МАЖОРИТАРНИ ПРЕЛЕСТИ – 2

ТРИ СЦЕНАРИЯ ЗА МАЖОРИТАРНИТЕ ИЗБОРИ

Някои читатели може би си питат защо се забави втората част на коментара за „мажоритарните прелести”. Причината е, че дори и за мен представлява трудност да избера, на кои от всичките недостатъци на въведената в изборното ни законодателство „мажоритарна компонента” да се спра. Едва ли скоро е имало по-недодялани промени в избирателната система и в изборното законодателство. По-долу ще се опитам да покажа как дори предизборните сметки, могат да илюстрират НЕдостойнствата на „мажоритарната компонента”.

През последните дни все по-често ми се налага да правя различни изчисления и анализи, които би трябвало да са във фокуса на вниманието на други хора. За съжаление в българската политическа реалност, често възникват съмнения, че много от играчите на високо ниво са склонни да приказват без да смятат.

На 12 юни 2009 г., ръководителят на столичната организация на ГЕРБ – Лъчезар Иванов си позволи изказване, което не би трябвало да бъде правено от човек, който претендира, че се занимава с избори и с коалиционна политика, била тя предизборна или следизборна. Човекът без много да му мисли, заявил на потенциалните си партньори от Синята коалиция:

„Държите се като малки деца, които не си получават близалката”. (http://news.ibox.bg/news/id_1123853782)

Нетърпящото възражения изявление на въпросния функционер на ГЕРБ е направено по повод провалилите се преговори за общи кандидати в мажоритарните избирателни райони между партията на Бойко Борисов и Синята коалиция (http://news.ibox.bg/news/id_1777834264). Подобен меко казано лековат подход към толкова сериозен, даже съдбоносен въпрос, като мажоритарният избор на 31 народни представители, просто смайва страничният наблюдател.

Както знаем, изборът на 31 народни представители ще се извърши по мажоритарна система с относително малцинство – тоест ще имаме мажоритарни избори в един тур, без право на поправителен избор. Както казват специалистите по мажоритарните избори – англичаните, в случая „победителят взима всичко” (the winner takes it all). При това победителят взима всичко, просто постигайки най-висок резултат, без да има каквато и да е необходимост да е достигнал абсолютното мнозинство, с което са свикнали българските избиратели от мажоритарните избори за кметове на общини и населени места - познатите ни 50 процента плюс още един глас ... .

При тези правила на играта, една разходка по избирателните райони може бързо да ни убеди, че  сметките на всяка една от политическите сили, участващи на парламентарните избори могат да се окажат криви.

За да бъде пълноценна разходката, са необходими познания по две от четирите аритметични действия – събиране и изваждане. Могат да се справят дори и тези политици, които познават единствено действието „събиране”. Останалото са елементарни неравенства със символите за „по-голямо - ” ...

1. Политическа аритметика за начинаещи и (ужким) напреднали.

Предложената предизборна математика не претендира за никаква особена оригиналност. Тя се базира на резултатите, постигнати от политическите партии и коалиции на изборите за Европейски парламент в отделните области, които се появяват на картата на парламентарните избори и като многомандатни и като едномандатни избирателни райони. Използуването на резултатите от европейските избори за прогнозиране на изхода от националните парламентарни избори е натоварено с определен риск, но има и своите основания.

Най-големият риск е очакваната значителна разлика в избирателната активност между двете избирателни кампании. Очакванията сочат, че в абсолютна стойност може да се очакват близо един милион нови гласоподаватели – тоест избирателната активност може да нарастне и с повече от 10 процента. Има и други фактори, свързани със спецификата на мажоритарния избор, които биха могли да „обърнат” резултата в един или друг мажоритарен район. Има и достатъчен брой ЕИР, където разликата между „блоковете” е толкова тънка, че дори случайни фактори могат да „обърнат” резултата. Не са за подценяване и съвсем НЕ случайни фактори, като купуването на гласове, което обещава да достигне нови висоти, „помпано” от самото въвеждане на мажоритарната компонента.

От друга страна, в България изборите за членове на Европейския парламент наистина се превърнаха в нещо като „генерална репетиция” за националните избори за Народно събрание. Няма да се впускам в съжаления за порочния характер на липсата на разлика в подхода и на избирателите и на политическите партии към европейските и националните избори. Това би могло да предизвика написването на отделен анализ.

Ако управляващото мнозинство беше възприело по-коварен подход, то щеше да слее провеждането на европейските и националните избори. Писах вече за демагогското поведение на НДСВ около драмата „2 в 1” - http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2009/03/06/dyvkata-2-v-1-veche-ne-dava-nikakva-sladost.300144  Сега, след като с гласовете на БСП и ДПС изборите за Народно събрание ще се проведат в сезона на летните ваканции, участниците в тях (особено опозицията), разполагат ако не с друго, то поне с едни не лоши ориентири за предполагаемите резултати. (Изборните резултати по многомандатни райони са дадени в Приложение № 1 - http://news.ibox.bg/comment/id_927697702 , подредени по низходящ ред на броя получени гласове).

Вероятността да има подобие между резултатите от двете изборни кампании, съвсем не е за пренебрегване. При това положение, предизборната аритметика трябва да отчете както противопоставянето между регистрираните партии и коалиции, така и възможността, на изборите в едномандатните райони да възникне „блоково противопоставяне” от типа „Коалиция за България и ДПС срещу ГЕРБ” или „Коалиция за България и ДПС срещу ГЕРБ и СК”. Математическите параметри, на базата на които може да се правят прогнози и да се чертаят сценарии са:

- резултатите на отделните партии и коалиции на изборите за ЕП;

- сумарните резултати на „Коалиция за България и ДПС” (КБ+ДПС) и на „ГЕРБ и Синята коалиция” (ГЕРБ+СК).

Както ще стане ясно по-нататък, сравненията между тези параметри лягат в основата на три вероятни сценария за краен изход от парламентарните избори по мажоритарната система.

Ето как изглежда „предизборната аритметика” за едномандатните избирателни райони:

1 ЕИР – Благоевград

Избори за ЕП – ГЕРБ е на първо място с 24,29%.
КБ+ДПС=30,96%

ГЕРБ+СК=32,27%

КБ+ДПС