Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2016 10:46 - Люксембург повежда Европа към космическата минна индустрия
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 34367 Коментари: 13 Гласове:
38


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Новината.

В началото на месец февруари 2016 година, светът получи поредното доказателство, че когато става дума за изследователски и предприемачески дух, няма големи и малки нации и държави. Люксембургското правителство оповести поредица от мерки за превръщането на Люксембург в европейски „хъб” в изследването и използуването на космическите ресурси. (Luxembourg to launch framework to support the future use of space resources, Article – Publiй le 02.02.2016 (08:37), Le portail de l’actualitй gouvernementale, Released by the Luxembourg Ministry of Economy, http://www.gouvernement.lu/5653386) Между ключовите стъпки, които са предприети, като част от инициативата spaceresources.lu , ще бъде създаването на законова регулаторна рамка, която да дава сигурност относно бъдещата собственост над минералите, извлечени в Космоса от Близки до Земята Обекти (Near Earth Objects – NEO’s) към които се отнасят и астероидите.

Люксембург е първата европейска страна, която оповести своето намерение да въведе законова рамка, която да дава гаранции на частните оператори, които работят в Космоса, че могат да бъдат спокойни за правата си върху ресурсите, които ще добият – в това число и върху редките минерали от астероидите. Подобна законова рамка ще бъде разработена при пълно отчитане на разпоредбите на международното озаконодателство. Люксембург има силното желание да се ангажира заедно с други страни с този проблем.

Също така, Люксембург ще инвестира в съответните изследователски и развойни проекти (R&D projects) и обмисля пряки капиталови инвестиции в компании, които работят в това поле.

Инициативата „Космически ресурси - Люксембург” (SpaceResources.lu) ще „отгледа” вълнуваща и изцяло нова космическа индустрия. Тази индустрия ще предлага безпрецедентен достъп до минерални ресурси, които да се използуват основно в околоземна орбита или оттатък нея. Целта е да се стимулира икономическият ръст на Земята и да се предложат нови хоризонти в космическите изследвания.

Люксембург вече има сериозна поредица от постижения в сродни сектори, като сателитния оператор SES, създаден преди 30 години в Люксембург, днес е глобален играч в тази област.

Бюджетът, заделен за SpaceResources.lu, ще бъде част от националния космически бюджет, който ще бъде определен в рамката на подготовката на приноса на Люксембург за следващия многогодишен бюджет на Европейската космическа агенция, който ще бъде приет през месец декември 2016 година. Правителството на Люксембург ще вземе решение за нови средства за широка гама от нови дейности и инициативи, които включват описаната по-горе.

Вицепремиерът на Люксембург и министър на икономиката Етиен Шнайдер (Йtienne Schneider - https://en.wikipedia.org/wiki/Etienne_Schneider ; https://www.gouvernement.lu/3456166/CV-en ), оповести Иницативата SpaceResources.lu на 02 февруари 2016 година. Той заяви:

„Нашата цел е открит достъп до богатството на преди неизследваните минерални ресурси на безжизнени скали, летящи из Космоса, без да унищожаваме естествените местообитания. Ще подкрепим дългосрочното икономическо развитие на нови, иновативни дейности в космистрия, като ключов високотехнологичен сектор за Люксембург. На първо място, нашата цел е да проведем изследвания в тази област, която на по-късен етап може да доведе до по-конкретни дейности в Космоса”.

Жан-Жак Дордан (Jean-Jacques Dordain - http://www.esa.int/About_Us/Welcome_to_ESA/Jean-Jacques_Dordain), предишният генерален директор на Европейската космическа агенция (ESA) и съветник на люксембургското правителство по инициативата SpaceResources.lu е казал: „тази инициатива е ясна демонстрация, че европейците са иновативни и способни да поемат рискове, когато залозите са големи. Макар че изглежда футуристичен, проектът стъпва на солидна основа, в това число и на необикновените технически умения, които вече съществуват в Европа и по света”.

Саймън П. Уордън (Simon P. Worden - http://www.nasa.gov/centers/ames/about/centerdirector_prt.htm), председател на Breakthrough Prize Foundation (https://breakthroughprize.org/ ) е заявил: „Човечеството е на границата на експанзия в Слънчевата система, а след това и отвъд границите й. Да използуваме ресурсите, които ще открием там е от основно значение – не само за нашата експанзия в космоса, но също така и за осигуряването на продължаване на благоденствието тук на Земята”.

Рик Тъмлинсън (Rick Tumlinson - https://spacefrontier.org/founders/rick-tumlinson/ ), съосновател и председател на борда на Deep Space Industries е заявил: „Като отваря ресурсите на космоса, Люксембург ще помогне за премахване на напрежението на Земята”.

Крис Левицки (Chris Lewicki - http://www.planetaryresources.com/team/chris-lewicki/ ), президент и CEO на Planetary Resources е заявил: „Ние приветстваме правителството на Люксембург за това, че повежда света, като създава тази нова добивна индустрия, като по този наин прави възможно икономическото развитие на близките до Земята астероидни ресурси. Planetary Resources ще работи в бъдеще с Люксембург”.

Карим Мишел Сабах (Karim Michel Sabbagh), президент и CEO на SES е заявил: „Ние поздравяваме визионерската инициатива на Люксембург да поеме още един път пионерска стъпка в областта на космическите технологии и още повече да увеличи нашето споделено познание и опит. Ние смятаме да допринесем с нашите уникални възможности за тези бъдещи действия”.

Ив Елсен (Yves Elsen), председател на Люксембургския космически клъстер, е заявил: „През изминалите три десетилетия, Люксемург изгради нарастващо know-how в космически дейности от световна класа. Люксембург може още един път да напише история, като устойчиво поддържа по-нататък привлекателността на страната, като домакин на космически дейности от ново поколение”.

 

Who is who в горния разказ ?

Рик Тъмлинсън (Rick Tumlinson) е съ-основател на няколко космически компании и организации с нестопанска цел, сред които са Deep Space Industries, Orbital Outfitters и  The New Worlds Instritute, както и The Space Frontier Foundation. Той е изключително активен космически предприемач и космически активист. Той е свидетелствал шест пъти по въпроси, свързани с космоса пред Конгреса на Съединените щати от 1995 година насам. През 2014 година, списание Space News Magazine, включва Тъмлинсън в списъка на стоте най-влиятелни личности в космическата индустрия, като го оценява по следния начин:

„И като агитатор и като оператор, Тъмлинсън прекара последните две десетилетия, застъпвайки се за изследването и заселването на Слънчевата система от хората, като силно лансираше необходимостта от създаване на комерсиални възможности в работата на руската космическа станция „Мир“ и на Международната космическа станция“. Тъмлинсън е работил за изключително уважавания учев Джерард O‘Нийл (Gerard O’Neill) в Института за космически изследвания (Space Study Institute) и се сочи като ключова фигура в стартирането на проекта Lunar Prospector, който открива следи от вода на Луната. Той е лобирал за приемането на Закона за заселване на космоса (Space Settlement Act) през 1988 година.

Deep Space Industries (DSI) е американска частна компания, работеща в сферата на космическите технологии и космическите ресурси. Компанията разработва технологии за космически кораби, които са необходими за създаването на минни предприятия на астероидите. Нещо повече – компанията вече продава спътници, където тези технологии се прилагат на практика. Deep Space Industries смята да произвежда космически материали, добити от астероиди, които вече да имат комерсиална стойност след 2020 година. Компанията работи над проблемите на презареждането на космически кораби в космоса, работата на астероиди и производството в космически условия.

image

Ето как художникът на Deep Space Industries вижда изграждането на космическо поселение с формата на колело на астероид. То трябва да приюти персонала на минно предприятие, което да работи на астероида. © Deep Space Industries.


