015 01:40
Всеки разлом предполага земетресение.
А ние твърде дълго го чакаме.
цитирай
9. ikra - Поздрави за анализа!
01.02.2016 21:17
Успех и продължавайте напред! Хората имат нужда от повече яснота и да се види светлината в толкова тъмния тунел...
Приятна вечер :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5799031
Постинги: 758
Коментари: 3534
Гласове: 52543
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов