Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2011 22:53 - ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ МИТ, ФОЛКЛОР И СЪВРЕМИЕ
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 3823 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 31.03.2011 10:00


ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ МИТ, ФОЛКЛОР И СЪВРЕМИЕ
(Есе, изготвено 2002 г.)   Темата за връзките между мит, фолклор и съвремие е основополагаща за хуманистиката. Тук се обособяват проекциите на търсенето на Изначалния смисъл. Векове наред, откакто човекът съществува той търси този изначален смисъл. Така се е породила основната тема на хуманитаристиката: взаимозависимостите между мит, фолклор и съвремие. От момента през който човекът се е откъснал от натур-физиологията си и се е самоосъзнал в рамките на рода, той започва да търси Изначалния смисъл. Етапите през които преминава това дирене са обозначени от учените като: Митологичен, Фолклорен и Съвременен. Науката, която ги изследва е хуманитаристиката. Поради доминантният характер на марксистката идеология за един продължителен период от българската история, повечето изследвания в нашата страна, които са правени на тази тематика, са свързани с търсенето на естетическото, а не онтологическото значение на съществуващите връзки и взаимозависимости. В изследването си “МИТЪТ - дидактически прочит”, П. Парашкевов премества естеството на темата от естетическото към онтологичното и културо-антропологическото (за естеството на всичко съществуващо). Да се търси смисълът на създаването на първичните митове означава да се даде обяснение за появата на човека като творение на Логоса. Самата дума “Логос” още през античността се превръща в термин за название на “политеизма като елински пантеон”. Това респективно води до промяната на темата - в теологическа и културоантропологическа, като методологията за изследване на Логоса като знание на човека за Логоса, чрез което единствено е възможно да се разглежда Логоса. Идеята за човека стои отвъд човека, но човек живее със съзнанието за миналото, като продължава да я търси (идеята). Търсенията в тази посока на културоантрополози и теолози се преплитат, отричат и взаимоутвърждават. Съвременници сме на един от последните човешки митове - митът за възможностите на науката. Науката обаче дава точно толкова отговор на въпроса за смисъла на логоса, колкото и първият мит. “Проумяването” /на смисъла на логоса/, става посредством метода на “огледалото” или диоптрата на собствените идеолгически виждания на отделния човек. Проблемът е, че за да се проумее Логосът като слово, се използва единственият възможен начин - думане чрез слова. Науките, които се опитват да разглеждат Изначалния смисъл, първоначално уточняват представата за Логоса, а след това превъзмгват проекцията на Логоса в мита, разбиран като огледало - диоптър за съзерцание на Логоса. Понятието “мит” е дефинирано от културантрополозите на модерните времена поради необходимостта от назоваване на първоизточника и последвалите го трансформации в историческото време. От митът произлиза фолклорът - втората цялостна човешка култура, която от своя страна в търсене на Изначалния смисъл, още повече се отдалечава от истината за него. Появата на мита е доказателство за надмощието на разума над човешките рецептори. В натур-сетивния период от развитието на филогенезата на хомосапиенса, хората са неразривна част от природата. Разумът дистанцира човека от природата. Чрез разума човек се открива, самоопознава се и самоопределя като различен от природата. Това опознаване на човека се осъществява чрез знание за Логоса под формата на митове и вярва, че усъвършенствуването на знанието за Логоса го приближава към Него, но в същност това усъвършенствуване на знанието за Логоса, отдалечава от него защото човек се стреми да го постигне в себе си. Митът, даващ отговори на въпросите за сътворението на света и човека, извън човека се превръща в преграда между Първосъздателя и Човека, така както при принципа на увеличителното стъкло. Митът, роден от страха пред неизвестното е посредник между човека и Него (подобно на лупа), за да може човек да съзерцава Логоса, без пряк контакт с него, в прекия контакт с Лососа, човекът ще загине. Именно за това главната задача на Мит, Фолклор и Съвремие е да направят света разбираем, понятен и така да спасят човека от същността на истината, така човек създава културата, която му е необходима за самозащита в самооцеляването. Следващият етап от културната история е фолклорният. Той както и мита изграждат безписменият период от развитието на културата. Последният етап е съвремието. Основна, отличителна черта е писмената му система на реализация. Фолклорът и съвремието обаче, продължават да отдалечават човека от истината вън от него, но приближават към истината у него /човека/. Вярата в истинността на твърденията в мита, се разпада в следващите етапи. Митът се характеризира с вяра в истинността на разказа, фолклора разколебава тази вяра, а съвремието може да бъде наречено “система на съмнението”. Оттласкването на антропоса от Логоса става възможно при условие, че се разкъса съюзът между човека и Логоса, чрез поява на втори след Логоса разум - разумът на човека. Характерът на този разум е динамичен: от сакралност към десакралност, тъй като самото разкъсване на мита е вече накърняване на сакралността, а ранният културен продукт от разкъсването на единението е с-знание за свещеността, то е “елемент от структурата на съзнанието”.



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305768
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031