Създаването на компанията е официално оповестено на 22 януари 2013 година в Санта Моника - Калифорния. В момента тя разполага с три технологии за космически кораби и за производство в условията на микрогравитация. Според Дейвид Гъмп (David Gump), един от основателите на компанията, една от ранните цели на компанията е да постигне презареждане на изкуствени спътници на Земята, които разполагат с интерфейс за това.

Пак според Гъмп, потенциален клиент на Deep Space Industries е NASA. Компанията би могла да зарежда космическите кораби за мисиите на NASA до Марс, като това се осъществява на ниска околоземна орбита, преди корабите да се отправят за Червената планета.

Deep Space Industries планира да построи големи комуникационни платформи и космически базирани сателити за производство на електроенергия от Слънцето. Дългосрочните планове на компанията предвиждат изграждането на космически колонии и превозни средства от материали, добити от астероидите. (Виж: Mike Wall, Asteroid Mining Project Aims for Deep-Space Colonies, January 22, 2913, 12:01 am ET, http://www.space.com/19368-asteroid-mining-deep-space-industries.html ; Paul Rincon, New venture to “mine asteroids”, 22 January 2013, http://www.bbc.com/news/science-environment-21144769 ).

През декември 2014 година, Deep Space Industries оповестява проекта си за създаване на „кораб - майка“, който да може да извежда дузина наносателити на траектории, които са оттатък околоземна орбита за изследване на далечни астероиди. (Marcus Woo, Designing a Mothership to Deliver Swarms of Spacecraft to Asteroids, 17 December 2014, http://www.wired.com/2014/12/cubesat-mothership-space-asteroid-exploration/ ). „Корабът – майка е проектиран да носи една дузина сателити с кубична форма (по шест от всяка страна), които да доставя на набелязания астероид“.

image

Идеен проект на „Кораба – майка“, който е проектиран да носи една дузина наносателити с кубична форма. Сателитите ще бъдат разположени по шест от всяка страна на „Кораба - майка“, който ще ги доставя на набелязания астероид“. © Deep Space Industries.

Кариерата на  Крис Левицки (Chris Lewicki) е свързана с върхови космически проекти. Той е пряко свързан с работата над жизнения цикъл на „марсианските ровъри“ (Mars Exploration Rovers) и на Phoenix Mars Lander. Левицки е осъществявал системното инженерингово разработване и е участвал в сглобяването, изпитването и в операциите по приземяването, по-точно – „примарсяването“ и на двете марсиански мисии, изпратили двежещи се роботи – наблюдатели на Червената планета.

Той е бил директор по полетите за ровърите  Spirit и Opportunity и мениджър на мисията на повърхността на Марс (Surface Mission Manager) за Феникс (Phoenix). Носител е на два медала от NASA за изключителни постижения. В негова чест е наречен астероид – 13609 Lewicki. Има бакалавърска и магистръска степен по аерокосмическо инженерство от Университета в Аризона.

В Planetary Resources, Левицки отговаря за стратегическото развитие на компанията, за нейната мисия и визия, за отношенията с клиентите и с научната общност, използуван е като „технически компас“ и води ежедневни операции.

Planetary Resources е астероидна минна компания . нейният лозунг е „нашата визия е да правим „Невъзможното“ днес“. От компанията заявяват, че звездният й екип от „колеги, съветници, инвеститори и клиенти добавя стойност към глобалните пазари днес, докато оставя икономическия стъпков отпечатък на Човечеството в Слънчевата система“. (http://www.planetaryresources.com/company/#company-intro ).

Компанията Planetary Resources Inc., по-рано известна като Arkyd Astronautics е американска компания, създадена през месец ноември 2010 и реорганизирана и преименувана през 2012 година. Обявената от компанията цел е „да разшири базата от естествени ресурси на Земята“, като разработва и осигурява технологии за минно дело на астероидите.

Независимо, че миньорството на астероидите е дългосрочната цел на компанията, по-близките й планове предвиждат създаване на пазар за малки (тежащи 30 – 50 килограма) космически телескопи с икономична цена за наблюдение на Земята и за астрономически цели. Разработването на такива орбитални телескопи е първата крачка към осъществяването на компанията за минно инженерство по астероидите. Същите телескопи – сателити, които Planetary Resources се надява да продава на клиентите си, могат да бъдат използвани и за изследване и за детайлно разглеждане на близки до Земята астероиди.

Експериментален сателит Arkyd 3 Reflight (A3R) е изстрелян и успешно доставен на околоземна орбита на 17 април 2015 и е бил въведен в експлоатация от Международната космическа станция чрез така наречения NanoRaks CubeSat Deployer на 16 юли 2015. NanoRaks CubeSat Deployer (NRCSD) е устройство, разработено от компанията NanoRacks за извеждането в орбита на миниатюризирани сателити с кубична форма от Международната космическа станция. (Planetary Resources’ First Spacecraft Successfully Deployed, Testing Asteroid Prospecting Technology On Orbit, July 16, 2015, http://www.planetaryresources.com/2015/07/planetary-resources-first-spacecraft-deployed/ ).

Сателитът „Reflight“ е бил използван, защото първият сателит на Planetary ResourcesArkyd 3 е разрушен на 28 октомври 2014 година, след като ракетата носител Antares се взривява секунди след старта си. (Phil Plait, Breaking: Antares Rocket Explodes on Takeoff, October 28, 2014, 7:14 PM, http://www.slate.com/blogs/bad_astronomy/2014/10/28/breaking_antares_rocket_explodes_on_takeoff.html ).

Люксембургската компания SES е водещ световен оператор в областта на изкуствените спътници на Земята. Компанията предоставя технически решения в областта на сателитната връзка, като обслужва излъчвания на електронни медии, телекомуникационни компании, комуникационни решения за корпоративни и правителствени клиенти. Компанията SES притежава и управлява космическа флотилия от над 50 геостационарни спътника, която се допълва от мрежа от „телепортове“ и офиси по цялото земно кълбо. Високо развитата инфраструктура на компанията позволява да може да достави сигнал до 99 на сто от населението на света.

Бизнесът на SES е изграден върху четири пазарни стълба: видео, фиксирани данни, мобилност и управление. Компанията е лидер в телевизиите от типа „пряко до дома“ (direct-to-home, DTH) и High Definition (HD). SES разпространява над 7300 телевизионни канали по света, като 2200 от тях са „High Definition“. Спътниците на люксембургската компания достигат 312 милиона телевизори на домакинства по целия свят и над 1,1 милиарда зрители.

Освен видео сигнала, SES осигурява на бизнес клиенти и на различни общности услуги за доставка на надеждна цифрова информация. Защитена широколентова връзка, доставяна чрез спътници обслужва кораби и самолети и спомага за диверсифицирането при задоволяването на комуникационните нужди на правителства и институции.

Компанията SES има участие в O3b Networks – спътникова мрежа от ново поколение, работеща на средна земна орбита (Medium Earth Orbit - MEO). Спътниците, позиционирани на MEO са по-близо до земната повърхност, имат уникално ниска латентност (време за отговор) и много висока пропускателна способност. Компанията SES е базирана в Люксембург и се листва на борсите – на Euronext Paris и на Люксембургската фондова борса. (Виж: http://www.ses.com/about-ses ). 

Какво можем да заключим ?

На първо място, трябва да се отбележи, че живеем във време, когато космическите изследвания започват да стават достъпни не само за държавно финансираните агенции, но и за частното предприемачество. Разбира се, частните предприемачи търсят преди всичко „ниши“, където да предлагат свръх високо технологичните си продукти и да осъществяват печалба, докато държавните агенции остават водещи в мащабните проекти. Виждаме примера на Deep Space Industries, които предлагат различни технически решения, които да обслужват мащабния проект на NASA за полети до Марс, по-специално зареждането на космически кораби на ниска околоземна орбита, преди корабите да се отправят за Червената планета.

Вижда се и това, че частните компании се създават от върхови експерти. Те далече не разчитат само на по-малките си административни разходи, както обикновено повтарят стандартните клишета. Те разчитат на изключителни иновации. В общия случай, опитът на частните предприемачи е натрупан при работата им в държавните космически агенции, след което те се опитват да създадат свой бизнес, развивайки идеите си. Това обаче е само от полза за държавните агенции, защото те могат да ползват услугите на частните компании, които са едновременно уникални по своята същност и в някаква степен – ресурсо спестяващи.

Ставащото в Люксембург е оглушителен шамар за всички „нови пророци и вехти витии“, които постоянно се упражняват по електронните медии в предсказване на гибелта на Европа, на Европейския съюз и в размишления за технологическата изостаналост на европейците. Напук на тези прокоби, една от най-малките (уж) държави в Европа, стартира мащабен, свръх иновационен проект, който съчетава създаването на върхови технологии с добиването на материали, които по принцип са много редки и скъпи на земната повърхност.

Тук е мястото да цитираме българското списание „Мениджър“, което може би първо съобщи (макар и съвсем лаконично) новината за похода на Люксембург към астероидите и добива на космически материали. (Люксембург ще добива ресурси от Космоса, Сп. „Мениджър“, брой 2 (208), февруари – март 2016, стр. 107) От „Мениджър“ привеждат данни от книгата на проф. Джон Луис “Mining the Sky”, според които, ако се „разфасова“ астероид с диаметър от един километър от него би могло да се извлекат 30 милиона тона никел, 1,5 милиона тона кобалт и 7500 тона платина. Само платината струва 220 милиарда долара.

Разбира се, идеята да направим открит рудник в космоса, който да започне подобен мащабен добив си остава твърде футуристична, но сигналът на инвеститорите е повече от ясен – те нямат нищо против да се възползват дори само от съпътстващите резултати от работата по развитието на космическото минно дело.

Тук е мястото да кажем, че българската космическа наука не е загинала. Всъщност, с влизането ни в ЕС пред нея се открива нова перспектива. В рамките на Института за космически изследвания при БАН се изпълняват интересни и полезни проекти. Въпросът обаче е в това, дали някой у нас (извън учените, които се занимават пряко с космически изследвания) си дава сметка, колко важно е България да разширява постоянно участието си в изследването на космическото пространство.

На времето се намериха хора, които с цената на много усилия успяха да убедят къде обществото, къде „висшестоящото началство“, че изследването на Антарктида е от стратегическо значение. Днес никой не оспорва правотата им. Въпрос на далновидност е участието ни в космическите изследвания да се засили радикално. Примерът на Люксембург в случая е един прекрасен ориентир.




Гласувай:
39



1. django - Такива проети са икономичекси о...
16.03.2016 12:40
Такива проети са икономичекси онеправдани, а пиара и многословието по тях в масовите медии малко напонмят за комуистическата или по новому хуманистката пропаганда за безкрайните човешки "възможности и переспективи". Може би имат същият прозиход.
Не е толкова явно обаче, понеже е табу в масовите медии, че днешната фундаментална наука тъне в средновековни догми и морал, и е превърнала популярните матафизични теории във свещенни крави въпреки научните факти.
Силно се съмняват че хора с такава мисловна нагласа и "познания" могат да постигнат гръндоманските цели, които са публикували на свеослушание. А и в интерес на истината няма за кога.
цитирай
2. teodordetchev - Само да отбележа, че ...
16.03.2016 14:04
... "ГрАндомански" се пише с "А", а не с "Ъ". Не че аз не правя печатни грешки, ама толкова сте бързали да наплюете науката, че сте се спънали в правописа. Също така вероятно сте имали пред вид, че подобни проекти са "НЕоправдани", а не "ОНЕправдани". Така като гледам - хич не са "онеправдани" откъм финансиране и от към експерти и човешки ресурси.
Точно при космическите изследвания, фундаменталните науки дават много видими практически приложения. Хората изпратиха сонда на Плутон, ако не сте забелязали. Както съм написал по-горе, при подобни проекти, дори само "страничните резултати" ни дават технологии и материали, които иначе никога нямаше да бъдат открити. Да си спомним вече баналния и "брадат" пример за тефлона, открит в рамките на програмата за пилотиран полет до Луната.
Е, ако споделяте идиотските твърдения, че никога човек не е стъпвал на Луната - тогава просто няма за какво да говорим. Ако обаче не споделяте възгледите на г-н Иванджийски - издателят на "Строго секретно", ще трябва да се съгласите, че космическите изследвания ни носят ужасно много знание във всякакви области.

Аз съм безспорно съгласен, че обожествяването на човека от крайните хуманисти е крайно неоснователно и дори на моменти - опасно, но това няма нищо общо с космическите изследвания. Точно те ни показват, всъщност колко уязвими са хората, колко необходими са ни атмосферата и магнитосферата и така нататък ... Двадесетият век беше векът на "Реваншът на Бога", каквато книга преди време издаде един френски учен - това е вън от всякакво съмнение, но това не означава, че технологичният напредък е спрял. Дори и крайните ислямисти използуват охотно високите технологии. Така че нека оставим Божиета - Богу, Кесаревото - Кесарю и ... Научното за учените и за всички любознателни хора.
цитирай
3. getmans1 - Ората си искат плюскането сега и на ...
16.03.2016 16:43
Ората си искат плюскането сега и на момента, ПАЛАТка на морето, край Дунава и на всяко райско кътче сега и на момента, български домат и краставица пак на момента но произведен от някой друг.
Ората не им стигат 17 милиарда от ЕС сега и на момента искат 170 или поне вноските ни да са по-големи от полученото за да мразим по-качествено, искат да бъдат освободени отново, от путинските реактивни танкове, безшумни подводници и умните му ракети с единствената надежда, че автоматично ще бъдат назначени за милиардери а Йелоустоунския вулкан да бе изригнал вчера.

Това искат сега и веднага но само почакай да дойде 24.05 и гордо да запеят „Напред науката е слънце“ и за пет минути може би двулично ще забравят какво винаги са искали, сега и на момента.

Извинявай, толкова абсурдни простотии прочетох днес, че чак имам чувството, че съм прихванал иначе поздравления за постинга като бяла кръпка е на „блоговия научен фронт“ :)))!
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Обичам хубавите новини, особено от Люксембург. Нека завиждат любителите на войните, които иначе са пацифисти.
16.03.2016 20:22
Розо Слюксембург
цитирай
5. teodordetchev - Аз съм изцяло съгласен с констатациите, какво си искат "ората"...
17.03.2016 12:21
Това е абсолютно точно наблюдение, особено в частта за очакването на разни "кушели" (аз така съм типологизирал тази особена порода блогъри) да изригне вулкан в Йелоустоунския национален парк, та да се отърват от "американското робство". Тук е неточно само това, че очакват да изригне вулкан. Всъщност, те очакват да изригне супер вулкан, което ако наистина ни споходи не дай си Боже, може да доведе и да "ядрена зима" на планетата, без някой да е водил каквато и да е война.

Впрочем, "кушелите" би трябвало отдавна да са наясно, че целият руски елит се е погрижил да изнесе достатъчно, пари, активи и каквото още може точно на запад, че и точно в САЩ при "омразные пиндосы" ... Така че, надеждата на някои хора (честна дума чул съм такива изявления с ушите си), че Москва може да нанесе "изпреварващ ядрен удар" по САЩ, не ми се вижда много основателна.

Що се отнася до другите простотии, за съжаление нещата в нета са като във вица за мармалада и кламерите:

Продавам каца мармалад и три кутии кламери.
Добре, купувам мармалада - кламери не ми трябват.
Е, няма как ... Кламерите са забъркани в мармалада.

За огромно съжаление, освен място за свободна изява на хората, Интернет е и територията на триумфа на посредствеността. Това не е само моя констатация - описали са го и са го анализирали много по-вещи от мен хора, които "трошат паре" за да изследват блогосферата. Пък и не е нужно да имаш докторат по масови комуникации, за да стигнеш до същия извод. Просто сме се включили (при това напълно доброволно) в нещо, което отговаря на някогашните дебати пред Централната баня. Или направо на дебатите в женската баня ... :)

Свободният достъп на мнения предполага и свободен достъп на баналности, глупости и простотии. Проблемът разбира се е в пропорцията - щеше да е по-добре да преобладават баналностите и посредственостите, а не простотиите и идиотиите. Най-лошото е, че когато говорим за идиотии, на болшинствтоо от пишещите ги, никой не им плаща. Те си го пишат по убеждение и вдъхновение.
цитирай
6. teodordetchev - А при нашата някогашна уредба на ранното пенсиониране, пък и при сегашната ...
17.03.2016 12:24
... има твърде много хора, които разполагат с огромно количество свободно време, без това да застрашава физическото им съществуване. За разлика от работниците "от фабрики и канцеларии" (както би казал Вапцаров), чиито пенсии са мизерни, има една каста от ранни пенсионери, които не нагъват сухия комат и не умират от глад, а си имат "кинти" и свободно могат да се изявяват в нета. Знаем си, какво пишат и какво ще продължат да пишат ... Знаем ги и кои са около нас.
цитирай
7. slavimirgenchev1953 - Теди, според Маркс най-скъпото нещо е свободното време. Та тия копелета за това са комунета - много са богати с време. )))
17.03.2016 14:04
teodordetchev написа:
... има твърде много хора, които разполагат с огромно количество свободно време, без това да застрашава физическото им съществуване. За разлика от работниците "от фабрики и канцеларии" (както би казал Вапцаров), чиито пенсии са мизерни, има една каста от ранни пенсионери, които не нагъват сухия комат и не умират от глад, а си имат "кинти" и свободно могат да се изявяват в нета. Знаем си, какво пишат и какво ще продължат да пишат ... Знаем ги и кои са около нас.

цитирай
8. slavimirgenchev1953 - И аз така ги наричам - кушели или кухели, а също и кухеловенциат, за да включа вътре и учения Венцивалери
17.03.2016 14:06
teodordetchev написа:
Това е абсолютно точно наблюдение, особено в частта за очакването на разни "кушели" (аз така съм типологизирал тази особена порода блогъри) да изригне вулкан в Йелоустоунския национален парк, та да се отърват от "американското робство". Тук е неточно само това, че очакват да изригне вулкан. Всъщност, те очакват да изригне супер вулкан, което ако наистина ни споходи не дай си Боже, може да доведе и да "ядрена зима" на планетата, без някой да е водил каквато и да е война.

Впрочем, "кушелите" би трябвало отдавна да са наясно, че целият руски елит се е погрижил да изнесе достатъчно, пари, активи и каквото още може точно на запад, че и точно в САЩ при "омразные пиндосы" ... Така че, надеждата на някои хора (честна дума чул съм такива изявления с ушите си), че Москва може да нанесе "изпреварващ ядрен удар" по САЩ, не ми се вижда много основателна.

Що се отнася до другите простотии, за съжаление нещата в нета са като във вица за мармалада и кламерите:

Продавам каца мармалад и три кутии кламери.
Добре, купувам мармалада - кламери не ми трябват.
Е, няма как ... Кламерите са забъркани в мармалада.

За огромно съжаление, освен място за свободна изява на хората, Интернет е и територията на триумфа на посредствеността. Това не е само моя констатация - описали са го и са го анализирали много по-вещи от мен хора, които "трошат паре" за да изследват блогосферата. Пък и не е нужно да имаш докторат по масови комуникации, за да стигнеш до същия извод. Просто сме се включили (при това напълно доброволно) в нещо, което отговаря на някогашните дебати пред Централната баня. Или направо на дебатите в женската баня ... :)

Свободният достъп на мнения предполага и свободен достъп на баналности, глупости и простотии. Проблемът разбира се е в пропорцията - щеше да е по-добре да преобладават баналностите и посредственостите, а не простотиите и идиотиите. Най-лошото е, че когато говорим за идиотии, на болшинствтоо от пишещите ги, никой не им плаща. Те си го пишат по убеждение и вдъхновение.

цитирай
9. getmans1 - Когато им написах, че след такава ...
17.03.2016 20:19
Когато им написах, че след такава катастрофа за каквато си мечтаят с участието на вулкан и тектонични плочи е възможно после да няма кой да се радва един дето се фука, че учил геология даде тон за присмех.

Е, не ми се смяха много, бързо се усетиха кой стана за присмех на на целия блог.

А по темата ще кажа, че когато тези които успеят по тези технологии „ората“ ще ги нарекат „завоеватели“ и ще са доволни, че има кого да мразят.

Преди години български учени откриват как може да се извлича рений от люцерна засята на определени места които трябва да се рекултивират, но пак от „ората“ зависеше.
Хората мислят напред и успяват а „ората“ все се борят да оцеляват!
цитирай
10. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
20.03.2016 08:27
Много хора подценяват човешкия потенциал, но от това губят само те. Творческото мислене ще спаси света и ще го изведе до по-високи нива на развитие и осъзнаване. От статията личи, че този процес вече е стартиран и набира скорост, а това мен лично много ме радва! Хубав ден!
цитирай
11. yoan2015 - 9
20.03.2016 10:42
"Бедните страни са склонни да мислят, че богатите страни развиват науката си, защото са богати и имат средства за това, докато богатите страни твърдят, че са богати, защото развиват науката си"
Въпроса е от кои бихме могли да бъдем.
цитирай
12. teodordetchev - Аз се присъединявам безусловно към единадесетия коментар.
21.03.2016 15:39
Мисля, че точно в това е величието на ситуацията - една съвсем малка (като площ) държава, създава впечатляваща икономика и повежда похода на европейците към комерсиалната употреба на небесните тела. Това се казва пример за подражание...
цитирай
13. vmir - Впечатляващо,
25.03.2016 19:28
но кухелите ще пропуснат тази възможност не поради липса на пари, а защото ненавиждат инвестициите. За тях романтика е да ограбят инвеститорите, за да им броят парите покрай кацата със зеле.
цитирай
14. kvg55 - От къде накъде Люксембург ще раз...
11.04.2016 00:51
От къде накъде Люксембург ще раздава парцели в космоса. Да не би да е истина от последна инстанция. В този бизнес, както и във всеки друг бизнес, правото е на страната на силния - който пръв се докопа до астероида.
цитирай
15. teodordetchev - В никой почтен бизнес, правото не е на страната на силния.
12.04.2016 23:25
В почтения бизнес има правила и лоялна конкуренция.

Очевидно е, че денят "Д", в който някой ще започне реална експлоатация на полезни изкопаеми от астероиди наближава и в Люксембург, където съвсем не са слаби в космическата индустрия (спомнете си за люксембургската компания SES) са решили, че е време да се лансират основите на космическото право досежно обекти оттатък околоземна орбита.

Е, ясно е, че това право би могло да се отнася само до жителите на Земята. Извънземните (ако ги има) сигурно се подчиняват на друг космически кодекс ... :)

Всъщност, тук е огромната разлика между нашето мислене и европейското, което напоследък толкова мразят, иронизират, отхвърлят и дори погребват. Там се стремят да въвеждат правила, а пък дори ги и спазват.
А на нас - дай ни да се прекланяме пред по-силния ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5798979
Постинги: 758
Коментари: 3534
Гласове: 52543
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов