Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2006 22:04 - КОНТРАатаката срещу Сидеров и неговото политическо бъдеще
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 5326 Коментари: 10 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

КОНТРААТАКАТА СРЕЩУ СИДЕРОВ И НЕГОВОТО ПОЛИТИЧЕСКО БЪДЕЩЕ

 

Теодор Дечев*

 

С класирането си на втория тур на президентските избори, Волен Сидеров реанимира Партия “Атака” и сложи край на съмненията за политическото й бъдеще в средносрочен план. Сам по себе си, този резултат е успех за лидера на (квази)националистите. От месец януари 2006 г., до сега, “Атака” трябваше да отразява масираната КОНТРАатака на политическите партии (особено от страна на “идейно близките формации”) и на гражданското общество. Срещу “Атака” беше започнато настъпление от няколко посоки по различно време.

На първо място
, Волен Сидеров беше “подхванат” от определени кръгове от средите, които българите обичат да квалифицират като “носещи зелени чорапи” – хората пряко свързани с въоръжените сили и МВР, както и от страна на тези креации на бившите тайни служби, които подкрепиха “Атака” по време на парламентарните избори. Последните смятаха, че “Атака” ще бъде обикновена екстензия на БСП, която ще събира разочарованите от про-натовските и про-европейски забежки на централното ръководство на БСП. Институционално, те се олицетворяват от противопоставящите се в момента на Сидеров коалиционни партньори в т. нар. Коалиция “Атака” – преди всичко Политическият кръг “Нова Зора” и формацията “Защита”, обединяваща хем бивши разузнавачи, хем запасни офицери, хем реваншистки настроени политици – интелектуалци от началото на прехода от типа на Петър Берон. (С една дума – пълно объркване на чорапките).


Тези хора в много голяма степен разбираха участието си в коалицията “Атака”, като компенсаторен механизъм, който да ги “овъзмезди” за загубени позиции вътре в БСП. Гласуването в полза на първия опит на Сергей Станишев да състави кабинет, беше чистосърдечен израз на този начин на мислене. Четиримата депутати, гласували за правителството на БСП и ДПС, явно изобщо не са си давали сметка, че Волен Сидеров възнамерява да остане за по-дълго време на политическата сцена, а не да бъде за кратко време патерица на “поевропейчилата се” БСП.


След неочаквано бързата за тях разправа с “бандата на четиримата”, представителите на коалиционните партньори буквално захленчиха по медиите за парите от депозита за изборите, за парите от държавната субсидия, които по закон действително се полагат на Коалиция “Атака”, а не на Партия “Атака” и пр. и пр. Доскорошните съюзници на Сидеров се втурнаха да обясняват на публиката неговата неадекватност, педофилията на депутата Кузов, девиантното поведение на засега неназован депутат, който си ходел с жълтата книжка в джоба и т. н. Подобни действия говорят по-скоро за политическо безсилие. Хората от “Защита” и “Нова Зора” може и да са имали преди изборите илюзията, че “Атака” и Сидеров ще останат ако не под техен контрол, то под силното им влияние. Очевидно, те не са си дали сметка, че Волен Сидеров има много по-могъщи спонсори от тях със скромното им участие в депозита за изборите.


Сидеров и неговото телевизионно предаване, бяха подкрепяни финансово от представители на големия бизнес (някои от тях – вече покойници), много преди да дойдат парламентарните избори. Някои от тези връзки дори и не бяха прикривани, още повече, че в тях трудно можеше да се намери нещо противозаконно. Тези връзки се бяха засилили особено, след разрива между автора на “Бумерангът на злото” и пресгрупа “Монитор”, в частност – лично с Петьо Блъсков. Освен това, в хода на предизборната кампания, към “Атака” се пренасочиха финансови и “кадрови” ресурси, които първоначално бяха адресирани до обречената бизнес формация ФАГО (абревиатура на умилителното заглавие “Федерация за активно гражданско общество”).


Многозначително е обстоятелството, че представителите на Политически кръг “Нова Зора”, воглаве с Минчо Минчев (главният редактор на вестник “Нова Зора”) и Румен Воденичаров, присъстваха на събеседванията, предшествали създаването на ФАГО, а после тихо се изнизаха “по терлици” в посока на “Атака”. Очевидно е, че “Нова Зора” беше дискретно насочвана някъде от страни, при търсенето на подходяща фома на изява за парламентарните избори.


В крайна сметка, “Защита” и “Нова Зора” бяха неприятно изненадани, че Волен Сидеров е установил пряка връзка с хора, които са и техни донори и които имат изгода от лансирането на антиевропейски и антинатовски формации в политическия живот. По тази причина, той не се нуждаеше от посредници при получаването на необходимата му дискретна финансова помощ.

 

На второ място, маргиналните елементи, включили се в предизборната кампания на “Атака” през 2005 г., (най-вече неясното формирование, наречено Български национален съюз, ръководено от още по-неясната фигура на Боян Расате), се оттеглиха от “гравитационното поле” на Волен Сидеров и обявиха, че той е измамник и предател. Няма съмнение, че някой дърпа конците на БНС и на Боян Расате. Можем да предполагаме, че става дума пак за т. нар. “хора от задкулисието”, но тази объркана амалгама от маргинали с противоречащи си възгледи не може да бъде подведена под общ знаменател с много по-подредените им батковци и чичовци от “Защита” и “Нова Зора”. В БНС си дават среща абсолютно еклектични позиции и идеологеми :

- национализъм (официално афиширана доктрина), заедно със заемки от някогашната легионерска доктрина (на 11 февруари 2006 г., БНС организира шествие в памет на водача на Легиона – генерал Луков) и анархизъм (да си спомним призивите на БНС за бойкот на изборите !);

- афиширане на принадлежност към европейските “нови десни” (Германските националдемократи, наследниците на Влаамс блок – Влаамс Беланг и др.) и едновременно с това – преклонение пред поезията на Вапцаров;

- увлечения по “езическия империализъм” (много от членовете на БНС носят на вратовете си седмолъчното прабългарско слънце; на знамето на БНС стои знакът на рода Дуло, членовете на БНС обявяват, че техен Бог е България с нейния трикольор и т. н.);

- призиви срещу Договора от Ньойи сюр Сен, мечтания за национално мощна България, чествания на годишнината от падането на Одринската крепост през 1913 г.  и едновременно с това – антивоенна риторика и призиви срещу разполагането на американски бази в България;

- демонстрациа на организираност и дисциплина (носене на униформи, подреждане до почетните роти по време на честването на Апостола на свободата в Карлово) и едновременно с това – организиране и широко рекламиране на конкурс за татуировки (изобщо не коментирам вида на татуировките);


Според хора, запознати с “кухнята” на БНС, Боян Станков (самоназовал се Боян Расате по името на по-големия син на Княз Борис Михаил І-ви) е един от организаторите на някогашното Дясно демократично движение (ДДД). От тогава вероятно е останал афинитетът му към шаренето на стените на София с всевъзможни графити. Със сигурност, БНС получава финансиране, нямащо нищо общо с членския внос и даренията на членовете. Достатъчно е да се погледнат добре композирания и “ъпдейтван” сайт на БНС; луксозните плакати, използвани за оповестяване на инициативите на БНС; разходите за автопоходи, униформи и знамена и пр.


Именно БНС бяха едни от първите, които заявиха за идеологически, а не за тактически разминавания с “Атака” и Волен Сидеров. БНС обявиха на висок глас, че “Атака” за тях е “отминал етап” и “затворена страница”. Те създадоха собствена политическа партия – “Гвардия”, която заимства елементи от символиката на “Ратниците за напредък на българщината” – откровено радикална и антисемитска групировка от първата половина на миналия век. Очевидно е, че целта на БНС е да ограничава (в рамките на възможностите си) притока на млади хора към “Атака” и в тази насока Съюзът развива не малка активност.


Може да се предполага, че на БНС тази задача е била “целеположена” от донорите, защото иначе никой не може да обясни, откъде примерно се намериха финасови ресурси за “Националния референдум за българокрация в политиката”, чието заглавие по странен начин дублира последния опус на Волен Сидеров – книгата “Основи на българизма”. Пак е трудно да се обясни по друг начин, как един от най-скъпите и най-добри в графично отношение плакати от кандидат президентската предизборна кампания - “Играйте седем от седем” (призоваващ към бойкот на изборите, чрез ПУСКАНЕ НА НЕВАЛИДНИ БЮЛЕТИНИ) беше отпечатан и разлепен от името на БНС и неговия политически инструмент – партията “Гвардия”.

 

На трето, но не на последно място, трябва да се отбележи и инициативата на Политическия кръг “Нова зора” за трансформирането му в Партия “Нова Зора”. Този акт, доста различен от хленченето и мрънкането на коалиционните партньори на Сидеров по парични въпроси, основателно се оценява като насърчен от симпатизанти на Президента Първанов, комуто по този начин трябваше да се осигури косвена “националистическа подкрепа” на предстоящите президентски избори.


Анализаторите на Първанов правилно са оценили, че “Атака” е проблем за техния патрон. Това е политическата сила, на която най-много и приляга да го преследва навсякъде с рефрена – “ето човека, който вкара турците във властта отново”. От другите партии, подобна линия на поведение можеше да се очаква само от ДСБ, но от устата на “Атака” и на Волен Сидеров това послание отива право в ушите на избирателите на БСП и на Георги Първанов.


По тази причина, на президентските избори партията “Нова зора” застана зад кандидатурата на ген. о. р. Любен Петров. Неговата кампания беше дирижирана по доста прецизен начин, като посланията му бяха насочени изключително към левите (квази)националисти - досегашни гласоподаватели на БСП. За тази група избиратели имаше основателни съмнения, че може да “мигрират” към Волен Сидеров и “Атака”. Кампанията беше строго канализирана на страниците на седмичника “Нова Зора” с главен редактор Минчо Минчев.


Беше задействана и сюжетната линия “Защита”, което доведе до противопоставянето на Петър Берон - заместник председател на Народното събрание на лидера на “Атака”. До президентските избори, Берон и Сидеров не си говореха, но поне не се нападаха.


Избирателите обаче показаха много добра ориентация между кандидатите и не се хванаха на въдицата. Нито Любен Петров, нито Петър Берон постигнаха забележим резултат и практически не откъснаха нищо от Волен Сидеров.

 

Волен Сидеров имаше много по-големи основания да се бои от описаните по-горе три сюжетни линии на ерозиране на влиянието му, (за които можем да предполагаме, че се режисират от бившите му коалиционни партньори), отколкото от заведения срещу него граждански иск от невъобразим сбор от всякакви личности и организации (в това число и организацията на ... кримските татари в България). Заведеният граждански иск най-вероятно “ще изпише вежди, вместо да извади очи” на Сидеров, за който един подобен процес е прекрасен повод да изиграе ролята на “мъченик на вярата” и да събере върху себе си медийно внимание.


Последното, Волен Сидеров умее добре – свидетели сме на доста успешната му защитна
PR стратегия в случая с обвиненията в педофилия към Владимир Кузов. Сидеров хвърли горещия картоф в ръцете на бившите си коалиционни партньори, обявявайки, че Кузов е бил номиниран от тяхната квота и едновременно с това елиминира от групата и може би последния останал “левичар” и “сиромахомил” – Минчо Христов. (По-долу ще видим, че тази стъпка е част от стратегия за дълготрайно окопаване в българския политически живот, а не емоционална реакция или проява на авторитаризъм).


На практика, Сидеров премина от отбрана в настъпление, като не пропусна да отправи задължителните за него нападки към хомосексуалистите и политическия елит. Ако си припомним казаните в началото на годината думи на Иван Кръстев (в интервю, поместено във вестник “Култура”, бр. 3 от 27 януари 2006 г. под заглавието “Елити с часовников механизъм”), че
в момента всички вярват в конспиративни теории за заговорите на елитите, можем да сме сигурни, че Сидеров играе стриктно по правилата. Нападките срещу “Атака” и него лично, перфектно се обясняват със заговори на различини малцинствени елити – на прикритите хомосексуалисти сред управляващите (на публиката дори се хвърлиха две – три имена); на ченгетата от службите, промъкнали се в Парламента или дърпащи конците от страни, с директно намигане към бившите коалиционни партньори; на агентурата на турските крайни националисти “Сивите вълци”, организирали “атентата” на магистрала “Тракия” и пр. Убедителността на Сидеров се засилва и от това, че нападките на “Нова Зора” и на “Защита” са съвсем открити, а на него само му остава да ги “увие” в конспиративна опаковка.


Ако казаното от Иван Кръстев, че всички вярват в конспиративни теории може все пак да се оспори, фактът, че избирателите на Волен Сидеров направо се “хранят” с конспиративни теории е неоспорим. Затова и всички публични скандали около “Атака” не предизвикаха нейното рухване. Коя да е партия от демократичния спектър и дори БСП, трудно би се оправила след подобна каскада от премеждия и скандали. Поради самоопределянето си като партия – отрицател на ЦЕЛИЯ политически елит на прехода, “Атака” се отърва само с лека уплаха.

 

Бъдещето на “Атака” може да се развие общо взето по три сценария – един неблагоприятен и два благоприятни.

 

Първият – неблагоприятният сценарий, се свежда до дезинтеграцията на “Атака” под ударите на конкурентните квазинационалистически формации и на редица медии. Към него трябва да отнесем и варианта за самоликвидация на “Атака”, ако вътрешните противоречия, завист и обвинения в семейственост вземат връх. Този сценарий не е невъзможен, но има сериозни аргументи срещу неговото сбъдване. Сидеров все още разполага с достатъчно депутати, за да удържи запазването на парламентарната група. “Атака” е типична рожба на пропорционалната избирателна система, тя е партия за която се гласува заради ИДЕЯТА и заради ПОСЛАНИЯТА и ПРОГРАМАТА, а не заради личните качества на кандидатите за депутати. (Иначе, кой ли би се юрнал да гласува за бившия фолк певец Владимир Кузов, дори и без да са му предявени каквито и да са обвинения... ?) “Атака” функционира изключително в Парламента и във виртуалното медийно пространство. Тя няма някакви особени регионални структури, а където ги има те по-скоро само пречат. За това, Волен Сидеров безкомпромисно чисти всички, които биха се опитали да ОСПОРЯТ ВОДАЧЕСТВОТО МУ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА. Докато групата съществува и Сидеров излъчва сигнали чрез медиите, “Атака” ще бъде жива. Резултатите от президенските избори също инжектират нова сила на “Атака”, която вече е със самочувствието на втора партия в страната.


Нападките срещу “Атака” създават и чувства на симпатия – представете си какво ще кажат за гражданския иск срещу Сидеров, жителите на “Захарна фабрика”, където и до сега не са изяснени обстоятелствата около смъртта на проф. Калоянов след скандала с местните роми...

 

Вторият сценарий – благоприятен за върхушката на “Атака”, е нейното капсулиране спрямо останалите политически партии, съчетано с отваряне към избирателите. Този модел на поведение има прецедент в лицето на партията “Влаамс блок” / “Влаамс беланг” във Фландрия – Белгия. Тази откровено ксенофобска, популистка и етноцентристка партия, ратуваща за “мирно ликвидиране на изкуствената държава Белгия”, беше обект на “пълна политическа карантина” от ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ в Белгия. Никой не общуваше с тази партия. Политиците от другите партии демонстративно се отнасяха с погнуса към дейците на “Влаамс блок”. Стигна се дори до приемането на поредица от антидискриминационни закони, които в крайна сметка дадоха основание на съда ДА ЗАБРАНИ ПАРТИЯТА. До какво доведе това? Това доведе до десетилетия на безгрижно съществуване на върхушката на “Влаамс блок”.


Колкото повече беше атакувана партията, толкова повече растеше изборният й резултат във Фландрия. Той достигна до 30 % в Антверпен и около 25 % за цяла Фландрия. НЕнатоварването с никакви управленски отговорности в изпълнителната власт, й помогна да не се изхаби политически, въпреки, че за всичките тези години повтаряше едно и също и не блесна с никакви политически иновации.


Съдебната забрана на “Влаамс блок” почти не стресна ксенофобската партия, която кротко се саморазпусна и отново се сформира под името “Влаамс беланг” (“Фламандски интерес”) в рамките на няколко дни. Демократичните процедури и законодателство позволиха да бъде забранена партията (!) и едновременно с това да възкръсне като птицата Феникс, без никой да е горял преди това.


У нас, “Атака” има перфектната възможност да следва тази линия на поведение. Още в нощта след парламентарните избори, Сергей Станишев даде сигнал за пълна политическа карантина над “Атака”. Всички останали партии приеха призива на лидера на социалистите и Волен Сидеров беше обявен за Болен Лидеров. Само че, междувременно “Атака” започна да изгражда своята партийна субкултура – пусна ежедневен вестник, продължи да поддържа телевизионното предаване по телевизия “СКАТ” и дори трансформира последната в партийна пропагандна медия.


Атаките на бившите коалиционни партньори и спорадичните скандали в Парламента са неприятни за Волен Сидеров, но за сега той се опитва да ги използва по принципа на синергията – да използва енергията на врага в своя полза. Гражданските съдебни искове и политическата изолация на “Атака” могат действително да помогнат за запазването на партията и на лидера й от изхабяване – той излага идеи, иска въвеждане на радикално законодателство по един или друг повод, но не носи управленска отговорност дори и за една стотинка.


В цитираното по-горе интервю на Иван Кръстев има един знаменателен абзац: “България по свой си, особен начин възпроизвежда част от полските нагласи без католическата църква. Но криминализацията на елитите е факт. Днес в България единственият начин да участваш в политиката е през антиелитарен дискурс. Самите елити вече се опитват да представят себе си като контраелити, за да могат да функционират
”. Ако се позовем на края на цитирания фрагмент, можем да заключим, че Волен Сидеров и съмишлениците му са един малцинствен елит, който ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШНО СЕ ПРОДАВА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПАЗАР КАТО КОНТРАЕЛИТ. Подобна линия на поведение може да гарантира няколко поредни мандата – в изолация, но едновременно с това в Народното събрание.

 

Третият сценарий, който също е благоприятен за “Атака” е постепенното й интегриране в политическата система на страната. Този модел ни е добре познат от Италия, където три откровено антисистемни партии – “Форца Италия”, “Алианца Национале” и “Лега норд”, успешно се трансформираха в дясната политическа алтернатива в италианското политическо пространство. Особено отчетливо виждаме това при последните две партии. Партията на Джанфранко Фини – Националният алианс, беше сочена и сама се идентифицираше като пряк наследник на партията на Мусолини. Участието на внучката на Мусолини – Александра Мусолини в партията, беще символ на тази “приемственост”. Минаха години и участието на партията във властта, до такава степен я опитоми, че от антисистемността й не остана нищо, а Джанфранко Фини си позволи да нарече периода на управление на Мусолини – позорен !? Това естествено доведе до незабавното напускане на Александра Мусолини и нейните съмишленици, които побързаха да основат нова партия – “Социална алтернатива”. От неофашизма не остана и следа, а партията на Фини е несменяем коалиционен партньор в “Коалицията на свободата”.


От своя страна, сепаратистката “Северна лига” на Умберто Босси също беше вкарана в руслото на държавното управление. Самият Босси навъртя завиден стаж като ... външен министър и напоследък съвсем декоративно поддържа идеята за създаване на независима държава Падания. Босси се задоволи с конституционни промени, които засилиха автономията на регионите, които биха били подкрепени от всяка умерена центристка партия, стига да не е в яростна опозиция. Сепаратизмът остана чисто ритуален, а “Северната лига” също охотно участва в “Коалицията на свободата”.


У нас подобен развой е възможен в по-далечна перспектива. Не е невъзможно, след влизането ни в Европейския съюз, когато еврооптимизмът престане да е задължителна част от “бон тона” и политическата коректност, да се намерят партии, които да включат “Атака” в някоя управляваща коалиция, като “гарант за защитата на българските интереси вътре в ЕС”.


Като линия на поведение, третият сценарий е натоварен с по-голям риск за върхушката на “Атака”. Плавната интеграция в политическата система, рано или късно води до “опитомяване” и влизане в общото течение, заедно с яростно отричаните до момента на влизането в изпълнителната власт елити. Влизането в изпълнителната власт може да доведе и до бързо възникване на вътрешни кризи в партията и спешно обратно излизане в опозиция, т. е. връщане към “втория сценарий”. Подобен пресен пример е злополучното влизане на полската антисистемна формация “Самоотбрана” в управляващата коалиция, завършило с разпадането на последната и избухването на кабинетна криза.

 

В заключение, бих казал, че вторият сценарий – съществуването на “Атака” в изолация спрямо останалите партии, но с нарастваща подкрепа от страна на избирателите, е най-вероятният. За Сидеров залогът е твърде голям, за да допусне партията му да се саморазпадне, по силата на намеса на външни фактори. Сидеров е твърде изкушен в партийните интриги още от времето, когато беше главен редактор на “Демокрация”, за да смятаме, че ще се даде лесно. Още повече, че обстоятелствата работят в негова полза.


*

Изразените мнения са лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инциатива, на който авторът е заместник председател или Нов български университет, където преподава.


Тагове:   неговото,   бъдеще,


Гласувай:
0
0



1. dosheva - ?
26.10.2006 10:25
Не разглеждате варианта Сидеров да стане президент. Означава ли това, че е невъзможно дори и на теория? И мислите ли, че ще стане гражданска война, ако все пак Сидеров спечели изборите?
цитирай
2. анонимен - Prezident Parvanov-komunist.
26.10.2006 15:37
Семинар за Изследване на Абсолютни Ценности.
КАНИМ ВИ.
Всеки понеделник от 18 часа на публична лекция, филм или културна вечер. Този понеделник , 30 октомври 2006 г.,темата е “МЕСИЯТА МУН – НЕГОТОВО ПРИШЕСТВИЕ И ЦЕЛТА НА ВТОРОТО МУ ИДВАНЕ ”. Заповядайте! Чудесна възможност да научите нови интересни неща, да се запознаете с интересни хора и да намерите добри приятели.
Семейна Федерация за Световен Мир и Обединение; София,ул.Г.Бенковски 25, тел. 02/9832148, ffwpu@mail.bg .
цитирай
3. teodordetchev - За Сидеров и гражданската война.
26.10.2006 21:47
В българската политика всичко е възможно. Теоретическа възможност има дори и някой от нас да стане президент един ден :-))) В случая шансовете на Сидеров са доста скромни, но за сметка на това, той получава безценната възможност още една седмица да е ТЕМА № 1 - по-важна дори от посланията на Първанов.
Сидеров спечели в тези избори нещо много важно - направи за смях всички медии, които твърдяха, че с партията му е свършено вследствие на многобройните публични скандали, в които се забърка "Атака". Сега вече всички разбират, че една партия, която се базира почти 100 процента на отрицанието и конфронтацията, в сегашния политически контекст е почти ваксинирана срещу влиянието на публичните скандали. Хората просто вярват, че СИСТЕМАТА преследва своето отрицание - "Атака".

Ако Сидеров бъде избран по силата на някакво невероятно стечение на обстоятелствата, България ще си докара неприятности, доста подобни на ядовете, които бра Австрия, когато Народната партия на Волфганг Шусел взе "Партията на свободата" с тогавашен лидер Йорг Хайдер за коалиционен партньор. Цената на този експеримент беше многомесечна изолация вътре в ЕС. Разбира се - избирането на Сидеров за президент не може от само себе си да предизвика гражданска война. Най-прецизната формулировка би била: "евентуалното избиране на Волен Сидеров за президент би повишило риска от изострянето на етническото напрежение в страната, въпреки предприетата от него смяна на риториката в изобрната нощ". Между друготно - винаги съм смятал, че Сидеров и "Атака" имат две публични лица - едното е за пред електронните медии, а другото за митинги, на които не присъстват камерите на телевизиите. (Камерите на МВР по принцип присъстват на почти всички публични събирания на открито). Пред телевизиите, Сидеров говори "мъдро", "балансирано" - почти казва неща, които много здравомислещи хора биха подкрепили. Когато камерите отсъстват, циганите отлитат за Сатурн (пък и кой ли от широката публика ще пророни сълза, ако ромите бъдат "изстреляни в орбита"), евреите чрез своя инструмент САЩ продължават да унищожават православието и в частност България, а всички присъстващи са поканени да си "отвоюват България", без да се уточнява начинът. От кого ще бъде отвоюването, се оставя общо взето на личното предпочитание на присъстващия на митинга, но обичайните заподозрени са: ЦЕЛИЯТ политически елит на прехода, без да се прави разлика на пол, образование и партийна принадлежност; световният ционизъм и американците; разните му там разлигавени либерали и социалдемократи, които вероятно са преобладаващо хомосексуалисти; "кръжокът" на хомосексуалистите във властта и разбира се - Иван Костов и Петър Стоянов. Нищо, ме не са на власт от 2001 година насам.
цитирай
4. teodordetchev - До гостувалият ми муунист.
26.10.2006 21:49
Принципите ми не подволяват да изтрия постинга Ви. Едновременно с това ще Ви помоля да не постоянствате с посещенията си. Да си муунист в България е единствено професия и то не от най-почтените. Затова не ме принуждавайте да извършвам насилие над себе си и да трия нескопосаната Ви пропаганда.
цитирай
5. dosheva - мда,
27.10.2006 09:52
Благодаря за изчерпателния отговор. Не се бях замисляла за двете лица на Сидеров. Никога не съм ходила на митинигите му, а по телевизията говори доста смислено, макар че само критикува, а не предлага никакви решения.
А то на теория и аз съм решила да стана кмет на Бургас, ама още не съм си написала програмата :):):)
Хубав и усмихнат ден Ви пожелавам!
цитирай
6. thehobbit - Поздравления за
27.10.2006 15:40
задълбочения анализ.
Наистина този "червен" Франкенщайн показа изключителни умения в политическата игра и изглежда ще остане задълго в нея.
Един от много лошите аспекти на такова присъствие (втори вариант) е, че то дава непропорционална роля на БСП и ДПС, които биха могли да се превърнат в трайно управляваща коалиция...


Но има още един вариант, на който се надявам, и той е просто да му секнат финансите.
цитирай
7. анонимен - Уважаеми г-н Дечев,
31.10.2006 17:22

С голямо внимание прочетох изложението. Дискутирали сме с Вас още миналата година по темата, тъй като ви смятам за превъзходен политически анализатор-достатъчно е човек да види тук написаната преди 5 години „Възможна ли е квазинационалистическа алтернатива” По същество. За да предвидим бъдещето на Атака”, според мен, е необходимо да си отговорим на следните въпроси:
-кой точно финансира акушерството на партията.
- Какви са били неговите интереси тогава за това политическо генно инженерство и дали няма промяна при тях днес-доколко изначалната цел отговаря на сегашните
-възможно ли е Атака да е станала политически Франкенщайн, който е излязъл от контрол
-доколко и с какво създателите биха могли да упражняват някакъв контрол и днес
Примерна хипотеза от конспиративните теории. Създадената от крайно крило на Партията,с връзки от миналото нова партия, да я наречем А , като антиевропейска, антиамериканско и проруско ориентирана , печели бързо влияние с популистка , антиелитна социална и пр реторика. И Мусолини е започнал като антипария.движение срещу всички, досущ по същия начин Нито е ново, нито е прецедент. А влиза в парламента. За целта коалиционен партньор, държан с връзки от същото минало и външен натиск прави „реклама” на „врага” в популярно шоу За нуждите на същото крило се подготвя и втори боец, да го наречем В, предназначен за индивидуални победи. Да държи под око А, да го контролира и да се коригира-В е системното ченге, доброто, А -лошото. Пускат индивидуалния боец В на първи избори в усложнена среда-печели-пробва се нагласата. Естествено, груповият играч А пасува. В трупа популярност. А обаче вече е опитал вкуса на победата, вече не слуша никой, но има едно наум. Почват да го посритват тук-там, да го дублират и да го мачкат, чрез наши хора, поставени предвидливо вътре. Контролирани медии дават залпове, същевременно поливат здраво с ПР играч В. Крилото на създателите трябва да подрепи кандидат на партията. А е опонент, В получава задача да не играе, защото А слага оръжие-той просто знае, че ако не влезе в Матрицата, ще има огромни неприятности. Пред А има два варианта-да играе вабанк, обявявайки война на човека на партията и да хвърли всички сили, скъсвайки всички родилни връзки и същевременно да поеме опасни рискове в една ненужна, от политическа гл точка, като пост битка, или да приеме играта на създателите, да оцелее сега и да отложи за сетне истинската битка, приемайки да загуби, с точно определен резултат. Ако резултатът е по голям-щеше да е тоталитаризъм, нагласена работа-ако беше по-малък-ооо ужас, ксенофоби и расисти в европейска Бг. А започва псевдокампания. Сменя тона, става хрисим. На основното оръжие на опонента-ЕС и големите гювечи от него, А, вм да се изреве-аве кви гювечи, само бой , стригане и сръбска музика ви чакат, мънка-ами ние не сме, таковата, срещу ЕС, ние само..Опонентът играе по села и паланки-А играе по градове-опонента говори на хората, А говори на съмишлениците си . Като капак прави евтини номера с ТВ , а между двата тура Партията удря с всички цеви, с всички хора, разположени навсякъде срещу него-логично губи НО И с колкото трябва.
Ако А е изпълнил задачата, сега трябва просто да се прибере нейде с изкараното и да остави партията да се отече в пясъка, поета от Б. Той пък трябва да обере и другата вада, за която е създаден и да канализира вадичката от А. Няма достатъчно причини да мислим, че А е поел по пътя на борбата изначало-тоест, че е излязло докрай от контрол упражнение. Ако обаче това беше така-то времето, несъмнено, е негово. Нямаме достатъчно данни обаче да знаем, дали споразумението е временно, дали е трайно и какви са точно отношенията им-бъдещето ще покаже, а и само посветените знаят.
цитирай
8. анонимен - АТАКА е инструмент на БСП
30.04.2007 16:16
Сидеров е просто инструмент на комунистите. Русия му плаща. Той е изкуствено създадена опозиция на комунистите, за да не може да има истинска опозиция. Турската партия пък пере мръсните далавери и грабежи на комунистите, АТАКА ги критикува, а така БСП остават чисти и на власт. Всичко това е театър, и на всички кукли конците се дърпат от същото място.
Защо за всичко се критикува СДС? Защо например Д-р Мун е толкова критикуван у нас? Той е известен с ключовата си ролята за падането на Комунизма. Приноса на Д-р Муун за идеологическия срив на тази машина на смъртта е повече от решаващ. Рейган заявява, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма." Чрез основаната от него организация за победа над Комунизма и Вашингтон Таймс той изигра най-ключовата роля в тази идеологическа война. familyforpeace.blogspot.com
цитирай
9. анонимен - Нали бившите тайни служби подкрепиха “Атака”".
30.04.2007 16:39
Правилно, дори в статията си го пише "бившите тайни служби, които подкрепиха “Атака”". Но не просто смятаха, че “Атака” ще бъде обикновена екстензия на БСП, която ще събира разочарованите, а така и става. Тактиката работи и то в служба на БСП. Волен Сидеров е създаден да остане за по-дълго време, а не да бъде за кратко време патерица на БСП. В това е ролята му, да е контролирана, изкуствена опозиция, гарантираща победата на БСП. Както и да го въртите това е истината и не мислете, че всички хора са слепи.
цитирай
10. анонимен - Д-р МУН свали комунизма за да го замени с мунизма
12.11.2007 18:34
без коментар ......
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3493987
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33465
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев