Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2006 21:17 - За либералния прием в Либералния интернационал и други политически фрагменти.
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 2005 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 14.11.2006 21:34


Тези дни публикувах във форума "Де зората" малък фрагмент от прословутия ми текст за (квази)националистическата алтернатива. Текстът (поместен за първи път в Интерент на 7 януари 2003 г. в "Още инфо"), представляваше своеобразно "интермецо", в което се правеше хипотезата, че НДСВ вероятно ще се опита да се оформи някак си като либерална партия. Хипотезата беше направена в момент, когато НДСВ неистово "напъваше" вратата на ЕНП, като че ли там раздават изборни гласове в аванс ... Поводът да се върна към тази хипотеза от лятото на 2002 г., когато НДСВ беше на дъното на неодобрението на избирателите (и която за моя радост се оказа вярна в крайна сметка), беше съобщението, че Джевдет Чакъров - министър на околната среда и водите в Р. България е бил преизбран за вицепрезидент на Либералния интернационал. След поместването нафрагменат, който лесно може да бъде намерен в този блог, се наложи да дам още някои допълнителни пояснения, които помествам по-долу, поради серията от подканяния на други блогъри и форумци. Впрочем, адресът на започналата дискусия за бъдещето на политическа система в "Де зората" е:

http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?t=110

Приведох онзи отрязък от друг - доста по-голям тест, просто за да се "изфукам" как на времето познах къде ще акостира поиздъненият кораб на НДСВ. image)) "Изфукването" разбира се, е в контекста на новината за преизбирането на Джевдет Чакъров. Иначе - в Либералния интернационал приемът е повече от "либерален", затова и постоянно стават всевъзможни издънки. По едно време бяха приели и Жириновски и се чудеха как да се отърват от него, след като при либералите няма понятие като изключване. Либерали, нали разбирате... Та добре, че Владимир Волфович сам се беше измел от стройните редици на европейските либерали.

"Либералният ред" за приемане в ЛИ става причина и за напълно либерално "мигриране" в други над-национални партии. Тук не мога да не цитирам случая с пладнешкия обир, извършенв от ЕНП - "кражбата" на ФИДЕС - партията на Виктор Орбан. Достатъчно беше от ЕНП да поканят Орбан в политически клуб с повече decision making функции и либералите осиротяха - една от малкото им управляващи партии отпътува в "друга посока". За съжаление, идеологиите в европейските наднационални партии отдавана са отишли на втори, че и на трети план, а партиите се третират като "машини за печелене на избори". За хора като нас, това е истинска катастрофа, защото виждаме как словенските комунисти биват миропомазвани като либерали, българските комунисти - като парче социалисти и социалдемократи. Както веднъж ми каза съвсем цинично откровено генералниятсекретар на Социнтерна - Луис Аяла, епохата на идеологиите е заместена от прагматични изчисления, кой колко мандата може да донесе в европейския парламент.

Затова и ДПС и НДСВ, хеле пък - БСП са желани членове на планетарни и европейски политически формации, като Либералния интернационал, Европейската либерална, демократична и реформистка партия, Социнтерна, Партията на европейските социалисти и т. н. Ако ги попитаме не сели чувстват некомфортно, те ще ни кажат, че "на който не му харесва - той просто няма вкус" image))


Нещо за моята политическа гледна точка:
Нямам навика да си меня бързо възгледите. Не съм бил член нито на БКП, нито на БСП. От 1 февруари 1990 г. до края на 2005 г. съм бил член на една единствена партия - Българската социалдемократическа партия. Партията, която беше основател на СДС, беше много активен фактор при избирането на Петър Стоянов и която беше в ОДС до край. Сигурно и сега щях да съм член на БСДП, ако устата ми не знаеше толкова много и не бях попитал лидера на БСДП, какво е станало с един партиен имот. Поизключиха ме от партията, без дори да ме допуснат на процедурата. Така че, моята политическа биография е свързана с тази първоначално многобройна, а напоследък съвсем малобройна политическа страта - изчезващата общност на социалдемократите от НЕкомунистически произход. Не смея да напиша, че е от АНТИкомунистически произход, защото от някъде ще изскочи Георги Марков и ще започне да крещи, че едиствено той в България е доказан антикомунист. image))
Идеите на политическия либерализъм са ми близки, както и на повечето хора с демократично мислене. Принципите на пазарната икономика защитавам не само теоретично, но и практически, като заместник председател на един съюз на малки и средни предприятия в България.

Кратко отклонение:
Между другото, ние изобщо не познаваме собствените си български политически консерватори - Тодор Икономов, Константин Стоилов, Григор Начович. Като изключим г-н Иван Костов, който си е окачил на стената портрета на първия български министър-председател - Григор Начович, няма особено движение в тази посока. Освен това, великолепните фейлетони на Щастливеца така са дамгосали и Константин Стоилов и Григор Начович, че у грамотните хора в България е изграден условен рефлекс за недоверие към тези хора. Аз лично смятам, че приносът на българските консерватори в изграждането на съвременна България трябва да бъде изучен (но не по познатия "трафаретен" начин), анализиран и да им се отдаде дължимото, а то според мен не е малко. Достатъчно е да прогледнем за виртуозната политика на Григор Начович като дипломатически агент в Цариград, за даразберем, че той не е бил "туркофил", а български дипломат, който е умеел да защитава българските интереси в Османската империя. При това - при крайно трудни условия. Готов съм винаги да дискутирам на тема - българските консерватори от периода преди Балканските войни. Това са хора, които все още чакат полагащото им се историческо признание.

Да се върнем към основната тема:
У нас малко хора могат да бъдат окачествени като хора със завършено консервативно мислене - дори и тези, които се кипрят с подобни етикети. причините са много и тук едва ли е мястото да ги обсъждаме. Аз лично страшно харесвам социалдемократите от времето на Хелмут Шмидт, когато на младежката организация на SPD беше забранено с писмена заповед да общуват с германските комунисти. Могат да се представят доста сериозни аргументи в посока на тезата, че в първоначалния си вид хрпистияндемократите са търсели "социална алтернатива" извън кривите сокаци на марксизма. Но извън тези сокаци е и т. нар. "Бад Годесбергска програма" на германските социалдемократи, чиито създатели са откровени НЕмарксисти и се опират на т. нар. "етически реализъм". Историята на написването на "Бад Годесбергската програма" е история на едно от най-вълнуващите интелектуални упражнения в историята на политическата мисъл. За съжаление, впоследствие цели фракции от Германската СДП се връщат към "корените" и продължават да се кълнат, че "сърцето им бие от ляво". (Да си спомним бившия лидер на SPD, бивш кандидат за канцлер и бивш финансов министър - Оскар Лафонтен, който стигна до съюз с последователите на ЩАЗИ в напъна си да запази сърцето си отляво).

Страшно харесвам и лейбъризма на Антъни (Тони) Блеър. Тони Блеър спечелва поста на лидер на Лейбъристката партия от позицията на заместник председател на Християнското социалистическо движение - една от фракциите в Лейбъристката партия, която има сериозно влияние в селските райони във Великобритания и която е твърде дистанцирана от марксизма. На времето, Сашо Божков писа, че Тони Блеър се чувствал много удобно в обувките на г-жа Татчър. Няма по-изопачено твърдение за Блеър от подобна теза. Блеър е отрицание на Маргарет Татчър в изключително много отношения. Но Блеър е човек с визия, човек който се бори за величието на Британия (нали става дума за цивилизован патриотизъм) и човек, който има изключително тънко чувство спрямо настъплението на информационното общество и глобализацията. Блеър е икона за тези социалдемократи, които отказват да се скрият зад популистките изблици на АНТИ и АЛТЕРглобалистите. Като добавя, че един от най-близките му съветници беше живият класик на социологията - Антъни Гидънс, ще разберем защо този човек може да бъде идеал за политик, дори и за някои от британските консерватори. През целия период на лидерството си в Лейбъристката партия, Блеър беше постоянен генератор на политически иновации.

Тони Блеър и Бил Клинтън успяваха да удържат и Герхард Шрьодер в лоното на т. нар. "нов център". Падането на Клинтън от власт и неистовото желание на Шрьодер да бъде избран за втори мандат, дори и с цената на огромни идейни отстъпки пред най-сбърканите анти-глобалисти в Германия, маскирани като крайни пацифисти, доведе до разпадането на "голямата тройка", която можеше да дава истинска центристка социалдемократическа визия в епохата на ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА. Днес, когато Блеър и Клинтън вече не дават тон в англосаксонския свят, най-анархистичните АНТИ и АЛТЕРглобалистки движения могат да дишат къде - къде по-спокойно. Заявените промени във военната стартегия на САЩ се дължат не само на загубата на републиканците напоследните избори - те се дължат и на неяснотата, КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ В ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО В ЕПОХАТА СЛЕД БЛЕЪР.

Пиша всичко това,защото се опитвам да обясня, че човек може да бъде и социалдемократ и защитник на пазарната икономика, без това да води до шизофренично раздвоение. Не само "модерната" (на Хелмут Шмидт и на Улоф Палме), но и "пост-модерната" социалдемокрация (на Тони Блеър, Питър Менделсън и защо не на Бил Клинтъни на Ал Гор) е пазарно ориентирана и катигорично защитава свободата на личността. Истинските идейни различия с "десницата" и най-вече с крайните либерали могат да се търсят в сфери като управлението на глобалния риск (да си спомним за Улрих Бек с неговата теория за световното рисково общество) и други,за които един постинг изобщо не стига. Многобройните примери за всякакви леви щуротии, които ни се сервират ако не всеки ден, то през ден, идват от различни посоки. От непреживели марксическото си детство социалисти (макар че, повечето от тях и Маркс не са чели), от всевъзможни анти- и алтерглобалистки шоумени и т. н.

Някой беше казал, че ако човек не е социалист като млад няма сърце, а ако е социалист като по-възрастен - няма акъл. Днес има течения в социалдемокрацията, за които втората част от това съждение не е валидна. Поне що се отнася до страните от ЕС. Могат да се изпишат десетки страници за края на класовото противопоставяне, за теорията на Ингълхарт за новите групи за натиск и пр. Едва ли тук е мястото. Въпросът е, че това,което много хора наричат в България "дясно мислене", всъщност е най-обикновено ПОЧТЕНО МИСЛЕНЕ и МИСЛЕНЕ С ОТГОВОРНОСТ КЪМ ОБЩЕСТВОТО. Затова и не се обиждам, когато някои ми казват, че съм бил "десен".




Гласувай:
0
0



1. tsbotev - За либералите
20.11.2006 12:34
Дълги, но интересни размисли, в по-голямата част верни. Но Либералният интернационал изключва. Замрази, а по-късно изключи РДП. За да направи място на по-атрактивните за него ДПС и НДСВ - носители на властта. Утре може да изключи и НДСВ. И да я замести с друга, носеща повече мандати паяртия. Аз познавам ЛИ. Той е една твърде смешна организация. В него членуват и партии на педераси и лесбийки. На конгрес най-важният документ, който може да бъде приет е против "обрязването" на жените. Влиянието му в Европа е в Бенелюкс, а най-много партии са от Африка. Но за някои партии е добър пристан и пъчене за международно признание.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 3623109
Постинги: 416
Коментари: 2654
Гласове: 33626
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Блогът на Радослав Пашов в БЛОГ.бг
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блог за пътища, улици и транспортно планиране.
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев