Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2008 17:13 - БЪЛГАРИЯ 1913 г. - ГРУЗИЯ 2008 г. - Част ІІ.
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 17135 Коментари: 19 Гласове:
2

Последна промяна: 23.08.2008 18:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Наблюдавайки хода на бойните действия в Южна Осетия и размяната на въздушни удари от руска страна със залпове на реактивните установки “ГРАД” – от грузинска, не можем да не си зададем въпроса как се стигна до тук. Нима грузинското политическо ръководство е имало някакви илюзии по отношение на руската подкрепа за Южна Осетия ? Възможно ли е в Тбилиси да не са си давали сметка, че след признаването на независимостта на Косово, ситуацията се е променила ?

 

Ситуацията с връзката между независимостта на Косово и създаването на прецедент, който да активира така наречените “спящи конфликти” е била пределно ясна и на грузинското политическо ръководство, защото Грузия категорчино отказа да  признае Косово.

 

Въпросът е обаче, защо грузинците се поддадоха на провокациите, дошли от Южна Осетия. Тук ситуацията наистина е много сходна с българските нещастия от времето на Междусъюзническата война. И Царят и Генералния щаб и правителството отлично са знаели, че е създаден сръбско – гръцки съюз (много смешно е, когато в литературата го наричат “таен” – бил е таен само за глухонемите, които не четат вестници ...) и че “съюзниците – разбойници” се подготвят за война и им е нужен повод. По подобен начин в Тбилиси много добре са знаели, че независимостта на Косово е дала крила на ръководствата на двете непризнати републики – в Южна Осетия и в Абхазия и че там само се чака повод за да се повика Русия на помощ.

 

Не знам каква е била логиката на грузинците, когато са решили да направят това, което вестник “Дневник” доста неудачно нарича “плах опит за възстановяване на суверенитета на Грузия върху Южна Осетия”. (Не виждам особена плахост в използуването на танкове и системи за залпов огън – телевизионните репортажи показват едни бойки и мотивирани грузински войници, които знаят за какво се бият). Нямаме информация на какво ниво е взето решението за атаката на столицата на Южна Осетия. Няма и от къде да имаме такива сведения в момент, когато в Грузия има военно положение и едва ли някой ще ни осветли по въпроса. Но напълно възможно е решението да е взето от военните на полево, тактическо ниво, като отговор на южно-осетинските провокации. Досущ както при нас през 1913 г. – атакуваме сърбите и гърците в Македония за да “се посместят” и “да ги направим малко по-отстъпчиви”.

 

Последиците обаче са крайно лоши. Саакашвили е насаден на пачи яйца, досущ както Царят и военните са насадили българското правителство през 1913 г. Не може никой да не е забелязъл очевидното противоречие между направеното от Саакашвили предложение за “максимално широка автономия” на Южна Осетия и започналите едновременно с това боеве в Цхинвали. Докато президентът на Грузия прави някакви отчаяни опити да задържи Южна Осетия поне номинално в границите на Грузия, други “по-умни” фактори се опитват да решат въпроса с военна сила.

 

Да решаваш някакъв въпрос с Русия по военен път е неблагодарна работа. Затова и смятам, че Саакашвили е бил поставен пред свършен факт от някакъв кръжок сред висшите грузинските военни. Логиката им е била проста. От тяхна гледна точка, няма мирен път за връщане на Южна Осетия (както и на Абхазия) в границите на Грузия. Самите жители на Южна Осетия не са особено ентусиазирани от идеята да живеят в грузинската държава. “Политическият елит” в Южна Осетия (в него има от всичко – бивши и настоящи тайни служби, политически и бизнес спекуланти на високо равнище, разнообразни мрачни герои и т.н.) под никакъв предлог няма да допусне реинтеграция на Южна Осетия в Грузия. Така наречените миротоворчески сили в Южна Осетия са в пропорция 2 към 1 – състоят се от руски, южно осетински и грузински миротворци. С “Косовския прецедент” сепаратистите могат да си спекулират “как угодно” ...

 

При такова разпределение на картите са възможни две стратегии. Едната (според мен - на Саакашвили) е да се търси начин за номинално оставане на Южна Осетия в границите на Грузия с надеждата, че настроенията в самообявилата се република ще се променят в по-далечна перспектива. Най-солидната подпора на тази теза е фактът, че в Южна Осетия никога не е имало и намек за национално потисничество, както в Косово. Търкания между етносите – да, но издевателства от югославски тип – не.

 

Втората стратегия е – “блицкриг”, поставяне на всички пред свършен факт и призив към международната общественост да се притече на помощ на Грузия. Втората стратегия отговаря на мисленето на военните като цяло. Те са видели с очите си, че опитът да се приложи в Косово модификация на първата стратегия е завършил с неуспех. И тръгват “ва банк” в момент, когато смятат, че южно осетинската страна е направила достатъчно сериозни провокации срещу Грузия.

 

Така наречената “втора стратегия” страда от няколко сериозни недостатъка. Първо, тя подценява способността на руската военна машина да реагира бързо. Видя се, че тази сметка е погрешна. Руснаците пристигнаха светкавично по въздух, суша и вода.

 

Второ, провеждането на такава стратегия, без пълна съгласуваност с политическото ръководство е повече от рисковано. Не може да отиваш на бой с руската армия и едновременно с това войниците ти постоянно да чуват по радиото призивите на Тбилиси за сключване на примирие ... В междунарлоден план пък такава дисхармония между военни и политическо ръководство е още по-неприемлива.

 

Трето, провеждането на подобна стратегия изисква предварително подготвен план за пропагандна война с противника, като в случая това са руските информационни служби, а не пресаташето на южно осетинския “президент”. За сега, Грузия не печели информационната война. Дори и да не я загуби, това не е повод за радост – на Тбилиси е необходима само победа в медиен план. За сега това не става.

 

Затова, когато конфликтът завърши, в Грузия дълго ще текат анкети за това, кой и как е дал сигнал за офанзивата в Южна Осетия. Затова и писах, че ще има нови “Карнегиеви анкети”.

 

Главният проблем обаче е друг. Дали военният конфликт в който Грузия се озова ще засили или ще ерозира положението на грузинското политическо ръководство. Възможни са и двата сценария. Изходът разбира се е функция на ставащото на бойното поле, но в не по-малка степен и на интерпретирането му в грузинското публично пространство. Дали грузинците ще се консолидират около Саакашвили, след като се чувстват заплашени от враждебния съсед – великан или по подобие на много други исторически примери (от френско – пруската война та до Фолкландската криза), политическото ръководство ще падне жертва на недоволството от изтърпяния военен кошмар.

 

Саакашвили има своите шансове. Той не е император, коронясъл се след нещо средно между референдум и държавен преврат. Не е и ръководител на непопулярна военна хунта, като злополучният генерал Галтиери в Аржентина. Поне към този миг и час, Саакашвили разполага с достатъчни политически ресурси – публично доверие и миротворческа визия, за да задържи властта в страната. Тук трябва да бъде съсредоточена помощта на демократичните съюзници на Грузия – бързо спиране на конфликта и МНОГО голяма помощ за възстановяването на Грузия. Истинска солидарност и истински “План Маршал” за Грузия.



Добавено на 23 август 2008 г.

P. S.
В хода на интелигентната ни дискусия с vkolev22, стана дума за Абхазия, като място, където е заровен поне един от "ключовете от бараката" в руско - грузинското противопоставяне. Моя милост написа:

"Всъщност, фокусът на разните интереси е в Абхазия, а не в Южна Осетия. Южна Осетия е една територия с размер на носна кърпичка, през която не минават никакви стратегически инфраструктури. Единствената й ценност може да бъде разглеждана от военно стратегически характер - надвиснала е над столицата Тбилиси. Ако искаме да си играем на аналогии с България - Южна Осетия стои срещу Тбилиси така както Царибродско срещу София - знаем, че отнемането на Западните покрайнини е извършено само с военни аргументи.

Та голямата битка е за Абхазия, защото там е безценното пристанище Сухуми. След разпадането на СССР, Русия остана с доста орязан достъп до Черно море - единственото прилично пристанище на Русия е Новорусийск. Отделянето на една "независима" Абхазия би направило достъпа на Русия до Черно море по-пълноценен
".

От тази сателитна снимка (взета естествено от Google Earth)  се вижда разположението на стратегическото пристанище Сухуми.

image

Ето и една сателитна снимка на града - пристанище Сухуми. Източникът е същият.

image


Ето и карта на региона, на която ясно се виждат самообявилите се Абхазия и Южна Осетия. (Картата е пак на заем от центристите - екстремисти).

image

Абхазия е важна като участък от Черноморския бряг, а Южна Осетия е като пистолет, насочен към Тбилиси ...



Тагове:   България,


Гласувай:
2



1. kalbotobg - :)
12.08.2008 03:05
Прочетох и двете части. Не пишете често, но пък е изчерпателно. Въпреки интерса по темата, това е първия коментар който да разпръсне поне малко мъглата около този конфликт.
Поздрав и благодаря !
цитирай
2. watchtowerman - Гледах неколкократно
12.08.2008 08:37
обръщението на Саакашвили. Мисля, че не трябва да си непременно психолог, а малко повече време общувал с хора, за да установиш, че на екрана не гледаш нормален човек, а зомби, с очи, излъчващи психопатия. По подобен начин гледаше и др.Тодор Живков, когато му отнемаха "официално" Властта. Всеки човек има нужда от време на време да похапне, да пийне, какви ли не съвършени химикали се измислиха за да направят един човек психопат, пък и само за определено време. Да не говоря и за психовъздействието от разстояние...С други думи, по откачен политически и военен ход едва ли съм наблюдавал през изминалите десетилетия - с изключение, на пияните по коледните празници руски генерали, които заповядаха навлизане на руските танкове в Грозни...
цитирай
3. teodordetchev - Теориите, ме Саакашвили е психопат, че е "на дрога" и...
12.08.2008 09:49
... така нататък сигурно ще продължават да избуяват. Най-вероятно те ще бъдат разпространявани най-ревностно от тези грузински военни, които са лансирали идеята за "светкавична атака" в Южна Осетия. (Единственото сигурно около войната в Южна Осетия е, че тя нямаше как да започне без съглесието и "идейната подкрепа" от страна на грузинските военни ...).

Всъщност, ако Саакашвили се задържи на власт в Грузия, най-вероятно ще бъдем свидетели на много дълга анкета за обстоятелствата около интервенцията и може би на доста сурови присъди от военни съдилища. Но все пак подчертавам - това са догадки.
цитирай
4. watchtowerman - При официалните
12.08.2008 11:26
изказвания от Москва, след обявяването на косовската държава, че кавказките територии ги очаква същотото, е въпрос на психопатия или на агентура в полза на руската политика да се предприемат военни действия, засягащи руски интереси Грузинската армия отдавна се обучава от американски военни, което за мен е повече от ясно, че Америка, за да има Косово, в замяна, разиграва сценарии, като предава на Русия територии за влияние в Кавказ. Америка разменя Косово за Кавказ, защото Косово й трябва за база за предстоящи военни битки в Близкия и Среден изток. На прицел е Иран, и колкото повече се "карат" Америка и Русия, толкова по-голям шанс има Израел да реши оцеляването си от шантажа на атомните заплахи на ислямския фундаментализъм - Газа, Ливан, Иран. В Ливан Хизбула вече разполага с установки за изстрелване на ракети с далекобойност 300 км, т.е. цялата израелска територия е под заплахата от ракетен удар. Иран вече има ракети с далекобойност 5-7 хиляди километра. И хвалбите на иранският президент, че първата произведена атомна бомба ще бъде "изпратена" към Израел, едва ли са думи на клоун...
Колко му е да да бъде жертван Саакашвили, щом се преследват Глобални проблеми и интереси...
цитирай
5. lambo - АЗ МИСЛЯ ЧЕ СААКАШВИЛИ Е БИЛ ОКУРАЖЕН
12.08.2008 17:02
от американците, че ще му се притечат на помощ.
И ... той им е повярвал. Така мисля аз.

Иначе и най-лудия не ще тръгне сам срещу Руската мечка.
цитирай
6. анонимен - ..
12.08.2008 21:26
Нападение през нощта върху цивилен град със установки за залпов ракетен огън не може да е взето на "полево" ниво от някой капитан или майор .

Айде са - президентът им - главнокомандващ на армията им - бил незнаел . Не знам защо пдценявате читателите си.
цитирай
7. анонимен - ..
12.08.2008 21:28
То тоя установки за залпов огън така ненадейно са се озовали близо до столицата на ЮО , без да знае "президента" . Приказки за малки деца :)
цитирай
8. анонимен - Аче Грузия нбали е демокрация?Как ...
13.08.2008 20:44
Аче Грузия нбали е демокрация?Как така военните действали на своя глава?Демокрация ли е Грузия или не?все едно без знанието на Буш Пентагона да извършеше операциите в Афганистан и Ирак.А сега и в Иран.И това по заповед на някой полковник примерно?
цитирай
9. svraka - До анонимните
14.08.2008 22:34
Както е написал авторът, никой не желае да разгледа проблема от самото му начало. А той възниква по времето, когато най-голямата нация в СССР се е явявала нещо като основен хранител и пазвантин на статуквото по онова време. Именно по онова време народите в СССР са се смесвали без ограничение. Незачитането на границите на бившите републики от времето преди тяхното обединяване, освен че донесе много мъка и нещастие на обикновените хора от всички републики, беше от полза най-вече за най-голямата република. Нещо, което със сигурно е известно на нейните ръководители.
цитирай
10. ambassador - До Т.Д.
16.08.2008 12:05
Мнението Ви, г-н Детчев, е едно от най-смислените, което успях да прочета в редица коментари, блогове и прочие. Не съм компетентен чак толкова за аналога Ви със Сърбия и Гърция, но по въпросите свързани с настоящия конфликт имате право. А за незнанието на президента - аз си мсиля, че за подобен ход трябва единомислие на президент и на военната върхушка като цяло. Както и планиране на операцията.
цитирай
11. vkolev22 - добър пост!
20.08.2008 16:27
но не мога да се съглася с разни неща:
1. Ю. Осетия не може да се върне в Грузия, защото първо има Северна Осетия, второ - повечето южноосетинци са и с руски паспорти и трето - войната скъса всички връзки между Цхинвали и Тбилиси, окончателно и безвъзвратно!
2. Демократичността на грузинския режим е плод на заклинания, а не на реалност. Толкова беше демократичен и Гамсахурдия, а Шеварнадзе беше дори по-демократичен, но не проамерикански...
3. Българското правителство през 1913 г. е било съвсем наясно за идващата Междусъюзническа война: в дневника си правосъдния министър Петър Абрашев ясно пише, че още от началото на април 1913 г. в МС се обсъжда дали българската армия може да победи едновременно сръбската и гръцката; в последната нота на Ст. Данев за руски арбитраж се посочва крайната дата на арбитража - 15 юни 1913, при положение, че трябвало да се чака поне до 17 август - 3 месеца след Лондонския мир!
4. Саакашвили има чудесен ход ако не е виновен за войната - да намери виновника в своите редици и да предаде на съд самодейния генералитет!
5. Мисля си, че предложенията за широка автономия бяха част от медийната подготовка на военната кампания.
6. Никой не стреля с ГРАД по град, който иска да присъедини - такава стрелба съм виждал с очите си на полигон Корен.
7. Авантюрата задълго затвори вратите пред Грузия а НАТО. На кого му трябва нов член, който има спорни териториални въпроси с Русия? За ЕС да не говорим по-добре!
цитирай
12. teodordetchev - Благодаря за добрата оценка ...
20.08.2008 17:32
Напълно приемам точки 1., 3., 4. По тях просто не може да има дискусия. Само една забележка - никъзе в текста не твърдя, че Грузия ще си върне Южна Осетия. Също така в текста ясно е заявено, че българското правителствопрез 1913 г., е знаело за готвения сръбско - гръцки съюз. Ще се самоцитирам с извинение:

"Въпросът е обаче, защо грузинците се поддадоха на провокациите, дошли от Южна Осетия. Тук ситуацията наистина е много сходна с българските нещастия от времето на Междусъюзническата война. И Царят и Генералния щаб и правителството отлично са знаели, че е създаден сръбско – гръцки съюз (много смешно е, когато в литературата го наричат “таен” – бил е таен само за глухонемите, които не четат вестници ...) и че “съюзниците – разбойници” се подготвят за война и им е нужен повод. По подобен начин в Тбилиси много добре са знаели, че независимостта на Косово е дала крила на ръководствата на двете непризнати републики – в Южна Осетия и в Абхазия и че там само се чака повод за да се повика Русия на помощ".

Както се вижда - нямаме никакви противоречия и разминавания. Иначе, пак от дневника на Петър Абрашев ясно се вижда, че поне членовете на кабинета (а най-вероятно и министър - председателят) изобщо не са били информирани за започналата операция по "правене на съюзниците по-сговорчиви" ...

По точка 2. - От гледна точка на "процедурната формалност", както казва Макс Вебер - правитлеството на Саакашвили е съвсем демократично.

По точка 5. - възможно е и да е така, но ако е вярна хипотезата за "инициатива на военните", предположението отпада ...

Всички сме виждали стрелба с ГРАД, както и с някои негови "прародители" - руски, немски и американски от времето на Втората световна война. Има нещо съмнително в съобщенията за използуване на системи за залпов огън срещу Цхинвали, но странното е, че до този момент тези съобщения не са оспорени от грузинската страна. Оспорен е броят на загиналите цивилни жители, но не е оспорено използуването на системите ГРАД ...
цитирай
13. teodordetchev - Още малко по бележките на vkolev22
20.08.2008 19:16
Писах по-горе, че от гледна точка на "процедурната формалност", правителството на Саакашвили е съвсем демократично. Факт е, че след големите протести на опозицията последва не суспендиране на Конституцията, а оставка и предсрочни избори. Това в момента е и причината, опозицията да не се опитва да се възползува от военния неуспех на грузинската армия.

Между другото, дори основният двигател напротестите срещу Саакашвили - опозиционната телевизия, собственост на враждебен на президента грузински милионер, продължава да си предава безгрижно, надлежно продадена на г-н Мърдок ...

Една публикация на Gantree точно по този телевизионен въпрос с леко конспиративен привкус (но съвсем не невъзможна като хипотеза) направо предизвика взривна дискусия. Може да се види на адрес:

http://gantree.blog.bg/viewpost.php?id=223416

Що се отнася до демократичността на режима на Гамсахурдия - на него не му остана време да докаже демократ ли е или автократ. Избухналата гражданска война, за която голяма заслуга имат и грузинските "воры в законе", начело с Джаба Йоселиани, дадоха възможност на сепартистките и съответно - на про-руските елементи в Абхазия и Южна Осетия да изтласкат грузинската администрация и да установят своите управления.

Между другото, Гамсархурдия беше пред повторно влизане в Тбилиси, когато абхазките сепаратисти започнаха настъпление, което принуди дотогавашния президент на Грузия да спре настъплението срещу столицата и да се бие на абхазкия фронт. На практика абхазците попречиха на Гамсархурдия да се върне на бял или на вран кон в Тбилиси.

По точка 7. На пръв поглед изглежда така, но е възможен и съвсем обратен сценарий. Не трябва да се забравя, че ФОРМАЛНО Грузия няма никакъв териториален спор с Русия. Русия официално изобщо не претиндира нито за Абхазия, нито за Южна Осетия.

Нещо повече - има всички индикации, че Русия ще признае "независимите републики" в Абхазия и Южна Осетия (последната република ще е по-малка от Пазарджишки окръг ...). Така че, Грузия има проблем с две сепаратистки провинции, подкрепяни от Русия, но няма териториален спор с Москва.

При това положение е напълно възможно Грузия да получи "пътна карта" за влизане в НАТО. Дори и това да не стане, най-нероятно САЩ ще поемат определена отговорност за целостта на намиращата се под контрола на Саакашвили територия на Грузия.

Естествено, нито Абхазия, нито Южна Осетия има кой да ги приеме в ООН. Влизането им ще бъде блокирано по същия начин, по който беше блокирано влизането на Косово. Така ще си имаме три нови микродържави - не членуващи в ООН, но признати от различни велики сили.

Последното чудесно устройва трите нови микродържави - те не бленуват да редат световната политика в Общото събрание на ООН, а им стига да си управляват териториите с размер на носни кърпички.

В контекста на горното, изобщо не е изненада, че Южна Осетия поискала признаване от Русия, а не от ООН. Ами те хората са си реалисти - знаят, че няма да бъдат подкрепени от всички постоянни членове на Съвета за сигурност и си искат признание от този, от когото им зависи задържането извън патримониума на грузинската администрация. Някои държави изразили учудване, че двете микрорепублики не са се обърнали към ООН - то бива куртоазия ама чак толкова ...
цитирай
14. vkolev22 - да, добре!
21.08.2008 18:21
А какво ще стане ако подобно на нас от 1885 г. двете Осетии обявят съединение? Въобще няма да се занимават с въпроса дали са в Грузия, в Русия или извън двете? Това ще ги направи много симпатични по цял свят...
Саакашвили е пътник според мен. Има едни хубави карикатури как с Буш разглеждат клетката на мечката, но когато тя го подгонва, Буш се изнася свиркайки си...
цитирай
15. teodordetchev - Руснаците нямат изгода от съединение на двете Осетии.
22.08.2008 13:40
То ще бъде възприето по един - единствен начин, като анексия на Южна Осетия от Руската федерация. Затова можем да смятаме за почти сигурно, че руснаците ще признаят независимостта на Абхазия и на Южна Осетия - огледално на признаването на Косово от страна на САЩ и повечето европейски държави.

Всъщност, фокусът на разните интереси е в Абхазия, а не в Южна Осетия. Южна Осетия е една територия с размер на носна кърпичка, през която не минават никакви стратегически инфраструктури. Единствената й ценност може да бъде разглеждана от военно стратегически характер - надвиснала е над столицата Тбилиси. Ако искаме да си играем на аналогии с България - Южна Осетия стои срещу Тбилиси така както Царибродско срещу София - знаем, че отнемането на Западните покрайнини е извършено само с военни аргументи.

Та голямата битка е за Абхазия, защото там е безценното пристанище Сухуми. След разпадането на СССР, Русия остана с доста орязан достъп до Черно море - единственото прилично пристанище на Русия е Новорусийск. Отделянето на една "независима" Абхазия би направило достъпа на Русия до Черно море по-пълноценен.

Що се отнася до карикатурата с мечката - тя беше актуална през първите дни на войната. В момента американците бранят доста старателно Саакашвили и установения политически режим в Грузия. Руснаците имаха огромното начало да превърнат военното поражение на грузинците в начало на верижна реакция, която да завърши с падането на режима, установен от "цветната революция", но по всичко личи, че това няма да стане толкова лесно.
цитирай
16. teodordetchev - Позволих си да илюстрирам разговора ни с vkolev22 ...
23.08.2008 16:50
... с две сателитни снимки на пристанището Сухуми, където вероятно се крие поне една от причините за руско - грузинското противопоставяне. Виж в края на основния текст.

И в двете части на коментара - хипотеза съм поместил карта на региона, на която се виждат контурите на Абхазия и Южна Осетия - вероятната цена на излизането на Грузия от сферата на влияние на Москва и от ОНД.
цитирай
17. vkolev22 - така е!
24.08.2008 01:56
Пристанището е почти безценно! Велика сила с единствено пристанище е немислима!
Само като се досетя, че мислех да пътувам в Грузия точно по време на конфликта....
цитирай
18. vkolev22 - е, нещо познахме!
26.08.2008 17:20
Не само Абхазия и Ю. Осетия обявиха независимост, но и Русия я призна!
цитирай
19. teodordetchev - Е, да не се хвалим и двамата ...
26.08.2008 17:22
... Беше много лесно за познаване :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807739
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52688
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов