Преди известно време занимавах публиката в блог.бг с проблемите около Закона за централния професионален регистър на физическите и юридически лица, извършващи строитлество. Междувременно, народните представители в Комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство с трогателно единодушие между управляващи и опозиция, окончателно унищожиха законопроекта, предложен от браншовите и националните работодателски организации, припознат от Министерския съвет и съответно внесен в Народното събрание. Депутатите се развихриха до такава степен, че дори преименуваха закона - той стана Закон за камарата на строителите. Законът беше приет на 21 декември 2006 г. и светкавичино обнародван в Държавен вестник на 29 декември 2006 г. Като преброим колкоработни дни имаше между 21-ви и 29-и декември 2006 г., ще видим, че темповете наистина са били светкавичини. Браво на администрациите на  Народното събрание и на Президента на Р. България. Браво и на редакцията на Държавен вестник. Друг път може и да е мудничка, но в случая е бърза като мисълта човешка.

След като не ни беше оставен шанс дори да се обърнем към Президента с напълно резонно и обосновано искане за вето, на нас не ни остана никакъв друг шанс, освен да поискаме от Омбудсмана да сезира Конституционния съд, че Законът е противоконституционен. Някой би попитал: "Вярвате ли, че Законът действително е противоконституционен ? Не е ли това акт на отчаяние от Ваша страна ?"

На този въпрос бих отговорил по следния начин: "Законът категорично противоречи на ДУХА на Конституцията, която гарантира правото на сдружаване. Законът е насочен срещу правото на сдружаване, така че ние сме в правото си да поискаме от Омбудсмана да поиска КС да се произнесе дали Законът не погазва Конституцията. Трудно е да се каже от формалана гледна точка, дали КС ще приеме нашите аргументи, но ние сме задължени да се противопоставяме до край на подобни безобразия".

Освен това, не става дума за "акт на отчаяние". Дори и КС да признае Закона за Камарата на строителите за непротиворечащ на Конституцията, ние няма да престанем да убеждаваме народните представители, че това е монополна, изкуствена, ВРЕДНА, квази-държавна структура, която потиска доброволното сдружаване, саботира работата на доброволните работодателски браншови организации и ерозира т. нар. "социален диалог", регламентиран в Кодекса на труда.

Горе - долу същите неща, но в доста по-цветиста форма, разказахме на журналистите на 03 януари 2007 г. в Пресклуба на БТА. Не искахме да започваме Новата година с почина - "Нова Година - нов скандал", но нямаме никакво право да мълчим, особено когато вече сме и формални членове на ЕС. Надявам се до ден - два да качим в Интернет и пълния видеозапис на пресконференцията, към който своевременно ще пусна линк.

Медиите показаха значителен интерес към събитието, но си остава необходимостта да пусна пълния текст на писмото до Омбудсмана. Ето го:

 

 

СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА

 

БЪЛГАРСКА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА КАМАРА

 

НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА СТРОИТЕЛИТЕ НА ЖИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ

 

НАЦИОНАЛНА СТРОИТЕЛНА ФЕДЕРАЦИЯ

 

 

 

 

ДО

Г-Н ГИНЬО ГАНЕВ

НАЦИОНАЛЕН ОМБУДСМАН НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

Относно: Искане от страна на представителни браншови работодателски организации в строителния отрасъл и от представителни на национално ниво работодателски организиции за сезиране на Конституционния съд за противоконституционност на Закона за камарата на строителите, обнародван в Държавен вестник, брой 108, петък, 29 декември 2006 г.

 

Уважаеми Г-н Ганев,

 

През 2006 г., бяхме свидетели на определени благоприятни изменения в отношението на изпълнителната власт към въпроса за законодателното уреждане на диалога между браншовите работодателски организации и Държавата. През тази година, Министерският съвет внесе в Народното събрание проект на Закон за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство. Законопроектът беше изработен от работна група, в която бяха представени редица браншови и национално представителни работодателски организации.

Този акт стана повод Министър – председателят да инициира създаването на работна група за изработване на Закон за браншовите организации, в която бяха представени всички представителни на национално ниво работодателски организации в Р. България. Законопроектът вече е готов и очакваме в началото на февруари да бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет, който да предприеме съответната законодателна инициатива в Народното събрание. До средата на месец ноември 2006 г., всички представители на работодателските организации имаха сериозни основания за оптимизъм по отношение на законодателното уреждане и практическото развитие на диалога между браншовите работодателски организации и Държавата.

Този оптимизъм обаче беше попарен от случилото се по време на дебатите и приемането на първо и второ четене на Закона за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, трансформиран в крайна сметка в Закон за камарата на строителите (обнародван в Държавен вестник, брой 108, петък, 29 декември 2006 г.). Направените драстични изменения в текста на законопроекта между приемането му на първо и на второ четене, предизвика острата реакция на повечето браншови организации от строителния отрасъл, както и категоричното неодобрение на някои от най-ангажираните в неговото изготвяне представителни на национално ниво работодателски организации.

Още тук искаме да подчертаем, че не става дума за спор, трябва ли да има подобен закон и ще помогне ли той за повишаване на качеството в строителството. Закон за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство трябва да има, защото това е изрично изискване на Закона за устройство на територията. ЗУТ изисква именно закон за централния професионален регистър, а не Закон за камарата на строителите.

Безспорно, необходимо е да мотивираме, защо точно въпросът, кой ще организира воденето на регистъра е от такова огромно значение за работодателските организации. Това не може да стане ясно, без да се кажат няколко думи за предисторията на законопроекта, станал вече закон.

Законът за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство (приет на второ четене като Закон за камарата на строителите) е тясно свързан с друг законопроект, който предстои да се гледа в Народното събрание – Законът за браншовите организации. Продължаващата вече години дискусия за отношенията между държавата и браншовите организации на работодателите минава през три ключови въпроса:

- кои са представителните браншови организации на работодателите ?

- как и в какви институции ще се осъществява диалогът между държавата и браншовите организации на работодателите ?

- в случай, че държавата реши да прехвърли на представителните браншови организации на работодателите, някои от административните си функции, как точно ще става това в случай, че в един бранш има повече от една представителна браншова организация ?

Изработването на законопроекта за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, приет от НС като Закон за камарата на строителите, се оказа за добро или за лошо пилотен проект при решаването на третия въпрос.

Първоначално, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), беше внесло в Министерския съвет законопроект, който до голяма степен съвпадаше с това, което народните представители написаха неотдавна - между първото и второ четене в Парламента. Предложението имаше всички атрибути на приетия сега на второ четене закон – създаване на Строителна камара, като квази-държавна, монополна структура, на практика със задължително членство, която да води регистъра. Текстът предизвикваше дори съмнения, че за първи път се осъществява “национализация на неправителствена организация”. От предложения законопроект излизаше, че съществуващата Българска строителна камара (БСтрК) ще бъде трансформирана в НОВАТА строителна камара, която да води централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство ...

Този подход предизвика светкавичните протести, практически на всички браншови организации в отрасъла, както и на представителните на национално ниво организации на работодателите. Тогава министър Гагаузов направи нещо безпрецедентно – той прие несъгласията на работодателите за основателни, ОТТЕГЛИ законопроекта на МРРБ от Министерския съвет и възложи на работна група, състояща се от представители на браншовите и националните работодателски организации, да ИЗРАБОТИ НОВ ЗАКОНОПРОЕКТ. Ние бяхме наистина впечатлени от предприетата стъпка от министър Гагаузов, който демонстрира изключителна готовност да се вслуша в гласа на гражданското общество. Той призна несъвършенствата в законодателния продукт, изработен от МРРБ и поиска готово решение от страна на организираното гражданско общество – в случая представлявано от браншовите работодателски организации в строителния отрасъл и от няколко национално представителни работодателски организации.

Съдадената работна група хвърли огромни усилия, за да направи наистина приемлив текст и на 21 февруари 2006 г., тя представи окончателния вариант на проекта си. С предложения законопроект се предвиждаше регистърът да се води от ДОБРОВОЛНА  конфедерация на съществуващите браншови работодателски организации, където членството също е ДОБРОВОЛНО. За първи път се предлагаше текст на законопроект, който е “включващ” и не цели елиминирането на едни или други браншови организации от поемането на определена административна функция, предоставена от Държавата.

Законопроектът решаваше също така начина на воденето на регистъра, при това в детайлен вид. От текста на законопроекта става ясно, че воденото на регистъра не е привилегия, а сериозен ангажимент, който ще доведе до сериозни разходи от страна на браншовиците, на които щеше да им се наложи да го финансират. Предложеното решение за създаване на доброволна, браншова работодателска конфедерация, която да поеме воденето на професионалния регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, имаше огромно значение като ПРЕЦЕДЕНТ. За първи път държавата щеше да прехвърли своя административна функция в един от отраслите на икономиката посредством специален закон.

Това щеше да доведе до създаване на “включващо” и забележително по своята прозрачност управление на регистъра, в което щеше да може да участва ВСЯКА представителна браншова организация от строителството. Въпросът за прозрачността и коректността при воденето на регистъра е от особено значение за някои от браншовите организации в строителството. Причината за поставяне на подобен акцент е, че у част от колегията има подозрения, че са възможни злоупотреби със събраната информация при провеждане на търгове и конкурси

Изготвянето на законопроекта имаше особено висока стойност, защото успя да консолидира около готовия текст упълномощените представители на: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), Българска строителна камара (БСтрК), Национална строителна федерация (НСФ) и на Българска асоциация по изолации в строителството (БАИС). Проектът се подкрепяше допълнително и от още няколко браншови организации в строителството.

Точно този законопроект, който напълно съответства на подготвения проект на Закон за браншовите организации, народните представители осакатиха с абсолютно единодушие. Нещата бяха върнати на изходната точка. Предлага се създаване на изкуствена, монополна, квази-държавна камара с членство, което на практика ще е задължително. Направените промени в текста на законопроекта между първото и второто четене, напълно убиха духа на законопроекта и отрекоха неговата консолидираща и “включваща” философия. Ние имаме сериозни съмнения, че подобен подход е в съответствие с Правилника за работа на Народното събрание. Нещо повече – смятаме, че това е сериозно нарушение на законодателната процедура.

Силно впечатление прави съмнителният консенсус, между представителите на управляващото мнозинство и опозицията, в случай, когато се отхвърля изцяло мнението на организираното гражданско общество в определен сектор и на практика се бламира законопроект, внесен от Министерския съвет. Подобен подход може да бъде квалифициран само като враждебен спрямо идеята за граждански контрол и за ангажирането на граждански структури при воденето на определени административни процедури. Няма съмнение, че по този начин се нанася удар и по ПРОЗРАЧНОСТТА на извършването на съответната административна процедура – в случая воденето на професионалния регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.

По време на дискусиите в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, нашите възражения бяха изслушани протоколно, без каквото и да е желание да се вникне в тяхната същност и мотиви.

Нашето особено безпокойство в случая се дължи на още няколко факта:

- текстът на закона, приет на второ четене на практика е враждебен на свободата на сдружаване, заложена в Конституцията. При наличие на браншови организации с повече от десетилетна история, създадени на изцяло доброволен принцип, които са показали способността си да управляват различни по мащаб граждански проекти, както и да ги ФИНАНСИРАТ, на нас ни се предлага да бъдем “заведени под строй” в нова камара, която тепърва ще се учредява и конструира. Учудващо е пренебрежителното отношение към съществуващите работодателски браншови организации, както и абсолютното НЕУВАЖЕНИЕ към вложените от техните представители труд и експертни умения за изготвянето на ЦЯЛОСТНИЯ законопроект.

- текстът на закона, приет на второ четене ЕРОЗИРА СОЦИАЛНИЯ ДИАЛОГ в Р. България. Основание за подобно твърдение ни дава фактът, че категорично беше отхвърлено предложението регистърът да бъде воден доброволна конфедерация на организациите, които вече повече от петнадесет години осъществяват трипартитното и бипартитното сътрудничество в строителния отрасъл в Р. България. Особено унизителен е фактът, че става дума за организациите, които осъществяват колективното договаряне на отраслово равнище в строителството. Оказва се, че когато става дума за поемане на ангажименти пред работниците и техните организации – синдикатите, браншовите организации на работодателите са добре дошли. Но когато става дума за участие в осъществяването на една административна процедура, което трябва да разтовари държавната администрация от допълнителни разходи, браншовите организации не са подходящи и достойни. Подобен подход, волно или неволно нанася удар по създадените на доброволен принцип организации, които вече 15 години съзадават кулутура на индустриални отношения и социален диалог в строителния отрасъл. След получаването на подобна “плесница”, членовете на браншовите организации ще могат основателно да се запитат, каква е стойността на тези добровлони граждански структури пред законодателната власт, която ги неглижира толкова категорично.

- тенденцията към създаване на архаични съсловни структури става вече застрашителна и тя е ВРЕДНА за социалния диалог и индустриалните отношения в България. Ние все пак можем да преглътнем създаването на съсловни структури със задължително членство като Камарата на архитектите и Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, с аргумента, че става дума за организации на ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, упражняващи СВОБОДНИ ПРОФЕСИИ. Сега обаче, ни се налага със сила да обединяваме ПРЕДПРИЯТИЯ – физически и ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА в квази-държавна, монополна структура, която ще носи всичко най-лошо от наследството на съсловните организации. Подобна струкутура не участва в никаква форма на социалния диалог, тя не е страна по колективното договаряне, тя просто ще обслужва недоверието и страха на определени среди от организираните структури на гражданското общество.

- възприетия подход в текста на Закона, приет на второ четене е в пълно противоречие с идеите и философията, заложени в проекта на Закон за браншовите организации, който трябва да бъде внесен в Министерския съвет през първите дни на месец февруари 2007 г.

- лансирането на подобни структури е в пълен дисонанс с практиките на консултиране на бизнес- и работодателските организации, възприети от Европейската комисия.

 

 

Уважаеми Г-н Ганев,

Като отчитаме, че:

- при приемането на Закона за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство на второ четене е извършена пълна подмяна на принципите и философията, заложена в проекта, внесен от Министерския съвет, включително и помяна на името му на Закон за камарата на строителите;

- предложените в текста на Закона за камарата на строителите формули за водене на Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, демонстрират враждебност към свободата на сдружаване, водят до ерозия на социалния диалог и създават никому не нужни, монополни, квази-държавни структури,

- предложеният начин за водене на Регистъра от квази-държавна, монополна организация, създава предпоставки за избуяване на лоши практики, представляващи по същество “mal-administration” – “лоша администрация”, противопоставянето на която е смисълът на работата на Омбудсмана,

 

подписаните браншови работодателски организации и представителни на национално ниво работодателски организации се обръщаме към Вас с молба да наложите сезирате Конституционния съд на Република България, за противоконституционност на Закона за камарата на строителите, в съответствие с правомощията, дадени Ви от Конституцията на Република България и от Закона за Омбудсмана. Убедени сме Г-н Ганев, че с подобен акт, Вие ще дадете ясен знак, че в европейска България няма място за възкресяване на архаични практики от времето на Наполеоновите войни, нито пък за лансиране на съмнителни структури, ерозиращи организираното гражданско общество и социалния диалог.

Като изразяваме надежда, че Вие ще приемете нашите аргументи, позволете още веднъж да изразим най-отличните си към Вас почитания.

 

С уважение:

 

Теодор Дечев

 

Заместник председател на УС на ССИ,

председател на Съвета на браншовите

организации при ССИ

 

Христо Гагов

 

Заместник председател на УС на ССИ

 

Николин Гавраилов

 

Председател на Българската

предприемаческа камара

 

Пламен Бенински

 

Председател наНационалната

асоциация на строителите на

жилища в България

 

Георги Григоров

 

Федерален секретар на

Националната строителна федерация

Сред изброенитеорганизации които подкрепяп писмото и инициятивата видях само браншови и работодателски, но не видях никоя на самите работници дори и на някакъв мним профсъюз? По-ринцип имали макар и неофициална статистика колко от предложенията към омбудсмана са одобрени от неги и предложени на рзискване изобщо? а да" и за много години:)

"Мнимия" профсъюз е КНСБ, доколкото асоциирам Националната строителна федерация с него

благодаря все пак аз лично бих махнал кавичките:)

Националната строителна федерация е работодателска браншова организация, в която членуват сериозни предприятия, между които "Инжстрой" и Контролно заваръчни устройства - КЗУ. В тази акция не участват профсъюзи, защото проблемът е между работодателите и държавата. Регистрационният режим в строителството не е обект на социалния диалог, регламентиран с Кодекса на труда. Друг е въпросът, че профсъюзите би трябвало да ни подкрепят, защото така замислената нова, доброЗОРНА строителна камара със сигурност ще навреди на тристранното и двустранното сътрудничество в отрасъла.

... май си личи и кой го е писал:)))

Доста добре са казани нещата - не че са неизвестни или непознати, но формата и изказът са важни, за да бъде разбран проблемът.

Мисля, че и самото действие е правилно, макар да не разчитам на Гиньо Ганев в това отношение - за неговия политически поглед подобни корпоративни структури сигурно са полезни "за народа"

Наскоро се сблъсках с един неокомсомолски проектозакон за "младежкото участие", който също - по своему - реабилитира sui generis "обществени организации" и планира централизирано "сдружаване"...

Съжалявам за грешката- обърках Националната строителна федерация с Федерация на независимите строителни синдикати. Случва се при близки наименования.

Е против тоя тип "браншови организации" пишех.
Срастването на държавата с "професионалните организации" няма нищо общо със свобода или свободно сдружаване.След поставянето на вилата,започват добре познатите балкански проблеми които изкривяват пазара и конкуренцията.

... аз съм 50/50 привърженик на задължението определен професионалист или предприемач да членува в НЯКАКВА гилдийна организация, да се подчинява на вътре-гилдийна регулация.

Но съм 100/100 против "национализацията" на такива организации, както и против създаването на монополни организации.

"Преглътнахме" създаването на съсловни структури със задължително членство за лекарите, занаятчиите, архитектите, инженерите...
Е, това "преглъщане" ни доведе и до това положение
Вярно, че държавата се оттегля и регулационните режими отслабват, ама, щом нещо е монополно и задължително, недъзите се възпроизвеждат.
На принципа за по-малкото зло, разбира се, пожелавам успех в КС