Прочетен: 17139 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2008 18:01
Наблюдавайки хода на бойните действия в Южна Осетия и размяната на въздушни удари от руска страна със залпове на реактивните установки “ГРАД” – от грузинска, не можем да не си зададем въпроса как се стигна до тук. Нима грузинското политическо ръководство е имало някакви илюзии по отношение на руската подкрепа за Южна Осетия ? Възможно ли е в Тбилиси да не са си давали сметка, че след признаването на независимостта на Косово, ситуацията се е променила ?
Ситуацията с връзката между независимостта на Косово и създаването на прецедент, който да активира така наречените “спящи конфликти” е била пределно ясна и на грузинското политическо ръководство, защото Грузия категорчино отказа да признае Косово.
Въпросът е обаче, защо грузинците се поддадоха на провокациите, дошли от Южна Осетия. Тук ситуацията наистина е много сходна с българските нещастия от времето на Междусъюзническата война. И Царят и Генералния щаб и правителството отлично са знаели, че е създаден сръбско – гръцки съюз (много смешно е, когато в литературата го наричат “таен” – бил е таен само за глухонемите, които не четат вестници ...) и че “съюзниците – разбойници” се подготвят за война и им е нужен повод. По подобен начин в Тбилиси много добре са знаели, че независимостта на Косово е дала крила на ръководствата на двете непризнати републики – в Южна Осетия и в Абхазия и че там само се чака повод за да се повика Русия на помощ.
Не знам каква е била логиката на грузинците, когато са решили да направят това, което вестник “Дневник” доста неудачно нарича “плах опит за възстановяване на суверенитета на Грузия върху Южна Осетия”. (Не виждам особена плахост в използуването на танкове и системи за залпов огън – телевизионните репортажи показват едни бойки и мотивирани грузински войници, които знаят за какво се бият). Нямаме информация на какво ниво е взето решението за атаката на столицата на Южна Осетия. Няма и от къде да имаме такива сведения в момент, когато в Грузия има военно положение и едва ли някой ще ни осветли по въпроса. Но напълно възможно е решението да е взето от военните на полево, тактическо ниво, като отговор на южно-осетинските провокации. Досущ както при нас през 1913 г. – атакуваме сърбите и гърците в Македония за да “се посместят” и “да ги направим малко по-отстъпчиви”.
Последиците обаче са крайно лоши. Саакашвили е насаден на пачи яйца, досущ както Царят и военните са насадили българското правителство през 1913 г. Не може никой да не е забелязъл очевидното противоречие между направеното от Саакашвили предложение за “максимално широка автономия” на Южна Осетия и започналите едновременно с това боеве в Цхинвали. Докато президентът на Грузия прави някакви отчаяни опити да задържи Южна Осетия поне номинално в границите на Грузия, други “по-умни” фактори се опитват да решат въпроса с военна сила.
Да решаваш някакъв въпрос с Русия по военен път е неблагодарна работа. Затова и смятам, че Саакашвили е бил поставен пред свършен факт от някакъв кръжок сред висшите грузинските военни. Логиката им е била проста. От тяхна гледна точка, няма мирен път за връщане на Южна Осетия (както и на Абхазия) в границите на Грузия. Самите жители на Южна Осетия не са особено ентусиазирани от идеята да живеят в грузинската държава. “Политическият елит” в Южна Осетия (в него има от всичко – бивши и настоящи тайни служби, политически и бизнес спекуланти на високо равнище, разнообразни мрачни герои и т.н.) под никакъв предлог няма да допусне реинтеграция на Южна Осетия в Грузия. Така наречените миротоворчески сили в Южна Осетия са в пропорция 2 към 1 – състоят се от руски, южно осетински и грузински миротворци. С “Косовския прецедент” сепаратистите могат да си спекулират “как угодно” ...
При такова разпределение на картите са възможни две стратегии. Едната (според мен - на Саакашвили) е да се търси начин за номинално оставане на Южна Осетия в границите на Грузия с надеждата, че настроенията в самообявилата се република ще се променят в по-далечна перспектива. Най-солидната подпора на тази теза е фактът, че в Южна Осетия никога не е имало и намек за национално потисничество, както в Косово. Търкания между етносите – да, но издевателства от югославски тип – не.
Втората стратегия е – “блицкриг”, поставяне на всички пред свършен факт и призив към международната общественост да се притече на помощ на Грузия. Втората стратегия отговаря на мисленето на военните като цяло. Те са видели с очите си, че опитът да се приложи в Косово модификация на първата стратегия е завършил с неуспех. И тръгват “ва банк” в момент, когато смятат, че южно осетинската страна е направила достатъчно сериозни провокации срещу Грузия.
Така наречената “втора стратегия” страда от няколко сериозни недостатъка. Първо, тя подценява способността на руската военна машина да реагира бързо. Видя се, че тази сметка е погрешна. Руснаците пристигнаха светкавично по въздух, суша и вода.
Второ, провеждането на такава стратегия, без пълна съгласуваност с политическото ръководство е повече от рисковано. Не може да отиваш на бой с руската армия и едновременно с това войниците ти постоянно да чуват по радиото призивите на Тбилиси за сключване на примирие ... В междунарлоден план пък такава дисхармония между военни и политическо ръководство е още по-неприемлива.
Трето, провеждането на подобна стратегия изисква предварително подготвен план за пропагандна война с противника, като в случая това са руските информационни служби, а не пресаташето на южно осетинския “президент”. За сега, Грузия не печели информационната война. Дори и да не я загуби, това не е повод за радост – на Тбилиси е необходима само победа в медиен план. За сега това не става.
Затова, когато конфликтът завърши, в Грузия дълго ще текат анкети за това, кой и как е дал сигнал за офанзивата в Южна Осетия. Затова и писах, че ще има нови “Карнегиеви анкети”.
Главният проблем обаче е друг. Дали военният конфликт в който Грузия се озова ще засили или ще ерозира положението на грузинското политическо ръководство. Възможни са и двата сценария. Изходът разбира се е функция на ставащото на бойното поле, но в не по-малка степен и на интерпретирането му в грузинското публично пространство. Дали грузинците ще се консолидират около Саакашвили, след като се чувстват заплашени от враждебния съсед – великан или по подобие на много други исторически примери (от френско – пруската война та до Фолкландската криза), политическото ръководство ще падне жертва на недоволството от изтърпяния военен кошмар.
Саакашвили има своите шансове. Той не е император, коронясъл се след нещо средно между референдум и държавен преврат. Не е и ръководител на непопулярна военна хунта, като злополучният генерал Галтиери в Аржентина. Поне към този миг и час, Саакашвили разполага с достатъчни политически ресурси – публично доверие и миротворческа визия, за да задържи властта в страната. Тук трябва да бъде съсредоточена помощта на демократичните съюзници на Грузия – бързо спиране на конфликта и МНОГО голяма помощ за възстановяването на Грузия. Истинска солидарност и истински “План Маршал” за Грузия.
Добавено на 23 август 2008 г.
P. S.
В хода на интелигентната ни дискусия с vkolev22, стана дума за Абхазия, като място, където е заровен поне един от "ключовете от бараката" в руско - грузинското противопоставяне. Моя милост написа:
"Всъщност, фокусът на разните интереси е в Абхазия, а не в Южна Осетия. Южна Осетия е една територия с размер на носна кърпичка, през която не минават никакви стратегически инфраструктури. Единствената й ценност може да бъде разглеждана от военно стратегически характер - надвиснала е над столицата Тбилиси. Ако искаме да си играем на аналогии с България - Южна Осетия стои срещу Тбилиси така както Царибродско срещу София - знаем, че отнемането на Западните покрайнини е извършено само с военни аргументи.
Та голямата битка е за Абхазия, защото там е безценното пристанище Сухуми. След разпадането на СССР, Русия остана с доста орязан достъп до Черно море - единственото прилично пристанище на Русия е Новорусийск. Отделянето на една "независима" Абхазия би направило достъпа на Русия до Черно море по-пълноценен".
От тази сателитна снимка (взета естествено от Google Earth) се вижда разположението на стратегическото пристанище Сухуми.
Ето и една сателитна снимка на града - пристанище Сухуми. Източникът е същият.
Ето и карта на региона, на която ясно се виждат самообявилите се Абхазия и Южна Осетия. (Картата е пак на заем от центристите - екстремисти).
Абхазия е важна като участък от Черноморския бряг, а Южна Осетия е като пистолет, насочен към Тбилиси ...
Против внушенията за приемане на „гръцка...
© Меси го, вари го, печи го и накрая го ...
Поздрав и благодаря !
Всъщност, ако Саакашвили се задържи на власт в Грузия, най-вероятно ще бъдем свидетели на много дълга анкета за обстоятелствата около интервенцията и може би на доста сурови присъди от военни съдилища. Но все пак подчертавам - това са догадки.
Колко му е да да бъде жертван Саакашвили, щом се преследват Глобални проблеми и интереси...
И ... той им е повярвал. Така мисля аз.
Иначе и най-лудия не ще тръгне сам срещу Руската мечка.
12.08.2008 21:26
Айде са - президентът им - главнокомандващ на армията им - бил незнаел . Не знам защо пдценявате читателите си.
12.08.2008 21:28
13.08.2008 20:44
1. Ю. Осетия не може да се върне в Грузия, защото първо има Северна Осетия, второ - повечето южноосетинци са и с руски паспорти и трето - войната скъса всички връзки между Цхинвали и Тбилиси, окончателно и безвъзвратно!
2. Демократичността на грузинския режим е плод на заклинания, а не на реалност. Толкова беше демократичен и Гамсахурдия, а Шеварнадзе беше дори по-демократичен, но не проамерикански...
3. Българското правителство през 1913 г. е било съвсем наясно за идващата Междусъюзническа война: в дневника си правосъдния министър Петър Абрашев ясно пише, че още от началото на април 1913 г. в МС се обсъжда дали българската армия може да победи едновременно сръбската и гръцката; в последната нота на Ст. Данев за руски арбитраж се посочва крайната дата на арбитража - 15 юни 1913, при положение, че трябвало да се чака поне до 17 август - 3 месеца след Лондонския мир!
4. Саакашвили има чудесен ход ако не е виновен за войната - да намери виновника в своите редици и да предаде на съд самодейния генералитет!
5. Мисля си, че предложенията за широка автономия бяха част от медийната подготовка на военната кампания.
6. Никой не стреля с ГРАД по град, който иска да присъедини - такава стрелба съм виждал с очите си на полигон Корен.
7. Авантюрата задълго затвори вратите пред Грузия а НАТО. На кого му трябва нов член, който има спорни териториални въпроси с Русия? За ЕС да не говорим по-добре!
"Въпросът е обаче, защо грузинците се поддадоха на провокациите, дошли от Южна Осетия. Тук ситуацията наистина е много сходна с българските нещастия от времето на Междусъюзническата война. И Царят и Генералния щаб и правителството отлично са знаели, че е създаден сръбско – гръцки съюз (много смешно е, когато в литературата го наричат “таен” – бил е таен само за глухонемите, които не четат вестници ...) и че “съюзниците – разбойници” се подготвят за война и им е нужен повод. По подобен начин в Тбилиси много добре са знаели, че независимостта на Косово е дала крила на ръководствата на двете непризнати републики – в Южна Осетия и в Абхазия и че там само се чака повод за да се повика Русия на помощ".
Както се вижда - нямаме никакви противоречия и разминавания. Иначе, пак от дневника на Петър Абрашев ясно се вижда, че поне членовете на кабинета (а най-вероятно и министър - председателят) изобщо не са били информирани за започналата операция по "правене на съюзниците по-сговорчиви" ...
По точка 2. - От гледна точка на "процедурната формалност", както казва Макс Вебер - правитлеството на Саакашвили е съвсем демократично.
По точка 5. - възможно е и да е така, но ако е вярна хипотезата за "инициатива на военните", предположението отпада ...
Всички сме виждали стрелба с ГРАД, както и с някои негови "прародители" - руски, немски и американски от времето на Втората световна война. Има нещо съмнително в съобщенията за използуване на системи за залпов огън срещу Цхинвали, но странното е, че до този момент тези съобщения не са оспорени от грузинската страна. Оспорен е броят на загиналите цивилни жители, но не е оспорено използуването на системите ГРАД ...
Между другото, дори основният двигател напротестите срещу Саакашвили - опозиционната телевизия, собственост на враждебен на президента грузински милионер, продължава да си предава безгрижно, надлежно продадена на г-н Мърдок ...
Една публикация на Gantree точно по този телевизионен въпрос с леко конспиративен привкус (но съвсем не невъзможна като хипотеза) направо предизвика взривна дискусия. Може да се види на адрес:
http://gantree.blog.bg/viewpost.php?id=223416
Що се отнася до демократичността на режима на Гамсахурдия - на него не му остана време да докаже демократ ли е или автократ. Избухналата гражданска война, за която голяма заслуга имат и грузинските "воры в законе", начело с Джаба Йоселиани, дадоха възможност на сепартистките и съответно - на про-руските елементи в Абхазия и Южна Осетия да изтласкат грузинската администрация и да установят своите управления.
Между другото, Гамсархурдия беше пред повторно влизане в Тбилиси, когато абхазките сепаратисти започнаха настъпление, което принуди дотогавашния президент на Грузия да спре настъплението срещу столицата и да се бие на абхазкия фронт. На практика абхазците попречиха на Гамсархурдия да се върне на бял или на вран кон в Тбилиси.
По точка 7. На пръв поглед изглежда така, но е възможен и съвсем обратен сценарий. Не трябва да се забравя, че ФОРМАЛНО Грузия няма никакъв териториален спор с Русия. Русия официално изобщо не претиндира нито за Абхазия, нито за Южна Осетия.
Нещо повече - има всички индикации, че Русия ще признае "независимите републики" в Абхазия и Южна Осетия (последната република ще е по-малка от Пазарджишки окръг ...). Така че, Грузия има проблем с две сепаратистки провинции, подкрепяни от Русия, но няма териториален спор с Москва.
При това положение е напълно възможно Грузия да получи "пътна карта" за влизане в НАТО. Дори и това да не стане, най-нероятно САЩ ще поемат определена отговорност за целостта на намиращата се под контрола на Саакашвили територия на Грузия.
Естествено, нито Абхазия, нито Южна Осетия има кой да ги приеме в ООН. Влизането им ще бъде блокирано по същия начин, по който беше блокирано влизането на Косово. Така ще си имаме три нови микродържави - не членуващи в ООН, но признати от различни велики сили.
Последното чудесно устройва трите нови микродържави - те не бленуват да редат световната политика в Общото събрание на ООН, а им стига да си управляват териториите с размер на носни кърпички.
В контекста на горното, изобщо не е изненада, че Южна Осетия поискала признаване от Русия, а не от ООН. Ами те хората са си реалисти - знаят, че няма да бъдат подкрепени от всички постоянни членове на Съвета за сигурност и си искат признание от този, от когото им зависи задържането извън патримониума на грузинската администрация. Някои държави изразили учудване, че двете микрорепублики не са се обърнали към ООН - то бива куртоазия ама чак толкова ...
Саакашвили е пътник според мен. Има едни хубави карикатури как с Буш разглеждат клетката на мечката, но когато тя го подгонва, Буш се изнася свиркайки си...
Всъщност, фокусът на разните интереси е в Абхазия, а не в Южна Осетия. Южна Осетия е една територия с размер на носна кърпичка, през която не минават никакви стратегически инфраструктури. Единствената й ценност може да бъде разглеждана от военно стратегически характер - надвиснала е над столицата Тбилиси. Ако искаме да си играем на аналогии с България - Южна Осетия стои срещу Тбилиси така както Царибродско срещу София - знаем, че отнемането на Западните покрайнини е извършено само с военни аргументи.
Та голямата битка е за Абхазия, защото там е безценното пристанище Сухуми. След разпадането на СССР, Русия остана с доста орязан достъп до Черно море - единственото прилично пристанище на Русия е Новорусийск. Отделянето на една "независима" Абхазия би направило достъпа на Русия до Черно море по-пълноценен.
Що се отнася до карикатурата с мечката - тя беше актуална през първите дни на войната. В момента американците бранят доста старателно Саакашвили и установения политически режим в Грузия. Руснаците имаха огромното начало да превърнат военното поражение на грузинците в начало на верижна реакция, която да завърши с падането на режима, установен от "цветната революция", но по всичко личи, че това няма да стане толкова лесно.
И в двете части на коментара - хипотеза съм поместил карта на региона, на която се виждат контурите на Абхазия и Южна Осетия - вероятната цена на излизането на Грузия от сферата на влияние на Москва и от ОНД.
Само като се досетя, че мислех да пътувам в Грузия точно по време на конфликта....
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов