Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2018 14:29 - ЗА ДУХЪТ И СВОБОДАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 751 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       ЗА ДУХЪТ И СВОБОДАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК

“Сега трябва да държим пред нашите души това, което човек трябва да стане в неговата душа през време на неговото земно развитие. Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина “личност”. Тази личност се нуждае първо от онова, което можем да назовем “свободна воля”. Обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността са намери вътре в себе си божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и грозното, между истинното и фалшивото – тази свободна воля от една страна и обхващането на божественото, така че то да проникне в нашата душа, и ние да се познаем вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото – това са двете цели в развитието на човешката душа на Земята”

                                               Д- Рудолф Щайнер

      От 1413 година е започвала нашата Петата културно историческа следатландска епоха, която ще продължи до 3573 година. Това е епохата на развитие на Съзнателната  /Духовната/ душа на човека, под влияние на Висшия ни Аз.

      Като предпоставка за развитие на тази душа през 15 век се изгражда специален орган във фините извивки на предния дял на човешкия мозък, който дава възможност за създаване на интелигентните способности, необходими на човека в следващите столетия. С развит интелект хората изучават задълбочено материалния свят. Създават се природните науки, високите технологии, електрониката, индустрията и пр. С проникновено мислене може да се изучава и Духовната наука за човека и Космоса. Разумът може да възприема духовната мъдрост, която надхвърля сетивата и която открива на човека духовната му същност и тази на Вселената.

Д-р Р.Щайнер, създателят на Духовната наука антропософия пише: “Когато човек оживява в себе си независимата Истина и независимото Добро, той се издига над Сетивната душа . . .  Всеки човек знае, че истинно е най-напред това, което се преживява в усещанията. Но, трайната истина е едва тази, която е свободна от всякакви симпатии и антипатии, предизвикани от усещането. Истината е вярна и действителна, дори ако се противопоставя на всички лични чувства. Онази област от душата в която живее тази истина аз наричам Съзнателна /Духовна/ душа. И колкото повече душата се изпълва с Истината и Доброто, толкова повече расте и става все по-всеобхватно Вечното начало в нея.”

В нашето време ние сме едва в първата четвърт на Петата следатландска епоха и развитието на нашия Аз и Съзнателна /Духовна/ душа. Какво е характерно днес за интелектуалното и душевно състояние на човека?  Много задълбочено познание на материалния свят във всички природни науки, базирани на сетивата, огромен растеж на електрониката, роботиката, безжичните, ефирни технологии - т.е. всичко, което улеснява практическия живот, свързан с материалния свят. Но, малко се знае за Духовната наука. Преди всичко  трябва да познаваме себе си като Дух, душа и  физическо тяло, което също има невидима, духовна конструкция. “Познайте истината и тя ще ви направи свободни” казва Исус Христос.

Днес човекът става все по-самотен, затворен, хората се отдалечени един от друг. Вместо жива съпричастна връзка личностите общуват чрез интернет, телефони, скайп, фейсбук и пр. Индивидът е потънал в море от информация, агресивни реклами, натрапчиви шаблони, клишета, манипулации, пропаганда, лъжи. Често той се оставя на пасивно мислене и сугестия. Човек загубва свободата на собствената си активна, проницателна мисъл, характерна за Съзнателната /Духовна/ душа. Той загубва чувство за истината. Даже и при децата отдадени на електронни игри, интернет, натрапчиви криминални филми се явява застрашаваща агресивност. Често те не участват в свободни, двигателни игри, творчесдки игри, свързани с въображение като например рисуване, моделиране и пр.

Единствено човекът, в сравнение с всички духовни йерархии е създаден да бъде свободен. Това е огромен дар, привилегия на хората - да бъдат свободни. Но, личността трябва да стане съзнателна, да се развива духовно за да  бъде свободна.

Д-р Рудолф Щайнер в епохалния си труд “Философия на свободата”, който ще остане в бъдещите векове, разглежда от всички страни въпроса за свободата на човека. Следващите разсъждения са базирани на тази книга.

Какво трябва да постигнем за развитие на Съзнателната /Духовна/ душа? Как да се избавим от затрупващия ни материализъм? Как да съм свободна, самостоятелна личност? Как да възпитавам децата си?

Вече имаме в мозъка си орган за развитие на интелектуални способности. Нужно е да се стремим да имаме не абстрактно, студено мислене, а сърдечно, топло, проникновено мислене със съпричастност и разбиране на ближния, на всеки човек. Да се стремим да не сме затворени, изолирани, отчуждени един от друг.

В днешно време нямаме пряко ръководство от Духовния свят, защото свръхсетивата за възприемането му са затворени. Дадена ни е свобода. Но, свободата е трудно постижима. По-лесно е на човек да му кажат какво да прави, а не сам да решава.

Азът Духът/ е, който управлява мисленето, поведението, начина на живот на личността. Необходимо е самопознание и поставяне на цели към които да се стремим. Свободата е в мисълта. И мисълта ми трябва да се ръководи от главните духовни закони: да мисля истинно, да правя добро, да чувствам хармоничното и красивото.

За да сме свободни трябва преди всичко  да сме отговорни.

Да сме отговорни за мислите и насоката на разсъжденията,  на намеренията си, целите си. Да осъзнаваме волевите действия. Да овладяваме  емоции, страсти и нагони.

 Да сме отговорни най напред към себе си, към собственият  си организъм. Да се грижим за здравето си, да отделяме време всеки ден за природосъобразен живот. Той включва – достатъчно движение, правилно хранене, оводняване, дишане, близост до Природата.

По възможност да намаляваме неосъзнатите, автоматични действия, като  ги извършваме със съсредоточена, активна мисъл.

Да мислим в перспектива за близки и по-далечни цели и особено ако са насочени за изпълнение на нашия идеал.

Усмивката, смехът, радостта, оптимистичното настроение - можем специално да ги търсим и изживяваме. Тогава задълженията, отговорностите стават по-лесно изпълними. Забелязала съм, че когато си тананикам, или си подсвирквам, даже на ум - извършвам с радост и по-добре това, което правя.

Да не притесняваме другите, да не подчиняваме,  да не нарушаваме свободата на околните. Да даваме съвет само, ако ни го поискат. Да не налагаме мнението си на другите като най-правилно. Не винаги сме сигурни, че то е най-правилното.

Добронамереност, съпричастие, състрадание е изява на одухотворена личност. Когато гледаме човека в очите, в лицето, се стремим да проникнем в душата му. Тогава се разкрива най-прекрасното чувство между хората. Така обичта протича от единия Аз към другия Аз.

Свободата е съзнателно да извършваме дейност в полза на другите, без оглед на материална изгода.

Свободата е да разгърнем максимално интелектуалните си възможности, сами да вземаме решенията си и да определяме какво да правим. Да се стремим към изпълнение на кауза, цел,  идеал.

Свободата е да благодарим за всичко, което имаме и получаваме всеки ден, за всяко ядене, за всяко нещо. Важно е също да прощаваме, независимо от грешките на другите.

Свободата е в духовния живот. А това зависи от всеки от нас. Приемане на духовните истини: да правим добро, да мислим истинно, да възприемаме красивото и хармоничното. Постигане на това познание внася ентусиазъм  и свобода в живота ни.

За да съм свободен трябва да имам вяра в Бога в сърцето си и познание за Духовния свят в разумът си. За да съм свободна личност трябва да чувствам Христос в себе си, топлота и любов към всеки човек. Да чувствам: “Не аз, а Христос в мен”, както е писал Апостол Павел.

Когато знам, че съм отговорен за всяка своя мисъл, за всяка дума трябва да контролирам насоката и потока на мислите си. Защото всяка мисъл е важна не само за мен, но ни за света. Тя съществува реално, обективно. Индивидуалните ни мисли се сливат с Вселената в едно цяло.

Отговорност към семейството, близките, приятелите. Човек не бива да се подценява, но и да се надценява, да има правилна преценка за себе си.

Голяма отговорност е възпитанието на детето, за да се развие като свободна личност. Преди всичко да сме добър пример за него – да казваме само истината, да вършим само добри постъпки, да се възхищаваме на красивото. Трябва да помогнем на детето да развие вродените му заложби, способности и дарби. Да го направляваме внимателно, да го съветваме, да разясняваме, да му помагаме, а не да заповядваме, да му налагаме своите мечти за избор на професия. Нека да има свободен избор какво да учи и да следва. Да насочваме детето си към спортуване, свободни игри изкуство към което то има влечение.

Свободата е отговорност към семейството, към приятелите,  към обществото.

Свободният човек сам си налага отговорност освен към близките, също, към своят народ. Той се чувства длъжен да допринася с каквото може за хората. Личността осъзнава, че със своите мисли, идеи, труд иска да е полезен за цялото общество. За да е свободна личността си задава въпроса: “Как мога са съм най-полезен, да допринеса най-много за хората?” И с воля, със цялата си дейност прави това което може най-добре, според своите способности, умения и дарби. Тогава се чувства свободен, удовлетворен, реализиран.

          За важността на диалога

Лошо е човек да се затвори, да преживява всичко сам в душата си. Той има нужда от диалог с друг човек, не безмислени спорове, критики, празнодумство. Личността може да търси близост с хора, с които може да си говори и намира душевно-духовна общност. Това обогатява и двамата.

Ще дам пример. Имам приятелка, която кръстих Феята.  С нея правим дълги разходки в парка или преходи на планината. Тя вижда малки чудеса – птица с красива окраска, силует на дърво като глава на елен, глава на исполин изрязана на скала, четирилистна детелина. Затова е Фея.  Докато ходим водим свободен диалог по духовни теми, в хармония, не в спорове, без скептицизъм и предубеждение. Той довежда до възникване на нови идеи за творчество, идва  ни вдъхновение. В нея се породи идеята да напиша за свободата на личността на съвременния човек.

С моята учителка по антропософия писателката Вера Гюлгелиева се срещахме, за да разговаряме по-задълбочено за наученото от духовната наука. Това бяха възвисяващи диалози, които ни обогатяваха. На нея дължа много. Особено за това, че  настоятелно ме насочи да изнасям лекции и да пиша на достъпен, разбираем език за антропософията, и най-вече за физиологията и действието на духовните тела в човека. Защото съвременния човек има голяма необходимост от духовно познание преди всичко да опознае себе си, своята същност, своят Аз.

Да си личност означава да си съзнателен за възможностите на Аза си.

Човек е свободен единствено в мисленето, той е едно мислещо същество. По-малко е свободен в чувстването и във волевите изяви.

“Свободата е отличителен белег на действията, произтичащи от интуицията на съзнанието. Чрез мисленето човек духовно се вживява в действителността” – пише д-р Рудолф Щайнер. Интуиция /прозрение/ е духовно съдържание на мисленето. Интуитивното мислене е преживяване на вътрешна духовна дейност на човека.

Духовно познание се получава чрез духовни възприятия, без сетивните органи за материалния свят, а с интуитивното мислене. Когато съдържанието на мисленето не е свързано с външни обекти, а се извлича от понятията и идеите на личността – това е интуиция.

“Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание. Същината на мисленето може да бъде схваната само чрез интиуция” – подчертава д-р Рудолф Щайнер.

“. . . Ако човек извършващ нравствена постъпка се вижда в общение с Духовния свят, то той преживява своята свобода. Защото Духовния свят действа в душата не по необходимост, а така че човек свободно развива своята активност подбуждаща го да приеме духовното”, според д-р Рудолф Щайнер.

“Това, което оставих тогава под писмена форма, беше преди всичко един етичен индивидуализъм. С други думи, аз посочих: човек никога ни би могъл да бъде свободен, ако неговите действия не произтичат от онези идеи, които се коренят в интуициите на отделната човешка индивидуалност” пише д-р Рудолф Щайнер.

Етичен индивидуалист е човек със свободен Дух, с идеи от интуициите /прозренията/ си.

Етичният индивидуализъм е все още в началото на развитие на мисленето на съвременния човек. То ще се одухотворява чрез морално-етични качества на личността, които човек сам възпитава и развива в себе си.

“Така че този етичен индивидуализъм като последна етично-еволюционна цел на човека, вече включва в себе си т.нар. свободен Дух, който си пробива път и постепенно се освобождава както от принудата на природните закони, така и от принудата на всички общоприети нравствени закони” заключава д-р Рудолф Щайнер.

При съвременния човек моралът и интелигентността все още не вървят ръка за ръка. Индивидът може да е много интелигентен и неморален. От личността зависи да се развива духовно, да мисли и действа според моралните импулси,  сам да си заповядва, ръководен от висшия си Аз.

Да съм свободна личност означава сам да следвам морални и етични норми и закони, без да ми се налагат отвън.

Големият поет Шандор Петьофи е показал своят идеал в следното стихотворение:

 

            “Две неща ми трябват на Земята:   

те са любовта и свободата.

Жертвал бих живота

 безвъзвратно за любов.

Любовта да дам

 за свободата съм готов.”

                                    Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

                       

 

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895329
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031